Снежана Неделчева
Звездата Аиел (13)

13

Двамата мъже показаха пропуските си на входа на ремонтния док и повиканият служител, облечен в оранжев гащеризон с чернобялата емблема на наземните сектори, ги поведе навътре.

— Корабът ви е готов, момчетата току-що приключиха работата си по него — каза той и гордо посочи блестящия с новото си покритие „Буреносен облак“.

Чен тръгна към входния люк след раболепно усмихнатия контрольор, а Ишанг почука по външната обшивка на корпуса и критично я огледа от всички страни, докато ги чакаше да влязат в кораба. Работниците бяха тръгнали на почивка и в халето се мяркаха само няколко дребни фигурки по далечните плетеници на рампите. Като изчака подходящ момент, той се шмугна зад прикритието на една колона. Целта му — „Хаврия“ — се извисяваше наблизо със стърчащи около нея решетъчни метални конструкции на работните платформи. Наоколо нямаше никой. Ишанг се покатери пъргаво до люка, извади малка пластинка и я допря до вдлъбнатината със същите размери. В открилата се вътрешност на кораба беше пусто и тихо. Той влезе, бързо затвори люка след себе си и затича по коридорите, докато стигна в командния отсек. Припомни си схемата на различните устройства, показана му от Молителя, и с ловки движения свали един панел от облицовката на селектора. Огледа намиращите се вътре части — размесени и сплетени като кълбо разноцветни стъклени змии — и намери необходимия му микрочип. Извади го внимателно и постави друг, идентичен на вид, който му беше дал Раван. Работеше с крайно старание, така че накрая и специалист не би открил замяната без основен преглед. Сложи панела обратно на мястото му и забърза към изхода. Докато стигне до „Буреносен облак“, не се появиха хора и когато служителят и Чен излязоха, той ги чакаше там, където го бяха оставили.

— Настройката на екраните е идеална, не може да бъде направена по-добре — говореше оранжевият и постепенно повишаваше тон.

— А какво ще кажете за петънцата в долния край на централния екран? — смирено, но твърдо му опонираше Чен.

— Няма никакви петна! — тросна се мъжът. — Това са временни енергийни разсейки в първия момент след включване.

— Не може да отречете, че синхронът при прехвърлянето на картината закъснява с части от секундата — продължаваше Чен.

— Закъснението е напълно в рамките на технически допустимите стойности — заекна позеленял служителят.

— Закъснение, което забелязвам с просто око, не може да бъде допустимо. Моля ви да бъде отстранено.

— Не мога да докарам хората си да започнат наново вече свършена работа, и то — добре свършена, независимо какво казвате вие!

Ишанг реши, че е време да се намеси, и пристъпи между тях.

— За новата настройка ще платя допълнително, в брой. Бих искал всичко да е изрядно — и той тикна пачка банкноти под носа му.

Непреклонността на контрольора започна да се топи.

— Възможно е да стане, обаче сме затрупани с поръчки, които ще изостанат, трябва да променя графика, а пък и…

— Това е за работниците — прекъсна го Ишанг и извади втора пачка, — а това е за вас, малка компенсация за причинените неудобства.

— Ще се постарая да направя нещо — омекна съвсем човекът, — но е невъзможно да свършим по-рано от четири дни.

— Не бързаме, работете нормално — успокои го Чен и тримата тръгнаха към изхода.

— Хей, Сервин! — извика контрольорът, след като ги изпрати до площадката и се скриха от очите му.

Помощникът му изскочи от остъклената кабинка, където тъкмо беше се заел с обяда си.

— Тук съм, господин Фарт, какво има?

— Когато се съберат хората, изпрати някого да пипне отново екранната настройка на „Облака“.

— Ами че той е напълно готов, лично аз проведох тестовете! — каза смаян Сервин. — Няма какво повече да се настройва.

— И аз мисля така, но клиентите са капризни. Хубавото е, че платиха нещичко.

Главният контрольор рови дълго в джоба си и извади половин пачка. С въздишка отдели от нея снопче банкноти и подаде останалото на помощника си.

— Това е за вас. Не бързайте и не се престаравайте, просто повторете формално всички процедури. Съмнявам се да има голяма разлика накрая, но ме повикайте за тестуването.

— Добре, господин Фарт — Сервин се върна на мястото си. — Дошъл е друг клиент, за „Хаврия“ — извика той, като погледна монитора пред себе си. — Вие ли ще го заведете или да ви заместя?

— Аз ще го заведа — намръщи се контрольорът. — Днешният ден не върви добре и имам лоши предчувствия. Мразя монасите, много е трудно да се разправяш с тях.

Той погледна към изключената силова бариера, през която тъкмо минаваше млад мъж с дълга кафеникава дреха и сребърен обръч, пристягащ челото му.

Предчувствията на Фарт се оправдаха напълно. Като изпрати младежа с безкрайни извинения, той влезе при Сервин навъсен и зъл.

— Не знам какво става тук, но „Хаврия“, за която аз гарантирах изпитанията, сега е действаща и управляема като метеорит. Трябва да отделиш още хора да отидат там.

— Ще плати ли за това? — осмели се да попита плахо помощникът.

— Ха! Шегуваш ли се, служител на култовете да плаща извънредно! — Фарт изруга. — Хайде, лентяи, стягайте се, защото ако продължава така, ще изхвърчите всички навън и първият ще бъдеш ти.

Той се изплю на излъскания под, в нарушение на всички писани и неписани инструкции и трясна вратата на офиса зад себе си, а Сервин пусна автоматичната подочистачка. Вдигна краката си на плота и започна да проклина кашата, която се беше получила, хората изобщо и началника си в частност.

— Сега, братко Чен, „Хаврия“ ще стои там, докато отстранят несъществуващите повреди — каза Ишанг, разположил се на седалката в роптера, когато вече бяха на път за града, и му показа чипа, който беше подменил — Така корабът се държи под контрол от Раван и ще бъде готов за полет, когато той реши. Нашата задача е почти изпълнена.

Докато прибираше миниатюрната пластинка обратно, пръстите му напипаха два предмета с неправилна форма и той ги извади.

— Това нещата от агента на Харамон ли са, братко Ишанг? — обади се Чен.

— Да, взех каквото ми беше казано. Това са оръжието и документите му — той въртеше в ръце медальона, който беше прибрал от чантата с дрехите на Синд.

— Не трябваше ли досега да се отървем от тях, старши братко?

— Ще го направя, щом се приберем — каза Ишанг, но премълча, че смята да унищожи само единия предмет.

В обицата се криеше тайна, която трябваше да разгадае, независимо от нарежданията на Раван. Щеше да се заеме с това при първия удобен случай.