Артър Хейли
Детективи (10)

Пета глава

След края на съвещанието новосформираната спецчаст се събра около Ейнсли. Остана и заместник-щатският прокурор Кързън Ноулс. Преди двайсет години самият Ноулс беше полицай — най-младият сержант в нюйоркската полиция. По-късно стана лейтенант, после подаде оставка, за да следва право във Флорида. Ноулс се чувстваше като свой сред детективите.

— Щом ще работим заедно, сержант — попита той Ейнсли, — имате ли нещо против да ми кажете какъв ще е първият ви ход?

— Съвсем кратък, господин прокурор — до компютъра. Ще ми бъде приятно да останете с мен. — Ейнсли се огледа. — Къде е Ръби?

— Винаги там, където има нужда от нея — разнесе се от групата ясният глас на детектив Боуи.

— Трябват ми пъргавите ти пръсти. — Сержантът посочи към компютъра, който току-що бе използвала. — Хайде да потърсим някои данни.

Ръби седна пред клавиатурата, включи машината и написа „ЛОГОН“.

На екрана се появи искане: „ИДЕНТИФИЦИРАЙТЕ СЕ“.

— Вашият или моят? — попита Ръби.

— 8439 — каза Ейнсли.

„ВКАРАЙТЕ КОДА СИ“ — отвърна компютърът.

Ейнсли се пресегна и написа „СЛАДКИШЧЕ“, нежното име, с което понякога се обръщаше към Карън. Кодът не се появи на екрана, но вместо това се изписа „ЦКР“ — Център за криминални разследвания.

Докато другите детективи и Ноулс мълчаливо наблюдаваха, Ръби каза:

— Влязохме във вълшебното царство. Quo vadis^[1]?

— Какво, по дяволите, означава това? — измърмори някой.

— Камо грядеши? — отвърна Бърнърд Куин.

— Учих латински в детската градина — пошегува се Ръби. — Ние, децата от гетото, сме по-умни, отколкото си мислите.

— Докажи го — рече Ейнсли. — Намери „КРИМИНАЛЕН АРХИВ“. След това извикай категория „СТРАННИ СЛУЧАИ“.

Последва поредица от команди, после се появи заглавието „СТРАННИ СЛУЧАИ“.

— Тук е пълно със субфайлове — съобщи Ръби. — Някакви идеи?

— Потърси „РЕЛИГИЯ“ или „РЕЛИГИОЗНИ“.

Пръстите й бързо набраха заглавията.

— Хей, ето нещо интересно: „РЕЛИГИОЗНИ МАНИАЦИ“.

Ейнсли вдигна вежди.

— Това би трябвало да свърши работа.

Очакваха изобилие от имена, но резултатът ги разочарова. Появиха се само седем, всяко от които придружено от кратка биография, обвинения и присъди. Ейнсли и Ръби прегледаха имената и информацията, другите надзъртаха над раменете им.

— Можеш да елиминираш Върджил — рече Куин. — В затвора е. Аз го пратих там. — Компютърът показа, че Франсис Върджил е в затвора от две години и че му остават да излежи още шест. В подобно положение бяха още двама от списъка. Оставаха четирима.

— Махни Орниъс — каза Ейнсли. — Пише, че бил мъртъв. — Починалите престъпници не се изваждаха от архива, докато не изминеха две години от смъртта им.

— Предполагам, че можем да елиминираме Хектор Лонго — рече Ръби. Информацията показваше, че Лонго е на осемдесет и две години, почти сляп, с парализирана дясна ръка.

— Удивително е какво могат да правят в последно време сакатите — възрази Ейнсли. После прибави: — Добре, изтрий го.

Останалите две имена бяха „възможни“, но проверката не доведе нито до цифрите, нито до решенията, на които се бяха надявали.

— Какво ще кажете да опитаме с „MODUS OPERANDI“^[2]? — попита Ноулс.

— Вече го правихме с отделните случаи — отвърна Ейнсли. — Не получихме нищо. — После замислено прибави: — Колкото повече напредваме в архива, толкова повече започвам да смятам, че търсим човек без досие.

— Защо не опитаме с „ТНАП“? — рече Ръби.

Ейнсли прие предложението скептично, но се съгласи:

— Защо не? Нямаме какво да губим.

„ТНАП“ — докладите за теренните наблюдения и автомобилните произшествия — съдържаха информация, събирана от полицаи, които наблюдаваха на обществени места особено, вулгарно или ексцентрично, макар и не незаконно поведение. Подобни доклади се правеха, ако някой бъдеше забелязан при подозрителни обстоятелства, особено късно през нощта, но без да нарушава закона.

