Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Ti6anko (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джери Василатос. Изгубените открития

ИК „Бард“, София, 2004

Редактор: Саша Попова

Оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

История

  1. — Добавяне

Броня

Френските власти започнали да предявяват претенции, че д-р Гавро съвсем е престанал да се занимава с разработването на оръжия. Няколко патента обаче издават това подозрително вдигане на шум и пушеци. Въпреки че е невъзможно да се получат самите патенти за инфразвуковите генератори, дело на д-р Гавро са множеството разработки на „инфразвукова броня“. За какво друго му е било да „пропилява“ толкова много време и средства, освен за защитна програма?

Използването на инфразвуково оръжие изисква разработката и внедряването на инфразвукови щитове. Д-р Гавро посветил много повече време на тях, отколкото на развитието на ефективни инфразвукови тръби. Както открил още в началото на изследванията си, инфразвукът не можел да бъде спрян адекватно. За такива устройства са нужни изключително големи заглушители.

Нещо повече — никой не би посмял да употреби инфразвуково оръжие върху противника, без да разполага с адекватна защита. Инфразвуковите тръби можели да насочат вълните в желаната посока, но околната среда „изпуска“ части от тях във всички посоки. Инфразвуците насищат генераторите си за секунди и те заточват да „работят наопаки“ към онези, които за изпратили смъртоносните сигнали. Инфразвуците се „закопават в земята“ и се разпространяват около своя източник. За жалост освобождаващите инфразвуковата енергия също биха се оказали нейна жертва.

Първият метод на Гавро включва превръщането на инфразвука в по-високи тонове. Това се постигало чрез пасивния „структурен“ метод — огромна серия от заглушители и резонансни кухини. Тази форма на защита е „пасивна“, тъй като просто стои и чака инфразвуковите удари, за да ги погълне и превърне в безвредни аудио тонове.

Вторият метод е по-активен и „агресивен“. Той пресреща и неутрализира всички инфразвуци. В действието на неутрализатора се използва добре известен принцип от физиката. Като „активен“ щит, той пренася тонове, чиито фронтове на вълните образуват интерференция с идващия инфразвук. Така атаката се неутрализира или най-малкото се намалява до много по-поносими нива.

Този метод изисква много бързи системи за регистриране и реакция. Процесът включва определянето на нападателната честота, генерирането на същата и излъчването й „извън фаза“. Методът в никакъв случай не е напълно точен или ефективен. Силно модулиран подвижен източник на инфразвук почти не може да се неутрализира без използването на изключително сложна електроника.

Измислен бил обаче един безкрайно прост и елегантен подход, при който нямало нужда защитникът да се подлага на въздействието на излъчените от самия него инфразвуци. Докато размишлявали върху старата идея за оръдейни установки и защити, Гавро и екипът му едва не забравили първоначалната си област на проучвания. Роботиката!