Маги Дейвис
Кристално сърце (3)

3

Емелин не помръдна от мястото си. Откакто младият рицар се беше появил, тя осъзна, че осъществяването на плана ще изисква от нея много повече смелост, отколкото предполагаше. Беше толкова по-лесно да дава простор на въображението си, отколкото да вижда сега пред себе си един мъж от плът и кръв, застанал в спалнята й, облечен с жалък панталон и бос.

Наблюдаваше смаяна как един от босите му пръсти се заплете в овчата кожа, а той залитна и успя да запази равновесие само като размаха ръце. Младият рицар беше много по-едър, отколкото Гълфър и го беше описал, а блясъкът на очите му с цвят на кехлибар издаваше необуздана решителност, която я отблъскваше. Беше ясно защо Гълфър бе избрал именно него. Нямаше съмнение, че този грубоват червенокоско можеше да направи не едно, а стотици деца. Тясно прилепналият панталон очертаваше тесните му бедра и мускулестите дълги крака, после погледът й се спря неволно на огромната издатина, издаваща големината на неговия член, който сякаш ставаше пред очите й все по-голям.

С голямо удоволствие би изпъдила чуждия човек от стаята си, защото онова, което искаше да стори, беше не само опасно, но и смъртен грях. Но тази ужасяваща мисъл я споходи прекалено късно. На езика си още усещаше вкуса на онова, което й дадоха да изпие, за да са по-сигурни в успеха на дръзкото начинание, което трябваше да се случи в тази единствена нощ. Да става каквото ще става, каза си тя, за да си даде кураж.

Той стоеше пред нея и я зяпаше втренчено с безскрупулна откровеност и неприкрита възбуда.

Няколко дълги секунди тя продължи да се пита как бе успяла да придума Гълфър и Еймърик да се заемат с толкова деликатната мисия, а в този миг беше сигурна — същинско чудо е, че се бяха отнесли сериозно към онова, което беше намислила. Сега вече не можеше да се съмнява, защото този красив нехранимайко стоеше пред нея, очевидно готов да изпълни желанията й.

Вече знаеше, че не й остава друго, освен да пристъпи към изпълнение на собствения си, може би налудничав, план и можеше само да се надява, че Светата Дева ще й прости този грях.

— Знаете защо сте тук, нали? — попита тя едва чуто и с лице, пребледняло като платно.

— Да, казаха ми — отговори той дрезгаво и я погледна.

Емелин неволно се разтрепери. Все пак щеше да й се наложи да сподели тази нощ леглото си с чужд човек и дори хубостта му не намаляваше ни най-малко страха й при мисълта, че само след няколко минути ще трябва да му се отдаде.

— На колко сте години? — изпелтечи тя, за да спечели време.

Той присви вежди и я изгледа замислено.

— Седем години бях оръженосец на граф Глостър, от една година съм негов рицар. Следователно съм на двайсет и една — заключи той.

Тя го гледаше объркана. Погледът й се спря на косата му, която се спускаше чак до раменете. Тяхното бебе щеше ли да е и то с тъмночервена коса? Несъмнено. Сигурно щеше още при раждането си да е великан, продължи тя с предположенията. Господи, какви глупави мисли, смъмри се тя, затвори очи и отправи към небето мълчалива молитва.

— Нали знаете, че ще ви платят утре сутринта? — изрече с мъка.

— Точно така. Колко мило от ваша страна, че ми напомнихте — наистина ще ми бъде платено, мадам, каза той с иронична усмивка и пристъпи към нея. — Тъй че би трябвало най-сетне да започваме…

Емелин се дръпна уплашено.

— Веднага ли? — прошепна тя нервно.

— Ами става все по-късно и…

Господи, той беше прав. Оставаха им само няколко часа, за да свършат онова, което щеше, може би, да осъществи най-горещото й желание. Толкова отдавна мечтаеше да стане майка и не само защото искаше да ощастливи Бърнард, но и от съвсем егоистични подбуди. Затова й беше сравнително лесно да измисли този план, но сега, когато трябваше да го изпълни, сякаш губеше кураж.

