Кони Мейсън
Обещай ми вечността (5)

5

След два дни Лили полека отвори очи и намери Матю да седи до нея, с тревожно и притеснено изражение на лицето. Дъхът спираше в гърлото му, когато изрече:

— Слава на бога! Разболях се от притеснение. Как се чувстваш, Лили?

Тя само изстена с едва чут глас. Матю се наведе към нея загрижен.

— Къде се удари? Корабният лекар ме увери, че нямаш счупени кости. Имала си дяволски късмет, малката ми.

Ръцете на Лили докоснаха предпазливо главата й, сякаш за да се увери, че още е на раменете й.

— Главата ми — оплака се тя. — Боли ме. Какво се случи?

— Надявах се та да ми кажеш.

— Не… не си спомням. Последният ми спомен е как тръгнах към каютата, както ти ме помоли.

— Може би си пропуснала спънало в горния край на стълбата, когато корабът се е наклонил, и си паднала долу — предположи Матю. — Явно си лежала там часове наред, преди да те намери един моряк, който проверявал как са пътниците след затихването на бурята.

— Колко време съм била в безсъзнание? — запита Лили. Струваше й се, че са минали само няколко минути, но можеше и да са часове.

— Два дни.

— Два дни! Не е възможно — възрази Лили. — Кой се е грижил за мене?

— Аз.

Тя ахна и се извърна настрани. Бузите й бяха станали толкова червени, че сякаш горяха. Представи си всичките лични неща, с които е трябвало да се справя Матю. Дали я е докосвал интимно? Дали я е галил, докато тя не е можела да се защитава? Дали си е позволявал волности с тялото й, каквито беше възнамерявала да не допуска? Надникна под завивките и видя, че е облечена в бялата си нощница. Матю ли я беше съблякъл?

— Нямах нищо против — каза той с доволна усмивка. Гласът му прозвуча дрезгаво и Лили трепна, съзирайки жаждата в очите му.

Матю едва не беше полудял, когато откриха Лили в безсъзнание в долния край на стълбата. Когато лекарят я прегледа и каза, че има леко сътресение, Матю не пожела да я повери на грижите на чужди хора. Няколко добронамерени пътнички бяха предложили услугите си, но той им благодари и заяви, че лично ще се грижи за съпругата си. През двата дни, когато беше лежала в безсъзнание, Матю почти не беше спал, вършейки всички работи, свързани с грижите около болен човек, без нито веднъж да се оплаче.

Беше я къпал така нежно, както се къпе бебе.

Беше я докосвал.

Кожата й беше нежна като кадифе и той едва се въздържаше да не направи нещо повече, отколкото само да успокоява нежната повърхност на плътта й.

Искаше да я гали отвътре. Искаше да се зарови дълбоко в нея и да я накара да извика от сладка болка.

Искаше да я люби.

— Ще се оправя ли? — запита Лили, изтръгвайки Матю от чувствените му мечти.

Необходимо беше да призове всичките си мисли и да ги върне в руслото на порядъчността. Чувстваше как набъбва и пулсира и тъжно помисли, че вече е свикнал с това състояние през изминалите няколко седмици.

Това състояние му беше извънредно чуждо и не можеше да го понася.

— Лекарят, каза, че си получила сътресение — изрече той накрая. — Един-два дни на легло и ще оздравееш.

 

Прогнозата на лекаря се оказа вярна. След два дни Лили се почувства много по-добре и отново беше готова да се изправи пред света. Учудваше се колко снизходителен беше станал Матю след инцидента и в следващите дни се държеше доста неуверено с него. Беше му благодарна за грижите, но бе и съвсем сигурна, че има нещо наум. Често го хващаше да я поглежда с очи на изгладнял вълк. Каквото и да означаваха тези погледи, на Лили това никак не й харесваше. Той дори настоя да спи в леглото до нея, макар, за негова чест, да не предприе никакви опити да я съблазни. Но това, че той спеше до нея, не само я притесняваше, а я и тревожеше. Тя не му вярваше.

В деня, когато Лили излезе да се разходи на палубата, Матю тръгна с нея. След половин час той реши, че разходката като за първи ден е достатъчна, и я насочи към каютата.

