Ян ван Хелсинг
Властта на тайните общества през XX век (46) (или защо човек не управлява света
Том I)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geheimgesellschaften und ihre Macht im 20. Jahrhundert, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 53 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Диан Жон (2010)

Издание:

Ян ван Хелсинг. Властта на тайните общества през XX век

Немска. Първо издание

Редактор: Мая Мутафова

Художествено оформление на корица: Огнян Илиев

Издателство: „Оргон“, София, 2009

ISBN: 978-954-90339-1-5

История

  1. — Добавяне

А Ватиканът?

Втората световна война изважда от строя повечето монархии. Част от плана на Илюминатите е изпълнен. Но какво се случва с католицизма? На пръв поглед стабилността се запазва в продължение на 17 века, но отблизо нещата стоят другояче.

 

Открай време Обществото на Исус, по-известно като ЙЕЗУИТСКИЯ ОРДЕН, е секретната служба на Ватикана. Иска ми се да спомена някои неща за хората, които вярват, че йезуитите били само един от многото хрисими религиозни ордени. Клетвата за посвещаване във втора степен изисква смърт на всички протестанти и масони. Йезуитите са водещата сила зад кланетата на хугенотите и са отговорни за живота на безброй протестанти и масони през 16. и 17. век в Англия. Техният орден е създаден през 1534 г. от Игнаций от Лойола, който — както и първите трима генерали на братството, е с ЕВРЕЙСКИ произход.

Властта на йезуитския генерал (на водача) е толкова силна, че го наричали ЧЕРНИЯ ПАПА.

 

По времето на Втората световна война в католическата църква се внедряват други тайни ордени. Между тях са OSS (предшественик на ЦРУ), MI 6, членове на италианската BLACK NOBILITY („Черната аристокрация“), масони от ложата Р2 (Пропаганда Дуе), всички под чадъра на „Комитет на 300-те“. Ложата Р2 е най-силната италианска масонска ложа Към нея се присъединява ВЕЛИКАТА ВАТИКАНСКА ЛОЖА, която става причина за „Р2-скандала“ през 1976 г. след като във Ватикана се появява списък на ложата с датите на постъпване и имената на 121 висши сановници на църквата — между тях кардинали, архиепископи, епископи, прелати и миряни. Вместо да последва разследване на хората, споменати в него, започва истински лов на вещици на журналистите, които го публикуват. Коментарът тук е излишен. Между имената са и тези на държавния секретар Джейн Вилът, външния министър на Ватикана Агустино Казароли, кардинал Себастиано Баджо, кардинал Уго Полети и директора на ватиканската банка епископ Пол Марцинкус.

Както бе казано, Илюминатите подкрепят и двете страни на замесените във военни сблъсъци нации. В края на Втората световна война това става все по-очевидно. Алън Дълес (шеф на ЦРУ) например има тайни срещи с SS — фюрера Гелен.

Под прикритието на католическата църква са прекарвани офицери на SS в Швейцария. Някои членове на SS приемат свещенически титли и са откарани в други страни, предимно Аржентина, Парагвай и САЩ. Създаденото след войната РАДИО СВОБОДНА ЕВРОПА е дело на Гелен. Голяма част от SS — офицерите директно са приети в редиците на ЦРУ.

Друг интересен член на „Комитет на 300-те“ е Йосиф Ретингер (Рацингер?). След войната ЦРУ му помага да сключи договори с Ватикана. Той спечелва на своя страна д-р Луиджи Геда, медицинския съветник на папа Пий VII и ръководител на католическите мероприятия. Чрез Геда той заздравява отношенията си с папа Павел VI, който отпреди работи с OSS (Office of Strategic Services = Бюро за стратегически поръчки), предшественика на ЦРУ.

Ретингер се среща и с принца на Холандия Бернхард, с италианския премиер — министър, със сър Колин Гръбин, директор на SOE (Special Operations Executive, британска тайна служба) и с директора на ЦРУ генерал Уолтър Бедел.

