Бренда Джойс
Виолетов огън (25)

24

— Трябва да го видя — извика тя и се опита да се изправи и да седне.

— Лекарят е при него. Просто се отпусни — заговори й ласкаво Хариет и се помъчи да я задържи за ръката.

Грейс усети, че всеки момент ще се разплаче. Спомняше си само заканите на Форд, че ще убие Рейд.

— О, Хариет, моля те.

— Той е в безсъзнание и дори няма да разбере, че си при него — заяви твърдо Хариет. — Спри да се вълнуваш, иначе тези отвратителни белези няма никога да зараснат.

Грейс се отпусна по корем и прегърна възглавницата под главата си. Чувстваше се напълно изтощена и още се страхуваше. Там имаше прекалено много кръв и всичката бе на Рейд. Усети, че Хариет я докосва по главата и гали косата на тила й. Очите й примигнаха и се затвориха.

— Обещай — прошепна тя, — че ще ме повикаш, ако той има нужда от мен!

 

Главата го цепеше от болка. Първата му съзнателна мисъл беше: „Господи, какво съм направил? Дали не съм паднал пиян под масата?“ После изведнъж си спомни всичко. Очите му се отвориха рязко и той се опита да седне. И хълбокът, и главата му се раздираха от болка.

— Добро утро — изрече бодро Хариет с поднос в ръце.

— Грейс.

— Тя е добре. Още спи. Бедничката, много е изморена. Лягай долу, момче — смъмри го тя.

Усилието да седне беше прекалено мъчително и Рейд се подчини. В този миг забеляза, че се намира в дома на Хариет, а не в „Сребърната дама“.

— И Грейс ли е тук?

— Да. Домът ми е по-наблизо и затова ви докараха тук. — Хариет се протегна и го пипна по челото. — Нямаш треска. Лекарят казва, че си здрав като бик, но трябва да останеш цяла седмица на легло, защото имаш цицина на главата.

Той направи унила гримаса.

— Добре ли е Грейс?

— Ще и остане някоя и друга драскотина.

Лицето му се изкриви от гняв.

— Тя е добре — успокои го Хариет. — А можеше да бъде много, много по-зле.

Нямаше защо да му го казва.

— Искам да я видя.

— Няма да ставаш от леглото.

— Трябва да я видя — каза отново Рейд и се опита да седне. Успя само поради ината си.

— Ако се наложи, ще те обърна и ще те напляскам отзад — заяви Хариет. — Ще останеш в леглото, както нареди лекарят.

Рейд трябваше да се усмихне съвсем леко.

— Мирувай, Хариет — каза той, без да има сили да й се съпротивлява. — Просто умирам да й хвърля един поглед.

— О — каза Хариет, но с усмивка. — Ти си неудържим. Как ли се е справяла майка ти с теб?

Широка усмивка разкри зъбите му.

— Доколкото си спомням, създавах й доста главоболия.

— Рейд — Хариет смени тона си и стана сериозна. — Те изгориха църквата на цветнокожите.

— Кога?

По някое време снощи. Той се разгневи силно.

— Знае ли Грейс?

— Никой не й е казвал. Алън и аз решихме, че й стигат толкова неприятности. Сега не му е времето да й съобщаваме още лоши новини.

При споменаването на Алън, Рейд си го представи как той СИ прекарва времето заедно с Грейс, докато тя се възстановява. Въпреки усилията си веднага почувства лек пристъп на ревност, но друго, по-силно чувство го измести.

— Когато видиш Алън, ще го помолиш ли да се отбие при мен?

— Закъсня — каза Алън от входа. — Вече съм тук.

Рейд погледна право в него.

— Как е Грейс?

— Тя се събуди току-що — каза Алън. Той погледна Хариет. — Каза ли му останалото?

Хариет поклати глава.

— Останалото от какво?

Алън направи гримаса.

— Онзи моряк Ейбъл Смит е мъртъв.

— Какво е станало? — запита Рейд. Скулите му се изопнаха.

— Самоубийство според Форд.

