Марша Кенъм
Кръв от рози (6)

5

— Налага се да напуснем дома си! — оповести драматично сър Алфред и удари с юмрук по перваза на камината.

Лейди Каролайн, която седеше в другия край на салона, хвърли загрижен поглед към порцелановата фигурка в непосредствена близост до ръката на мъжа й.

— И защо се налага да напуснем Розууд Хол? — попита съвсем спокойно тя.

— Защо? И още питаш! Ако онова, което ми съобщи полковник Кели, е вярно, бунтовниците могат да бъдат тук още утре. Манчестър се е предал без нито един изстрел! Онези жалки страхливци даже заповядали да бият църковните камбани и посрещнали якобитската паплач с ликуващи викове! Имало даже негодници, които доброволно влезли в редиците на така наречената якобитска армия.

Сър Алфред изпразни до дъно чашата си с бренди, за да се успокои. Дамите замахаха с ветрилата си, господата сведоха глави.

— Манчестър е само на петдесет мили от Дерби — продължи сър Алфред. — Какви мерки трябва да вземем, за да осигурим безопасността на семействата си?

Въпросът му бе отправен към един от тримата офицери, които командваха разположените тук военни части. В момента обаче полковник Брайън Кели се интересуваше много повече от дълбокото деколте на една от гостенките, отколкото от страховете на домакина си. Старши лейтенант Темпъл беше мълчаливец и както винаги седеше с отсъстващо изражение, тъй че остана само лейтенант Дерек Гудуин да успокои развълнувания си домакин.

— Уверявам ви, сър Алфред, че ще направим всичко, което е в човешките възможности, за да гарантираме общата сигурност. Освен това бунтовниците като цяло се държат доста прилично… Принц Стюарт иска да спечели колкото се може повече англичани за своето дело и не си позволява грабежи и тем подобни изстъпления. — След кратка пауза лейтенантът добави усмихнато: — Естествено нито една честна английска муха не би го подкрепила.

Повечето дами се усмихнаха благосклонно. Само Катрин не реагира, което беше много обезкуражаващо за свикналия с лесни победи над жените лейтенант.

— Да вървят по дяволите всички мухи, макар и английски! — извика сърдито сър Алфред. — Само се огледайте наоколо, млади човече! Как ще защитите ценностите ми — например този свещник? — Той посегна към двойния сребърен свещник и го размаха толкова силно, че пламъчетата затанцуваха и по пода пръсна восък. — Кой ще ми гарантира, че тази антика няма да попадне в ръцете на някой шотландски негодник? Да не говорим, че избата ми е пълна с избрани вина, които са безценни! Нали знам, че шотландците умират за алкохол — те ще ме ограбят!

— О, Алфред, не се вълнувай чак толкова за прашните си бъчвички и бутилки! — предупреди го все така спокойно лейди Каролайн. — От гледна точка на здравето ти ще бъде даже по-добре някой друг да изпие благородните ти вина.

— Жените не разбират нищо от тези неща! — извика възмутено съпругът й. — Ти как би се почувствала, ако ти отнемат парижките рокли?

— Тези неща са несравними, драги мой. Роклите са произведения на изкуството, единствени по рода си, особено откакто ни наложиха тази глупава блокада.

— Глупава блокада? — Сър Алфред се удари по челото, при което перуката му се размести. — Глупава блокада? Нима би предпочела французите да слизат свободно на английския бряг?

— Ако донесат повечко от великолепната си коприна, ще ги посрещна с добре дошли.

Дамите отново се закискаха, а лейди Каролайн размени скрит поглед с капитан Ловат-Спенс, който небрежно се беше облегнал на пианото.

Катрин винаги беше осъждала изневерите на майка си, но откакто сама беше станала жена, започваше да я разбира. Като всички момичета, Каролайн Пенрит сигурно бе мечтала за голямата любов, но родителите й я бяха омъжили за влиятелния сър Алфред Ашброк. И при най-добро желание Катрин не можеше да си представи, че баща й е приятен съпруг. Майка й се нуждаеше от любовници, за да понесе живота с него, и Катрин вече не я осъждаше. Нима бе грешно жената да копнее за страст, за плътско задоволяване?

