Дейвид Едингс, Лий Едингс
Поулгара — магьосницата (17)

Шестнадесета глава

Когато се върнах в двореца на Во Мимбре, барон Мандорин беше още в тронната зала. Пресякох богато украсеното помещение с решително изражение. Точно сега нямах никакво време и желание за излишни любезности.

— Трябва да поговорим, чичо — заявих твърдо. — Сега!

Той беше сепнат от внезапното ми нахлуване и безочливото държание. Придадохме си вид, че спокойно и безцелно се разхождаме из тронната зала, но всъщност избрахме най-краткия път към вратата и не след дълго се озовахме в коридора.

— Убеден съм, че въпросът, който трябва да обсъдим, не търпи отлагане — мрачно рече той.

— Тук не е подходящо да говорим, чичо — прекъснах го аз. — Изчакай, докато се уверим, че сме сами.

Той ме разбра без повече обяснения. Тръгнахме към покоите му, а той затвори и заключи вратата, когато влязохме вътре.

— Та какъв е неотложният въпрос? — попита нетърпеливо.

— Прекарах ужасен следобед отвъд реката, чичо. Къде ли не търсих тези толнедрански легиони, за които тук всички говорят, но никъде не успях да ги открия!

— Те се виждат и от стените на крепостта, лейди Поулгара!

— Грешите, барон Мандорин! Това, което виждате от стените на града, са обикновени работници, дегизирани в легионерски униформи. Натъкнах се на няколко лагера под дърветата, но в тях няма жива душа. Оттатък реката се скитат най-много петдесетина души. През деня те патрулират, така че да ги виждате оттук, а през нощта поддържат огньовете. Всичко е само за заблуда, Мандорин! Не съществува и помен от внушително военно присъствие, каквото очаквате вие. Кой е граф Олдон?

— Той е член от свитата на Кадон, милейди. Ако съм разбрал правилно, неговото имение е точно от другата страна на реката.

— Това обяснява всичко. Той е превърнал своите дървосекачи и останалите си работници в мнима армия, която има една-единствена задача — да убеди херцог Королин, че оттатък реката лагеруват истински легиони. Всичко обаче е измама. Королин и хората му въпреки това са се хванали на въдицата. Във Во Мимбре става същото, с което се сблъсках във Во Вакюн и Во Астур.

— Ще опозоря този злодей Кадон пред очите на всички — разгорещено възкликна Мандорин — ще докажа, че говоря истината, като му отнема живота!

— Това би доказало само, че по-добре от него въртиш меча. Ще трябва да намерим друго решение. — Замълчах замислено. — Мисля, че е време Королин да поговори лично с Ран Ворду. Това е единственото, което ще го убеди.

— А дали Негово Величество би се съгласил на подобна среща?

— Да, стига да пратим подходящ посредник. Обзалагам се, че баща ми се е притаил някъде наблизо, за да ме надзирава. Ще му предложа да предприеме една разходка до Тол Хонет, за да си укрепи здравето.

— Той неразположен ли се чувства?

— Най-вероятно така ще се почувства, ако не замине, когато му предложа — отвърнах. — Но дори срещата да се състои, това едва ли ще стане тук във Во Мимбре. Не бива да даваме повод противникът да застане нащрек. Мисля, че Тол Ворду е подходящ за целта. Ще се посъветвам с баща си по въпроса. Заговорът, пред който сме изправени, Мандорин, е в ход от месеци, а ще ни трябва още толкова време, за да го разкрием. Една лична среща между Королин и Ран Ворду би ни спестила цялото това време и усилия. Королин ще се върне във Во Мимбре с приготвени ключове от тъмницата.

— Не съм и помислял, че държавните дела могат да се разрешават така бързо, милейди — рече зачудено той. — Всичко тук обикновено се развива с по-спокоен ход.

— Само че сега нямаме никакво време за отлагане, бароне! Авангардът на Королиновата армия напуска Во Мимбре утре заран, а и останалите няма да се бавят дълго. Ако не действаме бързо, няма да можем да повлияем на събитията. Ще Ви помоля да не казвате на никого за нашия разговор! Не ни е необходим друг съучастник. Една тайна, известна ли е на повече от двама души, вече не е тайна. А сега, ако ме извините, ще отида да дам някои напътствия на баща си относно неговото пътуване.

