Бренда Джойс
Виолетов огън (20)

19

Няколко часа по-късно Рейд влезе тихо в своята стая в хотел „Сребърната дама“. Облегна се тежко на вратата и изчака очите му да привикнат към мрака вътре. След това се оттласна с усилие напред и влезе в стаята.

Беше съвсем пиян и го знаеше. Заобикалянето на мебелите в стаята го затрудни доста. Блъсна се в един стол, който изскърца по пода. Застина на място, защото не искаше да събуди Грейс.

Намери лампата и я запали. Искаше да погледне Грейс, да я погледне истински и да й се полюбува. Застана над леглото, вдигнал лампата в ръка и впери поглед в нея. Тя беше толкова хубава. Сърцето му подскочи странно няколко пъти. Хубава и необикновена. Усмихна се при тази мисъл. След Грейс някоя обикновена жена би го отегчила до смърт.

Вече не беше ядосан. Всъщност му беше трудно да си спомни защо се бе разгневил така. Какво от това, че тя не пожела да се омъжи за него? Повечето мъже на негово място биха се смятали за късметлии. Сега, когато я гледаше как спи, свита на кълбо със спуснати върху рамото й коси, той се чувстваше безкрайно щастлив. Беше голям късметлия. Късметлия, изпълнен със страст.

Разглеждаше гърдите й, които се подаваха от тънката й долна риза. Свали една по една дрехите си, като отклоняваше с мъка погледа си от нея. Накрая остана чисто гол. Мушна се в леглото до нея и я взе в прегръдките си. Тя се размърда. Тази жена му принадлежи. Тази мисъл бе изумителна! Той се сгуши във врата й и я прегърна силно. Спусна ръката си по тялото й, докосна кръста й и стигна до бедрата. Никоя на не го бе карала да се чувства толкова добре. Спомни си колко силно изплашена изглеждаше тя след премеждията си в гората. Сигурно беше съвсем изтощена, щом спеше толкова дълбоко. А той бе обещал, че ще изчака до утре. Тялото му се бе втвърдило и искаше да го задоволят, но той бе дал обещание. Зарови лицето си в нейното, като шепнеше името й, но не за да я събуди. Произнасяше го като израз на дълбоко чувство, за което нямаше име. Утрото почти бе настъпило. Скоро тя ще стане негова.

Грейс притисна възглавницата в прегръдките си, съпротивявайки се на неумолимото настъпване на утринта.

— Добро утро, мила.

В гласа му се долавяше грубо провлачване. Той бе страстен и познат. Грейс си помисли, че сигурно сънува. След това, щом се разсъни напълно, тя си спомни всичко и примигна изумено. Снощи се уплаши до смърт, избяга при Рейд и се съгласи да му стане любовница.

Той й се усмихна. Стоеше до леглото, облечен в едва пристегнат копринен халат. И погледът, и външният му вид бяха безстрастни.

Масата с ленена покривка блестеше цялата от кристалните и порцеланови съдове по нея. Букет с виолетки в същия цвят като очите на Грейс украсяваше центъра й. Кофичка с най-хубаво френско шампанско се изстудяваше на една поставка на пода. От множеството покрити със сребърни похлупаци ястия се носеха съблазнителни аромати.

— Поръчах закуска за двама ни — каза Рейд. — Поръчах и баня.

Тя погледна покрай него към ваната, която изпускаше пара, вдигнала завивките чак до брадичката си. Вярно беше. Направила е последната крачка. Ще стане любовница, и то не, на когото и да е, а на Рейд. Показа си главата над завивките и го погледна.

Погледът му беше сърдечен. Преди да отрони и звук, той вече седеше на ръба на леглото до бедрата й. Ръката му докосна лицето й.

— Какво правиш? — изписка тя.

— Не се нервирай — изрече дрезгаво той. Погледът му се разходи бавно по бузата й.

Грейс се загледа настрани. В главата й цареше пълен хаос. Да, не, не, да. А палецът му, големият му невинен палец караше сърцето й да бие лудо.

— Грейс — гласът му беше пресипнал.

Грейс се сети защо. Погледите им се кръстосаха.

Дланта му се задвижи безкрайно нежно и чувствено по лицето й. Искаше й се да не го гледа, но това не беше възможно. Той смъкна внимателно със свободната си ръка чаршафа, който тя стискаше с такова отчаяно усилие и го дръпна от тялото й. Грейс нямаше сили да помръдне.

Той я погледна. Блестящият му и настойчив поглед се плъзна по гърдите й, по протежение на долната й риза и стигна до голите й крака. Устните му се разтвориха. Тя виждаше през процепа на халата му, че гърдите му се вдигат и спускат тежко.

