Ян ван Хелсинг
Властта на тайните общества през XX век (54) (или защо човек не управлява света
Том I)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geheimgesellschaften und ihre Macht im 20. Jahrhundert, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 53 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Диан Жон (2010)

Издание:

Ян ван Хелсинг. Властта на тайните общества през XX век

Немска. Първо издание

Редактор: Мая Мутафова

Художествено оформление на корица: Огнян Илиев

Издателство: „Оргон“, София, 2009

ISBN: 978-954-90339-1-5

История

  1. — Добавяне

Германия отново обединена (в залеза си)

СССР И комунизмът са изпълнили ролята си на чучело и вече не са нужни. Чрез съветския враг западните нации се принуждават да станат част от съюзи, които налагат законите на ООН и NATO като национални закони. Всичко върви чудесно. Ето че идва времето, когато Съединените щати и Съветският съюз официално могат да се съюзят, въпреки че от гледна точка на капиталите и оръжейното производство никога не са били истински врагове.

US-SU[1]: виждате ли подобието? Случайност? Може би. Може би е случайност и че пентаграмът (петолъчката) на САЩ, който е неразделна част от всички американски оръжия, самолети и танкове, е символ на двете държави (Червената звезда, Пентагона), както и фактът, че „всевиждащото око“ на Илюминатите, намерило място в американския държавен печат, е център на емблемата на марксизма?

 

Идва моментът Big Brother (Големият брат) отново да излезе на сцената. Та нали ООН е планирала създаване на световна армия.

Сривът на цените на петрола през 1986 г. засяга тежко съветската планова икономика. От 70-те години насам износът на петрол към Запада е най-важният чуждестранен доход за Кремъл. Съответно той започва да намалява, когато с реформите Горбачов обещава повече, отколкото може да изпълни. Разразилият се икономически хаос е една от причините Москва да прекъсне връзките си със сателитите в Източна Европа. Някои републики в СССР разчитат обединена Германия да бъде бъдещият партньор за възстановяване на съветската икономика.

През ноември 1989 г. чергата на социализма под краката на ГДР вече може да бъде издърпана. Чрез натиска на бежанското движение през Унгария и освободителното движение по улиците на Източна Германия за няколко седмици старата ГДР е пометена. Докато, външно погледнато, се празнува драматичния край на комунистическия режим, Илюминатите се опасяват от евентуален успех на народната революция в Източна Европа. В същото време тя алармира за опасността от изграждането на силна германска икономика като алтернатива на икономическата политика на САЩ. По тази причина в англо-американските медии моментално бе пусната ключова дума ЧЕТВЪРТИ РАЙХ.

Политическите стратези в Лондон и Вашингтон ясно схванаха дългосрочните последствия от германското единство и една евентуално независима обединена Германия.

Те осъзнаха опасността, че „проектът Германия“, подкрепен от силата на 85 млн. души — срещу волята на Илюминатите — евентуално би могъл да се окаже успешен и да повлече след себе си останалите държави.

По информация от Лондон през лятото на 1990 г. правителството на Татчър възлага на британските информационни агенции категорично да заздравят позициите си в Германия и за тази цел се открива нов секретен отдел. Правителството на Буш също предприема стъпки за налагане на влияние върху германската политика. Независимото и позитивното развитие не е част от плана на Илюминатите.

На 30 ноември 1989 г. Арфред Херхаузен — говорител на ръководството на Дойче банк и член на Билдербергерите, е убит от професионални убийци (а не от RAF[2]!). Херхаузен бе важен съветник на Кол. Дни преди случката той разкрива бъдещите си планове за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИЗТОЧНА ГЕРМАНИЯ в интервю за Wall Street Journal. Планира се само за десет години Германия да се превърне в най-развитата индустриална нация на Европа. Херхаузен говори за облекчителна програма за Третия свят.