— Още не ми се прибира вътре, Матю — протестира Лили. — Толкова е хубаво навън и слънцето ще ми подейства добре.

— Слънцето няма значение за онова, което съм намислил.

Гласът му беше нисък и дрезгав, лицето му — напрегнато в някакъв вътрешен конфликт, който повече не можеше да контролира.

— Матю, недей!

Лили знаеше какво точно смята да направи той и нямаше да му позволи да действа на своя глава. Но неговата решимост и увереност като че ли подсказваха нещо съвсем различно, когато той леко я поведе надолу по стълбата и влязоха в каютата. Затвори вратата и се обърна към нея. Гласът му беше пресипнат от жажда, очите му искряха, тъмни от предчувствие.

— Това продължи вече много време, Лили.

— Не знам за какво говориш — възрази тя, обръщайки му гръб.

— Грижих се дни наред за тебе. Всеки път, когато те докоснех, изпитвах повече болка, отколкото ако бях попаднал и в най-мрачния пъкъл. Страдах повече, отколкото изобщо някога съм страдал, и трябваше да се извръщам, за да не стана на пепел. Ти си моя съпруга, за бога! Време е да постъпиш като такава.

— Това не е нормален брак — отбеляза Лили, отказвайки да се изправи срещу него и срещу неукротимия му гняв.

— Ако не си забелязала, аз съм нормален мъж! — изкрещя Матю, вече изпаднал в бяс. — И се надявам ти да си нормална жена. — Той сграбчи ръката й и я обърна към себе си, стряскайки я с хищната си усмивка. — Ако бракът не бъде консумиран, има основания да се анулира. Такъв е законът.

— Анулирането ме задоволява напълно — заяви предизвикателно Лили.

Поради някаква необяснима причина усмивката на Матю я плашеше повече от гнева му.

— А мене не ме задоволява, Лили — каза той, привличайки я към твърдата стена на гърдите си. — Този брак е истински. Не съм монах и със сигурност нямам намерение да става такъв, само защото съм се оженил за едно дете, което е твърде незряло, за да спази брачните си клетви.

— Не… незряло ли? — заекна Лили. — Ако клетвите ни означават нещо за тебе, нямаше да ме дразниш, казвайки, че никога не си смятал да ми бъдеш верен. Няма ли на кораба някоя жена, която да утоли жаждата ти?

Матю изскърца със зъби вбесен. Какво беше това у Лили, което го караше да иска да я удуши и в същото време да се люби с нея? Защо тя проявяваше такова непоносимо упорство? Сега разбираше защо Стюарт Монтегю толкова е искат да се отърве от буйната си дъщеря. Но ако я оставеше сега да вземе връх, повече никога нямаше да може да я контролира.

— На борда има много жени, които на драго сърце биха ме задоволили — изръмжа той през стиснатите си зъби.

— Добре! Имаш позволението ми да спиш с тях колкото ти се иска!

— Не ми трябва твоето позволение. Ако исках друга жена, щях да я имам! Но поради някаква причина, която не мога да проумея, искам тебе. Наречи ме глупак, но не се опитвай да променяш решението ми. Искам тебе, Лили Хоук.

Той сведе глава и намери устата й.

Лили се помъчи да го отблъсне, но той задържа главата й, без да й позволява да помръдне, докато устата му търсеше нейната, отначало нежно, а после свирепо и настоятелно. Той дразнеше ъгълчетата на устата й с върха на езика си, облизвайки сладката им пълнота с бавно наслаждение. Задавен протест се надигна в гърлото й, но той не му обърна внимание, а целувката му стана по-дълбока, езикът му навлизаше властно в устата й, докато не усети как самообладанието му започва да се разклаща. Едва не изпусна нервите си, когато Лили са притисна към него и изстена.

Гърдите му се надигаха, дъхът му излизаше на големи, задавени тласъци, когато прекъсна целувката, страхувайки се, че ако продължи, ще я повали на леглото и ще я похити. Не това искаше той за своята съпруга, но беше толкова възбуден, че би я взел по какъвто и да е начин. Отдръпна глава и я погледна. Очите й, подобни на топло шери, бяха широко отворени и изплашени, устата — пълна и червена от целувките му. Очите му се спряха на гърдите й, които се надигаха и спадаха под зелената коприна на корсажа. Той продължи да я гледа омагьосан, а после, изключително бавно, свали ризата си.