Ръката му се прехвърли от лицето на шията й. Докосването му беше като на лек като шепот ветрец и едва се долавяше. Кожата й пламна и я засърбя. Започна да усеща надигането на нова неотложна потребност в гърдите и слабините си. Тя пулсираше вътре в нея и бе невероятно възбуждаща. Пръстите му заиграха по врата й. Очите на Грейс се затвориха от само себе си, клепките й се спуснаха внимателно надолу. Брадичката й се вдигна, главата й се изви назад. Палецът му се плъзна по една от вените на гърлото й.

— Толкова си хубава — прошепна той. — Толкова си нежна, Грейс, ще се постарая да ти стане толкова приятно…

Тя чу думите му, но не отвори очи, първо от страх и второ, защото докосването на връхчетата на пръстите му беше толкова нежно. Ръката му се спусна надолу, докосна ключицата, понесе се неусетно, плъзгаше се. Движението спря, пръстите се свиха точно под мекото възвишение на гърдите й.

Грейс ахна, когато той докосна леко и закачливо зърното й. Забеляза, че долавя дишането му. Пръстите му танцуваха по едната й гърда, а после тя усети, че палецът му се движи насам-натам под зърното. То се стегна, втвърди и затрепери, опряно в грубия памучен плат на долната й риза.

— Грейс — прошепна той.

Тя усети, че той хваща здраво шнурчетата и отвори очи. Погледът му не се откъсваше от фините връзки, докато ги смъкваше от раменете й. Сне бавно долната й риза и оголи гърдите й. Очите му следваха движението на памучната дреха. Погледът му се прикова в бялото блещукащо тяло, което той бе оголил. Докосна почтително и двете й гърди, а след това ръцете му ги обгърнаха.

— Разкошни са — прошепна той. — Грейс, мечтаех за това… за теб…

Тя изпъшка, когато той я вдигна и сведе глава същевременно. Езикът му се нахвърли върху набъбналото й зърно. Грейс извика и отметна назад глава. Той започна да я милва преднамерено бавно и възбуждащо с език, докосваше и съблазняваше, като я притискаше с връхчето отново и отново. След това пое зърното в устата си и се зае да го суче.

Грейс се чувстваше безпомощна. Загуби представа какво точно става с нея. Гърчеше се от удоволствие, несмесено с нищо друго силно удоволствие. Главата й се движеше нагоре-надолу. Стискаше силно краищата на възглавницата. Искаше й се това да са кичурите на косата му. Бозаенето му бе силно, а после отслабна. Чу някакъв изтерзан звук и чак след това усети, че той излиза от гърлото й.

Ръката му все още се носеше унесено по тялото й и запаметяваше очертанията на тънкия й кръст, на съвършеното й бедро, на леката извивка на хълмчето между краката й. Той си проправи път през гъстите къдри. Грейс усети, че надава вик. Точно тогава той докосваше изпотеното й и разгорещено тяло, галеше с ръка влажните дълбини и я търкаше нежно напред-назад. Тя сграбчи още по-силно възглавницата.

Рейд вдигна глава. Устата му се притисна в нейната. Езикът му се тласна настойчиво през устните й, които тя отвори с готовност. Пръстите му изобщо не спряха да проникват в нея и да пораждат истинска буря в душата й.

— Скъпа — изпъшка той точно пред устата й, — ти си толкова гореща, толкова влажна, толкова готова за мен. — Един пръст навлезе в нея. Грейс изстена. — Толкова си се стегнала — изохка той, докато я изследваше. — Но ще се отвориш за мен, нали. Грейс? Заради мен, скъпа?

Грейс се мяташе безпомощно. Енергията в нея нарасна и я увлече безмилостно и настойчиво със себе си. Усети, че устата му се отделя от нейната и извика в знак на протест. Ръцете му се насочиха към гърба й, сграбчиха задните й части и я вдигнаха. Усети горещия му и влажен дъх, а после той зарови лицето си в набъбналото й розово тяло. Очите на Грейс се отвориха, разумът й искаше тя да започне да протестира, но устните й отказваха да се подчинят. Езикът му докосна дълбоките, хлъзгави вдлъбнатини, а след това ги замилва бавно.

Калъфката на възглавницата се скъса в ръцете й. Всичко в нея се стягаше, стягаше, стягаше, а най-накрая избухна. Това бе луд, обезумял изблик на чувства. И когато той се уталожи, тя чу своите постепенно заглъхващи викове на удоволствие, които още отекваха из стаята.

Той стоеше неотлъчно до нея. Притискаше в нея голямото си тяло, прегръщаше я, а устата му се мъчеше да намери нейната.

— Грейс, Грейс — повтаряше отчаяно той. Тя му се радваше. Беше зашеметена. Усещаше, че мъжествеността му е помежду им. Тя беше гореща, хлъзгава и огромна. Грейс се изплаши и възбуди едновременно. Той протегна ръката си надолу и се нагласи така, че да проникне в нея.