Между другото той нерядко се противопоставя на системата на ИСТАБЛИШМЪНТА и открито изразява това на Гонференцията на БИЛДЕРБЕРГЕРИТЕ през 1988 г. и на конгреса на American Chamber of Commerce също през 1988 г. по-късно е застрелян и директорът на Тройханд (агенцията за приватизация в ГДР) Детлев Роведер. Атентатът срещу вътрешния министър Волфганг Щойбе не доведе до смъртта му. Всичките покушения имат връзка с възстановителната програма на Източна Германия.

 

Да се твърди, че убийството на Херхаузен е дело на ФАНТОМА RAF (Червените бригади), е грозна шега. Той бе една от най-често заплашваните личности в Германия и беше подсигурен с безброй охранителни мерки. Личната му охрана е поета от отдела по сигурността към Дойче банк, районът около жилището му е под постоянна полицейска охрана, а в допълнение кварталът се наблюдава от специални части на хесенските командоси (МЕК).

Въпреки това извършителите успяват да прокопаят улицата в Бад Хомбург, да положат кабел и след това отново да поставят асфалта, без някой да забележи. Пред депутатите на Бундестага главният прокурор ФОН ЩАЛ докладва, че ударът е планиран седмица по-рано и че атентаторите са били инсталирали почти всички елементи на взривното устройство, включително и идентифицираният като връзка с детонатора кабел.

В деня на атентата дори е поставена фотоклетка, а бомбата, монтирана на един велосипед, е така сложена, че колата на Херхаузен да мине в непосредствена близост до нея. Всички тези приготовления са направени на място, проверено половин час преди удара от полицейски патрул без той изобщо да забележи нещо.

Това наистина прави впечатление, тъй като портиерът на близкия плувен басейн твърди, че около половин час по-рано е забелязал млади хора с подозрително поведение. В допълнение начинанието е щяло да бъде успешно само ако фотоклетката, задействаща взривното устройство, засече колата на Херхаузен, т.е. било е нужно тя да премине първа през нея.

Седмица след покушението бившият президент на Федералното бюро за защита на конституцията д-р РИХАРД МАЙЕР каза пред германския Бундестаг, че изпреварващата кола от пътния конвой на Херхаузен, състоящ се по правило от три автомобила, е била отклонена. (Може би хора от RAF са се обадили и са обяснили, че ако предварително оттам мине кола, ще попречи на атентата?)

Друга особеност, която показва сериозни познания в областта на военните експлозиви, е, че бомбата е с т.нар. „кух заряд“. Ударната вълна при нея не се разпростира едновременно във всички посоки, а се изстрелва като лъч само към една цел. Конструирането на този тип взривно устройство, както и знанията за слабите места на бронираната Mercedes-Benz-лимузина с отварящи се странични стъкла, известни само на тесен кръг специалисти, и при най-добро желание не могат да бъдат приписани на т.нар. терористи от RAF или на други подобни на тях аматьори.

На мястото на произшествието криминалистите не откриват никакви по-ясни следи, които да ги насочат към извършителите. Намерено е парче от лист с петолъчка и изображение на автоматичен пистолет Hacker & Koch с надпис RAF и думите „Командир Волфганг Беер“, което обаче не е никакво доказателство. Въпреки всички твърдения — след арестуването на т.нар. „второ поколение RAF“ около Кристиян Клар и известното потъване на част от бригадите в бившата ГДР — че покушенията от 1984 г. насам са дело на ЧЕРВЕНИТЕ БРИГАДИ, никога не е имало и до момента няма легитимно доказателство за съществуването на ляво екстремистко движение, наречено RAF.

Няма пръстови отпечатъци, няма остатъци от слюнка върху цигарените фасове, няма коси или каквито и да е било улики за извършителите, които вече повече от девет години под името RAF взривяват бомби, застрелват хора и отскоро дори компетентно взривяват затвори. Докладните записки по случая „Херхаузен“ са до такава степен оскъдни, че тогавашният германски външен министър ШОЙБЛЕ негодуваше, че съдържанието на листа било в абсурдно противоречие с трудността и техническата перфектност на атентата. Въпреки липсата на каквито и да било доказателства или указания за съществуването на терористичната организация RAF службите във Федералната република продължават да придържат към тезата, че извършителите са точно те.

