Ив Бонфоа
Движението…

Движението

откри пред нас греха и с теб се озовахме

сред неподвижния покой като под кораб.

И трепка и не трепва гъстия листак на мъртъвците.

 

Нарекох те богиня на носа на моя кораб

щастлива равнодушна

повела го с притворен взор направо към живота,

сънуваща тъй както той в дълбокия покой сънува

и тръпнеща над вълнореза в ритъма на древната любов.

 

Усмихната, начело, избеляла,

навеки отсвет от звезда застинала

в последен смъртен жест.

Обичана, сред гъстите листаци на морето.