Ян ван Хелсинг
Властта на тайните общества през XX век (55) (или защо човек не управлява света
Том I)

Как стоят нещата със сърбите?

Завоевателните походи в Сърбия не биха били възможни без тиловото покритие на Москва и администрацията на Буш. Тогавашният заместник — външен министър и изтъкнат партньор на консултантската фирма Kissinger Associates („Асоциация Кисинджър“) ЛОУРЪНС ИГЪЛБЪРГЪР заедно с един друг Kiss-Ass-партньор, ЛОРД КАРИНГТЪН, се погрижиха на Белград да се даде свобода за етническите чистки и геноцид. Същевременно бяха създадени механизми за масивен нелегален паричен поток към Белград, който да финансира войната, за да се покрият разходите за вноса на оръжия, петрол и други стоки.

Последната година и половина частните банки в Белград изненадаха всички с предложение за месечна лихва от 15% за влогове във валута и 200% за влогове в динари при инфлация 25 000% годишно. При тежката безработица и големият брой хора без доходи подобни лихви са равнозначни на политически трикове, целящи противодействие на растящото народно недоволство срещу икономическите порядки, водещи към война. Един наблюдател коментира:

„Някои скрито финансира социалното подпомагане.“

Някои аспекти излязоха наяве, след като белградският банкер Йездомир Василевич, шеф на ЮГОСКАНДИК БАНК, изчезна в Израел през март 1993 г. Според информация от печата банката имала до 4 млн. сметки с валутни влогове на стойност почти 2 млрд. долара. Откъде са дошли тези пари? Преди войната Югославия разполага с проспериращ туристически бизнес и военна индустрии, която произвежда предимно леко въоръжение за износ, но след бързото изплащане на външния дълг от $ 14 млрд. не остава почти нищо. Междувременно туризмът се срива, а военното производство започва да обслужва предимно войната.

Сръбското правителство печели от плячката от военните зони, но тя също е недостатъчна с оглед на актуалните нужди. По правило руския внос на петрол и оръжие се доставя след предварително заплащане. Западният нефт, например този на Mobil Oil в Тесалия, влиза в страната на цени от черния пазар, които са до 400% по-ниски от пазарните.

С участието си в търговията с наркотици през балканските канали Белград получава достъп до международната система за офшорни перачници, което също би могло да означава източник на пари. Активността на СРЪБСКАТА МАФИЯ в Западна Европа, управлявана от столицата, със сигурност е един от изворите на средства. В Белград има система за кражби с взлом (която очевидно се радва на защита от страна на информационните медии), действаща из цяла Европа, където откраднатото се предава по добре организирана дистрибуторска мрежа. Въпреки всичко едва ли тези пари са достатъчни за покриване на разходите в сръбската война, дори и да отчетем растящата дейност на сръбската мафия в западноевропейския пазар с наркотици.

Нежелани коментатори на няколко пъти сравниха действията на ЮГОСКАНДИК и нейния най-важен конкурент ДАФИМЕНТ БАНК с обичайната практика на влогови измами, които с обещание за редовни високи лихвени плащания върху срочни или други влогове откраднаха парите на хората.

Реалността обаче е друга. Не малката Сърбия бе тази, която обра капитала на големите играчи извън горещите международни пазари. Същите сили, които дадоха на Сърбия зелена светлина за войната, уредиха и финансирането. Сърбия не организира сама този финансов поток — той е дело на тези, които в бъдеще ще се възползват от него. Между другото по този начин — срещу съответните такси — се създават условия за пране на пари от международната търговия на наркотици чрез вътрешните Белградски банки или офшорните канали. Печалбата на Белград никак не е лоша. Стандартните такси са между 3% и 7%, но с оглед на гигантските суми, реализирани от световния наркотичен пазар, търговците могат да плащат до 30% без да ги заболи.

Израел Келман от Тел Авив притежава 25% от акциите на ДЕФИМЕНТ БАНК на Дефина Миланович. Фактът че Василевич от „Югоскандик“ офейка в Тел Авив, е знак че той вероятно е изиграл ключова роля в англо-американската операция за финансиране на войната. По подобен начин чрез силна инжекция с парите от наркотици американските банки се спасиха от банкрут по време на латиноамериканската дългова криза през 1982 г.

Всичко това няма много общо с пазарната икономика. От полицейските разследвания на сръбски мафиоти в Германия стана ясно, че Белград не предлага съдействие и по тази причина би могъл да е дори по-удобен център за пране на пари от Швейцария. Кипър — една развита офшорна банкова зона — е важна база за банкерите в Белград. Очевидният успех на военното финансиране, уредено съгласно финансовите интереси зад ИГЪЛБЪРГЪР и КАРИНГТЪН („Комитет на 300-те“), не е следствие от свръхголяма секретност, а от бездействието на Запада. След като белградските банки бяха наблюдавани осемнайсет месеца, всички разбраха, включително дипломатите, че нещо не е както трябва.

Знаеше се и за представителите на банките в Кипър. Не се предприе нищо, въпреки че санкциите на Обединените нации се отнасяха и до финансовия трансфер, доколкото не е предназначен за медицински или хуманитарни цели. Едва през април 1993 г. Комитетът по санкции към ООН призна, че е пропуснат моментът за консултация с кипърските власти относно сръбските банковите връзки. Имало „много малко конкретна информация“.

Банкерът Василевич живя 15–20 години в чужбина, предимно в Австралия, и стана известен със сделките си във „военните зони на Далечния Изток“, както го нарече британският вестник „Обзървър“. Може би е стар приятел на Теодор Шикли?