Рейд изруга. Загледа се мрачно в крака на леглото. Смит беше мъртъв. Не вярваше на ушите си. Рейд беше абсолютно сигурен, че човекът не се е самоубил. Нямаше защо да го прави. Форд наистина ли смяташе, че ще се измъкне по този начин и че Рейд сега ще отстъпи? Ако е така, скоро ще разбере, че е сбъркал. Рейд възнамеряваше да следи отблизо всяко негово действие.

— Как е Грейс всъщност?

— Уморена е и все още е малко нервна. Зашеметена е от преживяното — той замълча. Не намери сили да съобщи на този мъж, когото уважаваше, но и комуто завиждаше, че тя е питала за него.

Рейд изруга. След това погледна Алън.

— Искам да ти благодаря. На теб и на Джордж. Ако не бяхте дошли… — гласът му заглъхна. Обзе го чувство за вина. Не сполучи да помогне на Грейс, когато тя имаше най-голяма нужда от него. Фарис и Кенеди бяха героите, не той.

— Няма защо да ми благодариш — каза Алън. — Знаеш колко много обичам Грейс и колко държа на държавното образование. Но ако не беше Фарис, нямаше да разбера какво става.

— Все пак — настоя упорито Рийд, — ти едва си се възстановил от неотдавнашния побой. Благодаря ти.

Алън кимна рязко.

Погледът на Рейд го пронизваше.

— Знаеше ли, че тя преподава?

— Да. — Въпреки че видя разгневеното изражение на Рейд, Алън продължи. — Опитах се за я спра, но ти познаваш Грейс. Когато си науми нещо, никой не може да я спре. Тя ме накара да обещая, че няма да ти казвам.

Рейд изруга.

— Разкажи ми всичко, Алън. Искам да знам всичко, което е станало, докато ме нямаше.

 

— Грейс… — смъмри я Хариет.

Грейс изгледа решително Хариет, а после устреми поглед покрай нея към Рейд, който спеше на леглото. Лицето му беше загубило обичайния си цвят, бе прекалено бледен. Тя се втрещи. Забърза към него. Седна на ръба на леглото, до бедрото му. И без да се интересува дали някой я гледа, го погали по бузата и по гъстата коса. Той се размърда леко.

Сърцето й се сви. Той беше най-храбрият мъж, когото познаваше. Сведе лицето си и го целуна нежно по устните.

Гледаше как клепките му примигват, ъгълчетата на устата му се извиват в лека усмивка, а лицето му се обръща към нея. Той примижа.

— Грейс?

— Тук съм — промълви тя и докосна отново бузата му. Той изпълни с лицето си дланта й и затвори очи. Когато ги отвори, сънливостта вече бе изчезнала от погледа му.

— Добре ли си?

— Аз ли? — Тя опита да се засмее тихо, но не успя. — Добре съм. За теб се безпокоя, не за себе си.

Погледът му стана строг.

— Можеха да те убият.

— Не мислеха да ме убиват — изрече тя с цялото си спокойствие, на което беше способна.

— По дяволите — извика той, посегна и сграбчи ръката й. Движението го накара да потрепери от болка, но я стискаше сякаш със стоманени пръсти. — Ти ме излъга, Грейс!

— Прости ми. — Тя потрепери и го погали отново по косата. — Много съжалявам! — Личеше й, че страда.

Реакцията й като че ли смекчи гнева му.

— Как можа да ме излъжеш?

— Много ми беше трудно — изрече глухо тя. В очите й блеснаха сълзи.

Той затвори очи, като я видя, че тя му отстъпва.

— О, Рейд — извика тя и го прегърна силно. — Заради мен едва не те убиха.

„По-късно“, помисли си той, докато я държеше внимателно в прегръдките си. „Ще намерим изход от този проблем по-късно.“ Засега му стигаше, че са живи и са заедно.

Няколко дни по-късно Рейд лежеше в кревата и се изтягаше.

Чу стъпки и мигновено легна по очи, отвърна лицето си от вратата и затвори очи. Още в първия миг се досети, че стъпките са на Грейс. Усмихна се, когато чу, че вратата се отваря, но изличи веднага усмивката от лицето си.

— Рейд? — Гласът й бе колеблив, сякаш не е сигурна дали иска да го събуди.

Той простена леко.

