Нора Робъртс
Сълзите на луната (15)

Глава 15

Обикновено се събуждаше рано и веднага се залавяше с работата за деня. Можеше да се успи само ако бе прекалила с пиенето предишната вечер.

И понеже снощи не бе пила друго, освен газирана вода, когато отвори очи, тя се изненада да види слънцето доста високо в небето. Тутакси последва втора изненада — беше на ръба на леглото и не бе паднала единствено защото я бе обгърнала ръката на Шон.

Разположил се насред дюшека, бе я избутал до самия край.

Направи опит да се размърда, да го бутне, да се освободи и да стане. Той обаче я притегли по-близо до себе си и тя се прилепи към него.

— Ти може и да си от мързеливците, които се излежават цяла сутрин, но аз не съм. — Опита се да се откопчи, но откри, че не цялото му тяло спи. — Събуждаш се готов, така ли? — попита тя и се изхили, преди да отблъсне ръцете му. — Е, с мен не е така. Аз искам душ и кафе.

Отговорът бе изсумтяване, придружено от приплъзване на ръката му нагоре, за да погали гръдта й.

— И не ме закачай. Не желая да се любя, преди да си изпия кафето.

Той само спусна ръка между краката й и се увери, че тя лъже.

— Добре. — Гласът му бе дрезгав и сънлив, хватката му бе достатъчно силна, за да я прикове на място. — Тогава ти просто си лежи и ме остави да се възползвам от теб.

По-късно, когато, залитайки, се озова в банята, тя прецени, че не е чак такава саможертва от време на време сутрин да се възползват от нея по този начин.

Пусна водата — даде предимство на по-хладката, защото усещаше кожата си гореща и зачервена. Влезе в старинната вана на крачета, дръпна завесата и пъхна глава под струята, за да намокри косата си.

Не бе особено лесна задача тънката струя да се пребори с толкова много коса. Почти бе успяла, когато завесата се дръпна. Отвори едно око и смаяно се вторачи в Шон.

— Не допускам, че си в състояние да ме обезпокоиш отново, особено толкова скоро след случилото се.

— Искаш ли да се обзаложим? — попита той и влезе във ваната при нея.

Определено й предстоеше да загуби.

Краката й леко се подкосяваха, когато рязко изтегли пешкира към себе си.

— Стой на разстояние — предупреди го, увивайки кърпата около косата си, като пръскаше вода навсякъде. — Нямам повече време за теб. Трябва да се прибера вкъщи.

— Значи ли това, че нямаш време за питка на тиган.

Тя отмести няколко мокри кичура от челото си.

— Ще правиш питка на тиган?

— Така възнамерявах, но ако толкова бързаш, просто ще изпържа яйца.

Вече се бе подсушил и миеше зъбите си. Беше твърде интимно, но тя не показа недоволство.

— Е, не бързам чак толкова. Намира ли те се някоя нова четка за зъби?

— Не, но при създалите се обстоятелства можеш да използваш моята.

Тя държеше резервна четка за зъби и някои други абсолютно необходими дреболии при Дарси. Но забрави да ги вземе снощи.

— Възразяваш ли да донеса някои мои неща тук, за да е по-удобно?

Наведе се над мивката да изплакне устата си. Всъщност така прикри тържествуващия блясък в очите си. Още една стъпка напред, похвали се той.

— Нямам нищо против. — Подаде й четката. — Сега използвай каквото намериш. Слизам да сложа кафето.

— Благодаря.

Остави я и отиде да облече джинси и пуловер. Ако не трябваше да се яви в кръчмата, би могъл да я уговори да прекарат деня заедно. Но сега разполагаха с около час.

Вече съвсем ясно виждаше как двамата могат да съжителстват. Доказателство бе днешната утрин: започва с любене, закусват заедно, а после всеки поема към задълженията си. Или вечер Брена седи в кухнята на кръчмата, докато той работи. Чака го да се приберат вкъщи.

Слизайки по стълбите, все пак си даде сметка за предстоящите стъпки, преди да се стигне дотам. Но не можеше — не искаше — да повярва, че след като е толкова влюбен, няма да намери начин да прекара живота си с нея.

