Виктор Пелевин
Върколашки метаморфози (27)

* * *

— Това, което ще чуете — почна лорд Крикет, — се води езотерично знание. Затова ви моля да го запазите в тайна. Информацията, която възнамерявам да споделя с вас, идва от ложата Розовия залез и още по-конкретно — от Алистър Кроули, Дейвид Бауи, Пет Шоп Бойс и тайната им връзка. Секретността, за която напомням пак, е принципно важна не толкова за ложата, колкото за вашата собствена безопасност. Приемате ли това условие?

С Александър се спогледахме.

— Да — казах аз.

— Да — повтори Александър след миг колебание.

Лорд Крикет натисна един клавиш на лаптопа. На екрана се появи диаграма — човек в поза лотос, по гръбначния му стълб минаваше вертикална линия. На линията имаше отбелязани със санскритски знаци символи, приличаха на шарени зъбни колелца с различен брой зъбчета.

— Вероятно знаете, че човекът не е просто физично тяло с нервна система, ориентирано към възприемането на материалния свят. Във фин план човекът е психоенергетична структура, която се състои от три енергетични канала и седем психични центъра, които се наричат чакри.

Лорд Крикет прокара пръст по нещо, което приличаше на верига на велосипед и съединяваше колелцата на гръбначния стълб.

— Тази фина структура не само регулира духовния живот на човека, но и е отговорна за това, какъв му изглежда околният свят. Всяка чакра е свързана с определен набор психични прояви, на които няма да се спирам. За нас важното е, че съответно на традиционното окултно разбиране, духовното извисяване е съсредоточено в изкачването по централния енергетичен канал на силата, наречен „кундалини“ или „силата на змията“.

На екрана се появи част от диаграмата с обърнат надолу триъгълник в най-долната част на гръбнака.

— В неразгърнато състояние кундалини дреме в тази триъгълна костица, която се нарича сакрум. Сакрумът се намира в основата на гръбначния стълб — той е първата му кост. Или последната — зависи от коя страна броим. В традиционния окултизъм е прието, че тъкмо постепенното запълване на чакрите с енергията на кундалини е същината на пътя на равнодушния към духовните въпроси човечец към светеца, постигнал единство с божеството…

Лорд Крикет направи многозначителна пауза.

— В повечето окултни школи е прието допускането, че кундалини може единствено да се издига по централния канал. Никъде в известните източници няма да намерите податки, че змийската сила може да се движи надолу. И въпреки това тази енергетична маневра е осъществима.

Следващата диаграма приличаше на първата, обаче вертикалната линия се спускаше под скръстените крака на седналия и на нея имаше още три черни колеленца. До тях нямаше санскритски символи — само цифри. Най-близката до човека беше 1, следващата — 2, най-долната — 3.

— Няма да обяснявам по какъв начин кундалини може да бъде накарана да тръгне надолу. Не сте посветени в съответната степен и нямате правото да го знаете…

— Стига де, Брайън — прекъсна го Ий Хуй. — Кажи им.

— Енфи — каза лорд Крикет, — всичко, което може да се каже, ще се каже. И така, благодарение на една съответна процедура кундалини тръгва надолу по проекцията на централния канал. При което може да спре в три точки, които се явяват огледални отражения на трите долни чакри — мулдахара, наби и манипура.

Прокара пръст по трите черни колелца. Направи ми впечатление, че първото има четири израстъчета и че прилича на нож на машинка за мелене на месо. Второто имаше шест листенца и приличаше на звезда за мятане. А третото представляваше две наложени една върху друга звезди с леко извити лъчи — общо десет връхчета.

— Както вече казах, движението на кундалини нагоре по централния канал води до единение с божеството, до богоподобие. Логично е да се предположи, че резултатът от движението на змийската сила надолу трябва да е противоположен. И тук бих искал да ви обърна внимание на едно изключително интересно обстоятелство, за което ми напомни нашата очарователна гостенка, когато спомена за смисъла на думите в различните езици…

Лорд Крикет ми се поклони и ми се усмихна. Аз също му се усмихнах и прошепнах на Александър:

— Учи се на възпитание, тъпчо.