— Не се страхувай, Грейс — изпъшка. Тя усети, че тялото й се разтегля. — Скъпа, отвори се за мен. Пусни ме вътре…

Тя затвори очи и напрегна всяко мускулче в тялото си. Той се придвижи бавно, проникна в нея и спря.

— Грейс, мила, отпусни се — прошепна той. Ръцете му се задвижиха по тялото й. Докосванията му бяха леки като пеперуда и накараха косата й да се изправи, а кожата й да пламне.

— Да, скъпа, точно така — прошепна той и тласна вътре в нея мъжествеността си. Пръстите му пипнаха леко гърдите й. Той докосна зърното й. Тя изскимтя. Той улови с уста звука, а езикът му се сплете с нейния. Той проникваше бавно и грациозно в нея. Грейс се отпусна, омаяна от усещането. Размърда нерешително тялото си в неговия ритъм.

— Да — каза той, а зъбите му докоснаха нейните. — Отвори се за мен, скъпа.

Грейс отвори уста и, без да бърза, му позволи да навлезе изцяло в нея. Той напредваше бавно. Също толкова бавно тя го посрещаше в себе си. А после тялото му потрепери и той нададе продължителен, чисто мъжки звук на силно страдание.

— Грейс, пусни ме, сега — нареди той и се втурна напред, а Грейс извика от болка. И двамата се вцепениха. Той беше огромен и тя го усещаше целия как е потънал дълбоко в нея.

— Боже — извика Рейд. — О, боже, Грейс. Той я целуна страстно и се задвижи в нея. Усещането, че е неестествено разтегната, отслабна. Изпълването постепенно й стана приятно. Той се задвижи още по-силно.

— Точно така — изпъшка той. — Отвори се, отвори се широко, приеми ме целия, докрай…

Ръцете й се допряха до гърба му. Тя ги разпери свенливо върху твърдите, стоманени мускули, които пулсираха енергично. Сега той се движеше ритмично и решително и Грейс усети, че натискът се засилва отново. Пръстите й се впиха в кожата му.

— Да — извика Рейд и нахлу дълбоко. Грейс усети, че отново започва да й се вие свят. Усети, че вика с всичка сила. Разбра, че той прониква все по-дълбоко в нея, а след това ръцете му я прегърнаха конвулсивно и той рухна върху нея, стенейки името й.

Усещаше погледа му върху себе си.

Грейс стискаше силно със затворени очи чаршафа, който си бе възвърнала отново. Покриваше се с него до шията. Примигна и обърна леко главата си. Той я гледаше, облегнат на лакът. Грейс очакваше да види всичко друго, само не и това. Погледът му беше мил, а не похотлив. Беше сърдечен, искрящ и нежен.

Лека усмивка заигра по прекрасната му уста и Грейс се очарова от нея. Устните му имаха възбуждащи очертания, които събудиха любопитството й. Докато ги изучаваше, тя си спомни какво изпитваше при допира им с нейните устни или с тялото й. Той се наведе и я целуна по върха на носа.

— Срамуваш ли се? — провлечено запита той. — За какво си мислиш, Грейс? — Тонът му беше лек и закачлив. Той се засмя тихо.

— Котка ли ти отхапа езика?

Погледите им се срещнаха. Нейният не беше предпазлив, а по-скоро любопитен. Не знаеше какво да очаква. Разбираше, че е започнала да изпълнява задълженията си към него. Беше й много трудно да не поглежда към този прекрасен мъж, който току-що я бе хвърлил в такъв екстаз, какъвто тя никога не бе подозирала, че съществува.

Той се усмихваше и й демонстрираше дълбоките си трапчинки.

— Ела тук — заубеждава я той. Стържещата нотка в гласа му й напомни всичко, което бе преживяла преди малко.

Тя го погледна. Чаршафът едва покриваше бедрата му. Мускулите му си играеха под тъмната му златиста кожа. Изглеждаше доста охранен и мощен. Така си представяше планинския лъв. Той тупна по мястото между тях.

Грейс пое дъх и се премести леко, само с няколко сантиметра.

Той я сграбчи и я притегли до горещото си твърдо тяло.

— Хъм. Така е много по-добре, нали?

Тя се вгледа в космите по гърдите му. Усети ръката му на тила си и се изви напред, докато не нагласи бузата си върху рамото му.

— Много, много добре — каза той и я замилва по тила.

Наистина беше по-добре. Беше… много хубаво. Уютно. Сигурно. Топло. Дланта му се задвижи нагоре-надолу по гърба й. Възбуждащо.