Нужна им е собствена къща. С голяма кухня и с достатъчно спални за семейството, което ще създадат. Спестяванията му щяха да стигнат да купи земя. Сложи вода за кафето, но извади и чай, защото го предпочиташе в началото на деня.

Разби яйца, добави брашно и мляко. Едва не изпусна кутията с мляко — на задната врата се почука и преди той да скрие изненадата си, весел глас изчурулика:

— Съжалявам. — На прага в кухнята стоеше Мери Кейт. — Не исках да те стресна. — Страните й бяха порозовели от разходката до къщурката, а очите й грееха радостно. — Излязох да глътна малко чист въздух и понеже днес имам свободен ден, ми хрумна да се отбия за минутка.

Умът му трескаво обмисляше как да я отпрати: бързо, но внимателно, така че да не се почувства засегната. В главата му се завъртя натрапчивата мисъл да извика „Пожар“, но дори за това се оказа прекалено късно.

— Защо не мирише на кафе? — настойчиво попита Брена. — Изтощаваш човека, преди да е станало десет, а после дори…

Гласът й секна — видя сестра си.

Цялата щастлива руменина от лицето на Мери Кейт изчезна, а очите й се разшириха и потъмняха от болка. За миг никой не помръдна. Приличаха на актьори в слаба пиеса, които чакат завесата да се вдигне, предварително знаейки, че следва провал.

Шон се пресегна и сложи ръка върху рамото на Мери Кейт.

— Мери Кейт…

Произнесе името й нежно. Съчувственият му тон я извади от вцепенението. Отблъсна ръката му и се извърна към вратата.

— Мери Кейт, почакай! — с вик Брена хукна след нея.

Сестра й се извърна и тя се закова на място. По лицето й отново се бе появил цвят — плътна, ярка руменина, която говореше за срам и гняв.

— Ти спиш с него. Лъжкиня и лицемерка! — Замахна и понеже Брена не очакваше удара, залитна и падна. — Развратница!

— Стига! — Шон строго сграбчи раменете на Мери Кейт. — Нямаш право нито да я удряш, нито да й говориш по този начин.

— Няма значение — обади се Брена и се надигна, колкото да застане на колене — само дотолкова й позволи ужасната тежест в гърдите.

— Има, и то огромно. Сърди се на мен колкото искаш — обърна се той към Мери Койт. — Не мога да ти опиша колко съжалявам, ако съм те наскърбил по някакъв начин. Но това тук е между мен и Брена и няма нищо общо с теб.

Искаше й се да заплаче. Искаше й се да закрещи. И се опасяваше, че ще направи и двете едновременно.

Борейки се отчаяно да запази поне малко достойнство, Мери Кейт вирна глава и отстъпи назад.

— Нямаше защо да ме правиш на глупачка. Знаеше, че изпитвам чувства към теб. Мразя те! Мразя и двама ви!

Отвори вратата със замах и побягна.

— Господи! — Шон се наведе да помогне на Брена да се изправи на крака. После прокара нежно пръсти по силно зачервената й буза. — Съжалявам. Толкова съжалявам. Но тя не мисли онова, което наговори.

— Напротив. Вярва го с цялото си сърце. Знам какво изпитва. Трябва да я догоня.

— Ще дойда с теб.

— Не. — Част от сърцето й сякаш се откъсна, когато се отдръпна. — Трябва да го направя сама. Ако ни види заедно, само ще я заболи повече. Боже, как го мислех, а как излезе! — Затвори очи и ги притисна с пръсти. — Какво си мислех?

— Мислила си за мен. Двамата сме мислили един за друг. Имаме право.

Брена отпусна ръце и отвори очи.

— Тя те обича. Трябваше да се досетя. Налага се да отида и да направя каквото мога.

— А аз да стоя тук със скръстени ръце?

— Тя е моя сестра — отвърна Брена простичко и тръгна.

Тичаше, но Мери Кейт имаше добра преднина, а и по-дълги крака. Най-после Брена я зърна — вече се спускаше по склона към задния двор на къщата им, а жълтата кучка тичаше след нея.

— Мери Кейт, почакай! — Брена се втурна още по-бързо и я догони в края на двора. — Почакай. Дай ми възможност да ти обясня.

— Какво да ми обясниш? Че спиш с Шон Галахър ли? Това стана пределно ясно от начина, по който влезе в кухнята му с още мокри коси.

