Маги Дейвис
Кристално сърце (18)

18

— Конят му го стъпка с подковите — обясни Уолтър. — Улучен е ранения му крак. Докато минавахме през града, заповядах да доведат бръснарите.

Двама рицари занесоха тялото на съпруга й в стаята горе в кулата. Камериерките, които бяха спали при Емелин и сега слизаха по стълбата, се притиснаха уплашено към стената. Рицарите смърдяха на дълго немита пот и на коне. Те сложиха внимателно мъртвешки неподвижния си господар на леглото.

— Нямаше друг начин да го пренесем. Вече не можеше да се крепи в седлото. Затова го завих в наметалото и го сложих с лицето надолу напреки на седлото — каза тихо Уолтър.

Емелин никога не беше предполагала, че могат да донесат мъжа й в такова състояние. Тук всеки знаеше, че тя не го обича. Как трябваше да се държи сега?

В стаята замириса на пушек и дъжд. Миризмата беше пропила наметалата на рицарите. Мъжът на леглото простена. Рицарите се спогледаха безпомощно.

Уолтър се залови да развързва колана, с който беше пристегнал наметалото на своя господар.

Емелин го побутна настрана. Гледаше смаяна безжизненото лице на съпруга си. Мръсният и мокър вързоп на леглото я плашеше.

— Още е жив. Проверявах начесто дали диша. Но той не ме позна.

Емелин докосна с ръка ледено студеното лице на своя съпруг.

— Мисля, че кракът му е счупен.

Имаше чувството, че трябва да крещи. Уолтър нямаше ли най-сетне да спре да говори?

Една от камериерките й подаде нож и тя разряза с него връзките на наметалото. Рицарите обърнаха тялото. Раненият извика.

Емелин плувна в пот. Доспехите под наметалото бяха целите в кръв.

Какво, ако той умре, докато се опитват да го съблекат? Щяха ли да я обвинят в неговата смърт? Ръцете й почнаха да треперят.

— Уолтър — прошепна тя задъхано.

— Милейди, оставете ни ние да го направим — каза Уолтър.

Рицарите измъкнаха господаря си от тежките му доспехи и Нийл отново извика от болка.

Емелин се дръпна и отиде до прозореца, за да не чува виковете му. Градските бръснари влязоха в стаята с чантите си.

— Ето ви най-сетне — поздрави ги Уолтър и взе да говори с тях, поглеждайки начесто към лежащия в кревата.

Бръснарите бяха с лъскави от помада къдрави коси и мръсни нокти. Те се втренчиха в Емелин, а тя се извърна ужасена. Можеше да си представи какво бяха намислили тези двамата.

Тя заповяда на една от камериерките да намери веднага Готселм и да му заръча да изпрати един от гасконците в града да доведе съпругата на Авенант.

Момичето я изгледа с широко отворени очи.

— Да, но… боя се, че майстор Авенант едва ли ще позволи на жена си да тръгне посред нощ…

Емелин се беше превърнала във възел от нерви. Тя изблъска нетърпеливо момичето към вратата.

— Трябва ли първо да те набия, за да изпълниш каквото ти казах? Става дума за живота на твоя господар!

Камериерката заслиза разплакана по стълбата.

Сега Емелин се усети, че е само по къса бяла нощница, защото беше захвърлила някъде прикриващото голотата й одеяло. Всички в стаята можеха да видят зърната на гърдите й, дългите й крака. Но какво значение имаше това сега?

Тя се приближи бавно към леглото.

Нийл Фицджулиън, господарят на Морлекс, беше вече съвсем гол. Лежеше на кревата разперил ръце и крака. Пенисът му лежеше наполовина възбуден на едно от бедрата. Тялото му миришеше на влажен пушек. Кожата му беше необичайно бледа в ярък контраст с червените косми по срамните места и жълто-синята подутина, която стигаше от лявото му бедро чак до коляното. И двете му ръце бяха обгорели, краката и ръцете целите в мръсотия.

Камериерките бяха донесли вода. Емелин потопи кърпа и му избърса лицето с набола червена брада. Той имаше треска и тя усещаше през кърпата горещината, която излъчваше кожата му.

Очите му се отвориха като цепки и тя спря уплашено да го бърше. Пръстите му стиснаха китката й с неочаквана за един болен сила. Емелин стисна зъби, за да не извика.

— Крака… да не го режат — изрече той с мъка. — Предпочитам да умра.

Уолтър пристъпи напред и тя разбра по израза на лицето му, че е викнал бръснарите тъкмо с тази цел.

Но без крак съпругът й едва ли щеше да има шанса да задържи Морлекс. Крал Хенри можеше да си позволи да докаже великодушието си, подарявайки на рицар, който му беше спасил живота, тези погранични земи със задължението да ги брани, но за целта му трябваше здрав мъж.