Не знаеше какво да прави с ръцете си, които се бяха заклещили между телата им. Внимаваше краката им да останат откъм нейната страна на леглото. Внезапно дюшекът помръдна и се измести настрана, защото Рейд направи рязко движение. В резултат тя се озова в скута му.

Загледа се в очите му. Едва не се ужаси. Силната му ръка се впи в кръста й. Той отвърна спокойно на погледа й, после се наведе и я ухапа по ухото.

Тя изохка.

— Какво правиш?

Той се дръпна доволно.

— Чудех се дали още можеш да говориш! — А после се зае да проучва с език раковината на ухото й и го ухапа нежно отново.

Вълна от възторг заля тялото й, но в същото време ръцете й се вдигнаха и опряха в гърдите му.

— Какво правиш, Рейд?

Той се засмя тихичко.

— Играя си — провлечено каза той. — Спомняш ли си, Грейси, казах ти, че когато заиграем заедно, ще разбереш.

Тя си спомни разговора им и сега, когато разбра значението му, почервеня от ужас и, о, да — от удоволствие. А после, още преди да е осъзнала напълно значението на думите му, той стана прав, а тя лежеше в обятията му.

— Рейд!

Той я понесе по стаята. И двамата бяха чисто голи на дневната светлина.

— Пусни ме! — настоя тя. Сърцето й заби лудо. Но то щеше да изхвръкне, когато той се наведе, за да зарови брадясалото си лице в гърдите й.

— Пусни ме! — заяви неуверено тя, докато зърната й се втвърдяваха заплашително.

— Не си избрала подходящия момент, Грейс — каза той, докато я пускаше внимателно във ваната, която изпускаше пара.

Тя ахна. Още преди да се съвземе и да се нагоди към този поврат на събитията, видя, че той вдига твърдия си мускулест крак и го потапя вътре до нейния.

— Какво правиш?

Половината вода се изля навън, когато той се настани срещу нея. Грейс примигна, защото видя мъжествеността му да се втвърдява отново. Беше толкова едър. Помисли си нима е възможно да го направим тук? Знаеше, че това е грях. Не биваше да правят това сега, през деня, във ваната. Обаче тялото й се стегна, сгорещи и пламна предателски от желание при докосването му. Той застана на колене и, след като се хвана здраво и за двете страни на кацата, се наведе над нея. Устата му се приближи на няколко сантиметри от нейната.

— Съжалявам — каза той и я целуна.

Тя отвори свенливо уста. Прие езика му, който навлезе дълбоко и започна да отвръща на ласките му с нарастваща смелост. Той простена и спря да я целува.

— Господи, Грейс, така съм се втвърдил. Желая те.

Горещият му поглед я изпълни с трепет. Колкото и да не й се искаше тялото й да я предава така, то не я слушаше. Той докосна леко с устни нейните.

— Но се страхувам, че ще ти бъде прекалено трудно да издържиш. Ти си толкова тясна. — Той спря да говори и се усмихна дяволито. — А аз съм с по-голям размер.

Тя поруменя. Дали другите двойки обсъждат такива неща? Сведе мигли, като внимаваше да не го погледне. Забеляза, че й е доста трудно да диша. Как смее той да говори толкова нагледно? Вдигна бавно очите си към него, докато преоткриваше значението на телесните си усещания и узнаваше смисъла на силния трепет. По едно време се усети, че се е загледала в устата му. Той си пое рязко дъх.

Тя впери поглед в гърдите му. „Седя си тук във ваната заедно с мъж, който не ми е съпруг и го желая лудо“, помисли си тя.

— Докосни ме — помоли с дрезгав глас Рейд.

Тя избягваше да го гледа в очите. Горещият лъч в погледа му я погубваше. Вдигна бавно ръка и я сложи на рамото му. Тялото му вибрираше като умело опъната тетива. Тя погали с длан бицепса му, като опипваше изпъкналите му мускули, твърдото мъжко тяло и костите. Той я целуна отново.

Ръцете му се държаха за двете страни на ваната, докато устата му се притискаше силно в нейната. Грейс прегърна раменете му. Не беше в състояние да се отдели от него. С удоволствие приемаше в себе си езика му и го захващаше със своя. Не желаеше да го пусне. Горещата вълна, която я обля отвътре, беше по-поразителна, отколкото първия път. Сърцето й се опитваше да изскочи от гърдите.

Той се освободи от нея и преди тя да се усети, излезе от ваната и се отдалечи от нея, за да си облече халата. Коприната прилепна към влажното му тяло, когато той се обърна и накара очите й да се разширят от удивление, а дъхът й да секне.

Членът му беше високо вдигнат и великолепен.

— Боя се да не ти причиня болка — изрече й дрезгаво той. — По-добре се изкъпи сама.

— О-о — каза Грейс. На мястото на объркването се появи разочарование.