Изчервена, Катрин си призна, че през последните два дни, откакто беше получила писмото на Алекс, не мислеше за нищо друго. Беше прочела писмото безброй пъти, припомняйки си блаженството, което беше преживяла в обятията на мъжа си. Думите му доказваха, че той също се нуждаеше от нея и я желаеше, както и тя него. Защо съдбата беше толкова жестока да ги раздели?

„Бихте ли ми обяснили, ако можете, какво означава да обичаш някого отчаяно?“ — беше я попитал Алекс в началото на запознанството им, докато разговаряха за Хамилтън Гарнър. Какво му бе отговорила тогава?

— С цялото си сърце и душа — прошепна несъзнателно тя.

— Какво казахте, скъпа моя?

 

 

Стресната, Катрин вдигна очи. Пред нея стоеше лейтенант Дерек Гудуин и се усмихваше дръзко, сякаш беше отгатнал мислите й.

— Аз… просто се съгласих с баща си — заекна тя. — С цялото си сърце и душа желая в страната ни отново да има спокойствие.

— Няма за какво да се тревожите — увери я Гудуин. — Аз ви гарантирам, че никой няма да се осмели да ви докосне!

Катрин се помъчи да се усмихне. Доверителният му тон не й хареса, а напудрената му перука миришеше отвратително!

— Чашата ви е празна. Ще позволите ли да я напълня?

— Не, благодаря, няма да пия повече.

— Наистина ли? Нима една толкова млада и желана жена като вас не търси утеха в алкохола, когато съпругът й я е напуснал толкова скоро след сватбата?

— Моят мъж не ме е напуснал — отговори строго Катрин. — Просто той е делови човек и не може да си позволи да продължи до безкрайност медения си месец.

Гудуин се ухили дръзко и впи очи в деколтето й.

— Ако аз бях на негово място, щях да рискувам и най-важната сделка, за да прекарам една любовна нощ с вас!

Очите на Катрин изпратиха към него две светкавици.

— Можете да бъдете уверен, че не се чувствам изоставена от съпруга си, лейтенант.

— Даже в студените зимни нощи, когато сте принудена да се задоволявате с евтин любовен роман, вместо да се отдадете на удоволствия?

— Даже евтините любовни романи са по-вълнуващи от компанията на някои мъже!

Гудуин се забавляваше истински от тази словесна престрелка. Беше преместен в Дерби за наказание, след като беше преспал с младата съпруга на командира си. Красивите млади съпруги бяха любимата му плячка — при тях нямаше защо да се опасява, че ще го завлекат пред брачния олтар, освен това не бяха срамежливи като младите момичета, които тепърва трябваше да учи на любов. Откакто бе видял Катрин Монтгомъри, лейтенантът престана да се оплаква от преместването си. Веднага му стана ясно, че тази сламена вдовица трябваше да бъде следващото му завоевание. Фактът, че се правеше на добродетелна, само подслаждаше играта помежду им. Дамата изглеждаше великолепно в този миг, гордо изправена пред него, размахваща ветрилото си от слонова кост!

— А сега ви моля да ме извините — проговори студено тя. — Въздухът тук е ужасно спарен.

— Ще позволите ли? — Без да чака отговор, той мушна ръка под лакътя й и галантно я поведе към вратата. В хладното, пусто преддверие Катрин въздъхна облекчено.

— Благодаря ви, че ме придружихте, лейтенант. Денят беше дълъг и съм много уморена.

— Нима ще се оттеглите толкова рано?

— Точно това възнамерявам.

— Надявах се да продължим интересния си разговор… без досадни наблюдатели.

Катрин хвърли хладен поглед към пръстите, които стискаха китката й.

— За мен този разговор е приключен. А сега ви моля да ме пуснете.

Гудуин я хвана по-здраво.