Оставих барон Мандорин с тревожно лице да обмисля чутото от мен и се отправих към моите покои. Затворих плътно вратата след себе си и взех някои предпазни мерки. Все пак в групата на Кадон имаше и гролим! Когато се уверих, че няма опасност, насочих мисълта си: „Татко — призовах го аз, — имам нужда от теб!“

„За човек, който претендира да е толкова самостоятелен, ти твърде често се обръщаш за помощ към мен — не пропусна да отбележи злорадо той.“

„Сега не е време да се заяждаш! Искам да отидеш в Тол Хонет и да разкажеш на Ран Ворду какво става в Арендия. Вярвам, че това ще привлече вниманието му. Искам той да замине за Тол Ворду и да се срещне с херцог Королин, за да му обясни — но много търпеливо! — че няма ни най-малка представа за тези псевдосъюзи. Накарай го да прати официален пратеник при Мандорин, а баронът ще има грижата човекът да стигне до Королин. Държа херцогът да се срещне лично с Ран Ворду още преди края на седмицата, при това НЕ ИСКАМ никой във Во Мимбре да знае за това.“

„Бих могъл и сам да донеса посланието, ако искаш. Има ли още нещо, с което да ти помогна?“

Ето това вече се казваше изненада.

„Би могъл да обмислиш как най-безболезнено да измъкна Королин от Во Мимбре надолу по реката към Тол Ворду, без при това по петите му да се промъкне половината двор — казах. — Тази задача лично мен леко ме затруднява.“

„Ще измисля нещо. Може да съм го казвал и преди, но ти си твърде умела в мътните води на политиката, Поул.“

„Задължена съм, сър, но и вие не сте за изхвърляне.“

„Така е, но аз имам повече опит от теб. Как мислиш, нещата тук скоро ли ще приключат?“

„Близо сме до развръзката, затова не се туткай, а тръгвай още сега!“

На следващата сутрин целият двор се струпа да гледа петдесетина мимбратски рицари, покрити със стомана от глава до пети, които се разхождаха с дрънчене из двора на палата, развявайки щандарти и маждраци. Беше чиста случайност, че дочух името на Мечия култ да се изрича в тълпата. Поразходих се наоколо и не след дълго чух да го повтарят. Оказа се, че всички в двора обсъждат това безумие на алорните. Разбрах, че последователите на Ктучик не си губят времето и разпространяват небивалици навсякъде. Постулатите на култа и така бяха достатъчно несвястни, но слуховете, които дочух тази сутрин, стигаха много по-далеч. Целта им беше ясна — да всеят у хората омраза, страх и недоверие. Братята на Торак се бяха опълчили като един срещу Бога Дракон по време на Войната на боговете. Сега Ктучик правеше всичко, което е по силите му, за да разруши този съюз.

Беше късно следобед на следващия ден; когато мисълта на моя баща проехтя в главата ми. „Радвай се и ликувай, възлюбена дъще — обяви тържествено той, — тъй като аз с недостижимо майсторство успях да свърша задачата, която ти ми възложи.“

„Не можем ли да говорим по-делово, татко? — срязах го аз. — Ран Ворду съгласи ли се на среща с херцога?“

„Естествено, че се съгласи! Някога да съм те подвеждал?“

„Всъщност ти постоянно ме подвеждаш. Носиш ли посланието?“

„Мисля, че е някъде из джобовете ми. А, между другото, когато дам писмото на Королин, аз ще му предложа да направи поклонение.“

„Какво да направи?!“

„Ще го накарам да облече по-скромни дрехи и да отиде в манастира при устието на река Аренд, който е точно срещу Тол Ворду. Херцогът е на крачка от обявяването на война, а арендите винаги се уединяват с молитви за победа, преди да нападнат съседите си. Това е древен и доста чудат обичай на тяхната раса. Поклонението е твърде лично и сакрално действие, затова Королин няма да вземе много хора със себе си — само теб и Мандорин. Стига да успея да го уредя. Едва ли ще е трудно да го прехвърлим през реката в Тол Ворду, щом веднъж стигнем до мястото. Нали точно това искаше?“

„Планът ти е чудесен, татко. Кога пристигаш във Во Мимбре?“

„Утре заран. По пътя ще ми се наложи да поспра, за да се нахраня. Толкова стреснах Ран Ворду, че той съвсем забрави добрите традиции на гостоприемството. Не ми предложи никаква вечеря и сега умирам от глад. Лека нощ, Поул, ще се видим утре!“

Така и стана. Ако някой друг го каже, аз със сигурност ще отрека, но всъщност се чувствам много по-спокойна, когато баща ми се заеме с изпълнението на някоя от моите задачи. Той си има своите слаби страни, но хване ли се веднъж за нещо, е непреклонен и постоянен като приливите.

Следващата сутрин предложих на барон Мандорин да пояздим, просто за да „ни се раздвижи кръвта“. Като се отдалечихме на север от града, ние попаднахме в доста обширна гора, където сварих баща ми да похърква край малко бъбриво поточе. Когато слязохме от конете, той поотвори едното си око.

— Какво ви задържа? — попита. Когато се изправи забелязах, че е облечен в кафяво конопено монашеско расо.

— Това пък какво е? — рекох.

