Артър Хейли
Детективи (44)

Шеста глава

— Това може да ви изненада, доктор Ейнсли — каза Хъртли Алърдайс, — но в нашия университет говорим много за вас, още откакто способностите и миналото ви станаха толкова широко известни.

— Да, изненадан съм — отвърна Ейнсли. — Напоследък почти всичко ме изненадва.

От разговора му с майор Марк Фигерас бяха изминали три дни. Сега Ейнсли и Алърдайс обядваха заедно в градския клуб в центъра на Маями. Обръщението „доктор Ейнсли“ звучеше странно на Малкълм. Макар и валидно в научните среди, той не го беше чувал от години насам и не го бе използвал дори като свещеник. При сегашните обстоятелства обаче…

Доктор Алърдайс, който изглежда обичаше да приказва, продължи:

— Публиката обича местните герои, винаги е било така, и вие станахте такъв, когато разкрихте онези ужасни престъпления. Важното е, че сте го постигнали интелектуално, с помощта на научни познания, и тъкмо затова образованите хора ви се възхищават, включително и самият аз.

Ейнсли почти несъзнателно се усмихна и измърмори някакви благодарности.

Алърдайс продължи:

— Това, че станахте известна личност, не би могло да се случи в по-подходящ момент — и за мен, и за хората, които представлявам. А надявам се, и за вас.

Хъртли Алърдайс изглеждаше толкова внушителен като личност, колкото и името му. Беше среброкос, красив, със силен слънчев загар, държеше се самоуверено и имаше широка усмивка. Бе роден в богато семейство и по-късно увеличи състоянието си като глава на международен инвестиционен фонд, с което обогати и други хора. В същото време той беше страстен поклонник на висшето образование.

— Председател съм на директорския борд на Университета на Южна Флорида от шест години — обясни той — и през цялото това време съм искал да разработя лекционна програма по сравнителни религии. Имаме факултет по религия и философия, разбира се, но той не се занимава със сравнителния аспект до такава степен, каквато бих желал.

Алърдайс замълча, докато сервитьорът им поднесе основното ястие, филе миньон със сос „bearnaise“^[1].

— Между другото, надявам се, че виното ще ви хареса. Това е „Опус уан“, създаден от двама от най-големите винари в света: Робърт Мондави от долината Напа и покойния Филип дьо Ротшилд от Бордо. Опитайте го.

— Превъзходно е — отвърна Ейнсли. Така си и беше. Бе чувал за известното вино, макар че със заплатата си на детектив-сержант никога не би могъл да си го позволи.

— Да се върнем на въпроса — каза Алърдайс, — защо сте тук. В последно време повечето студенти в университета избират по-модерни области като бизнес, медицина, право и инженерство. Но аз бих искал да покажа на нашите млади хора ползата от изучаването на сравнителни религии. Различните религии казват толкова много неща — далеч повече от обикновената история — за времето, през което са живели хората, за мисловната им нагласа във всяка епоха и общество, за техните страхове, надежди и удоволствия, за онова, от което са се плашели, със или без да го съзнават, при което смъртта винаги е заемала водещо място, за това дали съществува след нея или просто настъпва забрава. Заповядайте още вино, доктор Ейнсли.

— Не, благодаря ви. Достатъчно ми е. Но преди да продължим, трябва да ви кажа нещо.

— Последното, което искам, е да обсебвам думата. Моля ви.

— Трябва да знаете, доктор Алърдайс — каза Ейнсли, — че въпреки моя интерес към религиите, аз не изповядвам никоя от тях. От много време насам.

— Вече зная това — отвърна Алърдайс — и не мисля, че има значение. Това даже може да ви направи по-обективен. Сигурен ли сте, че не искате още вино?

— Съвсем сигурен съм, благодаря.

— И така, причината, поради която ви повиках тук, е, че съвсем наскоро получих достатъчно пари, за да построя в университетското градче нов център по религия и философия. Много от тях идват от мой личен приятел, който ще дари няколко милиона долара. След като прочете за вас и за уникалните ви способности, приятелят ми постави едно условие. Освен за сградата, предвижда се дарение и за професор по сравнителни религии, който трябва да е прочут учен. Въпросът е, че приятелят ми иска това да сте вие, доктор Ейнсли.

Очите на Ейнсли се разшириха.

— Сериозно ли говорите?

— Напълно.

— Мога ли да попитам кой е приятелят ви?

Алърдайс поклати глава.

— Съжалявам! Понякога богатите дарители предпочитат да останат анонимни и в наше време има основателни причини за това. Така или иначе, ангажиментът ви към университета като начало ще е за три години и годишният ви доход ще е сто хиляди долара. Простете ми, че говоря за пари, но понякога се налага.

Последваха няколко секунди мълчание и после Ейнсли отвърна:

— Прощавам ви, докторе. И навярно, в края на краищата, наистина ще пийна още вино.

— Има някои формалности — малко по-късно каза Алърдайс. — Но няма да имате проблеми.

Предложението развълнува Карън.