Емелин пое дълбоко дъх. Не биваше в никакъв случай сега да се паникьосва. С божията помощ щеше да преживее тази нощ. Трябваше да изпълни замисленото и то веднага и колкото може по-бързо.

Тънките й пръсти се заплетоха в коланчето на пеньоара.

Под него носеше бяла нощница. Погледът на рицаря се плъзгаше по тънката й моминска снага, после той протегна ръце и я привлече към себе си.

Големите му ръце бяха топли и леко трепереха.

— Имам чувството, че сънувам — прошепна той — и се надявам само да не се събудя, преди да сте станала моя.

Устните му се притиснаха към нейните, толкова страстно и възбудено, че й се стори, че се задушава. Ноктите й се впиха сякаш против волята й в голите му рамене, когато топлината на тялото му проникна през тънката й нощница, обгърна я цяла и погълна и нейното тяло като неудържим горски пожар.

— Как можа да ми се случи нещо толкова прекрасно? — прошепна й той на ухото. — Съдбата наистина ме глези… щом ми изпраща просто ей така този нежен ангел…

Емелин успя най-сетне да го отблъсне. Какво означаваше този странен брътвеж? Времето напредваше, а те трябваше да се справят, бог й е свидетел, с къде по-важна задача.

— Ще изгася свещите — каза тя и се разтрепери като лист. Кехлибарените му очи блестяха нежно, когато той посегна бързо към ръката й.

— Ангеле мой сладък — прошепна той. — Най-страстното ми желание е да те глезя с любовта си… да ти даря наслада… знаеш ли, че жената трябва да изпитва удоволствие, за да забременее?

— Какво говорите! — възкликна тя ужасена.

— Без удоволствие — няма дете. Така е при нас хората… това ни отличава от животните.

Какво бълнува този човек? Не беше чувала подобна глупост.

— Аз трябва да изпитвам удоволствие?

— Това го знаят дори нашите църковни отци — отговори той. — Нов живот може да се появи само ако мъжът и жената еднакво изпитват наслада…

Емелин прокара език по пресъхналите си устни. Тя наистина беше готова на всичко, за да може най-сетне да забременее, но да изпита при това удоволствие? Това планът й не го предвиждаше. За подобно нещо не беше се замисляла дори в мечтите си. С Бърнард беше свикнала да приема акта като необходимост, той не й доставяше никакво удоволствие и затова всеки път се надяваше да свърши колкото може по-бързо.

— Сигурен ли сте? — попита объркана.

— Ще ти го докажа — прошепна той и пръстите му загалиха през тънкия плат на нощницата зърната на гърдите й.

Емелин простена леко и се притисна към него. Реакцията на тялото й беше съвсем неочаквана за нея. Нийл използва мига, за да вдигне нощницата й до раменете. Голите й гърди бяха корави, кожата снежнобяла. Тя усети по зърната на гърдите си топлия му дъх и езика му, който нежно ги ближеше.

Емелин извика тихо. Какво мъчение! Каква наслада! Тя не беше изпитвала подобно нещо, нито един-единствен път през всичките години с Бърнард. Тя се притисна към него, безсрамна като разгонена котка, и пръстите й се заровиха в тъмночервената му коса.

— О, кълна се, че ще те направя щастлива — шепнеше той страстно. — Но трябва да ми дадеш малко време, миличка.

— Дълго ли ще продължи? — попита тя, отворила широко очи.

Устните му се плъзнаха отново по гърдите й и той вдигна високо нощницата й. Преди да успее да му се противопостави, той пъхна ръка между краката й и разтвори бедрата.

Емелин простена. Изведнъж се усъмни дали Гълфър е обяснил добре на този млад рицар какво се очаква от него. Да се направи дете не е всъщност нищо повече от съвсем прост и понякога отегчителен акт. Със сигурност не това, което правеше с нея този червенокоско.

Ръката му си проправи път през къдравите косми на срамното й място и тя затвори очи, защото се боеше да не припадне. Коленете й омекнаха, но той я прегърна и нежно я сложи да легне.

После я покри с тялото си и я притисна здраво.

— Не бой се — прошепна той и пръстът му се плъзна в нея.