— Това ми е маскировката, Поул — отвърна той. — Ще придружа херцога надолу по реката. — После се обърна към Мандорин. — Много странно — каза, — косата ви още не е побеляла.

Мандорин го погледна неразбиращо.

— Нали си имате вземане-даване с дъщеря ми?

— Ще престанеш ли с тези шегички, татко! — вбесена го прекъснах аз.

— Още не, но за това ще говорим по-късно. Как сте, Мандорин?

— Ами, добре съм, Древни, доста добре.

— Радвам се да го чуя. Доколкото си спомням, зад трона на херцога има малка стаичка, където той обикновено държи официалната си мантия. Върнете се във Во Мимбре и го накарайте да дойде там за малко. Двамата с Поул ще ви чакаме. Най-напред ще поговоря с Королин, а после тръгваме за манастира.

— Ами ако… — започнах аз.

Той мъченически въздъхна с пълното съзнание, че тези негови пози винаги са ме вбесявали.

— За бога, Поул — простена, — предвидил съм всички „ами ако“. Върви спокойно, Мандорин. Поул и аз ще ви чакаме в гардеробната.

Мандорин скочи на коня си, подхвана юздите на Лейди и се отдалечи. Двамата с баща ми се преобразихме и без проблеми стигнахме тайната стаичка близо четвърт час преди баронът на Во Мандор изобщо да е влязъл в града.

— А, ето Ви и Вас, Ваша Светлост — посрещна ги баща ми, когато Мандорин и Королин влязоха при нас. — Чакахме ви. — Той дори не си направи труда да стане.

Баща ми се беше наметнал с монашеската си одежда и херцогът видя само един посивял скитник с лоши обноски да се разполага в неговата лична стая.

— Какво означава всичко това, барон Мандорин? — обърна се остро той към нашия приятел.

— Милорд, имам честта да Ви представя Благословения Белгарат, Първият ученик на бог Алдур, който току-що пристига от Тол Хонет със спешно послание от Негово Императорско Величество Ран Ворду Толнедрански.

— Признавам, че съм поразен! — пророни Королин, покланяйки се дълбоко пред непознатия скитник.

— Здравей, Королин — отвърна баща ми, продължавайки да седи спокойно. — Познавах баща ти много отблизо. — После порови из гънките на туниката си и измъкна оттам навит къс пергамент, запечатан с восъчен печат. — Негово Императорско Величество ме помоли да се отбия при Вас и да Ви дам това. Моля да ми простите тези хитрости, но писмото от Ран Ворду и неговото съдържание трябва да останат тайна.

Само споменаването на думата „тайна“ подпалва огньове в очите на арендите, а Королин не правеше изключение. Той взе писмото, а после ме погледна със съмнение.

— Племенницата ми е запозната със съдържанието, милорд — успокои го Мандорин. — Всъщност тя беше посредникът при предаването на посланието.

— По-късно ще говорим за това — баща ми елегантно подмина факта, че в очите на мимбратите моето единствено занимание би трябвало да са клюките, прическите и домакинството.

Королин прочете императорското послание и очите му се разшириха.

— Да не би да не съм разбрал нещо в този документ? — попита той. — Сигурно ще трябва да го прочета отново, но като че ли в него се казва, че Негово Императорско Величество ме кани да се срещнем.

— Мога да Ви уверя, че точно това е написано — ухили се баща ми, — защото аз му диктувах. Срещата ще се състои в Тол Ворду след три дни и императорът ме помоли да подчертая пред Вас колко важно е тя да се запази в тайна. Заобиколени сме от недоброжелатели, които слухтят и тук, в Мимбре, и оттатък — в Толнедра. Мисля, че е в наш интерес да сме дискретни.

— Много мъдро решение, Древни — съгласи се Королин. — Но как бих могъл да обясня правдоподобно внезапното си заминаване за Толнедра?

— Позволих си да подготвя всичко, Ваша Светлост — каза баща ми, посягайки към монашеското расо. — Аз ще бъда облечен в тази дреха и ще се представям за божи човек. Вие сте пред обявяването на война. И тъй като войната е сериозно решение, то всеки благочестив човек не би предприел такава съдбоносна стъпка без божествено напътствие. Нали точно заради това изпратихте да ме повикат?

Королин премигна смутено.

— Прости, Благочестиви, но не си спомням да съм пращал да те викат.

— Сигурно сте забравили. Както и да е, сега съм тук, за да Ви придружа до манастира на брега на Аренд, където ще получите просветление свише. Не е ли това достатъчно правдоподобно? По пътя за кратко ще се отбием в Тол Ворду за срещата с Ран Ворду, а после ще продължим към манастира. Там ще поискате съвет от небесата и сетне ще се върнете обратно у дома. — Баща ми намигна към пъстро облечения херцог. — За това поклонение ще трябва да изберете по-скромни и благочестиви дрехи, милорд. Сега, като се върнете в тронната зала, повече се молете и оставете аз да говоря. Ще обясня на придворните, че ако тръгнете с голяма свита, това би било незачитане на обичаите и безбожие, ето защо Чалдин би могъл да се обиди.