Видът на голите му гърди извика червенина по бузите на Лили. Тя осъзна с мъчителна яснота, че нищо няма да попречи на Матю да я направи наистина своя съпруга още тази нощ. Можеше да се бори; можеше да протестира, можеше да пищи. Матю я искаше и само чудо би могло да я спаси.

Освен ако…

— Матю, недей, не… не мога. Не тази вечер. Сега не е подходящото време от месеца.

Бузите й, вече червени, пламнаха още повече. Никога не си беше представяла, че ще каже нещо толкова интимно на някой мъж. Дори ако това е съпругът й. Но само това можа да измисли.

Матю замря и черните му очи се присвиха невярващо.

— Кога стана това?

— Д… днес — заекна тя, молейки се той да се прояви като джентълмен и да не я кара да му дава доказателства.

— Колко време, Лили? Колко време ще си неразположена?

Тя се поколеба, опитвайки се да пресметне колко време би могла да спечели с тази лъжа. Ако успееше да изкопчи една седмица, може би междувременно щеше да измисли нещо друго.

— Не ме лъжи, малката ми, добре познавам женската анатомия и физиологични функции.

— Една седмица — избъбри тя, молейки се той да повярва и да не се усъмни.

— Грешка! Давам ти три дни, Лили. Но не повече. Да не ме мислиш за глупак? Междувременно, — намекна той многозначително — може би ще си намеря някоя, която да не я е страх да се държи като жена.

Обърна се рязко и излезе от каютата.

Краката на Лили трепереха. Все пак той беше спечелил. Колко време можеше да го държи настрана, запита се тя отпаднало. Матю можеше да бъде всякакъв, но както беше казал, не бе глупак. Защо искаше точно нея, след като можеше да спи с която и да било от жените на кораба? Би се обзаложила, че онази екзотична брюнетка с готовност би се отзовала на нуждите му. И може би вече го беше направила. Нервираше я това, че жената не преставаше да ги следи с бляскавите си тъмни очи; наблюдаваше, изчакваше, любопитстваше. Макар че брюнетката не беше разменила и една дума с нея или с Матю, Лили усещаше, че тази жена би могла да й каже неща, които най-вероятно биха я шокирани.

 

Матю обърна лице към студените пориви на вятъра. Беше голям глупак да позволи на Лили да го измами по този начин. Желанието никога не го беше измъчвано повече, отколкото сега. Откакто беше станал зрял мъж, не беше оставал без жена повече от няколко дни, освен когато излизаше в открито море. Усещаше как ерекцията му изпъва панталоните и се учуди как Лили толкова скоро се беше превърнала в мания за него. Собствената му съпруга, за бога! Щяха ли приятелите да му се присмеят, ако разберат, че желае собствената си съпруга толкова силно, че това го обезсилва? Никога нямаше да го преживее.

— Как е жена ти, скъпи? Чух, че се е ударила много зле.

Матю веднага позна гласа й. Защо, по дяволите, Клариса трябваше да се появи точно сега, когато Лили беше превърната нуждата му в истински ад?

— Лили е добре — отвърна той с учудващо самообладание като за мъж в неговото състояние.

— Защо не си при нея? Толкова скучен ли е меденият ви месец, че така скоро изостави съпругата си? Бих се заклела, че те видях свит на дивана в салона една нощ, когато не можах да заспя и се разхождах по палубата. Сега готов ли си да признаеш, че имаш нужда от истинска жена?

— Дяволите да те вземат, Клариса — изсъска Матю през зъби. — Никога ли не се предаваш?

— Не и щом става дума за тебе, скъпи.

Тя се наведе близо до него, толкова близо, че той усети омайващия аромат на възбудена жена. Това го подлуди.

Стисна я за лактите и я завлече зад някакви бъчви, струпани на безлюдната палуба. Беше време за вечеря и пътниците вече се бяха събрани в салона, за да се насладят на храната. Навън бяха останали само вахтените и бъчвите представляваха идеално прикритие.