На 1 юли 1992 г. в публицистично предаване със заглавие „Краят на легендата RAF“ телевизионни журналисти за първи път представиха резултатите от разследванията те изложиха тезата, че т.нар. „трето поколение RAF“, върху което официално се хвърля вината за терористичните убийства през последните години, е мит, който не може да продължава. Тяхната версия се доразвива от Волфганг Ландгребер, Екехард Зикер и Герхард Вишневски в книга за фантома RAF, издадена от Knaur-Verlag. Те привеждат следните аргументи:

 

1) За разлика от първото (Майнхоф, Баадер, Енслин) и второто поколение RAF (Сузане Албрехт, Кристиян Клар), т.нар. „трето поколение“ никога не оставя след себе си дори и намек от следа.

2) Всички субекти, смятани за трето поколение RAF (като Кристиян Сидлер), изчезват безследно в средата на 80-те години и повече не дават признаци на живот.

3) Специалистите се съмняват и дори изключват ръководната функция на лежащите в затвора терористи. Командният център би трябвало да е някъде другаде.

4) Единствените индикации, че покушенията през последните седем години са дело на RAF, са т.нар. „самопризнания“, които криминалистите на Федералната република приемат за автентични. Използваните за целта методи обаче не биха издържали проверка.

 

В центъра на предаването бе интервюто с главния съобвиняем по случая „Херхаузен“ Зигфрид Ноне, който отрече показанията си от 1992 г. Той бил склонен към лъжепоказания от хесенските служби под заплаха от затвор и смърт — а именно: че е подслонил извършителите в дома си в Бад Хомбург и заедно с тях е подготвил атентата срещу Алфред Херхаузен.

Телевизионният екип стигна до заключението, че третото RAF — поколение е изкуствено поддържан фантом за съзнателно и желателно заблуждаване на населението в допълнение остава и подозрението, че в края на 70-те и началото на 80-те години политическото ръководство на Федералната република не само е толерирало потъването на голяма част членове на RAF в бившата ГДР, а и пар екселанс им е съдействало.

Вероятно не само тайните служби на Съюзниците, но и германските служби са знаели, че бившите членове на RAF са потънали в неизвестност в ГДР. Обществото беше залъгвано, че изобразяваните върху плакатите за издирване членове на RAF имат нещо общо с извършените през 80-те години смъртни покушения. При последното компетентно взривяване на затвора във Вайтерщад, който уж беше дело на RAF, бе намерен отново само един къс хартия с името на командира — иначе никакви улики, никакви свидетели, никакви грешки.

 

Италианският журналист Киприяни взе интервю от бившия американски главнокомандващ военновъздушните сили Флетчър Прути, в което той заявява, че ключът за мотивите на убийството на Херхаузен е в първите единайсет страници на речта, която Херхаузен щял да изнесе в САЩ четири дни след атентата. Тя съдържала неговата визия за нов тип отношения между Източна и Западна Европа, което би променило съдбата на континента.

По-нататък командир Прути споделя, че Алфред Херхаузен, Джон Кенеди, Алдо Моро, Енрико Матай и Олоф Палме са убити по същата причина — те не приемат контрола на света чрез статуквото от Ялта. При всички случаи става въпрос за действията на малък елит, който виждал застрашена своята власт от идеята за световен мир.

 

Бележка към настоящата ситуация:

Целенасочено инсценираният бежански поток към Германия е част от големия план на елита за изграждане на Нов световен ред. Той е използван, за да се създаде омраза към чужденците в държавата. Така напливът към десните партии и зачестилите случаи на насилие над чужденци и хора с увреждания от страна на десните екстремисти получават подходящото обяснение с прокламирания от англо-американската пропаганда Четвърти райх.