— Никога не съм чувал за подобни изисквания — призна Королин.

— Щях да се изненадам много, ако знаехте за тях, Ваша Светлост, защото аз току-що ги измислих. Барон Мандорин и неговата племенница ще пътуват пред нас, а ние двамата ще напуснем Во Мимбре сами, без никакви придружители. Ще се съберем на няколко мили надолу по реката. Мандорин и Полина разполагат с данни, които биха Ви помогнали в преговорите с Ран Ворду.

И тъй като всички аренди обожават интригите, нашият план много допадна на Королин. Той тутакси се впусна да изяснява подробностите с баща ми. Ние двамата с Мандорин ги оставихме да шлифоват всичко до най-дребния детайл и отидохме в обора за конете си.

Двамата пилигрими, напъвайки гърла да пеят благочестиви химни, ни настигнаха по пътя на пет мили след Во Мимбре и четиримата заедно продължихме по брега на реката. Естествено, бяхме следени, но това не ни изненада. Баща ми взе необходимите мерки и преследвачите вече не ни създаваха проблеми. Преспахме под открито небе и пътувахме без почивка на следващия ден, чак докато се здрачи. Баща ми не е от хората, които оставят важните дела на случайността, затова беше скрил в храстите на миля преди манастира една лодка. Оставихме конете на брега и се спуснахме по течението.

Стигнахме отсрещния бряг около полунощ и си запроправяхме път в тъмнината към Тол Ворду. Най-сетне стигнахме внушителната източна порта на града. Посреща ни взвод легионери, които ни придружиха през безлюдните улици до наследствения дом на фамилията Ворду. Императорът ни чакаше в двора. Беше на средна възраст и твърде висок за толнедранец. Направи ми впечатление, че държането му е като на военен.

— Виждам, че пътуването е минало спокойно — обърна се той към баща ми.

Татко присви рамене.

— Нищо особено не се случи — каза той.

— Много добре. Мястото на нашата среща е вече подготвено. Гарантирам, че никой не би могъл да се доближи на такова разстояние до тази стая, та да чуе разговора ни. — Той огледа внимателно Королин и Мандорин. — Кой от тези двама господа е херцог Королин? — попита.

Баща ми представи двамината мимбрати, но умишлено премълча коя съм аз. После всички влязохме вътре и се заизкачвахме по безкрайни стръмни мраморни стъпала, докато стигнахме стаята на върха на кулата. Помещението беше почти голо, обзаведено само с една голяма заседателна маса, столове и множество карти по стените.

— Ще бъда кратък, Ваша Светлост — обърна се към Королин императорът, след като се бяхме разположили около масата. — Аз съм прям човек без умения в дипломатическите игри и извъртания. Древния Белгарат ми разказа за пристигналия при вас човек на име Кадон, който твърдял, че говори от мое име. Това е лъжа. Никога не съм го чувал, а е напълно възможно той въобще да не е толнедранец.

Королин зяпна шокиран срещу него.

— Но легионите Ви лагеруват почти пред стените на Во Мимбре — възрази той.

— Най-добре е да му кажеш всичко, Поул — предложи баща ми.

— Простете ми, Древни — съвсем се обърка Королин, — но откъде лейди Полина би могла да знае нещо за легионите?

— Има ли смисъл да продължаваме тази игра на криеница, Поул? — попита баща ми.

— Мисля, че вече не е необходимо — отвърнах.

— Нека тогава обясним всичко. Херцог Королин, имам честта да Ви представя дъщеря си Поулгара.

Королин хвърли към Мандорин обвинителен поглед.

— Барон Мандорин не Ви е лъгал, Ваша Светлост — побързах да защитя приятеля си. — По законите на църквата той наистина е мой чичо. Осинови ме в присъствието на свещеник на Чалдан, преди двамата да пристигнем във Во Мимбре. Имах нужда от прикритие, затова го принудих да постъпи така. Този акт беше от огромно значение, затова не го винете за постъпката му. — Замълчах за миг. — Ще говоря направо, Ваша Светлост. В действителност няма никакви легиони отвъд реката при Во Мимбре. Отидох лично там, за да се уверя, че е така. Граф Олдон, който явно е оплетен в интригите на Кадон, е нагиздил няколко от своите работници в легионерски униформи, за да Ви заблуди.

— Тя казва истината, Ваша Светлост — увери го Ран Ворду. — Никога не съм предлагал съюз на когото и да било в Арендия и ви давам честната си дума, че нито един от моите легиони не лагерува до вашата южна граница. Този Кадон ви мами. — При тези думи императорът ме изгледа одобрително. — Древния Белгарат ме увери, че дъщеря му през последните седмици е прекосила цяла Арендия да потушава подобни заговори. Може би е най-добре тя сама да ни разкаже за това.

