Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Булка (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wild Child, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 107 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Мери Джо Пътни. Дивачката

Оформление на корицата: Петър Христов

ИК „Бард“, 2000

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

Глава 33

Благословен от устойчив попътен вятър, корабът, който Кайл бе наел, напредваше бързо към Англия и щеше да се върне по-рано, отколкото Доминик очакваше.

Констанца бе погребана в тихия черковен двор близо до едно портокалово дърво, чиито уханни цветове щяха да красят вечния й дом. Докато спускаха ковчега й в земята, нейните съименички, гълъбиците, гукаха от кулата на камбанарията. Тереза плачеше за господарката си, но очите на Кайл бяха сухи. Той вече бе изплакал сълзите си своята обична съпруга.

Камериерката реши да остане в Испания и да се завърне в родния си град. Кайл й остави пълна кесия със златни монети. Момичето бе смаяно от щедростта му. Парите бяха доста прилична зестра, ако някой ден пожелаеше да омъжи. След това, по-самотен от всякога, Кайл се качи и кораба, който щеше да го отведе в родината му.

Прекара по-голямата част от времето на носа, загледа в реещите се високо в небето чайки. Мислите му отново и отново се връщаха към Кадис. Дали някога пак щеше да види Испания? Бе му харесала. Ала навярно спомените, щяха да бъдат твърде болезнени, за да му позволят да се завърне.

Дори пред самия себе си не можеше да опише чувствата, които изпитваше. Огромната тъга завинаги щеше да остане в сърцето му. Но най-страшното беше празнотата. Чувстваше се като сапунен мехур, който ще се пръсне при най-лекия вятър.

Мисълта, че лейди Мериъл Греъм го очакваше, бе единственото сигурно и стабилно нещо. Нещастното момиче никога нямаше да бъде за него онова, което беше Констанца, но тя се нуждаеше от съпруг, който да се грижи за нея и да управлява наследството й — нещо, което нито един наемен работник не би могъл да стори. Макар че вуйчо й смяташе, че бракът и може би децата от този брак ще излекуват помрачения й разсъдък, Кайл подозираше, че това е напразна надежда. Все пак си бе обещал да направи най-доброто за момичето и щеше да го изпълни, стига Доминик да не се е провалил.

Но замяната би трябвало да е минала гладко — какво би могло да се обърка в такова тихо място като Уорфийлд? Доминик беше напълно способен да се справи с всичко, ако пожелае. Пък и той не по-малко желаеше измамата да успее.

Една чайка изписка наблизо. Кайл си спомни, че бе пъхнал в джоба си къшей хляб от закуската си, разчупи го на малки парчета и го хвърли на вятъра. Бързите и лакоми птици ги хванаха още преди да са паднали в морето.

Замисли се дали да не съобщи на близките си за брака си, но реши да не го прави. Не защото се срамуваше от любовта си към Констанца. Но познаваше хората и знаеше, че ще започнат да клюкарстват или да подхвърлят груби шеги относно женитбата с куртизанка. Само мисълта за това го отвращаваше, а и щеше да опетни святата памет на неговата любима.

Затова за света лейди Мериъл щеше да бъде първата и единствена лейди Максуел. Стигаше му, че обичаше Констанца и че й го бе доказал.