— Нещата не стоят така.

Но не започнаха ли точно така, помисли си Брена. Не бяха ли точно такива от самото начало?

— Вие двамата вероятно доста сте се посмели за моя сметка.

— Не, никога. Дори не ми е хрумвало…

— Дори не сте се сещали за мен ли? — Мери Кейт се извърна към нея и така се разкрещя, че кучето потърси къде да се скрие: — Прекрасно, няма що. Отиваш като развратница при мъж, към когото знаеш, че изпитвам чувства, и въобще не се сещаш за мен.

Очите на Брена заблестяха. Предупредително.

— Веднъж ме нарече така и го преглътнах. Блъсна ме и паднах. И това приех. Каза каквото имаше да казваш. Сега е мой ред.

— Върви по дяволите!

Блъсна силно Брена и се извърна с намерение да влезе в къщата.

В следващия миг обаче хлъцна силно и не успя да си поеме дъх — Брена я нападна в гръб.

— Щом предпочиташ да уредим въпроса с удари и юмруци, нямам нищо против.

Сграбчи косата на Мери Кейт и я дръпна здравата, но в този миг на вратата се появи майка им.

— Какво, за Бога, правите? Веднага остави сестра си, Мери Брена!

— Стига да се извини, задето за по-малко от половин час-два пъти ме нарече развратница!

— Развратница! — Сълзи от болка и гняв замъгляваха очите на Мери Кейт, но тя все пак успя да го изкрещи. — Ето, станаха три пъти!

Сборичкаха се и се търкулнаха на земята с преплетени ръце и крака. Без капчица колебание Моли се приближи, хвана каквото й попадна от двете и ги разтърва. И понеже беше все едно да разтървава биещи се котки, тупна и двете по главите и решително застана между тях.

— Срам ме е. Срам ме е и от двете. Влизайте вкъщи и само да чуя думичка, преди да съм ви разрешила, ще ви зашлевя, без да се замисля.

Мери Кейт се изправи, отупа праха от дрехите си и сведе глава. Улови обаче погледа на Брена и беззвучно изрече: „Развратница“. Изпита мрачно удовлетворение, когато видя как сестра й замахна, но в следващия миг майка им я сръга.

— Не забравяй, че вече си голяма — изръмжа Моли и вкара дъщерите си в къщата, където Майк се правеше, че гледа неодобрително, Алис Мей зяпаше с широко отворени очи, а Пати надничаше през рамото на баща си, с изражение, което сякаш искаше да каже: „Аз съм над тези неща“.

— Сядайте! — Посочи столовете до масата и ледено погледна другите си дъщери. — Пати, Алис Мей, май си имате работа. Ако ли не, веднага ще намеря с какво да запълня времето ви.

— Добре те е фраснала, Брена — отбеляза Алис Мей, докато гледаше бузата на Брена.

— Няма да получи втора възможност.

— Тишина! — разпореди се Моли на края на търпението си. — Излизайте — просъска тя и посочи вратата.

— Хайде, Алис — подкани Пати и поведе Алис Мей. — Няма какво да зяпаме езичниците.

Двете се изнизаха, но веднага приклекнаха под прозореца и наостриха уши.

Майк също се накани да се измъкне, но Моли го прикова с поглед.

— Забрави, Майкъл О’Тул. Тези деца са толкова мои, колкото и твои. И така — Моли постави ръце на кръста, — кой започна? Брена ли?

— Това е личен проблем между Мери Кейт и мен.

Очите й се насочиха към майка й, а после към баща й, който отиде да си налее чаша чай.

— Когато става въпрос за проблем, при който едната сестра нарича другата с грозни епитети и двете се бият като улични котки, това вече не е лично. Може и да наближаваш двадесет и пет години, Мери Брена Катрин О’Тул, но живееш под този покрив и няма да търпя подобно поведение.

— Съжалявам за държането си.

Брена скръсти ръце на гърдите, решена да не отстъпва повече.

— Мери Кейт, какво ще кажеш?

— Че ако тя е под този покрив, аз нямам желание да остана повече тук.

— Изборът е твой — сряза я Моли хладно. — И ще добавя: всичките ми деца са добре дошли да останат тук, докато желаят.

— Дори развратниците ли?

