Майн Рид
Скватерите (74)

XXXI
Неочаквано спасение

Колкото повече време минаваше, толкова по-силна ставаше жаждата, измъчваща Хендрик. Той изпадна в отчаяние. Оглеждането на планинския склон, който се извисяваше над него, го увери в невъзможността за бягство по него, макар че и по-нагоре имаше площадки като неговата.

А неговата площадка беше тясна, точно колкото стъпалото му, и той не можеше да се помръдне; но все пак оставаше недосегаем за носорога.

Като обмисляше положението си, Хендрик си припомни за отвора в скалата, който беше видял. Съзнаваше, че той няма много да промени нещата, но все пак можеше да го спаси от горещите слънчеви лъчи. Не го оставяше и смътната надежда, че врагът му, ако не го вижда, ще се откаже от обсадата.

Без да сваля поглед от звяра, Хендрик запълзя по скалата към мястото, където мислеше, че се намираше пукнатината. Звярът неотстъпно го следеше. Ловецът трябваше да премине и през по-тесни места, където имаше опасност звярът да го достигне с уста, затова той мобилизира всичката си ловкост и пъргавина и най-сетне успя да стигне благополучно до отвора на пещерата, въпреки всичките усилия на страшилището.

Оказа се, че пещера е доста дълбока, тъмна и с достатъчно широк вход, за да може човек да се провре през него.

Но беше направил само няколко крачки навътре, когато се чу неочакван шум, после страшен рев, който смрази кръвта в жилите на младия ловец. От уплаха Хендрик беше готов да скочи право върху страшните рога на носорога, които проблясваха наблизо.

Нямаше никакво съмнение: това беше лъв, в чието леговище Хендрик се беше вмъкнал. Освен неговият рев се чуваха и удари на камъни по стените, изритани от мощните му лапи. Хищникът се беше запътил към изхода на пещерата.

С бързината и пъргавината на сърна, Хендрик изскочи обратно на тясната площадка и с ужас хвърли поглед надолу.

Но носорогът не му обърна никакво внимание. От уплаха или учудване при появата на новото действащо лице на сцената, той беше останал в същото положение, от което се мъчеше да достигне ловеца: с глава, допряна до ръба на площадката и с очи, вперени към входа на пещерата.

В този момент оттам се подаде косматата глава на царя на животните.

Двете огромни животни се изправиха едно срещу друго. Няколко секунди се гледаха втренчено очи в очи. Навярно носорогът беше обхванат от страх, защото се отдръпна назад и свали предните си лапи от ръба на скалата. Ясно беше, че той нямаше намерение да влиза в схватка с новия си противник. Ала това не съответстваше на намеренията на хищника, който не искаше да остави безнаказано нарушаването на спокойствието си.

Като се удряше отстрани с опашка, лъвът приклекна и с един скок се намери върху огромния гръб на носорога. Но не можа да се задържи там, защото грамадното животно само леко се разтърси и го свали на земята. Носорогът не му позволи да направи още един скок и от своя страна нападна. Лъвът подви опашка и хукна да бяга, последван от него.

Хендрик следеше с голям интерес този двубой, но не успя да види неговия край и кой щеше да бъде победителят — дали дебелокожото животно или царственият хищник. След като те се отдалечиха, ловецът скочи от площадката и побягна в противоположна посока с всичките си сили.

Когато стигна в долината, той пое по същия път, по който беше вървял при преследването на блесбоките. От време на време се обръщаше назад да види дали не го преследва предишният му враг. Но се увери, за голямо свое успокоение, че нищо не го заплашва. След малко установи по следите, че и конят му е преминал по този път. Вървейки по тях, той скоро успя да го открие как спокойно си пасе до един храст.

Хендрик лесно улови благородното животно, яхна го и потегли по многобройните следи обратно към лагера. Пристигна там след около два часа, и по пътя подбра изоставените кучета.

Горкият Хендрик, наложи му се да изтърпи доста заядливи подигравки от страна на Ханс и Аренд. Вилхелм си припомни благородството, което Хендрик беше Проявил след неговото падане от коня при преследването на антилопата, и му го върна по същия начин, като се въздържа от забележки. Несъмнено беше, че те двамата с Хендрик и за в бъдеще щяха да си останат големи Приятели.