Усети, че тя оставя подноса и се приближава. Рейд си помисли, че е голям късметлия, защото тя не го завари долу на разсъмване, когато той търсеше нещо за четене. В края на краищата беше прекарал три дена в леглото и знаеше, че ако не е тя, ще полудее. Простена отново и се обърна, за да я погледне, като примигна, сякаш се е събудил току-що.

Усмивката й бе толкова нежна и сърдечна, че той затаи дъх.

Тя се доближи и тутакси докосна челото му, търсейки признаци на някаква несъществуваща треска. Вчера той имаше само лека температура, но изпълнените с любов грижи на Грейс и постоянното й безпокойство за него го накараха да прецени, че си струва да остане още в леглото. Единственото му оплакване беше, че Хариет отказва да й разреши да го изтрие с гъба в банята. Когато й предложи това, Хариет се ужаси и възкликна, че и без това се приказва достатъчно по адрес на тях двамата и че докато те възстановяват здравето си при нея, тук няма да има никакви срамни сцени! И добави категорично: „Надявам се, че ще се ожениш за нея, и то скоро.“

— Изглеждаш все по-добре с всеки изминал ден — каза Грейс и седна до него.

Той въздъхна.

— Благодарение на твоите грижи. Знаеш това.

— Знам, че умееш да ласкаеш.

— Нима?

— Доста добре те познавам.

Те се усмихнаха. На Рейд му се прииска да я притегни в обятията си и да я целува, докато и двамата останат без дъх. Посегна към нея.

— Ела тук.

Тя се противопостави.

— Трябва да си почиваш, Рейд.

— Не искам да си почивам. Искам теб.

Тя поклати глава, но се усмихна.

— Само ти, Рейд, можеш да лежиш болен и ранен в легло и да искаш…

Думите й заглъхнаха, а тя се изчерви.

— И да искам какво? — закачи я той.

— Не мисля, че трябва да произнасям тези думи — изрече тя нежно.

Той докосна ръката й.

— Тогава аз ще ги кажа. Искам да се любя с теб, Грейс. — Той чу собствените си думи — да се любя. По-лесно му беше да изрече тези думи, отколкото това, което наистина искаше да каже. Искам да те обичам, Грейс. Наистина те обичам. Позволи ми да те обичам. Остани завинаги с мен. Омъжи се за мен.

Скоро. Скоро ще й направи ново предложение.

Рейд се стараеше да не мисли много за това, че смъртта го е подминала на косъм или че Грейс го е излъгала. Начинът, по който се грижеше за него сега, караше всички събития да изглеждат като сън… кошмарен сън. Тя беше толкова внимателна, толкова сърдечна, толкова нежна. Той си даваше сметка, че с грижите си за него тя му се извинява по най-добрия възможен начин. Много му харесваха вниманието и грижите й. А когато се оженят, е, какво пък, ще имат достатъчно време да се занимават с нейната склонност да си създава постоянно неприятности. Освен това, тя със сигурност ще бъде доста заета с гледането на децата им…

Неочаквано изпита обезпокоителното чувство, че дори децата няма да отклонят Грейс от неистовия й стремеж да промени света. Усмихна се от немай-къде. Как е възможно да си представя Грейс по някакъв друг начин? Слава богу, има безопасни учителски места, в нормални градове, където призрачни нощни конници не заплашват със смърт учителите. Тогава му дойде на ум ужасна мисъл — дори при нормални и спокойни обстоятелства той се обзалагаше, че тя ще намери начин да изпадне в опасна ситуация — и положението няма да е нормално и спокойно за дълго!

Тя прекъсна мислите му.

— Гладен ли си?

— Хъм.

Тя протегна ръка зад него и оправи възглавниците. Той не помръдна и не й помогна. Гърдите й докоснаха леко голата му гръд. Слабините му го заболяха още по-силно.

— Наведи се напред — нареди му тя. Той се подчини с удоволствие. Докато тя се занимаваше с възглавниците зад гърба му, той зарови лице в примамливата цепка на бюста й. Тя ахна, дръпна се и се засмя.

— Още ме боли главата — излъга с жален глас Рейд.