— Дори не мисля! Не е нужно да се преструваш повече, Катрин. Сега сме сами и аз знам какво искаш, какво ти е липсвало през последните месеци. Можеш да бъдеш сигурна, че ще изпълня всяко твое желание.

Катрин се люшкаше между гнева и смеха. Щом лейди Каролайн мамеше съпруга си, всички наоколо се чувстваха в правото си да приемат, че и дъщеря й няма задръжки.

— Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, лейтенант, но дълбоко се съмнявам, че можете да се мерите със съпруга ми. По-добре обиколете таверните и бордеите на Дерби, там със сигурност ще намерите жени, които ще останат доволни.

Гудуин не очакваше такъв обиден отговор. Лицето му пламна от гняв. Ала преди да е успял да отговори, вратите на салона се отвориха и преддверието се напълни с развеселени гости. Един млад сержант на име Джефри Питърс се запъти право към лейтенанта.

— Полковник Кели нареди да ви предам, сър, че се налага да се сбогуваме. — Той се поклони почтително пред Катрин. — Вечерта беше великолепна, мисис Монтгомъри.

Гудуин най-сетне освободи ръката на Катрин и тя се усмихна благосклонно на сержанта.

— Винаги сте добре дошъл у нас, сержант Питърс.

Младият мъж, чието лице беше обсипано с лунички почервеня от удоволствие, но като забеляза студената омраза в лешниковите очи на лейтенанта, потръпна и сведе глава.

— Благодаря ви, сержант — изръмжа Гудуин. — Съобщете на полковник Кели, че веднага идвам.

— Лека нощ, господа — сбогува се бързо Катрин, за да не остане отново насаме с него. — А на вас, лейтенанте, желая успех другаде.

Тя се отдалечи с веещи се поли и Гудуин я проследи с пламтящ поглед. Ако тази безсрамна личност си въобразяваше, че може да го води за носа, много се беше излъгала! Отдавна беше разузнал къде се намираше спалнята й — в края на дълъг коридор, заобиколена от празни помещения, идеално място за незабравима любовна нощ…

* * *

— Дейдре, ако скоро не се случи нещо, ще полудея! Стройната тъмнокоса камериерка се усмихна меланхолично и продължи да четка дългите руси коси на господарката си.

— Сигурна съм, че много скоро мистър Камерън ще се обади.

— Но от посещението на Дамиен минаха вече два дни! Нали Алекс трябваше да се срещне с него! Сигурно е станало нещо страшно!

— Не вярвам. — Дейдре остави четката. — Хиляди пъти сте ми повтаряли, че мистър Камерън е твърде умен, за да позволи да го хванат.

— Но Дамиен не е толкова умен — отбеляза сухо Катрин. — Може някой да го е проследил.

— Защо да го следи? Не, вероятно мистър Камерън не е могъл да иде навреме на уговореното място. Не бива да забравяте, че навсякъде гъмжи от войници.

— Ако срещата не се е състояла, Алекс вече отдавна е далече от тук. Войната е по-важна за него от съпругата му… Дамиен ми разказа за безумната му смелост…

— А когато вие ми разказахте, очите ви блестяха от гордост! — напомни й с усмивка Дейдре.

Катрин скочи от столчето и размаха юмрук към огледалото.

— Гордост ли? Каква полза да се гордея, ако остана вдовица? — Тя отвори с трясък балконската врата и излезе на тесния каменен балкон, макар че навън духаше леден вятър.

— Веднага се приберете вътре, ще настинете! — извика я настойчиво Дейдре.

— Той е някъде там отвън, усещам го!

— Утре сутринта ще усетите, че пламтите от висока температура. Веднага се приберете в топлата стая!

След последен поглед към тъмната гора насреща Катрин се подчини. Дейдре побърза да затвори балконската врата, хвърли още няколко цепеници в камината и попита:

— Да сплета ли косите ви на плитка?

Катрин хвърли бърз поглед в огледалото. Беше облечена в широк утринен халат от муселин, добродетелно затворен и с дълги ръкави. Златните й къдрици падаха на меки вълни по раменете и стигаха почти до широкия сатенен колан, който подчертаваше тънката талия.

