Славейко Чамурлийски
Ревла

Всяка сутрин от зори

гледам кино без пари:

плаче и се тръшка Тина

срещу детската градина.

 

Чудя й се и не знам

от какво се плаши там,

дето със престилки бели

ни помагат кротки лели.

 

За игри си има кът,

цял рояк деца търчат

и учителка — добрячка

ги закриля като квачка.

 

Боже, глупаво дете!

Нека! То ще порасте.

И тогаз ще плаче Тина,

но за детската градина.