Дан Милман
Законите на Духа (12) (Мощни истини за изграждането на живота)

Законът на целостта
Да изживееш своята истина

Целостта означава да живеем и постъпваме в съзвучие с духовния закон и с най-възвишените си идеи въпреки импулсите към противното.

От сърцето на целостта си ние разпознаваме, приемаме и изразяваме нашата автентична вътрешна реалност и вдъхновяваме другите не с думи, а със собствения си пример.

Не съм сигурен, че ще победя, но съм сигурен, че ще бъда верен на себе си докрай.

Не съм сигурен, че ще успея, но съм сигурен, че ще живея в съгласие със светлината, която нося.

Ейбрахам Линкълн

Известно време наблюдавахме как ястребът се издига по спирала нагоре, понесен от въздушните течения, и след това тръгнахме към една дълбока долина, където дърветата бяха наметнати с дантела от смарагдовозелени мъхове. Докато се спускахме, си мислех за законите, които бях научил досега, но открих, че не си спомням много подробности.

Доловила сякаш тревогата ми, жената мъдрец каза:

— Не е нужно да запомниш всичко, Страннико. Думите са само звуци. Въпреки това някои гласове имат силата да проникват в сърцето и докосват душата. Тази духовна способност ще придобиеш само ако претвориш Законите на Духа в собствения си живот.

Тя се спря, загледа се в далечината и посочи един връх зад нас.

— Виждаш ли билото на онзи хълм?

— Нали не искаш да го ударя с камък?

Тя се усмихна.

— Не, нищо подобно. Искам просто да се изкачиш на него и да се върнеш за трийсет минути.

Вдигнах глава към хълма.

— За трийсет минути? Но дори и да тичам дотам и обратно, пак се съмнявам… искам да кажа… Е, надявам се, че ще успея да се справя със съмненията си.

— Останаха ти само двайсет и девет минути — рече тя.

Затворих уста и потеглих.

Преходът беше труден и мъчителен. По средата на изкачването белите ми дробове горяха толкова болезнено, че си мислех дали да не се върна, преди да стигна върха. Чувствах, че не мога да продължа, но трябваше да го направя и го сторих. Блъснах се в стената, която сам бях издигнал пред себе си, и минах през нея.

Когато се върнах, почти се строполих в краката й. Бях дошъл десет минути по-късно. Дишах тежко и тъкмо се чудех какви ли ще бъдат последствията от провала ми, когато жената мъдрец заговори:

— Защо не тръгна обратно, преди да стигнеш върха? Така щеше да дойдеш навреме. Кой щеше да знае, че не си се изкачил?

— Аз — отвърнах й, докато се опитвах да си поема дъх. — Аз щях да знам.

Тя се усмихна широко.

— Точно така. Законът на Целостта е за това как да живееш в съзвучие с най-висшия си житейски план въпреки импулсите, които те тласкат към противното. За това как да постъпваш, когато никой не те наблюдава.

Жената маг ме поведе, все така плувнал в пот, по едно възвишение, докато накрая стигнахме до някакво езерце, образувано от зимните дъждове. Без никакво смущение тя съблече горните си дрехи и влезе във водата. Последвах примера й. Не бях свикнал да бъда сам в планините и да плувам почти гол с друга жена освен с моята. В действителност водачката ми беше доста привлекателна. Изведнъж открих, че се питам дали си има любовник. Връхлетя ме усещане за вина. Не че имах някакви сексуални намерения — в това отношение се ръководех от определени правила — но не мога да кажа, че и тази мисъл не мина през ума ми.

В този момент тя се обърна към мен и отговори на мислите ми:

— Нарушаването на обществените норми е като да плуваш срещу течението, срещу потока на ценностите на днешния ден. Това може да бъде направено, ако не бъдат отхвърлени най-дълбоките копнежи на сърцето ти, но животът става по-труден, по-изтощителен… и понякога има последствия.

— Като например?

— Като например да засегнеш убежденията и чувствата на хора, които приемат тези убеждения много насериозно — каза тя.

— Значи целостта означава да следваш обществените условности?

— Следването условностите на обществото и избягването на онова, което се смята за неетично, незаконно и неморално, не касае целостта, а разума.

— Значи ми препоръчваш конформизма, защото така е по-лесно?

— Не ти препоръчвам слепия конформизъм, нито слепия бунт. Просто дръж очите си отворени и обръщай повече внимание на висшата мъдрост на сърцето си, вместо да се поддаваш или отхвърляш случайните си импулси и желания. Следвай напътствието на Мартин Лутер за целостта: „Обичай Бог и постъпвай, както ти е угодно.“

„Да постъпвам, както ми е угодно“, замислих се аз, чудейки се дали това не е някаква покана и какво да правя, ако наистина е така. Размишленията ми скоро бяха прекъснати от гласа на жената маг, която се облече и ми даде знак да направя същото.

— Както ти казах, Страннико, Законът на Целостта ни помага да дадем един автентичен израз на вътрешната си реалност. Той също взима под внимание факта, че ако завистта, алчността и манипулирането влияят на действията и изразяването ни, последствията ще бъдат неизбежни, защото така е изтъкана механиката на Вселената. При нарушаването на духовен закон, деянието е наказание за самото себе си, защото в този момент се отприщват по-фини сили, от чиито последствия не можем да избягаме, както не можем да надскочим и закона на гравитацията.

