Мери Джо Пътни
Дивачката (28)

Глава 27

Въздухът трептеше от църковните камбани, които отброиха дванадесет на обяд. В тъмната стая Кайл държеше ръката на Констанца. Питаше се дали в католическите градове има повече камбани, или просто той им обръща повече внимание тук, понеже прекарва толкова време в чакане и ослушване?

Беше много по-лесно да мисли за камбаните, отколкото за края, който наближаваше неумолимо. Предишният ден бе посетил най-близката църква, за да се увери, че свещеникът е подходящ и че ще дойде веднага щом го повикат. Разговаряха на френски. Кайл остана впечатлен от нежната душа на отец Джоакин. Надяваше се, че няма да му се наложи скоро да го види отново, но преди половин час един слуга бе отишъл до църквата по молба на Констанца.

Сега тя бе задрямала. Беше толкова слаба, че кожата й почти прозираше, но все още притежаваше невероятна, затрогваща красота.

Щеше да бъде много по-лесно да наеме болногледачки и да остави Констанца на съдбата й, но това щеше да бъде проява на страхливост — нещо, което Кайл никога не би си простил. Беше длъжен да я доведе в Испания и да остане с нея до края, независимо колко трудно и мъчително ще бъде за него. Може би да понасяш болката, означаваше да си истински мъж. Доминик бе преживял мъчителна душевна болка в армията и това му бе дало вътрешна сила, за която Кайл искрено му завиждаше.

Дори и на стотици километри от Ватерло, в тишината и спокойствието на Дорнлей, Кайл бе почувствал тъмните сенки на страданието, обвили брат му. Тогава бе решил, че Доминик е или мъртъв, или тежко ранен. Бе се опитал да промени решението му, когато брат му постъпи в армията, но успя единствено да предизвика гнева му. Когато Доминик тръгна, за да се присъедини към своята част, Кайл бе сигурен, че никога повече няма да го види.

След Ватерло бе заминал възможно най-бързо за Лондон с намерението след това да продължи за Белгия. Когато пристигна в столицата, списъците с убитите, изчезналите и ранените вече бяха разлепени. Тогава узна, че Доминик е само леко ранен.

Засрамен от паниката си, реши да не заминава за Брюксел, опасявайки се, че брат му ще се изсмее на неоснователната му загриженост. По-късно съжаляваше за решението си, защото след Ватерло се отчуждиха окончателно. Въпреки че физически Доминик не бе пострадал лошо, душата му остана завинаги ранена. Кайл често се питаше коя бе причината брат му толкова бързо да се превърне от момче в зрял мъж, ала Доминик така и не му я каза.

Дали щеше да бъде по-иначе, ако беше отишъл в Брюксел веднага след битката? Може би двамата щяха отново да станат приятели, вместо да се отдалечат толкова много, че едва да си разменят по някоя дума. Може би предчувствието му е било знак за пълното отчуждение, а не за физическа смърт.

За щастие скоро след това срещна Констанца. Отначало тя бе само възбуда и удоволствие. По-късно се превърна в необходимост.

А сега я губеше завинаги.

— Querido… — Клепачите й потрепнаха, разкривайки тъмните й очи, които сякаш виждаха отвъд света на смъртните.

— Свещеникът скоро ще дойде — успокои я той.

Пръстите й се размърдаха — немощен жест на нетърпение.

— Ти си този, за когото се тревожа. Безпокоя се за теб mi corazon.

Кайл повдигна изненадано вежди.

— Защо? Аз съм добре.

— Въпреки това се тревожа. — По устните й пробягна лека усмивка. — Ще бъдеш ли щастлив? Ще бъдеш ли разумен? Ще се сближиш ли отново с брат си?

— Странно… Аз самият току-що си мислех за Доминик — Усмихна се тъжно. — Не мога да се закълна, че ще бъда щастлив или много мъдър, но ти обещавам, че ще се опитам да възстановя връзката си с него.