— Внимавай какви ги говориш, момиче! — намеси се Майк. — Ако искате да се биете, това е едно. Но ще говориш с уважение на майка си и няма да обиждаш сестра си.

— Нека го отрече!

— Мери Кейт… — обади се Брена.

Почти го прошепна, в тона й имаше повече молба, отколкото заплаха.

Устните на Мери Кейт продължаваха да потрепват — не успяваше да овладее гнева си.

— Нека отрече, че е прекарала нощта в леглото на Шон Галахър.

Порцелановата чаша се спука, когато Майк я стовари върху плота. Брена успя единствено да затвори очи обзе я срам и мъка.

— Не отричам. Била съм там и друг път, по собствена воля. Съжалявам, ако те е наранило. — Изправи се на разтрепераните си крака. — Това не значи, че съм развратница. Държа на него. Но си съвършено наясно, че ако ме накараш да избирам между двама ви, ще избера теб.

Нужен й бе целият кураж, за да извърне лице към родителите си. Разбирането в очите на майка й би й подействало като балсам, ако не беше шокът в смаяното изражение на баща й.

— Съжалявам. Съжалявам, задето не бях откровена с вас. Но сега не мога да говоря повече за това. Просто не съм в състояние.

Излезе забързано и щеше да мине покрай сестрите си, ако Пати не се пресегна и не я улови за рамото.

— Всичко е наред, мила — промълви тя и я прегърна здраво.

Това я сломи и сълзите, напиращи в очите й, рукнаха. Заслепена от тях, се втурна нагоре.

В кухнята Моли не изпускаше от очи по-малката си дъщеря. Сърцето й скърбеше и за двете, но в този случай справедливостта изискваше да раздели утешаването и прилагането на дисциплина.

Чуваше се единствено накъсаното дишане на Мери Кейт. Като помълча още малко, Моли се настани на стола, освободен от Брена.

Никой не забеляза кога Майк бе излязъл през задната врата.

— Знам какво е да изпитваш чувства към някого — подхвана Моли тихо. — Да гледаш в най-добрата светлина на този, който ще удовлетвори всички копнежи и ще запълни цялата празнина — независимо дали си на двадесет, или на четиридесет години. Не се съмнявам в онова, което носиш в сърцето си, Кати.

— Обичам го. — В тона й се прокрадна предизвикателство — единственият останал й щит. И по бузата й се отрони самотна сълзица. — И тя го знаеше.

— Тежко е да изпитваш чувства към някого, който не ти отвръща със същото.

— Можеше и да ми отвърне, но тя му се хвърли на врата.

— Кати, мила!

Моли имаше много аргументи против: този мъж е прекалено стар за теб; това е само увлечение и ще премине; ще се влюбиш поне пет пъти, преди да срещнеш предопределения за теб. Вместо това тя просто взе ръката на Мери Кейт.

— Шон харесва Брена — подхвърли тя нежно. — И я харесва отдавна. Както и тя него. Те не са безотговорни и не желаят да наранят никого. Знаеш го, нали?

— Но не проявиха отговорност към мен.

— Не виждат никого, освен себе си, а за теб въобще не са мислили.

Беше по-лошо — многократно по-лошо — да я гледат със състрадание и въпреки това се чувстваше като глупачка.

— Излиза, че е съвсем в реда на нещата двамата да са заедно.

Добре формулирано, помисли си Моли.

— Не говоря за това. Въпросът засяга само Брена, нейната съвест и сърце. Не ти ще я съдиш, Мери Кейт. Нито пък аз. В този дом не замеряме никого с камъни.

Сълзите потекоха обилно, а с тях растеше и негодуванието.

— Значи заставаш на нейна страна?

— Грешиш. В момента две от моите дъщери са наскърбени, а аз обичам еднакво и двете. Ако някой застава на нечия страна, то Брена току-що застана на твоята. Надали знаеш какви са чувствата й към Шон и колко са дълбоки. И все пак е готова да се откаже от него заради теб. Това ли желаеш, Мери Кейт? То ще успокои ли сърцето и гордостта ти?

Хаосът в душата й я погълна. Отпусна глава на масата и заплака като дете.

 

Мъж, при това баща, няма друг избор, освен да направи нещо в случай като този. Майк би предпочел да счупят пръстите на ръцете му един по един, вместо да потропа по вратата на къщурката върху Хълма на феите.