— Както вече бе споменато — продължи лорд Крикет, — на английски Бог е God. Ако прочетете God на обратно, ще получите dog — куче. Разбирате, че подобно съвпадение не може да е обикновена случайност. Може много да спорим кое е първично — езикът или реалността, която езикът отразява. Но това си е вечният въпрос за кокошката и яйцето.

На екрана се появиха три животински фигури — вълк, куче и лисица.

— Думата „плътеник“ означава човек, който може да приема животински облик. На английски е werewolf, което отговаря на славянските върколак и вълкодлак. Животното, в което се превръща такъв човек, се посочва от самата дума. В китайския фолклор обаче превъплъщаването се асоциира най-вече с лисиците. И все пак тук нямаме радикално противоречие — лисицата, също като вълка, се отнася към семейство кучета. Това е същият „Бог“ на обратно, същата енергетична черна меса, същото изместване на кундалини надолу.

— Енергетична черна меса — тихо повтори Ий Хуй и погледна съпруга си с уважение.

— Възниква въпросът — по какъв начин се премества кундалини, след като излезе от тялото. Понеже не може да се движи в пустотата, нали така? И тук идва най-интересното. Пак може дълго да се спори кое е причината и кое следствието, но избликът на кундалини съвпада с физическата мутация. Става нещо невероятно. Нали сте гледали филми за избухването на вулкани? Там често показват как стичащата се по склона лава си прогаря русло, което само допреди секунди изобщо не е съществувало. По същия начин кундалини си създава физичен канал. Щом кундалини се спусне под мулдахара — най-долната човешка чакра, разположена в основата на гръбначния стълб — на плътеника му израства опашка.

На екрана се появиха две опашки — вълча и лисича. В рисунката на лисичата имаше направо смешни грешки. На следващия слайд пак имаше човек в поза лотос, но вече с космата опашка, на която бяха нарисувани трите черни колелца.

— Именно по опашката кундалини се спуска в трите долни инфрачакри. Тези центрове нямат санскритски имена. Условно се наричат „позиция на лисицата“, „позиция на вълка“ и „пропаст“. Най-близката до тялото инфрачакра е позицията на лисицата.

И показа черния нож на машинка за месо, до който беше изписана цифрата 1.

— Смята се, че това е точка на устойчиво равновесие, в която енергията може да се намира постоянно, така че плътеникът е способен да остане в образа на лисица неограничено дълго. Но е грешка да се мисли, че става въпрос за превръщане в лисица в смисъл животно. Змийската сила излиза от границите на тялото съвсем малко и затова плътеникът се различава от човека съвсем малко. Той е просто невзрачно същество с опашка и леко променена форма на ушите.

Насмалко да се изсмея.

— Освен това се наблюдава трансформация на зениците и леко изпъкване на надвеждните кости, но ако видите такова създание, изобщо няма да ви направи впечатление…

— О, това са измишльотини — каза Ий Хуй.

Лорд Крикет посочи зъбното колелце в центъра на опашката.

— Преместването на кундалини във втората инфрачакра създава много по-зрелищен ефект. Тук вече наблюдаваме класиката, така наречения върколак. Плътеникът не само се превръща във вълк. Може да се каже, че това е супервълк. По-висок е от човек, невероятно е силен и има огромни зъби, но също като човек ходи на задните си лапи — макар че при желание може да тича на четири крака. Фолклорът го изобразява достатъчно точно, доколкото това е била най-разпространената форма на плътеника в Европа. Тук трябва да се спра на една любопитна подробност. Смята се, че трансформацията при върколаците е свързана с определена фаза на луната или с настъпването на здрача. Според фолклорните представи тя приключва по изгрев, понеже нечистата сила не понасяла слънчевите лъчи. Истината е, че тъмнината и светлината нямат нищо общо. Вярно е обаче друго: трансформацията на върколака е краткотрайна, понеже инфрачакра номер две е точка на неустойчиво равновесие и кундалини не може да се задържи дълго…

— Равновесието нали си е равновесие — каза Ий Хуй. — Какво му е устойчивото и неустойчивото?