Предполагаше се, че тези доклади се пишат на място върху официални формуляри. Полицаите бяха инструктирани да вписват колкото могат повече данни — пълното име на човека, домашен адрес, занятие, подробно физическо описание, информация за автомобила, ако има такъв, и обстоятелствата на срещата. Повечето от разпитваните хора се оказваха изненадващо разговорчиви, особено след като научеха, че няма да ги арестуват или претърсват. Но никой от онези, които имаха криминални досиета, не споменаваше този факт.

„ТНАП“ формулярите се връщаха в полицейското управление и се вкарваха в компютърна банка. Успоредно се извършваше автоматична проверка и към доклада се прибавяха евентуалните углавни присъди.

Известно време в полицията в Маями гледаха на докладите с лошо око. Това се дължеше на факта, че някои полицаи задръстваха системата с фалшиви доклади с надеждата да привлекат вниманието и да получат повишение. В някои формуляри дори имаше имена, преписани от надгробните камъни. В крайна сметка, след залавянето и наказването на неколцина виновни, на това се сложи край. Но повечето в управлението, включително и Ейнсли, не вярваха много на докладите.

Компютърната процедура за влизане в „ТНАП“ беше същата като за „КРИМИНАЛЕН АРХИВ“ и Ръби бързо намери в новата категория „СТРАННИ СЛУЧАИ“, а след това и „РЕЛИГИОЗНИ МАНИАЦИ“. Изведнъж екранът оживя от имена, дати и снимки. С повишено внимание Ейнсли се наведе напред. Зад него някой каза:

— Хей, вижте това! — Някой подсвирна.

Те отново прехвърлиха имената и подробностите, елиминираха някои, после прибавиха останалите в нов компютърен файл, вече съдържащ двамата „възможни“ от архива. Накрая Ръби разпечата пет-шест екземпляра от общия списък и ги раздаде.

Разпечатката съдържаше шест имена:

ДЖЕЙМС КАЛХОУН, мъж, бял, известен също като „Малкия Иисус“. Дата на раждане: 10.10.1967 г. 1.80 м 90 кг. Адрес: Маями, СЗ 10 ул. №271. Върху гърдите му е татуиран кръст. Приказва за близкия край на света и твърди, че е Христос и че е настъпило Второто пришествие. Има досие за убийство, нападение и въоръжен грабеж.

КАРЛОС КИНОНЕС, мъж, латиноамериканец, известен също като „Хлапето-дявол“. Дата на раждане: 17.11.1969 г. 1.67 м 81 кг. Набит. Адрес: Маями, ЮЗ 22 ул. №2640. Твърди, че е единственият месия и че проповядва Божието слово. Има голямо досие за нападение, изнасилване и въоръжен обир с упражняване на насилие.

ЪРЛ РОБИНСЪН, мъж, метис, известен също като „Отмъстителя“. Дата на раждане: 02.08.1964 г. 1.82 м 81 кг. Адрес: СЗ 65 ул. №1310. Строен, бивш боксьор тежка категория, много агресивен. Проповядва по уличните ъгли, цитира Библията, винаги Откровението, казва, че е ангел на Божия съд. Има голямо досие за въоръжен грабеж, непредумишлено убийство и многобройни нападения с нож.

АЛЕК ПЪЛАЙТ, мъж, хаитянин, известен също като „Месията“. Дата на раждане: 12.12.1969 г. 1.67 м 119 кг. Адрес: Маями, СИ 65 ул. №265. Приказва за писанията на всеки, който спре да го слуша, твърди, че разговарял с Господ. При проява на съмнение става агресивен. Може да упражни насилие, но няма досие. В САЩ е от 1993 година.

ЕЛРОЙ ДОЙЛ, мъж, бял, известен също като „Кръстоносеца“. Дата на раждане: 12.09.1964 г. 1.92 м 117 кг. Адрес: Маями, СИ 35 ул. №189. Твърди, че е ученик на Господ и че знае Божията воля. Проповядва на обществени места. Не се смята за опасен. Работи като наемен шофьор на камион.

ЕДЕЛБЕРТО МОНТОЯ, мъж, латиноамериканец. Дата на раждане: 01.11.1962 г. Адрес: СЗ 1 ул. 861, ап. 3. Има гъсти, тъмни мустаци и брада. Твърди, че е прероден християнин, цитира Библията, моли се за края на света. Има досие за изнасилване, нападение и сексуално нападение.

Докато Ейнсли, Ноулс и другите преглеждаха имената и характеристиките, вълнението се усилваше.