Тя гледаше замислено бялото като платно лице на Нийл. Не се ли беше надявала непрекъснато на възможност да му отмъсти? Сега я имаше. Ако му отрежат крака и той оживее, кралят сигурно ще му отреди някой спокоен пост. Ако осакатее, той ще може да се движи само с патерици.

— Кракът му не може да се спаси — измърмори Уолтър. — Никакъв шанс.

Красивите кехлибарени очи светеха трескаво. Нийл я погледна с тях и в погледа му имаше мълчалива закана.

Какво иска от нея? Нали знае как мечтае тя да се освободи. Не беше ли откраднала злато, за да се опита да избяга? Забрави ли как я обвини, че иска да избяга с Найджъл, който бил неин любовник? Ако си запази крака, а той продължи да гние, той ще умре и тогава тя ще е свободна. Трябваше да го знае.

Тя се наведе над него и му даде вода. Той преглъщаше с мъка, водата се стичаше от ъгълчетата на устата и мокреше шията. Погледът му беше втренчен в нея.

— Момчето — изхърка той.

Рицарите се наведоха към него, за да го разберат. Уолтър я погледна. Емелин седеше неподвижно, защото съпругът й държеше със сякаш железни пръсти китката й.

Какво искаше да каже? Изведнъж проумя. Та единствено той знаеше къде е нейният син. Само ако останеше жив, тя имаше надежда да види отново Магнус. Господи, беше в неин интерес да направи и невъзможното, за да му спаси живота.

— Да го обърнем ли така, че кракът по-малко да го боли? — попита Уолтър.

Емелин погледна отново към мъжа в огромното легло. Той наистина искаше да се спазари с нея. Спасението на крака му срещу нейния син, единственото, което тя обичаше. Колко жесток беше, колко безмилостен и вулгарен.

Към такъв човек не можеше да изпитва съжаление. Ни най-малко. С бързо, неприязнено движение отдръпна ръката си.

— Милейди? — върна я Уолтър към действителността.

Емелин взе решението си. Нийл Фицджулиън щеше да запази крака си. Трябваше някак да го постигне. Защото, ако той умре, тя никога няма да разбере къде е Магнус.

Наведе се ниско над него, за да не могат другите да я чуят.

— Обещавам ви да се погрижа бръснарите да не ви отрежат крака.

Той присви презрително устни. Имаше точно толкова доверие в нея, колкото тя в него.

— Заклевам се — повтори натъртено тя. — Гейудан, съпругата на майстор Авенант, ще дойде след малко. Тя разбира от болести.

Очите му се отвориха широко от учудване.

— Но и бръснарите чакат отвън — не можа да се сдържи тя да не добави. — Ако пожелаете… ще ги викна да влязат. Достатъчна е една ваша дума.

Въпреки ужасната рана, която го беше тласнала на ръба на смъртта, той сигурно е все пак в състояние да превъзмогне нрава си и да прояви известна доброта. Господи, за него е толкова лесно да каже къде е изпратил сина й. Но той мълчеше. Въпреки опасността, ако все пак умре, да не отиде на небето.

— Милорд? Нийл? — извика Уолтър, защото видя, че господарят му затваря очи.

— Той е в безсъзнание и не ви чува — каза Емелин и се залови да промива раните на мъжа си.

Уолтър прехапа устна.

— Това за Гейудан не биваше да го казвате — забеляза той.

Емелин отметна с енергично движение косата си и го погледна.

— Сър Уолтър, напуснете сега заедно с рицарите си тази стая и кажете на готвача да ви даде да хапнете. Конярите да се погрижат за конете. И ми изпратете Торъл. Да ми донесе кана вино и нещо за ядене. Гладна съм.

Не беше сигурна, че той ще допусне да се държат така с него, но Уолтър само си свали шлема, прокара ръка през русата си коса и излезе, без дума да каже, от стаята. Рицарите го последваха без подканване.

 

Не преставаше да вали. Старият свещеник и младият му колега дойдоха от града, за да дадат на болния последно причастие.

— Той още не умира — отсече Емелин и отпрати и двамата. Пухтенето на Гейудан се чуваше отдалеч, докато тя се качваше със своето вързопче билки по стълбата. Емелин й помогна да си свали палтото и го окачи пред камината да се суши.

— Ама че гадно време — оплака се тя. — Реката е придошла и е повлякла какво ли не. Дано скоро спре да вали, че ще залее бреговете.

Емелин й подаде чаша вино, за да се подкрепи, после я заведе до леглото.

Гейудан се наведе над ранения, опипа му корема, помириса му устата и сложи ухо на сърцето му. След като прегледа много внимателно и крака, тя се отпусна на един стол.