— О, мили, съгласи се! Това е точно за теб. Изградил си си научен авторитет в тази област и умееш да преподаваш. Не съм ти го казвала, но след онова, което се случи в общинския съвет, телефонирах на Ръби Боуи да й благодаря от мое име и от името на Джейсън. Тя ми каза, че по-младите детективи са ти изключително благодарни за това, че си ги учил, и че всички много те уважават.

— Трябва да се явя на още няколко разговора, преди да ме одобрят — напомни й Ейнсли. — Всичко ще мине добре.

От поредицата разговори най-важният беше с ректора на университета, доктор Гейвин Лоурънс — тих, дребен мъж, но изпълнен с решимост. Ректорът вдигна поглед от някаква папка и отбеляза:

— Определено притежавате академичната квалификация за този пост.

— Трябва обаче да ви кажа нещо. — Ейнсли отново напомни, че не изповядва никоя религия.

— Тук се споменава и за това — посочи към папката ректорът. — Хъртли представи писмен доклад, в който се отбелязва, че оценява откровеността ви. Аз също, и съм съгласен, че това не е пречка. — Лоурънс се облегна назад и събра пръстите на двете си ръце. — Всъщност чувам слухове, според които някои от нашите професори по религия и философия са открили, че с натрупването на повече познания вярата им отслабва. А през последните две десетилетия в областта на религията се появиха много нови неща. Понякога става така, не мислите ли?

— Така се случи и с мен.

— Е, това няма значение, тъй като в нашия факултет просто не се интересуваме от религиозните ви убеждения. Онова, което ни интересува, разбира се, са научните ви качества и искреното отношение към преподавателската работа. Смятам, че с това всичко е наред. Ейнсли кимна.

— Точно така.

— Искаме да ви помолим и още нещо. От време на време бихме желали да изнасяте публични лекции по вашия предмет. Смятам, че името ви ще привлече много хора и тъй като входът е платен… — Ректорът добродушно се усмихна.

За тригодишния договор на Ейнсли Лоурънс каза:

— Накрая, ако всичко е наред, можем да открием факултет, или пък да ви поиска някоя друга институция. Винаги е от полза, ако студентите ви харесват, а имам чувството, че ще стане точно така. Всъщност основното са студентите. И последно — завърши ректорът. — Разкажете ми как смятате да преподавате сравнителните религии.

Ейнсли се сепна.

— Не съм се готвил…

— Няма значение, импровизирайте.

Ейнсли се замисли за миг.

— Ще преподавам фактите, всички известни факти. Както казахте преди малко, през последните двайсет години се появиха много нови данни за религиите и те се нуждаят от изследване. Ще избягвам оценките. Ако искат, студентите могат сами да ги правят. И най-важното, няма да се опитвам да им проповядвам. Това просто няма нищо общо с изучаването на религиите.

Лоурънс замислено кимна.

— А в цялостен образователен план — принципната цел на университета — къде виждате мястото на сравнителните религии?

— О, несъмнено като важна история — човешката история в продължение на, грубо казано, пет хиляди години. През това време религиите са предизвикали безброй промени: нововъведения и разрушения, войни и мир, справедливост и тирания. Повечето религии имат своите светци и измамници. Хората по върховете — императори, политици, военни, користолюбци — са използвали религиите най-вече за да се докопат до властта.

— Религиите, разбира се, имат положителни и отрицателни страни. Как ще ги балансирате? Кои ще изведете на първо място? Така няма ли да изразите оценката си?

— В такъв случай изобщо няма да го правя, съмнявам се, че някой би могъл. Но съм сигурен, че независимо как разглеждаме мястото на религиите в историята, никой друг аспект от човешкото битие през вековете не е бил толкова всепроникващ или дълготраен. — Ейнсли се усмихна леко. — Предполагам, че дори само това показва значението на сравнителните религии за модерния живот и образованието.

Последва мълчание, после ректорът рече:

— Добре казано! Благодаря ви, доктор Ейнсли. Бъдете сигурен, че ще идвам първи на лекциите ви.

Сбогуването им беше сърдечно.

— Разбрах, че Хъртли има намерение да покани вас и съпругата ви на приема у тях. Ще имате шанс да се запознаете с други хора. Ще се радвам да видя и двама ви там.

Когато потвърдиха назначението му в университета на Южна Флорида, Ейнсли подаде оставката си в полицейското управление. През последните му няколко дни в отдел „Убийства“ много колеги, между които и старши офицери, наминаха, за да се сбогуват с него. За службата си — малко повече от десет години — щеше да получи пенсия, не голяма, но както се пошегуваха с Карън, „достатъчно за някоя бутилка «Опус уан»“.

Ейнсли обаче не задържа автоматичния си пистолет „Глок“, въпреки че като уволняващ се полицейски офицер имаше право. Той го върна в оръжейната на управлението. Беше си имал достатъчно работа с огнестрелни оръжия, за да му стигнат за остатъка от живота му и не искаше да държи пистолет вкъщи, особено заради децата.

Карън бе във възторг от последните събития. Тя с нетърпение очакваше Малкълм да прекарва повече време у дома, да се занимава с Джейсън и с второто им дете, което щеше да се роди след четири месеца. Неотдавна бяха научили от ултразвуковите тестове, че бебето ще бъде момиченце. Решиха да го кръстят Ръби.