Джери Василатос
Изгубените открития (21)

Одографии

Статиите на Райхенбах върху од и одическата светлина били посрещани с интерес от видни по онова време учени като Либиг и Волер, които ги публикували в своето прочуто издание, „Annalen der Chemie“. Описанията на хилядите наблюдения на Райхенбах, направени в продължение на повече от десетилетие, съставили внушителен брой томове. Най-големият от тях е озаглавен „Динамиката на жизнената сила“. В него Райхенбах изброява имената и показанията на няколкостотин свои пациенти, специалните им заложби, социалното положение, различни случки от собствените им дневници и подробен преглед и обобщение на най-важните резултати от експериментите.

Най-високопоставените европейски учени сметнали, че трудовете на Райхенбах имат безспорна Стойност. Либиг, Волер, Берцели — ус, Далтън, Погендорф и други светила признали, че Райхенбах е открил нова форма на енергия, но настоявали да им се представят обективни доказателства. Райхенбах вече открил, че фокусираната с лещи светлина од може да създаде изображение върху дагеротипни плаки и се заел да създаде фотографско доказателство за възприятията на пациентите. Първата „одография“ била публикувана през 1861 г. — за най-голямо изумление на критично настроените академични светила.

Фотографиите били направени от светлина од, излъчвана от върха на пръстите, върхове на кристали, магнити, метали, химикали, получена в резултат на търкане и загряване. Някои от снимките показвали пренасянето на светлината од от един материал в друг. За усилване на ефектите в някои случаи били използвани лещи — факт, който бил премълчан по-късно от д-р Ейбрамс и д-р Килмър при изучаването на „човешката“ енергия (аурата).

За фотографските си експерименти Райхенбах потърсил съдействието на кралския фотограф Гюнтер (Берлин). Заедно с него баронът открил, че светлината од е всъщност съвсем различен вид енергия от обикновената светлина. Двамата открили, че силната слънчева светлина не е в състояние да даде фотографски изображения през дебело 16, 5 см стъкло, докато окото възприема образите съвсем ясно през същата преграда. Райхенбах разбрал, че докато химически активните слънчеви лъчи не могат да проникнат през стъклото, за „осветяващите“ лъчи то сякаш не съществува. Баронът цитирал случаи, при които гмуркачи не можели да видят слънчевата светлина, но въпреки това виждали различните предмети. На големи дълбочини не можело да се види нито светлина, нито предмети, пред погледа се простирала пълна тъмнина. Сега основната разлика между осезаемата светлина од и поддаващата се на измерване оптическа светлина ставала очевидна.

През 1930 г. д-р Рут Драун изобретила забележително устройство, способно да прави снимки на вътрешности с помощта на радионични настройващи системи и фотографски платки. Д-р Драун съставила каталог с хиляди такива „радиовизионни“ кадри и предприела обиколка из медицинските центрове в Европа, носейки със себе си снимкови доказателства за съществуването на енергиите, изучавани от радиониката. Лекарите изгаряли от желание да овладеят и да въведат в действие тази нова технология. Делавар (Оксфорд, 1948) продължила тези изследвания и получила подобни фотографски резултати.