Джери Василатос
Изгубените открития (68)

Светлина

Всички, с изключение на д-р Коуч и д-р Йейл доброволно върнали устройствата си. По-късно двамата хирурзи заявили, че през изминалите двадесет и две години след процеса излекували успешно хиляди пациенти с помощта на тайно запазените устройства на д-р Райф. Д-р Йейл публикувал подробен и стегнат хронологичен списък на пациентите, третирани и излекувани от него през този период. Въпреки факта, че шестдесет процента от постъпилите при него тежки (ракови) случаи не се поддавали на опериране и за тях нямало никаква надежда, д-р Йейл показал, че всички тези пациенти са все още живи.

Микроскопите на Райф конкурирали Американската корпорация за радио и нейните доходоносни електронни микроскопи. Лъчевата система на Райф заплашвала да заличи приетите фармацевтични методи за лечение. Подобни перспективи не се нравели на застрашените корпорации. Д-р Райф разработил средства за лечение, които вършели работа. Това се вижда повече от ясно в яростта, с която го нападнали противниците му.

Систематичното унищожаване на това постижение говори за мащабно и ужасно упражняване на контрол над обществото, който неизбежно се свързва с корпоративни тръстове и правителствени организации. Идеята, че се допуска разпространение на болести само за да се защитават корпоративните интереси, е прекалено ужасна, за да може изобщо да бъде обсъждана. Когато федералните служители пристигнали да запечатат лабораторията на Райф, било прекалено късно. Неколцина предани сътрудници успели да отмъкнат цялото безценно оборудване и заедно с някои важни документи го прехвърлили през границата в Мексико, където се намира и до днес под грижите на Джон Крейн.

Редакторът и главният цензор на Асоциацията „Фишбейн“ се погрижил името на Райф да бъде изтрито от всички излезли публикации, нито едно научно издание да не публикува негови материали и в нито един официален документ да не се споменава за постиженията му. Поведението му е повече от подозрително — особено като се има предвид, че Фишбейн е тясно свързан с фармацевтичните тръстове.

Контролът върху обществото се превърна в основна тема след края на Втората световна война. Модифицирането и регулирането на обществената мисъл чрез законови и финансови мерки доведе откритията и истинското развитие на технологиите до мъртва точка. Откритията, способни да променят света, могат да се правят, но не и да получат разпространение. Леченията на заболяванията могат да се потвърдят и одобрят, но не и да се прилагат на практика.

Нима светът е навлязъл в нова епоха на варварство, в която чудесата на медицината са се превърнали в регулирана собственост? Историческите свидетелства доказват подобно предположение. Ако сравним приходите и цените ясно ще видим, че веднага действащото лечение е далеч не толкова рентабилно, колкото изключително дългите и скъпи „терапии“. Статистическият анализ на „разпространението на социалните заболявания“ маркира все по-високите предполагаеми годишни приходи за фармацевтичните компании.

Нима честта, която някога се е давала за откриването на средства за борба с болестите, сега се отбягва, а самите методи за лечение се потискат по волята на бизнес мениджъри? Нима състраданието и стремежът за подобряване на жизнения стандарт на човечеството по целия свят вече не е главната грижа на медицината?

Светът се движи от постоянния поток свободни научни открития. На фундаментално ниво тези открития са истински пророчества за обществото. Докато миналите епохи просто са приветствали и приемали всяко ново откритие, съвременният начин на мислене се ръководи единствено от финансови интереси.

В миналото откритията в областта на медицината никога не са били поставяни под въпрос или отхвърляни. Те винаги са били възприемани като абсолютни — откриването на лек за дадена болест се приемало за истинско божествено откровение. Дори и най-безскрупулният финансист от миналото не би посмял да прекъсне откритията на медицината. Подобна етична позиция вече не е на почит.

Ако си направим труда да проверим отчетите, ако видим къде отиват милиардите долари, предназначени за научни изследвания, ще се натъкнем на зашеметяваща диспропорция. Как е възможно медицинските проучвания през XIX век да са довели до изработването на превърнали се в „стандарт“ методи на лечение, при това с далеч по-лошо оборудване и несравнимо по-малко средства? И как е възможно съвременната медицина с всичкото й оборудване и финансова мощ да не е в състояние да открие нито един лек с обществена важност за последните тридесет години? Д-р Райф разполагал с начин за унищожаване на всички възможни вируси. Може би, тъй като не са фармакологични средства, устройствата му са били „законно спрени“ от широко разпространение.

Едно кратко изчисление може да ни покаже способността на медицината да открие химична ваксина срещу всеки смъртоносен вирус. Необходимото за целта време надхвърля няколко хилядолетия. А Райф открил единствената разумна техника за унищожаване на всяка една вирусна инфекция. И тази техника не е фармакологична. Заличаването й още в началните етапи на нейното развитие би било логично за онези, които влагат сериозни суми в химичните терапии. Систематичното унищожаване на много подобни (документирани) начини на лечения ясно разкриват цялата истина.

Медицинските власти твърдят, че „няма открито средство за унищожаване на вирусите“. Резултатите от неотдавнашните опити с „върнатите“ лъчеви устройства на Райф противоречат на това становище. Д-р Райф разглеждал микробите не като химични, а като механични системи. Вибрацията убивала патогените само с натискане на едно копче. Едно единствено такова устройство лесно може да бъде настроено по такъв начин, че да унищожи всеки смъртоносен патоген.

Медицинските лаборатории на Калифорнийския университет, лабораторията „Калбфелд“, диагностичната лаборатория в Пало Алто и експерименталната лаборатория в Сан Диего единодушно твърдят, че системата на Райф е напълно безопасна за използване. Федералната администрация по храните и лекарствата обаче продължава да се придържа към официалното становище относно лъчевата система на Райф и отказва да прави каквито и да било изявления относно доказаната й ефективност при хиляди случаи на лечение на рак.

След цялата съдебна афера множество видни медици и учени се събрали да изкажат уважението и подкрепата си към д-р Райф. Приятелите, които били прекалено уплашени, за да застанат открито на негова страна, сега се усмихвали и вдигали тостове. Но човекът, когото молели да стане и да приеме поздравленията им, виждал какво се крие зад маските.

Рицарят виждал сенките, обвили учените и другите събрали се гости. Войските на мрака отново започнали да бият барабаните си и скоро щели да поведат поредната унищожителна битка срещу човечеството. И сякаш никой от видните гости не се интересувал от това. Времето на лъчевата терапия на Райф бил единственият Момент в историята, когато вирусите можели да бъдат унищожавани избирателно и бързо. И това изумително чудо се осъществявало само с едно просто натискане на копчето.

Д-р Райф развил и внедрил нещо, което не било по силите на нито един научен екип. А към края на Втората световна война му било забранено да повтори постижението си на американска земя. Наздравиците и овациите продължавали да ехтят цели петнадесет минути. Вече пречупеният и приличащ на призрак изобретател извърнал поглед. Надалеч. В тъмнината на сенките, в мрака на собствената си душа той търсел нова светлина.