Тя му помогна да седне изправен. Ръцете й се озоваха под мишниците му. Той се сгуши до лицето й и я ухапа.

— Рейд.

— М-м?

— Какво ще правим?

Разтревоженият й глас привлече веднага вниманието му.

— Какво има, Грейси? — Той стисна ръката й.

— Тази сутрин погребаха Роулинс.

Рейд се намръщи. Той отвърна на изпитателния поглед на Грейс. Не беше нужно Грейс да произнася на глас въпросите си. Той ги четеше в очите й.

— Радвам се, че поне не ме осъждаш — каза той. — Най-сетне веднъж да се попиташ как се чувствам.

— Да.

Той я изгледа сериозно.

— Убивал съм и преди, Грейс. Не е приятно, дори когато жертвата е гадина като Роулинс. Онази нощ нямах никакъв избор. Те бяха твърде много, а тяхната омраза и насилие може да породи само смърт и убийство. Трябваше да реагирам светкавично. Ако пак изпадна в подобна ситуация, ще постъпя по същия начин.

Грейс стисна ръката му.

— Страхувам се, Рейд. Много от хората в града са се разгневили! Искат шерифът да те арестува!

Рейд се усмихна леко и присви очи.

— Нека да ме арестуват. С готовност ще отида в ареста.

— Какво искаш да кажеш?

Рейд се засмя мрачно.

— Форд няма да се осмели да ме задържи. Аз съм богат и влиятелен. Моите адвокати не само ще ме освободят, но и ще извадят на показ пред всички какво става в този град и как Форд управлява с насилие и заплахи. Това ще бъде страхотен скандал, сигурен съм. Въпреки че всички са чували подобни новини, въпреки че на хората на Север им е дошло до гуша от проблемите с Юга, уверен съм, че тукашните събития веднага ще се превърнат в главна тема на деня за цялата нация. Това ще бъде краят на Форд. Всичките му постъпки са противозаконни. Ако ме арестува, не само ще изложи на риск кариерата си, но и ще отиде на подсъдимата скамейка.

Грейс въздъхна.

— Не се сетих за това. Толкова се разтревожих при мисълта, че ще те арестуват.

— Форд може да е всякакъв — каза Рейд, — но не е глупак. За съжаление.

 

— Обичаш ли да пътуваш, Рейд?

Навсякъде около тях чуруликаха птички, а тревата се полюшваше от полъха на ветреца. Слънцето блестеше ярко, а по небето нямаше и следа от облаци. Това ставаше два дни по-късно. Рейд държеше Грейс за ръката. Бяха се отбили в сечището. Грейс носеше кошница за пикник.

Рейд се усмихна.

— Знаеш, че обичам да пътувам. Къде искаш да отидем? В Ню Йорк? Лондон? Китай? Тибет?

Тя се усмихна насила.

— Никога не съм ходила в Европа. — И си помисли: „Ще бъде ли лесно?“

— Нека бъде Европа, Грейс. — Той я погледна. — Не знаеш ли, че бих ти дал луната и звездите, ако можех?

В очите й блеснаха сълзи.

— Европа ще ми хареса.

Той я улови за ръката.

— Париж напролет.

Грейс усети, че й спира дъхът.

— Напролет ли? Но това е чак другата година.

— А ти кога искаш да идем?

— Какво ще кажеш да тръгнем сега?

— Грейс, дори ако заминем веднага, първо ще трябва да се отбия в Тексас… Толкова съм наблизо и… — той се усмихна смутено. — Майка ми ще ме убие, ако не отида. Освен това искам да се срещнеш с най-близките ми роднини.

Тя се уплаши.

— Рейд, не желая да се срещам с родителите ти.

Усмивката му изчезна.

— Те ще те харесат.

— Хайде да идем сега в Париж. — Тя го стисна здраво за раменете.

— Май пак бягаш от мен, а, Грейс? — попита тихо той.

— Не!

— Ти не се уплаши от заплахите на Роулинс и не избяга. Дори излъга, за да им се противопоставиш храбро. А сега искаш да избягаш. Защо?

— Страхувам се — промълви тя и се притисна към него.

Той я прегърна силно.

— Не се страхувай. Обещавам, че няма да позволя да ти се случи нещо.