Нямаше обаче как иначе да постъпи.

Дъщеря му се бе отдала на мъж и той я бе приел, а това разби носещите му утеха илюзии относно първородното му дете. Не беше глупав. Познаваше жените — и младите, и старите, и онези на средна възраст — и знаеше, че имат известни потребности. Но когато ставаше въпрос за дъщерята, която го изпълваше с толкова гордост и му носеше такава радост, не желаеше тези потребности да му бъдат павирани в лицето.

А и бе наясно, така добре, както и всеки друг, за потребностите на мъжа. Наистина харесваше Шон Галахър, но това не омаловажаваше факта, че непрокопсаникът е прелъстил дъщерята на Майкъл О’Тул.

Затова потропа, готов да се справи с въпроса по прям и цивилизован начин.

Когато Шон отвори, Майк заби юмрук в лицето му.

Главата на младия мъж се отметна назад и той отстъпи две крачки, за да запази равновесие. Все пак успя да се задържи на крака. По-як е, отколкото изглежда, помисли си Майк, вдигайки отново юмруци. Първият удар беше страхотен по негова преценка.

— Хайде, отбранявай се, кучи сине. Ще избърша пода с теб.

— Не, сър — главата на Шон се маеше. Той отчаяно искаше да потърка брадичката си, за да се увери, че не е счупена, но остана със спуснати край тялото ръце. Мъжът срещу него бе два пъти по-дребен и поне два пъти по-възрастен. — Може да ме удариш още веднъж, ако трябва, но няма да се бия с теб.

— Значи си страхливец.

Майк влезе с леко подскачаща стъпка като боксьор, който се готви за следващия рунд. Нанесе бърз удар в гърдите на Шон, престори се, че отново се готви да го цапардоса в лицето. Обзе го неволно възхищение: момчето пред него дори не трепна.

— Защитаваш дъщеря си. Как да се бия срещу теб, като на твое място и аз бих сторил същото — изведнъж го прониза ужасна мисъл и ръцете му също се свиха в юмруци. — Да не си посегнал нея да удариш заради случилото се?

Майк се ядоса.

— По дяволите, момче! Никога не съм удрял никое от момичетата си. Ако се е налагало, съм го оставял на майка им.

— Значи тя е добре? Ще потвърдиш ли, че е добре?

— Не. Вързахме я и я размазахме от бой — Майк въздъхна и отпусна юмруци. Сърце не му даваше отново да ги използва. Но далеч не беше свършил. — Има някои въпроси, на които трябва да ми отговориш, Галахър.

Шон кимна.

— Добре. Тук, на прага ли, или ще влезем да изпием по едно уиски?

Майк замислено се почеса по брадичката, преценявайки мъжа насреща си.

— Ще приема уискито.

Все още не беше се успокоил, но последва Шон, изчака го да извади бутилката от шкафа и да налее от хубавото уиски в чашите.

— Защо не седнеш, господин О’Тул?

— Боже, какво добро възпитание проявяваш в такъв момент. — Свъсил вежди, Майк седна, вдигна чашата и погледна Шон. — Пуснал си ръка на дъщеря ми.

— Точно така.

Майк стисна зъби. Юмруците му отново се свиха, готови за удар.

— И какви намерения имаш относно моята Мери Брена?

— Обичам я и искам да се оженя за нея.

Майк неволно издиша задържания в гърдите си въздух. Прокара ръка през косите си, докато изгълта на екс уискито и подаде чашата си за още.

— Защо, по дяволите, не спомена, че случаят е такъв?

— Ами… — Шон раздвижи наляво-надясно челюстта си. Не е счупена, прецени той. Само натъртена. — Имам известни проблеми.

— И какви точно?

— Засега не съм повдигал въпроса пред Брена. Защото тя определено ще възрази. Искам да извъртя нещата така, че идеята да изглежда нейна. По този начин ще превърне живота ми в ад, докато не се съглася.

Майк го зяпна, поклати глава и остави чашата с уиски.

— Господи, колко добре я познаваш!

— Така е. И я обичам с цялото си сърце. Искам да прекарам живота си с нея. Нищо на този свят не желая по-силно. Затова… — омаломощен, Шон допи уискито си. — Та за това става въпрос.