Преди войната ПРИНЦ БЕРНХАРД се свързва със SS и накрая получава пост в I. G. Farben. По-късно отива заврян зет в Ораниен — Насау и приема пост в Shell Oil. Тази група е ядрото от хората, които през май 1954 г. се срещат в хотела „Билдерберг“ в Остербеек, Холандия, и стават известни като БИЛДЕРБЕРГЕРИТЕ. Членът на „Комитет на 300-те“ принц Бернхард е първият директор на „Билдербергерите“. (Следва продължение)

Един от хората на ЦРУ с най-голямо влияние върху католическата църква е кардинал Шпелман. Между другото Шпелман помага на ЦРУ да премахне демокрацията в Гватемала през 1954 г. Епископ Пол Марцинкус от Чикаго го запознава с папата. През 1971 г. Марцинкус става архиепископ и шеф на ВАТИКАНСКАТА БАНКА и създава тесни връзки с членовете на масонската ложа P 2 Микеле Синдова и Роберто Калви. Велик майстор на ложата е Лицио Гели. Калви, шеф на BANCO AMBROSIANO, помага на Ватикана да трансферира над $ 100 млн. за полското движение „Солидарност“. По-късно е замесен в големия скандал „Банка Амброзиано“. През 1982 г. трупът на Калви е намерен да виси от лондонския мост Блекфрайърс с две тухли в левия и десния джоб, а краката му са завързани под прав ъгъл. Това е ритуална масонска смърт, но странната особеност е премълчана от пресата. Синдона става съветник във Ватиканската банка. Ложата P 2 има връзки с Ватикана, Opus Dei и ЦРУ. Много от членовете и заемат високи постове в италианското правителство.

През 1966 г. списание Look публикува статия със заглавие:

„Как евреите промениха мисленето на католическата църква“. В нея в детайли се описват тайните съвещания между еврейската ложа B’NAI B’RITH и кардинал Беа като представител на католическата църква. Ватиканът е вероятно най-богатата световна организация. Голяма част от неговото богатство се пази от банките Ротшилд. Няма съмнение, че през годините той е превзет от „Комитет на 300-те“. Това обяснява защо Буш, Горбачов и други лидери толкова често посещават папата.

Тези няколко примера са само върхът на „айсберга Ватикана“. Друг пример би могъл да бъде убийството на папа Йоан XXIII, чието известие за смъртта му — по невнимание на Великата масонска ложа в Западно Мексико, е публикувано един ден по-рано в ежедневника El Informator (на 3 юни 1963 г., папа Йоан XXIII умира на 3 юни 1963 г. в 19,49 ч.)

Интересна книга за случая: „В името на Бога“ на Дейвид А. Ялуп.

ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II (последният папа, 1994 г.) също има интересно и достойно за споменаване минало. В книгата си Behold a Pale Horse Уилям Купър, който 12 години работи за Naval Intelligence (Военноморската разузнавателна служба) пише, че по времето на Втората световна война Карол Война (светското име на Йоан Павел И) трябва да е работил в Германия за I. G. Farben в производството на газ за газовите камери на концлагерите. В края на войната от страх, че може да бъде екзекутиран като сътрудник на военнопрестъпниците, той избягал в Полша с помощта на католическата църква. Там остава известно време и по-късно прави кариера, подобна Айзенхауер, но минало малко повече време преди кардинал Войтила да се превърне в папа.

На практика той скоро се отблагодарява на приятелите си когато на 27 ноември 1983 г. обявява за невалидно правилото за неприемане на масони в католицизма, записано в Codex luris Canonici („Кодекс на каноничното право“). Че папата е запознат с тайния език на масоните, се вижда не само от „масонското ръкостискане“ (специално ръкостискане, с което посветените се разпознават помежду си), но и от една негова реч на генералната аудиенция от 15 септември 1982 г. По повод смъртта на ливанския президент Джумайел той споменава Ерусалим, града на Бога, и дословно казва:

„Ерусалим може да стане и «град на човека»“.

„Градът на човека“ (City of Man) е кодова дума за световна диктатура на Илюминатите.

На 18 април 1983 г. папата приема цялата ТРИЛИТЕРАЛНА КОМИСИЯ — около 200 души — на публична аудиенция.

Тази тайна елитарна организация е създадена през юни 1973 г. от Давид Рокфелер и Збигнев Бжежински за ускоряване на световното правителство, тъй като организации като ООН работели твърде мудно. Тя има за цел да обедини водещите индустриални и стопански гиганти, т.е. трилитералните нации — САЩ, Япония и Западна Европа, и да форсира окончателното създаване на новата диктатура. Трилитералната (Тройната) комисия предлага възможност за тайно сътрудничество на елита на масонските направления и засилва политическото влияние на Билдербергерите. Повечето европейски членове имат дългогодишни контакти с Рокфелерови. За разлика от Билдербергерите, комисията има около 200 постоянни членове.

Сигурно се досещате, че ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II не се среща с тях, за да пият кафе!