— Приличам на весталка — установи горчиво тя и направи гримаса на отражението си в огледалото. — Знаеш ли, че лейтенант Гудуин гореше от желание да ми отнеме тази привидна невинност още тази нощ?

— Гудуин? Крайно неприятен тип. Какво иска от вас?

— Нима го познаваш?

— Чух някои неща за него. — Дейдре заразказва със смръщено чело: — Когато го преместили тук, първо отишъл в слугинското крило и огледал жените. Селските момичета, които помагат в кухнята, били впечатлени от красивото му лице и стегнатата униформа и предполагам, че добре се е позабавлявал с тях. И с вас ли се е държал нахално? Ако си е позволил волности, трябва веднага да кажете на сър Алфред.

— Не е необходимо. Мисля, че тази вечер нанесох тежък удар на суетността му и го стреснах. Как мислиш, трябва ли да я отрежа?

Дейдре, чиито мисли все още бяха при лейтенант Гудуин, зяпна смаяно господарката си.

— Какво искате да отрежете?

— Косата си, разбира се! Хариет пише, че всички дами в Лондон били с къси коси.

— Не знам… ами ако следващия сезон излязат на мода гладко обръснати черепи?

— Защо винаги ми отнемаш илюзиите? — въздъхна Катрин. — Но си напълно права — добродетелната девица винаги е с дълги коси!

Тя свали халата си и Дейдре извика изумено.

— Мис Катрин! — Копринената нощница беше съвсем прозрачна. Камериерката никога не беше виждала такова безсрамно неглиже. — Къде… къде намерихте това?

Катрин се завъртя грациозно пред огледалото.

— В гардероба на мама, разбира се.

— Лейди Каролайн притежава…

— Лейди Каролайн притежава няколко дузини такива нощници и със сигурност няма да забележи липсата на двете, които си присвоих.

— Наистина ли смятате… искам да кажа… Ако някой ви види в това одеяние… Това е… това е неприлично! — Дейдре се втурна към прозореца и спусна завесите.

— Кой може да ме види? Намираме се на втория етаж, а единственият мъж, на когото искам да се покажа в този вид, се намира бог знае къде! Просто исках… исках да се почувствам другояче.

— И как се чувствате сега? Като проститутка, която предлага тялото си на пристанището?

— Не, по-скоро като куртизанка в бордей от висока категория — засмя се дръзко Катрин. — Можеш ли да си представиш майка ми на пристанището?

Дейдре се изчерви и заповяда строго:

— Веднага си легнете, иначе ще настинете!

Катрин послушно свали сатенените си пантофки и се мушна под топлите завивки. Извади изпод възглавницата писмото на Александър, прочете го отново, макар че отдавна го знаеше наизуст, и го притисна до гърдите си.

— Само да можех да го видя, дори за една минута! Само да можех да съм сигурна…

— Че ви обича? — завърши Дейдре изречението. — Тревогите ви са неоснователни. Сигурна съм, че той ви обича и ще дойде веднага, щом може.

Със сълзи в очите Катрин улови студената ръка на камериерката си.

— Много егоистично от моя страна да се оплаквам. Знам, че ти също страдаш от отсъствието на Алуин.

— Да, той… той много ми липсва — призна шепнешком Дейдре.

— Сигурно са заедно, където и да се намират — опита се да я утеши Катрин. — Където има приключения, те са неразделни като сиамски близнаци.

— Вероятно сте права — съгласи се Дейдре, без да е истински убедена. Потънала в мислите си, тя механично подреди дрехите и духна свещите. Когато излезе, Катрин вече беше заспала.

 

Само отделни пламъчета лениво трепкаха по догарящите цепеници в камината, когато нощната тишина бе нарушена от тихо стържене. Острие на байонет предпазливо се провря през тесния отвор между балконската врата и дървената рамка. Беше достатъчен само малък натиск, за да вдигне резето. Призрачна фигура прибра оръжието в ножницата и тихо проникна в спалнята, затвори безшумно вратата и спря зад дългите до пода кадифени завеси, за да се ослуша.