Клариса ликуваше. Точно този момент беше чакала. Момента, когато Матю ще признае, че има нужда от нея, че младата му съпруга не означава нищо. Тя вдигна лице към него, виждайки възбудата му, и му отговори по същия начин. Облегна се на мускулестите му гърди, жадна за целувката му и за допира на големите му ръце до плътта й. Усещаше огромната му ерекция през плата на роклята си, взе ръката му и я положи на гърдите си.

 

Лили излезе от каютата и се запъти към салона за вечеря. Когато видя, че Матю още не е дошъл, си намери място и започна да се храни, без да се притеснява от мрачното му изражение и напрегнатото мълчание, толкова присъщи на характера му. Надяваше се той да стои далече от нея тази нощ и всяка нощ до края на пътуването. Но знаеше, че няма да стане така. Беше заявил, че след три дни ще спи с нея, и ако дотогава не измислеше нещо, нямаше да се измъкне. Не остана да говори с другите пътници след края на вечерята, а се качи на палубата, за да подиша малко свеж въздух. Палубата беше празна и тя се запъти към перилата, изненадана колко студено и ветровито е станало времето следобеда.

Не искаше да се връща веднага в каютата си, но не искаше и да се излага на студения вятър, затова реши друго. Забеляза няколко бъчви, струпани в задната част на палубата, и сметна, че ще й осигурят закрила от вятъра, без да й попречат да се наслади на чистия въздух. Запъти се натам, забелязвайки, че едната бъчва може да й послужи като удобна седалка. С изненада чу гласове, идващи иззад бъчвите. Надникна предпазливо и едва не падна, когато видя Матю с онази брюнетка, чийто интерес към тях двамата толкова я изнервяше. Тя се облягаше на гърдите му и го гледаше в очите така предизвикателно, а ръката на Матю — о, господи! — беше на гърдите й.

За щастие никой от двамата не чу задавеното ахване на Лили, когато тя се обърна и избяга. Когато се озова в каютата си, тя се хвърли на леглото и заблъска възглавницата с юмруци, все едно беше Матю — тази невярна свиня. Очевидно я беше излъган, че не познава жената. Какво друго да очаква от един мъж, който дръзко беше заявил, че не смята да й бъде верен? И защо изобщо и беше грижа за това? Защо толкова я заболя, като го видя с друга жена.

 

Ръката на Матю, положена на гърдите на Клариса, трепна и тя изстена от удоволствие, когато си спомни какво имаше между тях. Той се опита да си представи нежните й бели гърди, изпълващи дланите му, пищната извивка на ханша й, податливата плът на седалището. Но не можеше да мисли за нищо друго освен за едни големи, твърди гърли с розови връхчета. Стройни, но несъмнено женствени хълбоци. Идна толкова тънка талия, че би могъл да обхване с две ръце. И двете прекрасни кълба на седалището, съвършени и твърди под натиска на ръцете му.

Лили.

Лили със златистия цвят на младостта по кадифените си бузи.

Тялото му направи своя избор по най-първичния начин, когато мъжествеността му изведнъж се сви и се отпусна. Това беше състояние, което Матю никога досега не беше преживявал. Ако Лили беше направила това с него, ако му беше попречила да се наслаждава на други жени, сигурно беше вещица и той прокле деня, в който я беше срещнал.

— Матю, скъпи — каза Клариса, дишайки тежко. — Ела в каютата ми, тук не е достатъчно уединено за това, което ще правим.

Тя беше толкова възбудена, че не усети как желанието го е напуснало, че той вече не се интересува от нея. Матю я отблъсна и изрече:

— Съжалявам, Клари, страхувам се, че тази вечер е невъзможно.

В гласа му се долавяше рязка нотка, която я стресна.

— Разбира се, че е възможно, скъпи, с тебе всичко е възможно. Кой знае това по-добре от мене?

Матю се изсмя дрезгаво. Хвана ръката й и я притисна към слабините си.

— Сега вярваш ли ми?

— О…

Смущението я остави без думи.

— Лека нощ, Клари.

— Матю, почакай. Знам какво да направя, за да ме пожелаеш. Винаги си обичал устата ми. Моля те, Матю, не се предавай толкова лесно.