Тя изпита желание да извика, когато той го задвижи с дива страст вътре в нея. Но усещаше всичко друго, само не страх. Възбудена до краен предел, тя се вкопчи в него. Не знаеше нито какво очаква, нито какво всъщност иска.

— Моя прекрасна богиньо! — прошепна той и покри лицето й с безброй бързи целувки.

Тя си помисли само за миг, че планът й беше да се остави тайно да й направят дете, докато съпругът й е в Йорк. Беше си представяла, че ще изтърпи пасивно както винаги акта, като отпъжда мисълта, че съвсем чужд човек притежава тялото й.

Сега разбираше, че младият, хубав червенокос рицар с красивите кехлибарени очи я кара да изпитва нещо съвсем непознато. Гърдите й се втвърдиха в страстен отговор на нежните милувки на големите му ръце, цялото й тяло пламтеше. Какво ставаше с нея? Какво я караше да се вкопчва като луда в този мускулест мъж?

— Чудесно, ангелче мое, отпусни се… предай се — прошепна й той в ухото.

Емелин прехапа устни. Нямаше ли да е по-добре да скочи веднага от леглото, докато имаше още време? И да помоли Гълфър, който стоеше на пост в хола, да даде на този млад жребец обещаните жълтици и да го отпрати? Неочакваната ситуация я изнервяше. Тя затвори отчаяна очи.

— Поне тази нощ ще ми принадлежиш — прошепна той, а пръстът му се движеше неуморно в нея.

После тя усети члена му върху голата си кожа и само след секунди той проникна в нея. Устните му притискаха нейните и сподавяха вика, който искаше да се откъсне от устните й.

— Целуни ме, ангелче мое — прошепна той и отметна нежно косата й назад.

Емелин се притисна към него, обгърна бедрата му с крака и простена въпреки волята си от удоволствие, когато той започна да се движи в нея. Тя се отдаде на отсечения ритъм на неговите тласъци, докато не стигна разтреперана до върховния миг, толкова силен, че едва не й отне разсъдъка.

Почти не забеляза как той я вдигна от леглото, притисна я към таблата и проникна отново, прав, в нея. Само след малко го чу да изревава като звяр, докато се изпразваше в нея.

Тя се облегна с треперещи колене на гърдите му, усети силните ръце, с които той я върна в леглото и я сложи по корем в него. Устните му се плъзгаха по голата й кожа, която сякаш пламваше от целувките му. Когато той проникна в нея отзад, тя извика, понесена от удоволствието. Двамата се изтърколиха от леглото, озоваха се на пода и се отдадоха изцяло на своя екстаз. Когато всичко свърши, тя извърна засрамено сияещото си от изпитаната наслада лице. В този миг нито той, нито тя бяха способни да кажат нещо. Той отметна нежно косата й от лицето, после й се усмихна и в този миг изглеждаше толкова млад и толкова нахален.

— Моята сладка малка вещица… представа нямаш колко съм благодарен на съдбата, че ни събра. Аз ще те спася от ужасния ти съпруг. Ти осъществяваш най-смелите ми мечти… ти си моята истинска, голяма любов, която винаги съм търсил… нали не допускаш, че мога сега да те изоставя…

Емелин го изгледа втренчено. Не вярваше на ушите си. Какво дърдореше той за любов? И че няма да я изостави?

— Но… — изрече тя с мъка с подпухналите си устни. — Моят съпруг…

Той сложи пръст на устните й и я накара да млъкне. После я вдигна и отново я сложи на леглото.

— Хайде да не говорим за него, ангелче — каза той и я погледна влюбено. — Да говорим за нас, защото ти не знаеш нищо за мен. Не съм никак богат, но съм все пак син на рицар. И моят баща е бил създаден от граф, въпреки че той е пропуснал да признае сина си. Обещавам ти да те спася още днес от ужасното ти положение и отсега нататък да се грижа за теб.

Емелин го изгледа безмълвно и притеснено. Господи, беше толкова млад, а очите му блестяха, изпълнени с решителност. Той явно беше готов да преобърне целия свят заради нея.

Тя погледна голото си тяло, по което огромните му ръце, въпреки че се бяха старали да са нежни, бяха оставили следи. Червените петна бързо щяха да станат сини. Това я изнерви и я заболя глава.