Нищо не намекваше, че спящата се е събудила. Мъжът се промъкна до вратата, от която се излизаше в коридора, завъртя ключа, извади го и го скри в червения си мундир. Доволна усмивка заигра на устните му, когато пристъпи към края на леглото и огледа Катрин под слабата светлина на нощната лампа. Дългите й коси бяха разпилени върху копринената възглавница, изпод завивката се подаваше съвършено оформено рамо.

Устата му пресъхна, ръцете му затрепериха. Той разкопча бързо мундира и небрежно го хвърли на пода. Последваха го и другите части на английската офицерска униформа.

Катрин се раздвижи и въздъхна сладостно. Сънуваше великолепен сън: голо мъжко тяло се притискаше в нейното, умели пръсти се плъзнаха между бедрата й. Тя простена, разтвори крака и тънката копринена нощница се навлажни, защото мъжът бе намерил и масажираше центъра на насладата.

Тя се надигна жадно към тази ръка, за да увеличи удоволствието — и изведнъж се събуди, разбирайки, че не беше сънувала. Тя не беше сама в леглото си! До нея наистина имаше мъж!

Възбудата й бързо отлетя, тя отвори стреснато очи и понечи да изпищи, но една ръка затисна устата й, а тежкият, мускулест крак й попречи да скочи от леглото. Обзета от паника, тя размаха юмруци и улучи кораво слепоочие. Тихо галско проклятие я накара да се вцепени, сърцето й спря да бие. Сигурно бе загубила ума си от страх.

— Колко мило посрещане на дълго отсъствалия съпруг! — прозвуча подигравателният глас на Алекс. Ръката му освободи устата й и нежно се плъзна по бузата й. Катрин продължаваше да го гледа неразбиращо.

— Алекс? — прошепна тя. — Господи, Алекс… ти ли си наистина?

— Нима си очаквала друг? — Той измери с неодобрителен поглед прозрачната нощница. — За него ли си се облякла така… предизвикателно?

— Не, аз… аз… — Катрин докосна лицето му, за да се увери, че беше от плът и кръв. — Моля те, кажи ми, че не сънувам!

— Не сънуваш — увери я Алекс и нежно целуна очите й. — Тук съм, при теб.

— Но… как влезе в стаята ми? Дамиен каза, че е твърде опасно да дойдеш тук… да чакам съобщението му…

— Когато Дамиен ми разказа, че гориш от нетърпение да ме видиш… — ръката му обхвана едната й гърда, — веднага си казах, че и моето търпение е към края си, затова реших да ускоря срещата.

— Ами войниците? Милицията?

Палецът му се плъзна по зърното и то моментално се втвърди. Катрин продължаваше да оглежда смаяно лицето му, ъгловатата брадичка, извитите вежди, дългите черни мигли. В същото време по тялото й се разливаха горещи вълни.

Дали си въобразяваше, или през изминалите месеци раменете му бяха станали още по-широки, ръцете — още по-мускулести? Тя дръпна лентата, която стягаше косите му, и зарови пръсти в меките черни вълни.

Алекс нетърпеливо вдигна нощницата й до мишниците и започна да милва тялото й, но Катрин искаше повече, искаше да го усети дълбоко в себе си. По дяволите, защо се бавеше?

— Отпусни се, любов моя — пошепна в ухото й той. — Отпусни се и се наслаждавай.

— Аз… не мога… Толкова време мина… Толкова ми липсваше…

— Тихо, не говори повече, нали сега съм при теб.

— Не знаех жив ли си или мъртъв! Не знаех дали някога ще те видя отново. Почти бях повярвала, че всичко е било само плод на фантазията ми… Ахнакари… и всичко останало…

Оплакванията й престанаха, когато устата му се сключи около зърното на гърдата й и жадно го засмука, докато ръцете му продължаваха да я се плъзгат по тялото й. Тя се понесе неудържимо към върха на удоволствието и когато милувките изведнъж спряха, извика сърдито.