— Малкълм, струва ми се, че попаднахме на нещо — изрази всеобщото настроение сержант Грийн.

Детектив Гарсия с нетърпение вдигна глава.

— Робинсън е нашият човек! Трябва да е той. Вижте онези неща за Откровението! Освен това е известен като Отмъстител — това отговаря. Боксьор е, което означава, че е силен!

— Да не споменаваме за „нападенията с нож“ — прибави Ръби Боуи.

— Добре, добре — рече Ейнсли. — По-полека. Ще обърнем внимание на всичките.

— Ще арестувате ли някого? — попита детектив Монтес.

Ейнсли поклати глава.

— Нямаме достатъчно улики. Ще ги следим.

— Сержант — предупреди го Кързън Ноулс, — трябва много, много да внимавате да не би някой от тези хора да разбере нещо. — Ноулс огледа всеки един от детективите. — Моля ви, всички запомнете с колко малко улики разполагаме засега. А ако някой от тези шестима души е нашият човек и заподозре, че сме по следите му, може съвсем да престане да действа и да не ни остави нищо, което да използваме срещу него.

— Малко бездействие от негова страна обаче няма да навреди — отбеляза Пабло Грийн. — Определено не искаме да убие още някого.

— Ако го следите плътно, това няма да се случи. — Ноулс замислено замълча. — Идеалното развитие на нещата е да го хванем в действие.

— Идеално за прокурора — каза Ръби Боуи. — Но рисковано за жертвата.

Ейнсли се присъедини към смеха.

— Ръби обаче е права — настоя Куин. — В следенето има риск. Знаем, че този тип е хитър, а той знае, че го търсим.

Ейнсли се обърна към Лио Нюболд, който беше дошъл при групата няколко минути преди това.

— Какво мислите, лейтенант?

Нюболд сви рамене.

— Това си е твой случай, Малкълм. Ти си шеф на спецчастта.

— Тогава ще поемем риска — рече Ейнсли. — И ви уверявам, господин прокурор, той изобщо няма да разбере, че го следим. — После се обърна към Грийн. — Пабло, хайде веднага да направим график за следенето.

Договориха се, че за начало екипът на сержант Ейнсли ще установи наблюдение над Ърл Робинсън, Джеймз Калхоун и Карлос Кинонес. Хората на сержант Грийн щяха да следят Алек Пълайт, Елрой Дойл и Еделберто Монтоя. Наблюдението във всички случаи щеше да е пълно и да продължава по двайсет и четири часа на ден.

— Бързо ни трябват още хора от „Грабежи“, сър — съобщи на Нюболд Ейнсли, — за начало двама. Ще ги включа в графика.

Лейтенантът кимна.

— Ще разговарям с майор Йейнс.

После, когато групата вече се готвеше да се разотиде, вратата на заседателната зала рязко се отвори. Останал без дъх, с изкривено от ужас лице, на прага застана сержант Ханк Брюмастър, който си бе тръгнал след официалното закриване на заседанието. Този ден бе дежурен екипът на Брюмастър, така че всички разбраха какво се е случило.

— Тежко ли е, Ханк? — пристъпи напред Нюболд.

— Възможно най-тежко, сър — пое си дъх Брюмастър. — Градският съветник Густав Ърнст. И жена му. И двамата са убити. Току-що получихме сигнала. От описанието изглежда, че е точно като…

— О, Господи! — възкликна Ейнсли.

Брюмастър кимна.

— Очевидно е абсолютно същото.

Той се обърна към Нюболд.

— В момента хората ми пътуват натам, сър. Помислих си, че трябва да знаете. — После погледна към другите. — Помислих си, че всички вие трябва да знаете, защото на местопрестъплението има репортери и както разбрах, става адски напечено.

 

 

През следващите дни яростта на медиите и обществото обхвана града като пожар. Убийството на семейство Ърнст бе в центъра на публичното внимание.

Колкото до полицейското управление, варварското убийство на градски съветник и неговата съпруга бе достатъчно тежко — Ърнст беше един от тримата съветници, които заедно с кмета, заместник-кмета и градския управител управляваха Маями. Но престъплението засягаше още по-силно Ейнсли, Нюболд и всички останали в службата, защото дъщерята на жертвите бе майор Синтия Ърнст, старши служител в полицията в Маями.

По време на убийството Синтия Ърнст се намираше в Лос Анджелис по работа, съчетана с лична визита. Известиха я чрез лосанджелиското полицейско управление и „смаяна и опечалена“, както я описаха по новините в шест часа, тя отлетя обратно за Маями, превръщайки се в център на вниманието на напрегнатия, развълнуван град.