— Какво говорите! — попита тя и гласът й прозвуча по-ядосано, отколкото искаше. — Изглежда не сте разбрал в какво положение се намирам…

— Шшт! Не бой се… двуногите псета на твоя съпруг ще ги помета с лява ръка, това го знаят и те… или се страхуваш, че църквата няма да ни даде благословията си? Това ли е?

Той седна и отметна червената си коса.

— Ние ще се оженим. Единствената пречка за щастието ни е проклетият ти съпруг.

Емелин беше толкова изтощена, че дори не можа да му отговори. Всъщност сега проклинаше мига, в който беше измислила ужасния си план. Само защото беше обсебена от мисълта да роди дете. Нещо, което вече можеше да се случи. Но какво щеше да стане сега с този младеж?

Той говореше толкова уверено за любов и брак, че тя изпитваше единствено желанието да се хвърли в обятията му, въпреки че нито едното, нито другото беше възможно за тях двамата.

Не се съмняваше, че едва ли има жена, която не би последвала с удоволствие този смел дивак. Кехлибарените му очи светеха решително, а тя беше сигурна, че не е мъж, който дава празни обещания.

В този миг той скочи от леглото и тя го видя да се приближава към малката масичка, за да си налее чаша вино.

— Ще ни трябва помощ — каза той. — Ще говоря с господаря си, граф Глостър, евентуално и с представител на църквата, макар да трябва да си призная, че тя не е сред приятелите ми.

Емелин се освободи от усукалите се чаршафи.

— Недей… — прошепна тя, когато той вдигна чашата и пресуши виното на една глътка.

Но той сякаш не я чу.

— Господи, та това е направо невъзможно… — възкликна той. — Хубавица като теб омъжена за някакъв глупав старчок, който не се спира пред мисълта да поиска подобно нещо от съпругата си…

Емелин се отпусна върху възглавниците. Младият рицар беше явно убеден, че Бърнард я е принудил да прекара нощта с чужд мъж. Тя го видя безсилна как изпразва още една чаша. После той дойде до леглото, седна до нея и я погали по бузата.

— Само мисълта, че тази нощ друг рицар можеше да е на моето място, вледенява кръвта в жилите ми.

Той я целуна леко по устните и тя не се опита да го спре. Погали срамежливо голия му гръб и усети коравите мускули под нежната кожа.

— Трябва да си направим план… кой знае, може наистина да съм успял и ти да забременееш. Но нощта е дълга… достатъчно дълга, за да можем взаимно да се поглезим… Божичко, изведнъж се сетих, та аз не зная дори името ти…

— То няма абсолютно никакво значение — измърмори тя.

— Не е вярно. Искам да зная името на моята любима, та това е естествено… — каза той, заплитайки език. — Утре заран преди изгрев слънце ще те отведа със себе си.

— Утре заран — повтори Емелин и погледна виновно и с тъга мъжа в леглото си, който беше заспал дълбоко и непробудно.

Утре заран! Това бяха последните думи, които Нийл можеше да си спомни, преди сънят да го обори. Каква съдбоносна нощ! Беше приел добре платена авантюра, а намери най-неочаквано голямата си любов. Ръката му прегърна гъвкавото й тяло. Въпреки че беше още изцяло във властта на съня, забеляза, че нещо не е наред. Защо му стана изведнъж толкова студено? Той отвори ядосано очи.

Изглежда съм пийнал повече, отколкото предполагах — реши той. Главата му се цепеше, а в устата си усещаше странен горчив вкус.

Вдигна се на лакти и примига в призрачния здрач на разсъмването. До него лежеше и хъркаше приятелят му Орион. Слънцето тъкмо изгряваше и Нийл видя, че двамата лежат на студения, мръсен калдъръм в някаква безлюдна уличка.

Усети смаян, че ръката му е свита в юмрук. Когато я разтвори, от нея изпадна малка кожена кесийка.

Обзе го неописуем гняв. И без да я отваря знаеше, че в нея са обещаните две жълтици. Втренчи се безпомощно в кесийката, единственото доказателство, че не беше сънувал всичко това.