Алекс я обезщети със страстна целувка, завладя жадно устата й, после премина към шията, спря се по-дълго на пъпа и накрая устремно проникна през къдравите руси косъмчета, които скриваха центъра на женствеността й.

По вените на Катрин потече гореща лава. Този път Алекс не я лиши от оргазма. Тя все още дишаше тежко и мускулите й трепереха, когато и той загуби самообладание. С един могъщ тласък проникна толкова дълбоко в нея, сякаш искаше да я пробие, и тя се вкопчи в него с ръце и крака, за да направи сливането им пълно.

Телата им се задвижиха в пълна хармония и двамата заедно преживяха екстаз, който им отне дъха. Минаха минути, докато Алекс събра сили да вдигне глава и да я дари с нежна целувка.

— Досега не вярвах, че е възможно да усещам така силно липсата на съпругата си — призна той с предрезгавял глас. — Като закоравял ерген не се отказвах от радостите на плътта, но сърцето ми оставаше незасегнато, докато с теб се озовах право в рая…

Катрин бавно отвори очи и не му позволи да се отдели от нея.

— Моля те, недей — пошепна с болка тя. — Не ме напускай!

— Не съм имал намерение да те напусна. Исках само…

— Не мисли за нищо… само ме прегърни…

За да я освободи от тежестта си, Алекс се претърколи настрана и я притисна до себе си. Тя зарови лице в рамото му и той усети върху голата си кожа хладните капчици на сълзите й.

— Катрин… — Пръстите му се заровиха в косата й. — Не исках да се тревожиш за мен, не исках да се страхуваш. Да не мислиш, че ми беше лесно да те отпратя? Но за мен твоята сигурност е преди всичко друго.

— Самотата през последните месеци беше много по-страшна и от най-страшната опасност — изхълца тя. — Понякога бях толкова бясна, че ми се искаше да те убия. Три месеца, Алекс! Три месеца, без дори да ми пишеш! Без нито една дума!

— Писах ти стотици и дори хиляди писма — в ума си.

Катрин сърдито изтри очите си с опакото на ръката.

— Каква полза? Никой не може да проникне в дебелата ти глава!

— А ти се опитай. — Алекс вдигна брадичката й към лицето си. — Просто ме погледни в очите.

Тя се подчини и потъна в дълбините на черните като нощта езера, където беше написано всичко. Той не умееше да пише красиви думи, но погледът му й каза всичко.

— О, Алекс, когато си при мен, знам, че ме обичаш, но когато си на стотици мили оттук… тогава е съвсем друго.

— Какво говориш? А ти защо не ми писа?

За негово учудване Катрин внезапно се откъсна от него, скочи от леглото, грабна свещника и отиде в гардеробната си. Отвори шумно едно от чекмеджетата на скрина, затвори го и се върна в спалнята с дебел сноп писма. Хвърли ги на леглото и се изправи пред него с ръце на хълбоците.

— Откъде да знам къде да ги изпратя! — изсъска тя.

Дълбоко впечатлен, Алекс посегна към едно от писмата, но помете цялата купчина на пода.

— Недей! Вече няма значение какво пише в тях. Писах ги само за да ми минава времето.

— Много съжалявам, мила моя, но всички трябваше да знаят, че мъжът ти е в колониите — напомни й той. — Как щеше да обясниш писмата от Северна Англия? Ами ако някой беше видял писмата ми и ги беше отворил? Знам, че си много изобретателна, но страстните писма на капитан от якобитската армия със сигурност щяха да те поставят в крайно неудобно положение.

— Не се опитвай да се извиниш с логични аргументи!

— Както желаеш. — Алекс я прегърна и я привлече в леглото. — Поне ще ми позволиш ли да бъда похотлив и ненаситен? — Нощницата й отлетя към ъгъла на стаята, устните му се впиха в нейните и й отнеха способността да мисли.