— Лека нощ, Клари — повтори той, преследван от съмнения, за да има настроение да разисква смущаващата липса на желание.

По дяволите Лили!

Когато Матю не се върна в каютата тази нощ, Лили не беше сигурна дали е вбесена или изпитва облекчение. Явно той беше отишъл да прекара нощта при онази брюнетка и това би трябвало да и хареса, но само я шокира и нарани — по-дълбоко, отколкото би искала да си признае. Болката стисна сърцето й и от него не остана нищо освен празна черупка. Нейна ли беше вината за това, че Матю е разгонен жребец, който всяка нощ има нужда от жена, запита се тя. Не, но тя беше виновна, че той отиде да търси друга, отговори съвестта й. Добре, отвърна тя. Кой има нужда от него? Тя поне не трябваше да се тревожи; след три дни той щеше да се появи и да настоява да консумира брака им.

 

През следващите два дни Лили виждаше Матю почти само в салона за хранене. Прекарваше времето си приятно, разговаряше с другите пътници и се разхождаше по палубата. Наистина се учудваше, че всеки път, щом видеше Матю, той или беше сам, или с капитан Арчър. Като знаеше, че е мъж, който не може да мине без жена, тя очакваше да види онази брюнетка увиснала на ръката му. Нима го беше страх да не се изложи, като ухажва публично любовницата си? Лили почти беше забравила ултиматума на Матю, когато на третата вечер след вечеря той се приближи към нея и й предложи ръката си.

— Позволи ми да те съпроводя до каютата, Лили.

Изражението му не издаваше и най-лекия намек за намеренията му, ако се изключи лекото потрепване на нерва покрай челюстта му. Но Лили беше достатъчно умна, за да разбере какво иска той. Плъзгащите се движения, чувствената извивка на пълните му устни говореха достатъчно красноречиво за желанието, което бушуваше у него.

— Матю — започна тя с треперещ глас, — това е грешка.

— Грешката беше, че ти позволих да правиш каквото си искаш — отвърна сухо Матю. — Ако не искаш да правим сцени, предлагам да вървиш спокойно.

Лили погледна към другите пътници, събрани наблизо, и видя, че някои наистина ги гледат любопитно. Особено брюнетката, която точно беше свършила с вечерята си и се запътваше право към тях. Лили не разбра дали тя има намерение да спре и да ги заговори, защото Матю вече я извеждаше от салона и двамата тръгнаха по коридора, водещ към каютата. Когато влязоха, той затвори вратата и пусна резето. Запали лампата и се обърна към нея. Един мускул на челюстта му трепна и Лили усети да я пронизва тръпка на страх. Той се приближи към нея и когато тя се опита да се дръпне, усети как койката опира отзад в коленете й.

Матю протегна ръка и погали гладката извивка на бузата й. Макар че допирът му беше нежен, Лили усети плашещата сила, скрита зад невинния жест.

— Не ме докосвай — предупреди го тя.

Дъхът излезе между зъбите й като диво съскаме.

— Ти си моя съпруга. Искам те, малката ми. Отдай ми се и няма да те нараня. Искам да ти доставя удоволствие.

— Не ми трябва твоето удоволствие.

— Откъде знаеш, щом никога не си го изпитвала?

Очите му бяха тъмни и загадъчни, искрящи с пламъка на самия дявол.

Лили изпищя, изпаднала в ужас, когато той посегна и я притисна към набъбналата твърдост на тялото си. Сякаш беше в състояние на непрекъсната възбуда, още откакто се беше оженил за малката вещица. В този момент беше по-възбуден, отколкото когато и да било досега. После сведе глава и устните му намериха нейните, и той я зацелува жадно. Лили отвори уста, за да протестира, но езикът му се вмъкна вътре. Той изстена блажено, вкусвайки сладостта и. Лили пъшкаше, вече задушавайки се от липса на въздух, когато той прекъсна целувката и устата му се плъзна към яростно пулсиращата вена в основата на шията й.

— Матю, моля те, не искам това — изстена Лили, опитвайки се да овладее крехкото си самообладание. — Имаш парите ми, трябва ли да ме насилваш, за да докажеш мъжествеността си?

Сянка на гняв пробяга по лицето му, но бързо изчезна, заместена от друго чувство.

