Дан Милман
Законите на Духа (17) (Мощни истини за изграждането на живота)

Епилог
Сбогуване с жената мъдрец

Поглеждай понякога нещата, които не са направени от човешка ръка: планина, звезда, завой на река. Там ще откриеш мъдрост и търпение; и преди всичко увереност, че не си сам на света.

Сидни Ловет

Жената маг замълча. После стигнахме до една позната пътека и ме обзе чувството, че наближава някакъв финал.

— Означава ли това, че обучението ми приключи?

— Ти направи първите важни стъпки, но пътуването никога не свършва — отвърна тя.

— А какво стана с помощта, от която спомена, че се нуждаеш — онази важна мисия?

— Това, Страннико, ще узнаеш заедно с много други хора, когато му дойде времето. Мисията е в ход дори сега, докато говорим. Тя е част от Великото Пробуждане. А сега трябва да вървя. Скоро ще се срещна с една млада англичанка. След това с един старец в Испания. За мен си мисли и едно момиченце в Германия, макар още да не го осъзнава, и един ирански войник, който стои на пост и тихо ме зове. Чувствам копнежа, който те не могат да изрекат с думи. А има и други хора, Страннико, които ме чакат, също както ме чакаше и ти.

— Как бих могъл да ти се отблагодаря? — попитах аз.

— Претвори законите в живота си — рече тя. — Това е достатъчно.

— Никога няма да те забравя.

— Помнейки законите, ще помниш и мен. — Тя постави ръце на раменете ми. Очите й, пълни със светлината на състраданието, надникнаха дълбоко в моите. — Страннико, времето ни заедно е сложило началото на един благотворен и при това необратим процес на израстване. Дадох ти законите, не да те обвържа с тях, а за да те освободя. Те идват от твоята дълбочина. В тях са алхимичните ключове към любовта, свободата, радостта и пълнотата. Те са стъпалата в стълбата на човешката ти съдба и онова, което е отвъд нея.

— Не е нужно да помниш тези закони; трябва да ги изживееш и те ще променят твоето битие. Те са семена, които завинаги са посадени дълбоко в теб. Те чакат благоприятен момент да покълнат и пораснат — и това ще стане. Уверявам те, че ще стане, защото Великият Градинар е неизменно с теб и добре се грижи за тях. Тези кълнове ще разцъфтят, когато му дойде времето, и ще ти донесат плодовете на смелостта, любовта и разбирането.

— Нищо не може да се сравни с тях по сила. И въпреки това, те са второстепенни спрямо Закона на Любовта, защото ако изгубиш връзка с мъдростта на сърцето си, вече нищо не помага оттам нататък. А ако ли пък обичаш, нищо друго не ти е нужно. Тези закони ще отприщят затаената дълбоко в теб любов и ще изпиташ щастието да служиш в света за общото благо.

— Това са желанията и молитвите ми за теб през всеки ден от твоя живот. Дано намериш Божията благодат, когато се отдадеш на Живота. Дано намериш щастието, когато се спреш да го търсиш. Дано се довериш на тези закони и да наследиш мъдростта на Земята. Дано намериш отново връзката със сърцето на природата и почувстваш блаженството на Духа.

— Предизвикателствата на ежедневието ще останат и ще започнеш да забравяш онова, което ти разкрих. Но дълбоко в себе си ще помниш всичко и житейските проблеми ще ти се струват като сапунени мехури. Пред теб ще се открие нова пътека там, където преди растяха само бурените на душевния смут. Твоето бъдеще и бъдещето на цялото човечество е път към Светлината и постепенното осъзнаване на Единството със Създателя и всичко сътворено. А онова, което лежи отвъд него, не може да бъде описано.

— Дори когато се спуснат най-тъмни облаци, знай, че слънцето винаги грее над теб, че те обгражда любов и че кристалната Светлина вътре в тебе винаги ще те води към дома. Затова, довери се на процеса на разгръщане на своя живот и знай със сигурност, че докато вървиш през долините и върховете на своето пътуване, душата ти винаги ще бъде в ръцете на Духа, сигурна и невредима. Имай водач, както го имам и аз, и познай Божия мир.

След като каза това, жената мъдрец тръгна обратно по пътеката и бързо се изгуби от погледа ми. Слънчевите лъчи тъкмо откриха пролука през мъглата, когато намерих пътя си надолу по билото. Погледнах назад донякъде с надежда да зърна една женска фигура горе в края на гората, но видях единствено сянката си под залязващото слънце. Затова се обърнах и поех към дома.