— Няма ли поне да ми кажеш как влезе? Милицията охранява цялото имение — попита тя, когато отново можеше да диша.

— Един от пазачите беше така любезен да ми заеме униформата си.

Катрин погледна смръщено към вратата.

— Нима наистина си влязъл в къщата просто така? Не срещна ли някого на стълбата?

— Не, постъпих като Ромео. Шпалирът на стената ми помогна много. Напомни ми да ти покажа как да подсигуриш балконската врата, защото резето е негодно.

— Аз съм на втория етаж, където обикновено не се качват престъпници.

 

— Въпреки това трябва да вземеш известни предпазни мерки, когато си сама.

— Ами ако не искам да бъда сама? — подразни го тя.

— Тогава по-добре отвори широко вратата, за да се чувстват всички поканени. Все пак първо проверявай дали кандидат-любовникът има бърза реакция, защото ако някой ден се появя неочаквано и заваря на своята територия съперник…

Той изръмжа заплашително и Катрин избухна в смях.

— Ти май се забавляваш от възможността да ми изневериш?

— О, не — отговори през смях тя. — Просто си представих как гониш бедния човечец по стаята с гол меч!

— После и красивото ти дупе ще пострада, да го знаеш!

— Няма от какво да се опасяваш. — Катрин го дари с нежна целувка. — Даже да имах десет живота, ти щеше да си ми достатъчен като любовник, Алекс.

Доволен, мъжът положи глава между гърдите й, притисна с ръка хълбоците й и преметна крак върху бедрата й. Само преди няколко месеца дори мисълта да лежи чисто гола под един също така гол мъж би накарала Катрин да се изчерви от срам, но сега не можеше да си представи нищо по-хубаво.

— Знаеш ли нещо за Ахнакари? — попита тя, докато пръстите и се плъзгаха по коравите мускули на гърба му. — Добре ли са всички там? Мойра, Джени, леля Роуз?

— Както можеш да си представиш, не сме в състояние да поддържаме постоянна връзка, но в последното писмо на Мойра до Доналд пишеше, че всичко е наред. Роуз има проблеми с ревматизма си, както всяка есен, Мойра има много работа, за да поддържа домакинството в ред, а Джени… Джени си е Джени! Предполагам, че превръща живота на всички наоколо в ад, защото Доналд и Арчибалд не й разрешиха да придружи армията.

— Джени е искала да тръгне с вас на война?

— Шотландските жени са особена раса, мила моя! Немалко умеят да си служат с меча и се бият редом с мъжете си. Други се ограничават във важни услуги за воюващите мъже…

— Например?

— Готвят и се грижат за ранените. — Той притисна устни върху нежната й кожа. — Грижат се обаче и за здравите.

Катрин вдигна глава.

— Това означава ли…?

— Във войската обикновено цари напрежение, особено преди сражение. Мъжете трябва да имат възможност да го отреагират.

— Аха… Да не би да искаш да се изповядаш?

Алекс се усмихна самодоволно.

— Държа да знаеш, че не ми липсваха предложения.

— Сериозно?

— Да, и аз ги обмислих много сериозно, с всички предимства и недостатъци… Разбираш ли, едно топло тяло в студената нощ, никак не е за пренебрегване… Но мъжът трябва да намери правилния избор между младите доброволки и старите професионалистки, които разполагат с богат опит… Не е толкова просто…

— Сигурна съм, че си избрал младите! Типично за теб! Пръстите му заиграха със зърното на гърдата й, което беше съвсем близо до очите му.

— Наистина ли съм толкова лош? Толкова покварен?

— Да! Първата ми голяма грешка беше, че още при първата ни среща не заповядах да те застрелят като бракониер!

— Първата ти грешка? Нима признаваш, че през живота си си направила още много?

— Втората ми грешка бе, че повярвах на думата на един шпионин и женкар, който се бе заклел да не посяга на добродетелта ми.

Алекс навлажни показалеца си и започна да описва кръгове върху гърдите й.

