Виктор Пелевин
Върколашки метаморфози (6)

* * *

В популярните изложения на теорията на относителността често се предлага да си представим, че снимат две камери — едната в независима координатна система, а другата на главата на астронавт. В нашия случай би било по-правилно да кажем „в главата“. Какво би показала камерата в главата на сикха? Вратата на банята се отваря и в спалнята влиза девойката на мечтите му от мокрите му детски сънища. Увила се е в снежнобяла хавлиена кърпа.

Девойката излиза от банята, отива до леглото и се мушва под одеялото, като лекичко се изчервява: по всичко личи, че е отскоро в бизнеса и че още не е усвоила професионалното безсрамие. Това вижда сикхът.

Не знам дали в стаите на „Национал“ има камери в независима координатна система. Персоналът твърди, че нямало. Но ако имаше, щяха да покажат следното:

1) момичето не се е увило в никаква хавлия. И изобщо не се е съблякло, просто си е смъкнало гащите и над дупето му стърчи дълга рошава опашка.

2) момичето не влиза в стаята, а се вмъква в нея на четири крака, почти пълзи, опашката му се люшва във въздуха и застива над гърба му като червена въпросителна.

3) момичето не прилича на девица, а на готов за скок звяр — зелените му очи гледат злобно, цялото е нащрек, на лицето му няма и намек за усмивка.

4) доколкото думата „девица“ в днешния руски език означава нещо съвсем близко до израза „готов за скок звяр“, противопоставянето в случая е неуместно.

Щом ме видя, сикхът вдигна вежди и се олюля. Когато някой получава хипноудар, по лицето му сякаш преминава сянка на мимолетно отвращение, както когато куршум ти пробива черепа: ако сте гледали документални филми за разстрелите във Виетнам, ще разберете какво имам предвид. След моя куршум обаче клиентите не падат.

Сикхът се ухили и тръгна към празното легло, като по пътя си смъкваше сакото. Изчаках го да се излегне удобно, седнах на столчето до леглото и си отворих чантичката.

Посветила съм се на нравственото самоусъвършенстване, така че избягвам да гледам клиентите, след като почне да тече платеното време. Срамно е дори да се разказва за това какво става с човека при срещата му с лисица. Срамно е най-вече за човека, понеже изглежда ужасно. И на мен ми е малко неудобно, разбира се, понеже човекът не го прави съвсем току-така.

Не съм жълтата преса, за да задълбавам в пикантните подробности, така че ще кажа само, че човек се държи особено вулгарно тогава, когато почне да осъществява сексуалните си фантазии на живо. Самотата му на ринга пък вдига въпросната вулгарност на квадрат. Ако ли пък въпросният човек на всичко отгоре е със син тюрбан и е толкова космат, все едно е брадат по цялото тяло, смело можем да говорим не за на квадрат, а за на куб.

Да се поддържа илюзията е много по-лесно, отколкото да я създадеш, като нахлуеш в чуждия ум. Всичко се решава в първата секунда, по-нататък си е чиста рутина. Въпреки това, докато клиентът е в света на илюзиите, трябва да го наблюдаваш, да поемеш функциите на болногледачка. Както вече казах, това изобщо не е приятно. Затова обикновено си нося книга. Така беше и този път — докато седях до леглото, отворих „Кратка история на времето“ на Стивън Хокинг. В нея пише доста интересни неща за различните координатни системи. Няколко пъти съм я чела от кора до кора, но и до днес не ми е омръзнала и всеки път се смея така, все едно я чета за пръв път. Подозирам дори, че това е постмодернистка шега, просто майтап. Даже самото име, Stephen Hawking, подозрително напомня за един друг автор на ужаси, който се казва Stephen King. Просто ужасите са различни.

Сикхът се оказа относително кротък — пъшкаше нещо на родния си език и се дръгнеше на средата на леглото. Нямаше какво да се притеснявам, че може да падне на пода. Но все пак, както трябва да прави всяка болногледачка, хвърлях по някой поглед от време на време на болния. Когато му писна да прегръща празното пространство отгоре, започна да се притиска към него отстрани. После пак му се качи отгоре.

Доста трудно се свиква с това зрелище. При хората се получават мускулни спазми и в тези минути клиентът често изглежда така, все едно наистина е яхнал невидимо тяло. Цялата му тежест пада върху неудобно извърнатите длани, а понякога и само върху пръстите. Обикновено човек не може да се задържи дори само секунди в такава поза, но в транс може да я поддържа с часове. Подобни феномени обаче са описани многократно в посветената на хипнозата литература и никой няма да ми даде Нобелова награда за това откритие. Пък и не ми трябва хорска слава. От хората всъщност не ми трябва нищо освен любов и пари.

Начинът за поддържане на вечна младост, който ми открива Всеобщият път на нещата, винаги ми се е струвал малко срамен, макар и да отхвърлям обвиненията във вампиризъм. Не получавам и никога не съм получавала никакво удоволствие от кражбите на чужда жизнена сила. Имам предвид морално удоволствие. Физиологиченят аспект е друг въпрос и не подлежи на нравствена оценка: и най-състрадателният към животните човек може да сумти от удоволствие, като си нагъва пържолата, и в това няма никакво противоречие. Освен това, за разлика от хората, които убиват животните, аз вече от няколко века не съм отнела ничий живот. Поне съзнателно. Има нещастни случаи, но прекарваните с мен нощи са по-безопасни, отколкото да летиш с руски вертолет при намалена видимост. Понеже хората летят при намалена видимост, нали? Е, и аз съм такъв вертолет.