— Няма нужда да доказвам мъжествеността си, Лили. Имам нужда от съпругата си. Нито пък смятам да използвам сила.

Отново започна да я целува и въпреки съпротивата й свали роклята от раменете й и я изрита с обутия си в ботуш крак. Фустите споделиха участта й.

Матю отстъпи назад със странна светлина в очите, наслаждавайки се на гледката. След няколко непоносими минути, през които Лили като че ли изглеждаше закована на място, той я положи нежно върху меката койка. После с отмерена бавност съблече и останалите й дрехи. Когато тя остана гола, той започна да сваля собствените си дрехи.

Лили се опита да не гледа, но беше невъзможно. Толкова силен, толкова прекрасно мъжествен, с мускули, движещи се под бронзовата кожа. Мъжествеността му беше огромна, пулсираща със собствен живот, готова за нея. Плашеща. Той се отпусна върху нея и тя трепна.

Кръвта на Матю туптеше в слепоочията му, тялото му пламтеше от вкуса и аромата на жената под него. Искаше я. Господи, колко я искаше.

— Искам да бъдеш щастлива, малката ми — прошепна той срещу устата й. — Ще се опитам да не те нараня. Отвори крака, скъпа.

Свирепата жажда, която изпитваше Матю към младата си съпруга, беше нещо неочаквано. Винаги я беше искал, но не с такава настойчивост, все едно бе полудял. Лицето му беше застинало, очите — изпълнени със страст. Трудно му беше да мисли, още повече пък да се успокои, докато не я подготви да го приеме без ненужна болка.

— Защо ме искаш, след като си спал с онази брюнетка? — Матю я изгледа въпросително, тя добави: — Онази, която не сваля очи от тебе.

В мига, когато изрече тези думи, Лили си пожела да не бяха излизали от устата й.

Матю замря в пристъп на гняв.

— По дяволите, Лили, не можеш ли да разбереш, че не съм имал друга жена от повече време, отколкото бих искал да си призная? Не усещаш ли колко много те искам?

И той притисна ерекцията си към нея.

Лили прехапа устни. Честно казано, нямаше представа за какво говори Матю. Освен ако не ставаше дума за онази част от него, която беше станала толкова голяма и плашеща, че тя знаеше, че ще я убие, ако влезе в нея. Тогава почувства ръката му да се плъзва между краката й, търсейки и намирайки малката скрита пъпка, сгушена под корема й. Лили трепна, реагирайки, когато той започна нежно да масажира с меките възглавнички на пръстите си. Извиваше се и се бореше, но не можеше да избяга от пръстите му, които я възбуждаха.

Той покори устата й с целувка, а после се спусна към шията, деколтето и вдлъбнатината между гърдите. С език и зъби започна да дразни връхчетата на гърдите й, захапваше и смучеше, докато Лили извика. Вълни от изгарящ пламък забушуваха в нея и тя беше шокирана от силната си реакция спрямо нещо, което се беше надявала да избегне. Отчаяно се опита да мрази всяка минута, през която беше принудена да понася възбуждащите неща, които Матю правеше с нея, но напразно.

Свързваше ги едно парче хартия, но тя никога не беше смятала да се подчинява на страстта му. Как би могла да забрави, че той се беше оженил за нея заради богатството й? Как би могла да се примири, че ще я използва като някакво удобство и приемник на страстта му, когато не си бяха разменили нито една любовна дума? Как би могла да мисли, когато тялото й гореше от оскърбителните му ласки и устните й туптяха от опияняващите му целувки?

— Моля те, спри! Не искам това. Не те искам — извика Лили, страхувайки се, че той може да й отнеме разума, ако му позволи да продължи.

— Не мога да спра сега, малката ми — изпъшка Матю. — Отвори крака, още.

За един кратък, див миг Лили се възпротиви с цялата си сила, но после осъзна колко напразни са усилията й. Матю беше по-едър, по-силен и очевидно съвсем готов да консумира брака им. Краката й се разтвориха.