Лорд Крикет се наведе над лаптопа си и каза:

— Момент. Някъде тука имах слайд на тази тема.

На екрана се появи снимка на Стоунхендж, после зеленикава реклама на каравана, на прозореца й с цел уют, но не много професионално, беше добавена ваза с нарциси, после се появи черна синусоида.

— Ето, намерих го — каза лорд Крикет.

В долната извивка на синусоидата имаше синьо топче. На върха на горната — червено. От топчетата излизаха къси стрелкички със същия цвят, очевидно изобразяваха движението на топчетата.

— Съвсем е просто — каза лорд Крикет. — Двете топчета са в състояние на равновесие. Но ако лекичко отместите синьото топче, то ще се върне в точката, където се е намирало преди това. Ако отместите червеното обаче, то няма да се върне в предишната си точка, а ще се търкулне надолу. Това се нарича неустойчиво равновесие.

— Може ли да попитам нещо — обади се Александър.

— Разбира се.

— Защо едното топче е синьо, а другото е червено?

— Не ви разбрах.

— И стрелкичките също. Защо са избрани именно тези два цвята?

— Не знам. Какво значение има?

— Никакво — каза Александър. — Просто ми е интересно. Може би не знаете, но руската дума за един от оттенъците на синьото — „голубой“, означава „хомосексуалист“. Отдавна си задавам въпроса защо на всички щабни карти стрелките винаги са сини и червени. Все едно основното съдържание на историята е борбата на педалите с комунистите. Помислих, че може да знаете.

— Не знам защо са избрани тъкмо тези два цвята — възпитано отговори лорд Крикет. — Може ли да продължа?

Александър кимна. На екрана пак се появи опашката с черните инфрачакри.

— Както вече казах, втората позиция, при която става трансформацията във вълк, е неустойчива. Ако наложим синусоидата върху рисунката, ще видим, че съседните й позиции — първа и трета — би трябвало да са устойчиви. Първа позиция е позицията на лисицата, за която вече говорихме. Вероятно се питате каква ли е позиция номер три?

— Да — каза Ий Хуй. — Каква е позиция номер три, Брайън?

— Вече казах, че инфрачакрите на плътеника са симетрични на трите долни чакри при човека. Последната инфрачакра, която се намира в самия край на опашката, е огледално отражение на манипура, която е разположена между пъпа и сърцето. В това място централният канал е прекъснат. Кундалини не може да се изкачи към горните чакри, ако зоната около Манипура, така наречения „океан на илюзиите“, не е запълнена с енергиите на истински духовен наставник. Според принципа на Хермес Трисмегист същото важи и за инфрачакрите на плътеника. За да може кундалини да се спусне до най-долната точка, е необходима инволтация на мрака, духовно въздействие на висшата демонична същност, която да запълни с вибрациите си така наречената „пустиня на истината“ — разрива на сенчестия централен канал в средата на опашката…

— И каква е тази висша демонична същност? — не издържах.

Лорд Крикет се усмихна.

— Това зависи от личните ни връзки. В случая всеки си има възможности… И така, стигаме да края на това, което имам право да кажа. Мога да добавя само едно; трета позиция, така наречената „пропаст“, е мястото, където става трансформацията в свръхплътеник.

— Някой успявал ли е да го постигне? — попитах.

— Според някои сведения през 1925 година е успял един ваш съотечественик — московският антропософ Шариков. Той е ученик на доктор Щайнер и приятел на Максимилиан Волошин и Андрей Бели. Шариков, доколкото е известно, е арестуван от ЧК и цялата история е засекретена. При това строго: достатъчно е да ви припомня, че изземат ръкописа на „Кучешко сърце“ от известния писател Булгаков — а това е книга, основана на слуховете около въпросното събитие. Никой никога вече не вижда Шариков.

— И какво все пак е свръхплътеникът? — попита Александър.

— Не знам — каза лорд Крикет. — Все още. Но не можете да си представите колко бързам да разбера…