— Знаеш как да успокоиш човека насреща си. — Майк пак отпи. — Обичам момичетата си, Шон. Всяка ми е като скъпоценен камък. Докато водех Морийн по алеята в черквата към олтара, се чувствах горд, но същевременно сърцето ми се късаше. Ще разбереш това чувство един ден. Предстои ми съвсем скоро да направя същото с Пати. И двете избраха мъже, които със задоволство приемам като синове.

Подаде чашата си и изчака Шон отново да я напълни.

— Моята Брена има здрав разум и добър вкус като сестрите си, ако не и по-добър.

— Благодаря — облекчен, Шон също си наля. — Ще ми се да се съгласи по-рано, а не по-късно, но е чешит, ако ме извиниш за думите.

— Извинявам те. Гордея се с нея. — Майк се намести по-удобно и леко се намръщи. — Това, дето го вършите вие двамата… Не го одобрявам особено. — Забеляза, че Шон мъжествено не откъсна очи от неговите, но и прояви достатъчно мъдрост, да не коментира повече въпроса. Господи, кой да предположи, че Брена ще си намери майстора в лицето на Шон? — Но тя вече не е малка. Нито пък ти — продължи Майк. — Дали одобрявам или не няма да ви спре да… Е, не желая да говоря повече за това.

Отпиха в предпазливо мълчание.

— Господин О’Тул?

— Според мен, както се развиват нещата, редно е да ме наричаш Майк.

— Майк, съжалявам за Мери Кейт. Кълна се, че никога…

Майк махна, преди Шон да завърши.

— Не те виня за това. Нашата Кейт е пълна с фантазии, пък и сърцето й е младо и нежно. Мъчно ми е, че е наранена, но не виня никого.

— Брена ще се обвинява и дори ще бъде готова да се откаже от мен. Ако не я обичах толкова, бих оставил това да се случи.

— Време. — Майк изпи поредната чаша уиски; хрумна му, че утрото е подходящо да се напие малко. — Когато станеш по-възрастен, започваш да вярваш в силата на времето. Е, нямам точно предвид човек да стои бездеен и да го гледа как отминава.

— Търся земя — изтърси Шон внезапно.

Уискито започваше да замайва и неговата глава, но и той нямаше нищо против.

— Какво значи това?

— Търся да купя земя. За Брена. Сигурен съм, че ще пожелае да си построи собствена къща. Не смяташ ли?

В очите на Майк блеснаха сълзи.

— Мечтае да направи точно това.

— Знам, иска й се да построи нещо от самите основи. Искрено се надявам да получи шанс и със залата.

— Аз също. Помагам й малко със скиците.

— Ще мога ли да ги получа, за да ги предам нататък? Вероятно няма да е особено склонна да ми ги даде сега, след случилото се.

— Ще ги имаш утре.

— Чудесно. Защото залата е важно нещо за Брена, за нас, за Ардмор. Но дом… Това стои по-високо от всякакъв бизнес.

— Така е. И се отнася с еднаква сила и за нея, и за теб.

— Ако чуеш за нещо подходящо, ще ми дадеш ли знак?

Майк извади носна кърпичка да издуха носа си. Приятно му стана, че Шон напълни чашата му, без да го подканва.

— Непременно. — С присвити очи, малко блеснали от уискито, се загледа в брадичката на Шон. — Как ти е челюстта?

— Зверски ме боли.

Майк се разсмя чистосърдечно и чукна с чашата си тази на Шон.

— Е, значи съм постигнал нещо.

 

Докато Майк и Шон скрепяваха съюза си с уиски, Моли нямаше време да вдигне глава от задачи. Отне й близо час съчувствено да гали и утешава Мери Кейт; после я настани да подремне в леглото. Не чувстваше главата си твърде наред, но се задоволи само да попритисне слепоочията си с пръсти, та да пропъди болката, преди да се отправи към стаята на Брена.

Напомни си за желанието да има деца — и то няколко. Господ се оказа милостив. И тя му бе благодарна.

Но колко уморена се чувстваше!

Брена лежеше свита, със затворени очи. Седнала с кръстосани крака срещу нея, Алис Мей я милваше по главата. Настанилата се по-близо до възглавницата Пати бършеше сълзите й.