Аз отново описах подробно случилото се във Во Вакюн и Во Астур и разкрих какво съм открила досега във Во Мимбре.

— Всичко това е една огромна измама, господа — завърших разказа си. — Ктучик се опитва да разпали война между Арендия и Толнедра, надявайки се, че Негово Величество ще завладее Арендия, а това би включило и алорните в конфликта. Такава е неговата крайна цел. Арендия е само залог в една много по-голяма игра.

— Ще унищожа този злодей Кадон! — избухна Королин.

— По-добре не го прави, старче — обърна се към него Ран Ворду, — а ми го дай в Толнедра заедно с всичките му подчинени. Остави ме аз да се разправям с тях. — Той се усмихна зловещо. — Рожденият ми ден е съвсем скоро, защо не ми ги пратиш, опаковани като подарък?

— За мен ще бъде изключително удоволствие да изпълня желанието Ви, Ваше Императорско Величество — отвърна Королин. — Аз ще се справя с онези мимбратски рицари, които са участвали в заговора на мурга. Те много болезнено ще почувстват моето недоволство.

— Решително момче! — промърмори Ран Ворду, а после ме погледна. — Как разбрахте за този заговор, лейди Поулгара? Моите източници твърдят, че не сте напускали Долината през последните няколко века.

— Моят Учител ми обърна внимание върху събитията тук, Ваше Величество. Явно е сметнал за необходимо да практикувам повече съвременна политика, за да разширя хоризонта на познанията си.

— Това е много интересно — намеси се баща ми, взирайки се настойчиво в мен. — Щом Учителя ти е поверил тази задача, значи тук ти си главната, която дърпа конците. Какво ще наредиш да правим сега?

— Ще ти го върна някога за това, татко — заканих се аз.

— Искаш да кажеш, че ще се опиташ. Защо не ни предложиш нещо конкретно сега? Тогава ние ще можем да разнищим предложението ти и да ти обясним какво не му е наред.

— Ами нека да помисля — отвърнах и запрехвърлях в главата си варианти за логичното продължение на тази история. — Според мен заговорът на Ктучик ни направи услуга. С една и съща легенда той успя да хване на въдицата си и тримата херцози, предлагайки им съюз с Ран Ворду. След като Астурия, Вакюн и Мимбре са се поддали на заблудата, не можем ли да измислим нещо в отговор, основавайки се на досегашния си опит? Защо просто не прекратим войната и не свикаме мирна конференция. Имам известно влияние над Катандрион и Мангаран. Ако херцог Королин ги покани на разговор, да речем на Арендския панаир, мисля че ще мога да ги убедя да приемат.

— В това има смисъл, Белгарат — подкрепи ме Ран Ворду. — Давате ли си сметка колко ми коства издръжката на петнадесет легиона тук, в гарнизона на Тол Ворду? Те имат задача да действат само в случай, че Арендия предприеме военни действия срещу Толнедра. Мога да намеря къде-къде по-добро приложение на техните сили.

— В предложението на лейди Поулгара има здрав смисъл — съгласи се Мандорин. — Тази безкрайна война взе да изморява всички ни. Само заради едното разнообразие бихме могли да опитаме какво е няколко месеца мир.

— Циник! — обвинително рече баща ми, а после се изправи. — Нека тогава оставим дъщеря ми да извие ръцете на своите познайници и да подготви масата за преговори по време на Големия панаир.

— Да извивам ръце ли?! — възнегодувах аз.

— Не се ли канеше да направиш точно това?

— Ако се наложи, бих го сторила, но изразът е доста груб. Не можем ли да му намерим по-приемливо определение?

— Ти какво би предпочела?

— Ами не знам. Ще помисля и ще ви известя какво съм решила.

— Надявам се да ми простиш, че се изказах така недопустимо.

Баща ми пое ролята на лодкар и ни прекара през широкото устие на река Аренд още преди зазоряване.

Оседлахме отново конете и препуснахме към манастира. По традиция Королин поговори с игумена близо четвърт час. Така и не можах да разбера какво толкова обсъждаха. Королин не се стягаше за война. А може би точно това ги забави толкова. Вероятно херцогът молеше игумена да го оправдае пред Чалдан, че не е изклал съседите си. Когато най-после изповедта приключи, ние поехме по широкия път назад към Во Мимбре. След миля-две обаче спряхме и аз приготвих закуска. Моите приятели здраво похапнаха, а баща ми, вече с пълен корем, обяви, че една кратка почивка ще ни е от полза.

Събудихме се по обед и продължихме, докато стигнахме един твърде опърпан хан, където прекарахме нощта. На следващата сутрин станахме рано и се отправихме право към Во Мимбре.