Освен това не смятам, че изсмуквам енергия от когото и да било лично. Когато ядете ябълка например, не влизате в лични отношения е нея, нали? Просто следвате установения ред на нещата. За мен ролята ми в хранителната верига е аналогична. Енергията, която се освобождава при зараждането на живота, не е на хората. В любовния акт човекът просто става неин проводник, канал, превръща се от затворен съд в тръба, която за няколко секунди се съединява с бездънния източник на жизнената сила. На мен просто ми трябва достъп до този източник — това е.

— Обърни се сега по коремче, миличко — каза сикхът. — Дай да го направим както трябва.

Аналният секс е любимото занимание на портфейлните инвеститори. Това си има елементарно психоаналитично обяснение — достатъчно е да сравните грубото „да те еба в гъза“ с израза „парични вложения“ и всичко ще ви се изясни. Лично аз се отнасям положително към аналния секс. При него от мъжкия организъм се отделя особено много жизнена сила и тогава е най-добрият момент за събиране на енергия.

Оставих книгата, затворих очи и направих обикновената визуализация ин-ян, заобиколени от осем пламтящи триграми. После си се представих като черната половинка на този знак, а сикха — като бялата. В центъра на черната половинка пламна бяла точка, а в центъра на бялата се появи същата, но черна. Бялата половина започна да потъмнява, а черната да изсветлява, докато не си смениха местата, така да се каже. Цялата енергия вече беше у мен. Според дилетантите това е най-подходящият момент за разкачване. Аз обаче работя само по метода „невястата връща обецата“, както го наричаха поетично в Средното царство преди шестстотин години.

Ако ще крадеш чужда жизнена сила, е много важно да не разгневиш небето и духовете с алчността си. Затова позволих на ситуацията да навлезе във фаза на преразвитие. Потокът енергия спря, после се обърна обратно. Визуализацията ми бързо започна да се променя: в центъра на светлата половинка на ин-яна се появи черно петънце, а в тъмната — също такова, но бяло. И чак когато вече се виждаха ясно, прекъснах енергетичната връзка и разпръснах визуализацията в пустотата.

Когато спечелиш много в казиното, не бива да си тръгваш веднага — по-добре е да поизгубиш малко, за да не предизвикваш хорската злоба. Същото е и в нашата работа. В древни времена много лисици са били убити именно поради алчността си. Тогава разбрахме, че трябва да сме съпричастни. Небесата не се чумерят чак толкова, когато проявяваме състрадание и връщаме част от жизнената сила. Може да ви се стори дреболия, но разликата е като между кражбата и заложната къща. Формално духовете няма в какво да те обвинят. Съвестта си пък така или иначе не можеш я излъга, така че просто не мислиш за нея.

Сикхът стана от леглото и се залюшка към банята. Като се върна, легна по гръб, запали цигара и отмаляло започна да разказва някаква скъпа на сърцето му история на съседната възглавница. След коитуса мъжете стават словоохотливи и добри за около половин час. Това е свързано с допамина в мозъка, той ги хвали за изпълнения им дълг. Не го слушах внимателно. Исках да си дочета как се държи черната дупка, когато поради гравитационния колапс диаметърът й става по-малък от събитийния хоризонт.

Във въпросните астрофизически модели виждах еротичен подтекст и бях почти убедена, че Стивън Хокинг пише не за физиката, а за секса — но не за жалките човешки сношавалия, а за грандиозния космически коитус, от който се е родила материята. Не току-така все пак от английски Big Bang може да се преведе не само като Големия взрив, но и като Голямото чукане. Всичко най-съкровено във вселената е скрито в мрака на черните дупки, обаче не можеш да надзърнеш в сингуларността, понеже оттам, като от спалня със загасена нощна лампа, не идва никаква светлина… Всъщност, мислех си, астрофизиците са си чисти воайори. Воайорите обаче все пак успяват понякога да видят чужд любовен акт през някоя пролука между пердетата, а физиците са толкова ощетени от съдбата, че им се налага да си въобразяват абсолютно всичко, докато се взират в абсолютния мрак…

Като се напуши и се наприказва, сикхът пак се отдаде на работа — обърна се на една страна и се забрави за дълго. Равномерното поскръцване на матрака беше наистина приспивно. И направих най-голямата грешка, която може да направи една лисица по време на работа. Заспах.

Всъщност просто се унесох за миг и главата ми клюмна — и веднага се събудих. Но и това беше предостатъчно. Усетих, че вече нямам контакт със сикха.

Вдигнах глава и видях облещените му очи. Той ме виждаше, виждаше ме, каквато съм, седнала на стола със смъкнати гащи и щръкнала над гърба опашка. А така не бива да ме вижда никой освен огледалата и духовете.