— Добре. Още не си готова, но скоро…

Пръстите му станаха по-дръзки, пъхнаха се във влажната й цепнатина дълбоко вътре в нея. Той усети стегнатата бариера на девствеността й и леко се дръпна, навлажнявайки пресъхналите си устни с върха на езика, когато почувства как го завладява невероятно вълнение. Нарочно бавно пъхна вътре още един пръст, разтягайки я, и доволен откри, че тя се овлажнява под нежния му натиск. Когато пръстите му се раздвижиха вътре в нея по най-предизвикателен начин, Лили изстена и започна да мята глава насам-натам.

— Точно така, скъпа, правиш всичко както трябва. Почти си готова. Някой ден ще ме молиш да правя това за тебе.

— Никога! — отрече разгорещено Лили.

Тогава мислите й се разпиляха, когато Матю дръпна ръката си и се настани между разтворените й бедра.

— Първия път ще боли, но ще се опитам да го направя възможно най-безболезнено.

— Само свършвай по-скоро — изстена Лили през зъби.

Той намести гладкия връх на мъжествеността си срещу нея. Тя затаи дъх и зачака. Но вместо да се вмъкне в нея, както очакваше, причинявайки болезнено разкъсване, той остана пред отвора, дразнейки я с нежни, напиращи движения. Все още успяваше да се въздържа, докато я възбуждаше, облизвайки зърната й, милвайки хълбоците, корема и седалището с дългите си загорели пръсти. Чувствената му атака остави Лили без дъх и Матю напълно осъзнаваше недоловимата промяна у нея. Когато ръката му отново се пъхна между бедрата й и той намери нежната набъбнала и розова пъпка, Лили замръзна и тялото й се опъна като тетива на лък.

Забравяйки гнева си, чувството, че е предадена, тя се раздвижи под пръстите му. Дишаше задъхано, търсейки да облекчи непоносимата жажда, която се надигаше у нея. Страстта й едновременно изненада и поласка Матю. Трепвайки, той разбра, че тя е на ръба на кулминацията, и реагира с непогрешим инстинкт.

Тя го усети да се притиска към нея и зачака болката. Той беше толкова голям, толкова твърд, така вбесяващо мъжествен! Усети, че се разширява, за да го приеме. Несъзнателно се размърда, за да му позволи по-лесен достъп и Матю избра точно този момент, за да навлезе рязко в нея. Тънката мембрана, пазеща девствеността й, издържа за миг, но после се разкъса под силата на натиска му. От гърлото й се изтръгна писък.

— Не мърдай!

Това беше заповед, на която Матю се опита сам да се подчини, поемайки си дъх на големи глътки.

— Спри! Боли ме! — изхлипа Лили.

— Опитай се да се отпуснеш, болката няма да трае дълго.

Матю се дръпна назад, почти излезе, после отново влезе докрай в нея.

— Вътре съм! — извика той. — Никога не съм усещал нещо толкова прекрасно.

Големите му ръце стиснаха ханша й и той навлезе още по-дълбоко.

Лили усети, че се разтяга, почувства болката и се запита дали някога ще спре да я боли. Матю влизаше и излизаше полека, учейки я на ритъма, стиснал хълбоците й, за да я движи напред-назад и тя да поема тласъците му. Нежният натиск на ръцете му и тихите окуражаващи думи докараха тялото й до върха на реакция, каквато тя не беше мислила, че е способна да изпита.

— Увий крака около кръста ми — каза той. Тя несъзнателно се подчини и той навлезе още по-дълбоко. — О, господи!

Това беше стон. Молитва. Вик на екстаз.

Изведнъж Лили усети как пръстите му се пъхват между телата им, за да я намерят и да я галят. Той я изпълваше, пръстите му се движеха в кръг и действителността изчезна. Освобождението нахлу в нея като дълги, разтърсващи вълни от разтопен огън.

Лили извика.

После ръцете му стиснаха хълбоците й и той отново и отново занавлиза в нея, разпръсквайки гореща течност в утробата й, като оставаше неподвижен, и скован за дълги, спиращи дъха моменти.

Постепенно земята спря да се върти и Лили вдигна очи към Матю. Той й се усмихваше с едно такова непоносимо изражение, че тя избухна.

— На какво се смееш?

— На тебе, малката ми. Никога не съм очаквал подобна страст в това красиво тяло. Може да ми хареса за съм женен за тебе.

— А аз може да не го понасям.