Херцог Королин беше засегнат дълбоко от онова, което му разкри срещата с Ран Ворду. Той веднага се впусна да дава заповеди, без да обяснява много-много своите мотиви. После привика всички придворни в тронната зала, която беше охранявана от тежко въоръжени рицари. За всеобща почуда — дори аз самата бях изненадана — херцогът се яви пред нас в пълно бойно снаряжение, а в ръцете му имаше огромен меч. Той не седна на трона.

— Дами и господа — започна със суров глас, твърде необичаен за любезния говор на арендите мимбрати. — Току-що се завръщам от Тол Ворду, където разговарях с толнедранския император. Изходът от тази среща се оказа щастлив. Ликувайте, мои верни поданици, защото няма да има война!

Присъстващите в залата имаха доста противоречиви реакции при тази новина, което е присъщо на арендите. Лицето на Королин помрачня и той стовари облечения си в желязо юмрук върху облегалката на трона.

— Това не бива да ви обезсърчава или пък тревожи, дами и господа — прокънтя гласът му. — В замяна на отложената война съм ви приготвил други забавления. Един много добре замислен и плъзнал нашироко заговор всяваше напоследък смут не само в Мимбре, но също в Астурия и Вакюн. Решен съм да прочистя нашата земя от тези заговорници. Дръжте ги! — Последната заповед беше отправена към Мандорин и четиридесетте рицари под негова команда. Баронът и хората му така бързо изпълниха заповедта, че всичко мина без нито един инцидент. Дузина толнедранци, истински и мними, бяха оковани във вериги. Към групата бяха хвърлени и неколцина мимбратски благородници.

Гролимът, който се представяше за прислужник от свитата на Кадон, успя да се промъкне под ръката на рицаря, точно когато онзи го беше притиснал в стоманената си прегръдка, и се хвърли към вратата, опитвайки се да събере Волята си. Баща ми обаче очакваше това. Все още омотан в монашеската роба, Стария вълк така трясна гролима по главата, та той падна в несвяст на пода. Забелязах, че баща ми благоразумно беше сложил желязна рицарска ръкавица на дясната си ръка, така че ударът му би повалил дори бик. „Благословеният Белгарат“ имаше твърде любопитно минало и през годините успях да установя, че той владееше кръчмарския ръкопашен бой също толкова добре, колкото и магията.

Пленниците бяха изведени от залата, а херцог Королин разкри пред всички и най-дребните детайли от ужасяващия заговор. Докато придворните още не бяха успели да се съвземат от новината, той ги уведоми за мирната конференция, която вече се подготвяше. Това предизвика нова вълна от недоволство, но херцогът на Мимбре безцеремонно прекрати протестите. Не може да се очаква от един въоръжен до зъби аренд да пипа с кадифени ръкавици!

Реших отново да оставя баща ми да обере лаврите от моя малък контрапреврат във Во Мимбре. Мен повече ме интересуваха резултатите, отколкото славата, а баща ми обожава да е в центъра на вниманието. Затова го оставих да се къпе в потоци от възторг и възхвала и се върнах в северните херцогства, за да уредя всичко за мирната конференция.

Херцог Катандрион от Вакюн и граф Мангаран от Астурия вече се бяха срещали няколко пъти и контеса Асрана със светнали очи ме увери, че двамата се разбирали много добре.

— Те си подхождат като ръка и ръкавица, Поли — каза тя с хихикане. — Този Катандрион е великолепен мъж, не намираш ли?

— Това сега няма значение, Асрана — отвърнах. — Постарай се този път да овладееш първичните си инстинкти. Как е Олдоран?

— Не знам как е черният му дроб, но разсъдъкът му никакъв го няма. Вижда някакви несъществуващи чудовища и почти постоянно бълнува. Семейството му е много разтревожено. Той има няколко племенника, които се точат за трона, но ми се струва, че властта няма да остане в тяхната фамилия. Мангаран доказва качествата си с всеки изминал ден, пък и не вярвам някой от племенниците на Олдоран да е толкова способен, че да го замести. Та кога се свиква мирната конференция?

— Каква мирна конференция, скъпа?

— Ами тази, дето я подготвяш, откакто си в Арендия. Хайде, не бъди толкова скромна, Поли. Още от самото начало усетих каква е целта ти и напълно те подкрепям. Войните може и да са много привлекателни за мъжете, но жените се чувстват ужасно, когато всички млади мъже се избиват из горите наоколо. Кажи ми с какво мога да ти бъда от полза.

По мое предложение мирната конференция щеше да се проведе по време на Големия арендски панаир, който се намира на мимбратска територия.

Напуснах Во Астур и се отправих за Во Вакюн. Исках да поговоря с Катандрион още преди да е свикана конференцията.