След обединението на Германия и рухването на Версайския и Ялтенския ред, политическата класа в Германия отказа да се противопостави на геополитически мотивираните пропагандни нападки („Поява на Четвърти райх“). Напротив: политикономически някои — например председателят на Тристранната (Трилитералната) комисия ОТО ГРАФ ЛАМБСДОРФ — следват същия агресивен курс, доближаващ се до целите на геополитиците: никакво нарушаване на пропадналата политика на МВФ (Международния валутен фонд) и потискане на германските инициативи.

Избухванията на лидера от SPD (Германската социалистическа партия) Петер Глоц в уводните статии на Frankfurter Allgeneinen Zeitung против осъждането на агресията срещу Сърбия са свидетелство за геополитическо мислене вътре в самата Германия. Според досегашните представи на този тип сили (Англия, Франция и САЩ) би било най-добре да има нещо като втори Близък Изток — една кървава рана на южния фланг на Европа (войната в Югославия) — за да се избегне евентуалният европейски нов ред, в центъра на който би могло да стои тясното сътрудничество между Русия, Франция и Германия. Ако някоя държава може да повлияе на ставащото в Източна Европа, то това е Германия.

ЛОРД КАСТЪЛРИГС, майсторът — манипулатор на Виенския конгрес, описва как би искал да стесни властта на Германия в Европа (в пълен унисон с плана на „Сионските мъдреци“):

„Силата на Германия трябва да бъде ограничена така, че да накара германците да се ангажират по-силно с NATO и другите международни организации, а същевременно Америка трябва да работи по-тясно с Великобритания, Франция и други страни, за да ограничи немското влияние в тези организации.“

Този политически марш на геополитическите сили в Лондон, Париж и Вашингтон ще осуети всички опити за противопоставяне — например германските икономически програми за развитие на Изтока — срещу първоначалните сметки. Слабостта и вулгарността на бундесканцлера Хелмут Кол и правителството му не биха могли да се демонстрират по-красноречиво от факта, че още същия месец (ноември 1989 г.), когато Стената беше съборена, д-р Алфред Херхаузен — говорител на ръководството на Дойче банк, стана жертва на терористичен атентат, чиито инициатори и извършители и до днес са свободни, неизвестни, непреследвани и биха могли да ходят, където си поискат.

Много преди това Херхаузен стратегически перспективно предложи опрощаване на дълговете на развиващите се страни, особено за годината на големия борсов срив през 1987 г. В очите на противниците обаче предложенията му станаха напълно непоносими, след като освен за опрощаване на дълговете, той заговори и за изграждане на икономически план за развитие на Източна Европа. Херхаузен говореше за политическа банка за развитие по модел на „Кредитния институт на развитие“.

С това (не само по мнение на командир Прути) той наруши неписаните закони на лондонските и нюйорските парични властови групировки и попадна в терористичния мерник на враговете си.

В сюблимния момент на рухването на комунистическата система Кол отказа да предприеме истински обрат и промяна за реално възстановяване на Изтока. Това би довело до разрив с господстващите финансови кръгове в страната и чужбина и би разтърсило из основи традиционните властови отношения на старите държави победителки. След убийството на Херхаузен той шумно призна пред Spiegel че е загубил стратегически мислещ съветник и че днес в Германия доминират еснафските душици. След ужасното дело Кол и правителството не се осмелиха да обяснят причините за престъплението и да мотивират полицията и прокуратурата да заловят убийците и хората в сянка, да изяснят мотивите им и да ги осъдят. Вместо това, с помощта на захаросани фрази пред обществото се разказваха някакви версии за „третото поколение RAF“.

Три и половина години след убийството на Херхаузен повече от ясно се вижда празнотата, която той остави. От страна на икономистите, предприемачите и учените се чуват гласове, че макар всички да разбират необходимостта от енергиен и воден план за развитие ала’ ЛА РОШ в „продуктивния триъгълник“ Париж — Берлин — Виена като мотор за икономически подем, сега когато Херхаузен не е сред живите, никой не би си сложил главата в торбата, подкрепяйки подобна разумна програма, която обаче е в разрез с паричната идеология на управляващите.