— Какво искате да чуете от мен? Да отпратите тия смешни бербери? Да ви уверя, че мога да му спася крака?

Емелин й доля вино и я погледна втренчено.

— Той настоява ли да си запази крака или не? — натърти Гейудан още веднъж. — Така си и мислех. Ами ако проклетият крак му отрови тялото и той умре? Нали тогава ще ме изгорят на кладата, момиче. Не вас. Вие ще сте просто неговата вдовица. А кралят няма да е особено затруднен да намери нов съпруг на хубавица като вас. Та ако искате да чуете моя съвет… Извикайте роксетърския доктор. Той знае много неща. Евреин е, като дядо си, стария Хан Коен. Аз предпочитам евреите пред италианците. Той ще направи за господаря всичко, което зависи от него. И тогава никой няма да може нищо да ви каже, в случай че…

— До Роксетър и обратно са два дена… — отвърна Емелин. — Пътищата са непроходими.

Гейудан протегна ръце над пламъците.

— Тази рана му е от отдавна. Изглежда винаги го е наболявала. Но толкова красиво и силно тяло е дар от бога. Във всеки от нас е примесено добро и по-малко добро, през всеки от нас минава поток от главата към бедрата и стъпалата… после отново се връща… Тази рана никога не е заздравявала напълно.

— Личи си. Вече много му е напакостила. Бръснарите ще му отрежат крака. Но си мисля, че той и тогава ще умре.

Емелин вече едва се държеше на крака. Тя седна на леглото и опря глава на ръце.

— Старият Хан Коен, лека му пръст, беше майстор по срязване на гноясали рани. Работеше с много тънки стоманени ланцети от Толедо и успяваше да изчисти дяволската отрова. Трябва да се изрежат местата, които вече са загнили, разбирате ли ме? След това раната да се наложи с лапа от добре сварен лук, докато всичко добре се изчисти.

В същия миг донесоха поръчаната от Емелин закуска. Но само като я помириса и усети, че й се повдига. Тя предложи яденето на жената на Авенант, която приближи стола си към масата и се нахвърли лакомо върху храната.

Емелин затвори очи. Трудно й беше да диша.

— Отвори раната и премахни отровата. Но ми обещай да не отрязваш целия крак.

Гейудан човъркаше с нокът в зъбите си.

— Това е рисковано — каза тя после. — Когато се изрязва загнило месо, често се случва да остане някое парченце и тогава разложението обхваща цялото тяло. А това означава сигурна смърт. Затова мнозина доктори смятат, че е най-добре раната да не се пипа.

Тя избърса устата си с ръкава и отмести чинията.

— Но в този случай… ами състоянието му ще се влоши, защото конят е паднал върху него. Личи си по треската.

Уолтър се върна. Беше свалил доспехите, косата му отново си беше руса както винаги, защото дъждът я бе измил. Под очите му се бяха очертали сини сенки, издаващи, че е изтощен.

— Уолтър, трябват ми четирима яки рицари, които да държат господаря, докато се почисти раната — каза Емелин.

— А на мен ми трябват четири кофи сварени трици, които още да вдигат пара — каза Гейудан. — И чисти кърпи. Ама ще помоля да не са от кухнята. Нося си свои ножове, но с удоволствие бих опитала и тези на готвача, за да видя дали някои няма да ми свършат работа.

Бръснарите напираха да влязат, поклониха се и се усмихнаха. Единият бръкна в торбата си и извади лъскав трион.

Откъм леглото се чу протестиращо пъшкане.

Значи е буден, каза си Емелин. Много й се щеше да му каже, че бръснарите ей сега ще пристъпят към работа. Само за да го поизмъчи. Като отмъщение за всичко, което й беше причинил.

— Имате ли някакви пари? — попита тя вместо това застаналия до нея Уолтър. — Дайте на тези мъже две пепита и ги отпратете да си вървят. Всъщност не, в тази буря ще е по-добре, ако хапнат преди това нещо в кухнята.

Уолтър я погледна смаяно. Емелин опря глава на една от подпорите на леглото, беше така безкрайно уморена.

— Значи ще се опитате да му спасите крака? — каза рицарят, поклати глава и излезе.

 

За щастие кракът не беше счупен. Това стана ясно, когато Гейудан сряза с ножа старата, незаздравяла рана, а четирима рицари държаха здраво Нийл. От срязаното месо бликнаха гной и кръв. Мъжът на леглото извика веднъж, а после припадна.

Смрадта в стаята беше почти нетърпима. Момичетата едва успяваха да изчистят. И чаршафите трябваше непрекъснато да се сменят. Гейудан работеше като луда и хвърляше изрязаното месо в една дървена паница. От време на време горе се качваха рицари да попитат дали могат да бъдат полезни с нещо.