— Трябва да сме много предпазливи, милорд — казах на васитския си приятел, когато най-сетне останахме насаме. — И в трите херцогства има буйни глави. Едно случайно изпуснато подмятане в неподходящо време може да провали всичките ни усилия. Ще говоря с благородниците и ще се опитам да им набия в главите, че докато някой от арендските херцози има кралски амбиции, Арендия ще остане уязвима за заговорите на мургите. Някой ден Арендия ще има крал, когото всички ще признават и почитат, но за това сега е още рано. Най-доброто, което бихме могли да си пожелаем, е споразумение между теб, Мангаран и Королин, че не ламтите за кралска корона. Не си струва да се избие половината население, за да проумеете това.

— Кой знае защо ми се струва, че в последната ти забележка нещо остана недоизречено, милейди — каза красивият ми приятел.

— Приеми го като приятелски съвет, Твоя Светлост. Нямам намерение да те заплашвам, освен ако самомнението ти не порасне твърде много. Би трябвало да приемаш с дълбоко недоверие думите на всеки, който се наеме да ти предлага някаква несъществуваща корона. Изобщо не се заблуждавам, че мирът ще бъде гарантиран само с една-единствена среща. Ето защо ще предложа да последвате примера на алорните. Алорнските крале периодично се събират на Острова на бурите, за да обсъдят най-належащите общи проблеми. Няма да е зле и тук да става същото.

— Ще направя всичко по силите си тези срещи да се състоят, милейди.

Полетях обратно към Во Астур, за да изтръгна същото обещание от Мангаран и Асрана. Трябва да отбележа, че изкарах няколко месеца, прелитайки от място на място в Арендия. Летенето е много удобен способ, когато си имаш работа с аренди и трябва да уговориш споразуменията помежду им още ПРЕДИ да са се събрали около масата за преговори.

Планът ми за тази първа среща беше прост. Ограничих дискусията до две-три съдбоносни решения. Ако успеех да превърна срещата в ежегодна традиция, по-нататък щеше да има достатъчно време да разширим мирните преговори.

Беше средата на есента, когато всички се събрахме в ярко оцветената кралска шатра, която Королин беше наредил да разпънат в покрайнините на панаира. Всеки от владетелите стана и поздрави участниците в срещата, между които имаше изтъкнати държавници и наблюдатели от Толнедра и алорнските кралства. В ролята си на домакин Королин пръв взе думата. Той официално приветства останалите двама владетели и посланиците на другите страни, без да споменава, че Селмисра отказа да прати свой представител. Следващият половин час той говори ласкави неща по мой адрес. Тази част от неговото изказване ми се стори твърде интересна.

След като Королин изчерпа запаса си от любезности, стана Катандрион и също упражни красноречието си във възхвали към мен. И тази реч много ми хареса. После стана Мангаран и показа, че астурианците също не са забравили да си служат с „високия стил“. Лукавият старец обаче приключи встъпителното си слово доста изненадващо.

— Благородни господа — каза той с хитра усмивка, — тази наша среща върху изстрадалата земя на Арендия има една велика цел — продължителен мир. Зная, че на мнозина това се вижда невероятно, даже нечестиво. Мирът в Арендия е наше общо дело. Фактът, че сме под един покрив цял следобед, без при това да се е проляла нито капка кръв, може да предизвика смут на много места. Нека сторим още нещо, което напълно ще обърне представите на хората за това кое е нормално и кое — не. Знайно е, че херцог Олдоран беше свален от трона и пратен в манастир, за да вие и се мята в безпаметство там до края на дните си. Също така се тръби на ляво и на дясно, че именно аз съм отговорен за неговото детрониране. Признавам открито, че това е така. Но нищо нямаше да се получи, ако в онзи труден миг не ме подкрепяха две — забележете две, а не една — дами. Едната, естествено, беше лейди Поулгара. Вярвам, това не е изненада за никого от присъстващите. Онова, което НЕ Е толкова известно обаче, е фактът, че в нашите действия взе участие и една благородна дама от Во Астур. Нещо повече — аз се осланям постоянно на нейните съвети, откакто поех управлението на херцогство Астурия. Желанието ми да бъда напълно откровен с вас на тази среща ме кара да ви разкрия личността на тази дама, която ръководи държавните дела наравно с мен. Благородни господа, представям ви контеса Асрана — конспираторка, която няма равна на себе си.

Дочуха се слаби ръкопляскания, които постепенно ставаха все по-бурни, докато не преминаха в овации.

— Ще си получиш възмездието за това, Мангаран — просъска Асрана, ставайки на крака.

— Обещаваш ли? — безочливо попита той.

Асрана прие трагическа поза.

