Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Night in the Lonesome October, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 48 гласа)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ЕДНА НОЩ ПРЕЗ САМОТНИЯ ОКТОМВРИ. 1994. Изд. Весела Люцканова, София. [Фантаст.] роман. Превод: от англ. Владимир ГЕРМАНОВ [A Night In The Lonesome October, Roger ZELAZNY]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 224. Цена: 45.00 лв.


На:

Мери Шели

Едгар Алан По

Брам Стоукър

сър Артър Конан Дойл

Л.П.Лъвкрафт

Рей Бредбъри

Робърт Блок

Албърт Пейсън Терун

и създателите на множество стари филми.

 

БЛАГОДАРЯ.

Аз съм куче пазач. Името ми е Смрък. Сега живея с господаря си край Лондон. Много обичам Сохо през нощта, с ароматните му мъгли и тъмни улици. Тогава е тихо и ние си правим дълги разходки. Джак е прокълнат от много отдавна и трябва да върши повечето от работата си нощем, за да не позволи да се случат по-лошите неща. Докато той се занимава с това, аз наблюдавам. Ако някой дойде — вия.

Ние сме пазачи на няколко проклятия и работата ни е много важна. Трябва да наблюдавам Нещото в Кръга, Нещото в Гардероба и Нещото в Корабния куфар — да не говорим за Нещата в Огледалото. Когато се опитат да излязат, вдигам особено сериозна олелия. Боят се от мен. Не знам какво бих направил, ако се опитат да излязат едновременно. Както и да е, това е добро упражнение и аз ръмжа доста.

Понякога донасям на Джак разни работи — жезъла му, големия нож със старинните надписи по острието. Винаги се досещам кога има нужда от тях, защото работата ми е да наблюдавам и да знам. Повече ми харесва да съм куче пазач, отколкото, каквото бях, преди да ме повика и да ми повери тази работа.

И така, аз и Джак се разхождаме, а другите кучета нерядко се страхуват от мен. Понякога обичам да си приказвам с тях и да обменяме мнения за професията и господарите си, но най-често ги плаша.

Една вечер неотдавна, когато бяхме в някакво гробище, към нас се приближи старо куче пазач и си поговорихме.

— Здрасти. Аз съм куче пазач.

— И аз.

— Наблюдавах те.

— И аз те наблюдавах.

— Защо твоята персона копае голяма дупка?

— Тук долу има някои неща, от които той се нуждае.

— О! Не мисля, че би трябвало да прави това.

— Може ли да видя зъбите ти?

— Да. Ето ги. Може ли да видя твоите?

— Разбира се.

— Струва ми се, че всичко е наред. Мислиш ли, че би могъл да оставиш някой голям кокал наблизо?

— Вероятно ще се уреди.

— Вие ли бяхте тук миналия месец?

— Не. Ония бяха от конкуренцията. Ние работехме другаде.

— Те нямаха куче пазач.

— Непрозорливост. Какво направи ти?

— Полаях доста. Те се изнервиха и напуснаха.

— Това е добре. Може би все още сме пред тях.

— Отдавна ли е с твоята персона?

— От векове. Отдавна ли си гробищно куче?

— Цял живот.

— Харесва ли ти?

— Изкарвам си прехраната.

Джак имаше нужда от много съставки за работата си, тъй като се очакваше голямо оживление съвсем наскоро. Може би беше най-добре да ги събира ден след ден.

1-и октомври

Направих кръговете. Нещото в Кръга промени формата си няколко пъти и най-накрая се превърна в куче — дама с привлекателна външност и много дружелюбен нрав. Но не успя да ме заблуди да наруша Кръга. Все още не беше усъвършенствало миризмите.

— Добър опит — казах му аз.

— Ще си получиш заслуженото, помияр!

Минах покрай различните огледала. Нещата, заключени в тях, бръщолевеха, плъзгаха се и се гърчеха. Показах им зъбите си и те се скриха.

Нещото в Корабния куфар заблъска по стените, засъска и зафуча, защото усети, че душа наблизо. Озъбих се. То изсъска пак. Изръмжах. Млъкна.

След това се качих на тавана и проверих Нещото в гардероба. Когато влязох, драскаше по стените, но престана, щом приближих.

— Как са нещата там, вътре? — попитах.

— Щеше да е много по-добре, ако можех да убедя някого да превърти ключа с лапата си.

— По-добре за теб, може би.

— Мога да ти намеря куп страхотни кокали… Големи, свежи, сочни, с много месо.

— Току-що се нахраних, благодаря.

— Какво искаш тогава?

— В момента нищо особено.

— Добре де, аз искам да изляза. Помисли какво ти струва това и ела да поговорим.

— Ще получиш тази възможност, когато му дойде времето.

— Мразя да чакам.

— Кофти.

— Заври си го в задника, копой!

— Ц, ц, ц — отвърнах аз и се отдалечих, преди да е наприказвало още по-обидни работи.

Слязох отново долу и минах през библиотеката, където вдъхнах аромата на старите томове, тамяна, подправките, билките и другите интересни неща. След това влязох в гостната и се загледах през прозореца, към деня. Наблюдавах, разбира се. Нали това ми е работата.