С убийствата на Херхаузен и Роведер на повърхността изплува онези политически кръгове, които защитават окастрената икономическа политика според най-лошата доктрина на свободен пазар. Днес след първите стачни вълни в новите след 60 години федерални области някои разпознават общото измерение и опустошителните последици на правителствената икономическа политика. Официално днес имаме почти 4 млн. безработни, от които над 400 000 са младежи. Стопанският изследователски институт прогнозира покачване на 17%, т.е. приблизително 7,5 млн. безработни.

Актовете на насилие, особено срещу чужденци, както и срещу обременените и бездомните, на които през 1992 г. станаха жертви 17 души (от тях 7 чужденци), са описани в пресата, която още отпреди говореше за опасността от Четвърти райх, като потвърждение на тезата за възраждане на неонацизма.

Федералното правителство се опита да обясни тази изопачена картина по по-различен начин. През есента на 1992 г. над 3 млн. германци и чужденци излязоха на улицата, за да демонстрират своята солидарност срещу ксенофобията.

Кои са извършителите? Над 70% от обвинените са под 20-годишна възраст. Те са расли в Западна Германия по времето след образователната реформа, възпитавани от родители, които са под влиянието на ФРАНКФУРТСКАТА ШКОЛА, учебните занятия, радиото и телевизията. Най-голям брой на десноекстремистки актове на насилие има в Северен Рейн — Вестфален (над 500) — най-разнообразно населената федерална провинция, следвана от Баден Вюртемберг (над 250) и Бранденбург (229).

Изопачената картина, която беше разпространена в страната и в чужбина, разкри чисто и просто както геополитическа умисъл (слабостта на възстановителните импулси на Изтока), така и чисто лицемерие.

Съгласно официалните документи и интервюта с водещи американски членове на ККК, ясно се вижда как след многото години, които ни връщат чак до 70-те, неуморното движение на расисти и скинхедс от САЩ е пренесено в Германия. Шокиращото в случая е, че дейността на NSDAP/AO (Национал — социалистическа работническа партия/Международна организация за развитие) на Гари Рекс Лоукс в САЩ и техните германски другари (умрелият от СПИН МИХАЕЛ КЮНЕН бе близък съпартиец на американеца ГАРИ РЕКС ЛОУКС) освен че до днес не бяха разкрити публично от американските служби, митническите и граничните власти зад океана, на бял свят излязоха и все повече сведения, които навеждат на мисълта, че тайните служби помагат за изграждането на екстремистката нацистка сцена в Германия, както и в САЩ. Именно това развитие и неговата противоположност — изграденият от мрежата на Щази[3] АНТИФАШИСТКИ потенциал (VVN — Съюз на жертвите от фашизма, което е финансирано директно от Щази и старата ГДР, днес работи заедно с BdA, Съюз на антифашистите, и се прави на стожер в „антифашистката борба“; говори се за около 6000 готови за агресия души и в двата лагера) — са инструментите в стратегията за предизвикване на напрежение във вътрешната и външната свобода на Германия.

Както виждате, и в този случай — според отдавна изпитания принцип на Макиавели — Илюминатите финансират и съответно контролират и двете страни. На единия фланг е редицата на Шотландския ритуал на масоните (KKK, B’ nai B’rith, Antidefamation League /ADL/, NSDAP/AO), строена до германската неонацистка — и скинхед — сцена, а на другия — контролираната от комунистическата система мрежа на Щази, която се простира до антифашистката и левоекстремистката сцена.

Създаденото през 1977 г. ОБЩЕСТВО НА СЪМИШЛЕНИЦИТЕ НА НОВИЯ ФРОНТ (GdnF) с неговите около 400 членове принадлежи към най-важните кадрови групировки, тясно свързани с NSDAP/AO. Голяма част от пропагандните материали на неотдавна забранената FAP[4] се набавят също от NSDAP/AO.

