Ян ван Хелсинг
Властта на тайните общества през XX век (37) (или защо човек не управлява света
Том I)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geheimgesellschaften und ihre Macht im 20. Jahrhundert, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 53 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Диан Жон (2010)

Издание:

Ян ван Хелсинг. Властта на тайните общества през XX век

Немска. Първо издание

Редактор: Мая Мутафова

Художествено оформление на корица: Огнян Илиев

Издателство: „Оргон“, София, 2009

ISBN: 978-954-90339-1-5

История

  1. — Добавяне

Германия иска да капитулира

Благодарение на зета на Рузвелт КОЛОНЕЛ КЪРТИС Б. ДАЛ историята на командир ДЖОРДЖ ЪРЛ излезе на бял свят. Ърл е бивш губернатор на Пенсилвания, американски посланик в Австрия (1935–1939) и посланик в България (1940–1942). След това става военно аташе на Рузвелт в Истанбул. През пролетта на 1943 г. го посещава шефът на германските тайни служби АДМИРАЛ ВИЛХЕЛМ КАНАРИС. Канарис му казва:

„За германските генерали безусловната капитулация, искана от Америка и Великобритания, е неприемлива. Ако обаче американският президент даде простичко да се разбере, че би приел почтената капитулация на германската войска, бихме могли да го уредим. Чрез съответната заповед германската войска би могла да се дислоцира на Източния фронт, за да се сражава срещу приближаващата Червена армия“.

 

Малко след това Ърл има още по-дълга среща с германския посланик ФРИЦ ФОН ПАЛЕН, който прави същото предложение. Ърл, който в първия момент не е сигурен, че е разбрал правилно, но впоследствие се уверява в сериозността им, изпраща писмо до Рузвелт. Отговор няма. Изпраща второ писмо. Отново нищо. Когато след няколко дни Канарис отново идва, за да получи отговора на Рузвелт, Ърл нямало какво да му каже. Той изпраща светкавична депеша до Вашингтон, но отново не последва отговор. Ърл и Канарис нямало откъде да знаят, че капитулацията на Германия изобщо не е желана. В писмо от 24 март 1945 г. Рузвелт лично забранява на Ърл да споменава нещо за тази случка.