Робърт Шекли
Измерения на чудесата (16)

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Кармоди дочу глас, сякаш от огромно разстояние:

— Какво мислите, докторе? Можете ли да направите нещо за него?

Позна гласа — беше Печалбата.

— Аз ще ви платя — рече друг глас. Разпозна Модсли. — Наистина ли смятате, че ще можете да направите нещо за него?

— Възможно е да бъде спасен — прозвуча трети глас — на лекаря, както можеше да се предположи. — Медицинската наука не признава граници в осъществимото, а само в поносимото, което е ограничение от страна на пациента, а не от наша.

Кармоди полагаше усилия да отвори очи или уста, но откри, че остана напълно неподвижен.

— Значи е сериозно, а? — попита Печалбата.

— На такъв въпрос е трудно да се отговори точно — каза лекарят. — Като начало трябва да изясним понятията. Например медицинската наука е нещо по-лесно от медицинската етика. От нас, членовете на Галактическата медицинска асоциация, се очаква да съхраняваме живота. Освен това от нас се очаква да действаме в полза на висшите интереси на конкретната форма на живот. Но как би трябвало да постъпим, когато тези две повели си противоречат? Например уиичите от Девин V търсят лекарска помощ, за да се излекуват от живота и да постигнат страстно желаната смърт. Позволете да ви уведомя, че задачата е дяволски трудна и е възможна само когато уиичите са престарели и изтощени. Но какво ли би могла да каже етиката за това чудновато преобръщане на нормалните желания? Длъжни ли сме да задоволим стремежа на уиичите и да извършим действия, заклеймявани почти във всяко ъгълче на Галактиката? Или трябва да постъпим съобразно със собствените си разбирания и така да ги обречем на съдба, буквално по-страшна от смъртта?

— Но това какво общо има с Кармоди? — попита Модсли.

— Почти нищо — призна лекарят. — Но си помислих, че може да ви се стори интересно и ще ви помогне да осъзнаете защо искаме да ни се плащат толкова високи такси.

— Тежко ли е състоянието му? — настояваше Печалбата.

— Само за мъртъвците може да се каже, че наистина са в тежко състояние — заяви лекарят. — А и дори при тях има изключения. Например Пентаналуната, която лаиците наричат Петдневната обратима смърт, всъщност не е нещо по-лошо от обикновена простуда въпреки пошлите слухове в полза на обратната теза.

— Но какво ще кажете за Кармоди? — не мирясваше Модсли.

— Безспорно той не е мъртъв — успокои го лекарят. — Само е в състояние на тежък шок или в подобно на него. Да го изразя по-простичко — той, така да се каже, е припаднал.

— А можете ли да го измъкнете от това състояние? — попита Печалбата.

— Вашите понятия са доста мъгляви — каза Лекарят. — Работата ми е достатъчно трудна и без да…

— Тоест можете ли да го върнете в присъщото му функционално състояние? — поправи се Печалбата.

— Добре! Но това е твърде обширно изискване, както сами ще признаете, стига малко да помислите. А какво е било присъщото му функционално състояние? Някой от вас знае ли? А дали би ни казал и той, ако по някакво чудо можем да се консултираме с него за собственото му лечение? От милионите неуловими промени в личността, някои предизвикани от един-единствен удар на сърцето, как бихме могли да познаем неговата най-присъща? Не е ли изгубената личност като изгубената секунда — нещо, което можем да оценим приблизително, но не и да възпроизведем точно? Тези въпроси, господа, имат своята тежест.

— А бе, нещо много натежаха — измърмори Модсли. — Да речем, че го върнете колкото може по-близо до предишното му състояние. Това много ли ще е трудно?

— А, за мен не — каза лекарят. — От много дълго работя в тази професия. Станах неуязвим и за най-кошмарните гледки, свикнах и с най-отвратителните процедури. Разбира се, това не означава, че съм станал безчувствен. Просто тъжната необходимост ме научи да отклонявам вниманието си от разкъсващите душата действия, които професията ми изисква от мен. — Олеле, докторе! — възкликна Печалбата. — Че какво толкова ще му правите на моето приятелче?

— Налага се да оперирам — обясни лекарят. — Това е единственият надежден начин. Ще разсека Кармоди (казано с думи за лаици) и ще сложа органите и крайниците му в съхраняващ разтвор. После ще го омекотя в слаб разтвор К-5. Ще прекарам мозъка и нервната му система през различни устройства. Процедурата изисква след това да ги включа към Животосимулатор и да стимулирам синапсите в строга последователност. Така ще разберем дали има някакви счупвания, задръстени клапани, запушвания и прочее. Приемем ли, че няма такива, разглобяваме мозъка, като накрая стигаме до точката на взаимодействие между ума и тялото. Като я отстраним много грижливо, ще проверим всички външни и вътрешни връзки. Ако дотук всичко е наред, отваряме резервоара на пресечната точка, естествено проверяваме да не пропуска някъде, после измерваме нивото на съзнанието вътре. Ако е ниско или изчерпано (а в подобни случаи почти винаги е така), ще изследваме утайката, за да забъркаме нова порция. Тази нова порция съзнание се подлага на продължителни тестове, после се прелива в резервоара на пресечната точка. След това сглобяваме отново всички части на тялото и пациентът може да бъде съживен с Животосимулатора. С това приключваме целия процес.

— Стига бе! — промълви Печалбата. — Че аз и с куче не бих се отнесла така!

— Аз също — потвърди лекарят. — Не и докато кучешката раса достигне по-висока степен на развитие. Желаете ли да извърша тази операция?

— Е-е… — проточи Печалбата. — Като гледам, не можем да го оставим да си лежи ей така в безсъзнание, нали?

— Разбира се, че не можем — заяви Модсли. — Горкичкият човечец разчита на нас и ние няма да го разочароваме. Докторе, изпълнете дълга си!

През целия разговор Кармоди се бореше със своите нефункциониращи функции. С нарастващ ужас слушаше лекаря, а и с все по-силното убеждение, че приятелите могат да му навредят повече, отколкото враговете дори биха си мечтали. Най-сетне с титанично усилие рязко вдигна клепачи и отдели езика си от небцето.

— Никаква операция! — изграчи той. — Само да опиташ тая скапана операция и ще ти изтръгна скапаното сърце!

— Ето, възвърна си способностите — много доволен, отбеляза лекарят. — Знаете ли, често словесното описание на нашите операционни процедури в присъствието на пациента е по-действено от самата операция. Разбира се, дължи се на внушение, но не бива да се отнасяме лековато към това.

Кармоди се помъчи да стане и Модсли му помогна. Сега за пръв път можа да огледа лекаря, който се оказа висок, слаб и печален мъж в черни дрехи, същински Ейбрахам Линкълн. Печалбата вече не беше във формата на котле. Очевидно поради психическото напрежение се бе превърнала в джудже.

— Повикайте ме, ако имате нужда от мен — каза лекарят и си тръгна.

— Какво стана? — попита Кармоди. — Онзи кораб, онези хора…

— Измъкнахме те в последния момент — отговори Печалбата. — Брато, това не беше никакъв кораб.

— Знам. А какво?

— Беше твоят хищник — съобщи Модсли. — И ти се пъхна право в устата му.

— Ами да, май го направих — призна Кармоди.

— И като направи това, може да си пропилял единствения си шанс за завръщане на Земята — продължи Модсли. — Кармоди, май ще е най-добре да седнеш. Сега имаш малко възможности за избор и никоя не е особено привлекателна.

Кармоди седна.