 

Могат да се изброят още много интересни връзки. Например лидерът на английската музикална скин — банда SCREWDRIVER Ян Стюард е сътрудник на десноекстремисткия БРИТАНСКИ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ. До 1985 г. той е част от WHITE NOISE CLUB на „Британския национален фронт“, където се събират английските скин — банди. През 1985 г. Ян Стюард основава движението BLOOD & HONOUR („Кръв и чест“) и в организирана форма продължава да разпространява White Power-идеите на Ку Клукс Клан.

Но не сто скин — бандите спадат към този тип кадри Сатанинската група KISS например (Kings in Satan Service, която често се обявява за привърженик на сатанизма и пише двойното S с SS-руните, преди да й забранят) поддържа директен контакт с CHURCH OF SATAN на Антон Ла Вей — най-голямата официална сатанинска църква в света. В миналото Church of Satan има тесни връзки с много английски и американски рок — групи. Британските BLACK SABBATH на Ози Озбърн например е подпомагам от нея. ROLLING STONES също имат контакти със Сатанинската църква.

Лидерът на сатанинската секта TEMPLE OF SETH, която произлиза от Church of Satan, е неонацисткият водач МАЙКЪЛ АКВИНО. През 60-те и 70-те години той служи като офицер във военните сили на САЩ за водене на психологическа война, а понастоящем е автор, философ и историк на CHURCH OF SATAN. През 1981 г. подполковник Аквино става секретен ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТНИК КЪМ АМЕРИКАНСКИЯ ГЕНЕРАЛЕН ЩАБ. Същият Аквино отслужва сатанинска церемония в замъка във Вевелсбург, Германия, където много по-рано водачът на SS Хайнрих Химлер обзавежда една зала (Валхала) за същите цели.

За да изпълнява функциите си на сатанист и десен радикал в американските военни сили, Аквино създава нова строго контролирана групировка, клон на Сатанинската църква — Temple of Seth („Храмът на Сет“). АКВИНО, замесен в сексуална и сатанинска злоупотреба с деца, неонацистът ГАРИ РЕКС ЛОУК и деснорадикалният сатанински свещеник АНТОН ШАНДОР ЛАВЕЙ имат тесни връзки с ДЕНИС МАХОН, сегашния „Велик дракон на рицарите на Ку Клукс Клан“, както и с починалия МИХАЕЛ КЮНЕН (всички от изброените впрочем са хомосексуалисти). Те, с изключение на Аквино, са свързани с вече споменатия TAVISTOCK INSYITUTE за психологическа война в Съсекс, Англия.

МОНТАГЮ НОРМАН, директор на Английската банка (Bank of England) от 1920 до 1940 г., който подпомага възхода на ЯЛМАР ШАХТ и съответно на Хитлер, според собствените си показания е най-добрият приятел на Хитлер. Норман е див мистик, теософ и често страда от психотични сривове. Преди края на войната той напуска Английската банка и работи за „Световното дружество по душевни заболявания“. Норман назначава бригадир ДЖОН РОЛИНС РИЙС за президент на дружеството.

Съпругата на Норман е расова фанатичка и работи в BRITISH HEALT BORD (Британска здравна комисия). Бригадир Рийс, шеф на отдела за психологическа война в британската армия, е директор на TAVISTOCK INSYITUTE в Англия. Благодарение на тези и други поддръжници кошмарът на расизма и нацисткият светоглед оцеляват на Запад. Много сръбски командири на чети, които разпореждат етническите чистки и изнасилвания в Босна и Херцеговина, имат образование за психиатри, получено в британския Tavistock Institute.

Бележки

[1] US = Unites States, SU = Soviet Union, Съветски съюз. — Бел.прев.

[2] RAF = Rote Armee Fraktion — немска терористична организация — Бел. Прев.

[3] Staatsiherheit = STASI — държавна сигурност — Бел.прев.

[4] Фашистка работническа партия. — Бел.прев.