По това време вече бяхме навлезли дълбоко в долината, където стръмните склонове и гъстият листак заглушаваха стъпките ни. Потънал в мисли за условностите, желанията и целостта, аз едва не се блъснах в жената маг, която се беше спряла, за да ми посочи някакъв гущер, надничащ от една пукнатина в близката скала.

— Този гущер не се опитва да бъде нещо друго — каза тя. След това продължи да говори, посочвайки различни неща едно след друго: — Това е дърво. А там има ручей…

— Да — прекъснах я аз. — Виждам ги.

— Но можеш ли да ги почувстваш?

— Не съм сигурен какво имаш предвид.

— За разлика от другите създания, живеещи сред природата, хората са обградени от една изкуствена обществена среда, откъсната от своето истинско естество.

След това тя заговори, почти шепнейки:

— Шаманите, лечителите на туземните племена, практикуват изкуството на промяна на формата. Тук не става дума за промяна на тялото, а за проектиране на съзнанието в животно, дърво или поток, за да бъдат почувствани, да бъде научено нещо от тях. За целта човек се идентифицира с всяко едно от тях, за да усети вътрешните им свойства и да се „превърне“ в самите тях. Това е възможно, защото по-обширната ти Същност съдържа всички тези неща.

— Какво общо има това със Закона на Целостта?

— Помислих си, че е възможно да ми зададеш този въпрос — рече тя и се усмихна. — Моят приятел Лао Цзъ веднъж каза: „На снежнобялата гъска не й е нужно да се къпе, за да стане бяла; нито пък на теб ти трябва да бъдеш нещо друго освен себе си.“ Светът на природата е толкова истински и неподправен. Разпененият поток, буйният вятър и пеещите щурци са доволни от това, което са. А ти изпитваш ли пълно удовлетворение от това, което си — да не бъдеш нищо повече или нищо по-малко?

— Ами ако искам да бъда нещо повече? — попитах аз.

— Повече? — усмихна се жената маг. — Как би могъл да бъдеш нещо повече? Ти вече си безграничен и необятен! Когато умреш, Страннико, никой на райските врати няма да те пита дали си бил светец; ще те питат дали си бил себе си.

— Мъдростта на вековете — продължи тя, — от Платон до Шекспир ни напомня: „Познай себе си“ и „На истинската си същност верен бъди“. Целостта означава да сме хармонични, да сме наясно със себе си и да бъдем самите себе си, така че действията ни да са автентични, последователни и продиктувани от най-висшите ни намерения; така че тялото, умът, чувствата и манталитетът ни да се допълват взаимно и да образуват едно цяло, което е нещо повече, от сумата на отделните части.

— Безсмислено е да говорим за цялост, преди да разберем най-дълбоките си импулси, ценности и мотиви; преди да се приемем такива, каквито сме, а не такива, каквито се надяваме или се преструваме, че сме. Един човек може да даде милостиня на бедния от обич и състрадание, друг от чувство за вина или за да впечатли останалите. Всеки от тях показва милосърдие, но само един от тях цялостност. Мотивите и намеренията могат да породят огромна разлика в живота както на дарителите, така и на получателите, защото ние даваме нещо много повече от пари; даряваме собствената си същност.

— Оставам с впечатлението, че целостта се постига много по-трудно, отколкото си мислех.

— Всичко е трудно, преди да стане лесно — отговори жената маг. — Необходима е смелост и откритост, за да постигнеш автентичност; за да можеш да кажеш на себе си и на света: „Дали ви харесва или не — не знам, но аз съм си такъв“ и след това да изживееш тази истина. Веднъж щом приемеш човешката си природа, целостта вече изобщо не е трудна. Тук не става въпрос да си съвършен или безпогрешен. Ние всички грешим. Можем единствено да даваме всичко от себе си и да се учим от грешките си, за да бъдем по-добри следващия път. Законът на Целостта означа да познаваме слабостите си и да черпим от вътрешните си сили, така че да се превърнем в пример за другите и да осветяваме пътя им.

— Може би точно това е имал предвид Махатма Ганди, когато е казал: „Самият ми живот — това е моето учение“.

— Да — отговори тя. — Децата никога не слушат родителите си особено много, но винаги им подражават.

— Не мисля, че говориш само за децата.

— Така е — отговори жената маг. — Всеки един от нас влияе на другите чрез своя пример и всички се учим чрез подражание, независимо дали го съзнаваме, или не. Докосваме се до другите не толкова с онова, което казваме, а с начина, по който живеем.

— Веднъж вървях по един пуст път с жена, която наричаше себе си Пилигрим на Мира — продължи жената мъдрец. — Тя пътуваше, уповавайки се на вярата си; вървеше, докато някой й предложи подслон, и постеше, докато й дадат храна. Тази жена казваше: „Живей в съзвучие с най-висшата си светлина и ще бъдеш озарен от още по-силна светлина“ Това обобщава същността на Закона на Целостта, Страннико — и от теб се очаква да го следваш.