Като цяло гледката бе трогателна. В момента цялото сърце на отчаяно романтичната Пати кървеше за Брена. А Алис Мей, Бог да я благослови, не търпеше да гледа никое живо същество да изпитва болка.

Моли трябваше само да им направи знак да напуснат стаята.

— Искам да поговоря с Брена насаме.

С пристъпването към леглото долови как Брена се напрегна.

— Съжалявам. — Дъщеря й не отвори очи, а гласът й бе прегракнал и изострен. — Не знам какво друго да кажа, но съжалявам. Недей да ме мразиш.

— Глупости! — Независимо че сега говореше с по-строг тон, отколкото на Мери Кейт, Моли приседна, изпълнена с нежност и леко разтърси рамото на Брена. — Защо да те мразя? Толкова стара ли ти се струвам, че да съм забравила какви чувства изпитва една жена?

— Не, не. — Безкрайно нещастна, Брена се сви още повече, но се извърна, за да положи глава в скута на майка си. — О, мамо, всичко е по моя вина. Аз го започнах. Желаех Шон, направо отидох при него и му го заявих. Не го оставих на мира, докато… Е, той в края на краищата е мъж.

— Това ли е всичко помежду ви, Брена? Страст и нейното удовлетворяване?

— Да. Не! — Търсейки утеха, се притисна още по-плътно към майка си. — Не знам. Сега няма значение.

— Нищо друго няма по-голямо значение.

— Вече не мога да бъда с него. Няма да се срещаме повече. Ако знаеш само как ни изгледа тя… И по-специално мен. Първо по лицето й се изписа неистова болка и чак след това се появи гневът. Въобще не бях помислила за нея. — Изтърколи се по гръб и се загледа в тавана. — Когато съм с него, мисля единствено за себе си и за онова, което става в мен. Заради това излъгах и теб, и татко. Как ще ми имаш доверие отсега нататък?

— Е, не е хубаво да ни лъжеш, но от самото начало знаех, че нещо става — за малко да се усмихне, когато Брена се вторачи в нея. — Ти какво си мислиш? Аз също не съм казвала на майка си, когато се измъквах от вкъщи през топлите летни вечери, за да се срещна с Майкъл О’Тул, който замайваше главата ми с целувки. — Очите и засияха от спомена. — Женени сме двадесет и шест години, родихме пет деца, но и до ден-днешен майка ми смята, че съм спала кротко в леглото до деня на сватбата.

С дълбока въздишка Брена се надигна, прегърна Моли и отпусна глава на рамото й.

— Изпитвам потребност от него, мамо, и тя е огромна. Надявах се след време да се поуталожи, да избледнее и отношенията помежду ни да станат пак каквито са били преди. Но нещата въобще не заглъхват. И аз провалих всичко, защото не казах на Кати: „Той е мой, намери си друг!“ Сега вече не съм в състояние да се върна при него.

— Отговори ми, ама честно — обади се Моли, като я отдалечи и огледа изпитателно лицето й. — Шон щеше ли да погледне Мери Кейт, ако ти не се бе изпречила на пътя му?

— Не става въпрос за…

— Отговори ми, Брена.

— Не — отвърна тя и въздъхна с болка. — Но и никога нямаше да я нарани, ако не бях аз.

— Стават грешки, спор няма. Но Мери Кейт ще трябва да се справи. С нищо няма да промениш нито станалото, нито това, което предстои да се случи, ако се правиш на мъченица. Почини си малко — посъветва я и докосна челото й с устни. — Ще мислиш по-ясно, когато не те боли глава. Да ти донеса ли чай и препечена филийка?

— Не, но благодаря все пак. Толкова много те обичам.

— Хайде, хайде. Не започвай отново да плачеш. Още малко сълзи днес и ще ми е нужна помпа. Да ти свалим ботите и да те завием, какво ще кажеш?

Точно както постъпи с Мери Кейт, Моли се засуети погали и пъхна Брена под завивките. Поседя до нея известно време и когато дъщеря й задряма, се надигна и остави сънят да довърши останалото.

На минаване край прозореца внезапно спря и неволно отстъпи назад, загледана как съпругът й плете крака към къщата.

— Господ и всички светии в небесата, този мъж е пиян, а още няма и пладне. — Прокара ръка през косите си. — Какво семейство само!