— Не се безпокоя за себе си, а за теб! Форд е зъл, Рейд, и ще ти стори нещо. Той е напълно способен да ти прати куршум в гърба.

Рейд не се усмихна.

— Ти още не ми вярваш, нали? От първия миг, в който се срещнахме, ти реши, че съм мерзавец, мошеник, донжуан и комарджия. Дали не изпуснах нещо?

Грейс искаше да му каже, че го обича, но се боеше. Вместо това тя замръзна на място. Обзе я някакво мрачно предчувствие.

— Освен това ме смяташ и за страхливец, нали?

— Не!

— Ако избягам, ще излезе, че съм точно такъв. Борбата между мен и шерифа Форд не е свършила и докато нещата не се изяснят, нямам право да напусна града. — Той започна да се отдалечава от нея.

Грейс хукна подире му.

— Рейд, бъди благоразумен. Малодушието няма нищо общо с това. Да си отидеш сега е проява на здрав разум! Защо да предизвикваме още Форд?

— Няма да избягам оттук, Грейс. Няма да избягам от никого.

— По дяволите! Искаш да те убият!

Той се обърна бавно. Тя ридаеше, покрила лице с ръцете си. Той се смая. Отиде при нея и взе мокрите й от сълзи ръце в своите.

— Ти се боиш за мен.

— Да!

— Ти ме обичаш.

— Да!

— Достатъчно, за да застанеш на моя страна?

Тя го загледа втренчено. Миглите й се бяха разрошили и бяха влажни. Няколко минути никой не продума. После тя изрече:

— Моля те, да се махнем оттук.

Гласът му стана твърд и рязък.

— Достатъчно ли ме обичаш, за да се омъжиш за мен?

Тя ахна.

Погледът му беше твърд като диамант.

— Какво казваш?

— Ще се омъжиш ли за мен, Грейс? Обичаш ли ме достатъчно, за да се омъжиш за мен?

Сърцето й заби толкова силно, че тя не успя да се съсредоточи върху думите му.

— Аз… аз… Рейд! Трябва да си помисля!

Ноздрите му се разшириха от гняв.

— Мисля — заяви той леденостудено, — че точно това ми каза и предишния път.

— Рейд — тя улови ръката му и каза, когато той се обърна. — Ние не си подхождаме. Знаеш, че не си подхождаме.

— Не си подхождаме — изрече той. — Колко смешно, аз пък си мислех, че си подхождаме, и още как.

— Знаеш какво искам да кажа! Преиначаваш смисъла на думите ми!

— Аз ли? Ти си единствената, която се придържа толкова стриктно към значението на думите, чак до точката.

— Спомни си какво стана, Рейд. Признай си честно — щеше ли да ми позволиш да уча децата, ако знаеше какво ще стане?

Той избухна.

— По дяволите, какво общо има това с нас?

— То е изцяло свързано с нас!

— Проклятие, ти знаеше много добре, че това, което вършиш, е безразсъдно. Излъга ме. Правеше каквото ти хрумне зад гърба ми. Заради теб едва не ме убиха, а теб за малко не те изнасилиха. Знаеш много добре, дявол да го вземе, че никога нямаше да ти разреша да преподаваш! За бога, Грейс, Алън ще се върне на работа след няколко седмици!

— Ако сме женени, ще имаш право да ми забраниш да преподавам. И по закон ще бъда длъжна да ти се подчинявам.

— Моля те да се омъжиш за мен. Двамата ще се борим за правото ти да преподаваш. — Погледът му бе изпълнен с горчивина и непримиримост. — Нищо не се е променило. Никога не си ми имала доверие.

Той се обърна и се отдалечи с големи крачки обратно към пътя, по който бяха дошли от града. Тя се ужаси.

— Чакай, Рейд!

Но той не спря. Сякаш поглъщаше разстоянието с големите си крачки. Грейс се завтече след него.

— Чакай, Рейд, моля те!

Настигна го и сграбчи ръката му. Той се освободи от нея, без да я поглежда. Тя спря и се облегна на едно дърво, като дишаше тежко.

— Моля те — задъхано каза тя. — Почакай.

Той не спря, нито се обърна назад.