— Бих могъл да кажа в своя защита, че благородните и невинни девици не носят роби, които карат мъжа да обезумее. Когато празнувахме рождения ти ден, ти ме отвлече на терасата и постави на жестоко изпитание силата на волята ми.

— Ако си спомням добре, тя ти изневери почти веднага. Или само си въобразявам, че тогава ме целуна?

— Макар че исках много повече от целувка! И в Уейкфийлд за малко щях да си го взема! Само си представи — първа нощ след сватбата, съпругът държи в обятията си почти припадналата си млада жена и не я докосва. По дяволите, за това въздържание трябва да ме обявят за светец!

— Ако в онази нощ съм била почти припаднала, то беше само от страх! Преследвана в гората и заловена след недоброволна баня, завлечена в крайпътния хан и насила съблечена — това не е предпоставка за мирно настроение!

— А ти какво би помислила за млада дама от добро семейство, която смущава смъртно уморения си съпруг, докато се къпе, на всичкото отгоре в почти прозрачна нощница? — Алекс засмука жадно зърното на гърдата й.

— Ти се възползва безсрамно от ситуацията. На следващата сутрин сам ми го призна!

— Ти искаше аз да се възползвам — възрази Алекс и мушна мускулестото си бедро между краката й. — През нощта тялото ти го призна неколкократно.

— Аз… бях под влияние на виното на Арчибалд!

— А аз бях опиянен от красотата ти и… — той се ухили безсрамно — и от усърдието ти да се научиш. Щеше да бъде непростимо да не те науча на нещата, които знам!

— А сега? Вече нямаш ли на какво да ме научиш? — предизвика го Катрин.

Алекс огледа замислено влажните й устни, претърколи се по гръб, без да я изпуска от прегръдката си и намести коленете й вляво и вдясно от кръста си.

Тя се надигна и го погледна изненадано. Каква нова перверзия замисляше? Докато чакаше той да предприеме нещо, ръцете й се плъзнаха от само себе си по ръцете и раменете му, заровиха се в къдравите черни косъмчета на гърдите. Когато се натъкна на малкото, кораво зърно, тя се наведе импулсивно и го засмука, както той правеше с нея. Усети как сърцето му заби по-бързо и той шумно пое въздух. Зарадвана от успеха на усилията си, тя посвети вниманието си на другото зърно.

Алекс зарови пръсти в косата й, която се беше разпростряла като копринено покривало върху горната част на тялото й. Явно реши, че е крайно време отново да поеме инициативата, защото обхвана с две ръце тясната й талия, повдигна малко долната част на тялото й и нахлу устремно в очакващата го влажна утроба.

От устните й се изтръгна гърлен стон и тя неволно седна, при което членът му навлезе още по-дълбоко в тялото й. Алекс я наблюдаваше с усмивка.

— Трябва да запомниш този урок: никога не провокирай учителя си!

Катрин отметна глава назад и отново простена.

— О, Алекс… можеш ли да си представиш какво ми е?

— Не, и искам ти да ми кажеш. — Ръцете му освободиха талията й, за да й позволят сама да определя темпото, и се сключиха около гърдите й. — Кажи ми — повтори той.

— То е… то е неописуемо… След раздялата ни ден и нощ мечтаех да изпитам отново това усещане. Грешно ли е, че ти го признавам? Грях ли е да мисля за такива неща, да ги желая?

— Ако е грях — прошепна дрезгаво Алекс, — значи и двамата сме осъдени да се мъчим за вечни времена в ада, любов моя. Що се отнася до мен, аз съм готов да го приема — само да съм с теб!

Докато се движеше все по-бързо върху него, Катрин забрави многоседмичната самота, забрави съмненията и страха. Остави се изцяло на замайващото блаженство, ускори отново движенията си, докато я връхлетя огромна вълна и от гърлото й се изтръгна задавен вик. Веднага след това Алекс се изпъна под нея и тя усети как горещата му течност се изля в утробата й. Изтощена и обляна в пот, тя се отпусна на гърдите му…