— Ето че ужасната ми тайна излезе наяве — обяви тя. — Как ще ми простите оттук нататък? Честна дума, господа, вината не беше моя. Поулгара ме подстрекаваше, тя е виновна за всичко. — Контесата въздъхна театрално. — Но така и така вече съм разкрита, нека да приключваме по-скоро с този въпрос.

Нашата необичайна среща има за цел да възцари мир по земите ни. Това не е ли ужасно? Как ще живеем без врагове оттук нататък? Ние трябва да мразим някого! — Тя замълча, а после внезапно плесна с ръце. — Сетих се, господа! Имам решение на нашия проблем! Вместо да се мразим едни други, нека по-добре всички заедно да се обърнем срещу мургите. Те са толкова отвратителни, а пък арендите са най-прекрасните хора на света! Мургите са безчестни, а арендите са пропити до мозъка на костите си от чувството за чест. Мургите са грубияни и недодялани, а изяществото на арендите е образец за всички раси по света. Нека си стиснем ръцете, благородни господа, и се закълнем в името на драгоценната си чест да мразим до гроб мургите!

Всички започнаха да се смеят неудържимо и да тропат одобрително по масата. Неусетно контеса Асрана беше успяла да ги сложи в малкото си джобче.

— Признавам, че тази прекрасна млада дама много ми се понрави, Ваша Светлост — чух да казва Мандорин на своя херцог. — Тя е просто очарователна!

Случайно хванах погледа на Асрана, докато той изричаше това — нейните очи излъчваха самодоволство. После, без да променя изражението си, тя ми смигна. Явно беше чула забележката на Мандорин и очевидно се чувстваше така, сякаш току-що е извоювала голяма победа.

Същата вечер имаше банкет и барон Мандорин успя да седне до Асрана. Тя го нападна още преди да е успял да се съвземе. Нейната конница бяха изключително остроумните й забележки и удивително задълбочените умозаключения. Дълбоко изрязаното деколте, което едва покриваше изискванията за благоприличие, й служеше като таран. Барон Мандоран едва не падна на колене и не започна да моли за мир.

Двете с контесата бяхме настанени в една стая и аз нетърпеливо я изчаках да се върне там.

— Защо точно Мандорин? — започнах направо от вратата.

— Не те разбирам, Поли!

— Защо хвърли око точно на барон Мандорин? Сред присъстващите има много по-красиви от него, при това той е доста по-възрастен от теб!

— Толкова по-добре — отвърна тя, разресвайки дългата си коса. — С него няма да ми се налага да понасям всички тези телешки погледи и потоците от недодялана поезия. Мандорин е сред най-силните хора в Мимбре, а аз имам определена власт в Астурия. Ти ще отговаряш за развоя на събитията във Вакюн, така че тримата ще трябва да поддържаме връзка. Поне достатъчно дълго, докато мирът се превърне в навик. — После тя проницателно ме изгледа през рамо. — Не ми е приятно да го казвам, Поли, но аз се забавлявам много повече, отколкото ти.

— Мигар правиш това единствено от патриотизъм? — попитах невярващо.

— Наричай го както щеш, но силата и властта дълбоко ме вълнуват. А по всичко личи, че ние тримата ще държим в ръцете си съдбините на нашата бедна Арендия. Не бих могла да си пожелая нещо повече.

— А какво ще кажеш за любовта, Асрана?

Тя сви рамене.

— Какво да кажа? Любовта е за децата, Поулгара. Аз съм надраснала тези неща. Аз харесвам Мандорин. Той е хубав и е безспорно изключително благороден. Годините ще заличат постепенно неговата хубост, а аз ще подроня неговото благородство. Боя се, че ще се наложи да извършим много неблагородни постъпки, но то ще е за благото на Арендия. Ако това означава, че съм патриот, така да бъде. Внимавай в това, което правя, Поли. Бих могла да те науча на някои неща!

На следващата сутрин дори и най-недосетливият аренд в шатрата на Королин схвана, че „нещо става“ между безскрупулната контеса и барон Мандорин. Предполагам, че и това беше част от плана на Асрана. Не ми се вярва дори Се’Недра да е толкова двулична, колкото беше Асрана. До края на деня бедният барон Мандорин изцяло попадна в капана й. Той жадно следеше всяко нейно движение и не пропускаше нито една дума, която се отронваше от устата й. А тя взе доста дейно участие в нашита дискусии.

На четвъртия ден владетелите на Мимбре, Астурия и Вакюн подписаха Грамотата за мир. Незабавно след това херцог Королин покани всички присъстващи да останат за сватбата. Контеса Асрана можеше да действа и изключително бързо, когато това й изнасяше!

Още веднъж се оказах в ролята на шаферка, но този път всичко мина гладко. Асрана и Мандорин се ожениха, без това да предизвика унищожително земетресение или пък огромни вълни, които да дадат знак на бедната и изстрадала Арендия, че се задава опасна нова сила, която съвсем скоро ще я завладее.