Емелин беше седнала на стол в долния край на леглото и се беше замислила дълбоко. Когато готвачът се появи с триците и обеления лук, тя се изправи. Подложиха под бедрата на господаря кравешка кожа, над нея сложиха овча. След това изляха горещата смес в раната и завиха крака от горе до долу.

— За бога, дръжте го здраво! — изкрещя Уолтър на четиримата рицари, които се хвърлиха върху мъжа в леглото, защото той крещеше, сякаш го дерат, и се дърпаше като луд.

Гейудан се разхождаше нервно напред-назад, бършеше ръце в престилката си. Лицето й лъщеше като пържена сланина, така се беше изпотила. Кой знае дали беше от напрегнатата работа или от страх, защото не беше сигурна дали нейният метод ще се окаже сполучлив.

След известно време тя се върна при леглото и помогна на слугите да махнат пропитите с кръв чували с трици и да сложат чисти. Кракът на Нийл приличаше на варен говежди бут.

Емелин спеше седнала. Когато се събуди, вън още беше тъмно, но дъждът бе спрял. В стаята беше здрачно и тихо. Смрадта още не се беше разнесла.

Гейудан седеше до камината. Тя се надигна с мъка, отиде до леглото и се загледа замислено в мъжа, който лежеше там и беше трескав. Той мърмореше нещо неразбираемо и се опитваше да отметне с ръце завивките. Тя търпеливо го зави отново.

— Триците ще изтеглят отровата, но той още доста време няма да се отърве от треската и ще отмалее от нея. Ще трябва да го къпете често със студена вода — предупреди тя Емелин.

— Двама рицари ще те придружат до града — каза Емелин и стана.

Гейудан я погледна с благодарност. Още не се беше развиделяло и навън беше тъмно. Явно се зарадва, че няма да й се наложи да се прибира сама.

Емелин изпрати жената до вратата.

— Хайде, кажете, момичето ми, защо всъщност искате той да живее? — попита тя и се втренчи любопитно в господарката.

Емелин не отговори нищо.

— Ами добре, ваша воля. Ако нещата потръгнат зле, ще кажа, че сте направила за него всичко, което ви е било по силите… както го повелява дългът на добра съпруга — побърза Гейудан да добави.

Готселм беше сложил двама рицари на пост пред вратата и по лицата им личеше, че много биха искали да зададат въпроси.

Но Емелин беше прекалено уморена, за да им обърне внимание. Тя затвори тежката дървена врата, но не я залости.

В стаята беше топло. Дъждът не бе донесъл прохлада.

Застанала пред камината, тя забеляза многобройните петна по нощницата си. С омерзение я съблече и я хвърли в огъня.

След което веднага се почувства по-добре.

 

Нийл се съвзе от припадъка, но с голяма мъка можа да отвори очи. Усещаше кожата на лицето си изпъната и сякаш пламнала. Изпитваше ужасни болки. Но още по-лошо беше, че не можеше да си помръдне крака.

Намокри с език пресъхналите си от треската и напукани устни. Откъслечни спомени нахлуха в мозъка му. Беше болен, много болен. Чуваше пискливи детски викове, почувства как конят му пада върху него.

После видя нея. Съвсем гола жена с чудесно тяло и дълга коса танцуваше на светлината на пламтящия огън. Движенията й бяха грациозни и гъвкави като на самодива.

Тя сякаш доплува до леглото, вдигна високо завивката и легна до него. Желанието да докосне това ангелско същество се превърна за него в идея фикс. Но когато се раздвижи, сякаш демони забиха нажежени мечове в бедрата му. Затова продължи да лежи неподвижно, доволен, че стройната хубавица е до него.

Сигурно някой му я беше пратил да пази живота му. Присъствието на това дишащо същество беше вълнуващо, но и успокояващо. Имаше чувството, че тя му вдъхва нов живот. Затвори облекчено очи и въпреки силната треска, веднага заспа.

 

Емелин беше вперила неподвижен поглед в сенките, които пламъците в камината хвърляха на стената. Допреди няколко минути беше капнала, струваше й се, че няма да може да се довлече до леглото. Но сега беше изведнъж съвсем будна. Беше си спомнила, че е забравила нещо много важно.

Нали искаше всъщност да помоли Гейудан за нещо.

Ако Найл Фицджулиън остане жив, имаше надежда да намери Магнус. Но ако останеше жив, имаше опасност той да се опитва отново и отново да й направи дете. А тя не искаше второ дете от мъжа, който лежеше до нея. В никакъв случай.

Ето че беше забравила да помоли Гейудан да й донесе от онези билки.