— Не бих могла да те моля за повече. — Тя затвори очи, за да събере сили. — А какво ще стане с онова английско момиче? Наистина ли възнамеряваш да се ожениш за нея?:

Не беше мислил много за лейди Мериъл. Вече дори смътно си спомняше лицето й. Светлите й тонове му се струваха безлични до тъмната красота на Констанца, която толкова много обичаше. И все пак тя не бе непривлекателна. У нея имаше нещо уязвимо, което бе странно затрогващо.

— Смятам, че този брак ще ме устрои — бавно рече той. — Момичето се нуждае от някой, който да се грижи за нея.

— Тъкмо затова се тревожа — въздъхна Констанца. — В брака има много повече от това да бъдеш нужен някому, querido. Ти си твърде млад, за да се задоволиш с толкова малко.

Думите й го засегнаха.

— Нима не съм ти бил достатъчен?

Тънките й пръсти се обвиха около неговите.

— Знаеш, че не това имах предвид. Просто искам да имаш най-доброто — едно младо момиче, умно и мило, което ще те обожава и ще кара сърцето ти да пее.

Той се наведе и я целуна по челото.

— Аз имах най-доброто, Констанца. Не очаквам това да се случи отново.

— Diabolo! — промърмори тя и в очите й заблестяха сълзи. — Това е краят на моя живот, querido, а не на твоя. Обещай ми, че след като си отида, ти ще живееш живота си пълноценно. Длъжен си да го направиш.

Преди да успее да й отговори, влезе свещеникът, облечен в дълга бяла роба. Думите му, изречени на бърз испански, се отнасяха към Констанца.

Кайл тихо се оттегли в ъгъла, за да наблюдава ритуала. Констанца едва ли имаше нужда от изповед. На душата й не тежаха грехове, защото тя бе най-прекрасната жена, която някога бе познавал. Чу молитви за упокой.

Почувства се някак си странно откъснат от ставащото пред очите му. Над леглото висеше разпятие, изобразяващо страданието и пролятата кръв на Божия син. Неанглийската сцена едновременно го заинтригува и отблъсна. Но за Констанца тази вила бе като скъп спомен от детството, носещ просветление и мир. Затова си струваше дългото пътуване.

Докато свещеникът привършваше с молитвите, Кайл бе осенен от зашеметяваща мисъл. Как не му бе хрумнало досега? Пристъпи напред и каза на френски:

— Отче Джоакин, можете ли сега да венчаете мен и сеньора Торес?

— Кайл! — ахна Констанца.

Свещеникът примигна зад очилата в сребърни рамки.

— Не е необходимо. Тя вече е миропомазана. Всички грехове са й опростени.

— Тя никога не е била грешница — остро отвърна Кайл. — Аз искам да се оженим не заради Бог, а заради нея и заради себе си. — Гласът му омекна, когато попита на английски: — Ще ме приемеш ли за свой съпруг, моя скъпа Констанца?

Тя го погледна безпомощно.

— Не е правилно да се изправиш пред младата си невеста като току-що овдовял мъж, mi corazon.

Той приближи до леглото и взе ръката й.

— Това, което е помежду ни, няма нищо общо с нея, Констанца. — Поколеба се, изненадан от силното си желание за този брак. — Не искам да те насилвам, но ще бъда много щастлив и за мен ще бъде голяма чест, ако се съгласиш да станеш моя съпруга.

Известно време тя остана мълчалива. После устните бавно се извиха в сияйна усмивка.

— Ако наистина го искаш, за мен не може да има по-голяма радост.

Кайл погледна към свещеника.

— Ще изпълните ли церемонията, отче Джоакин?

— Би било много необичайно, а и вие не сте католик. Замисленият му поглед се отмести от Констанца към Кайл — Но със сигурност Бог би благословил подобен съюз.

Кайл отиде в стаята си, за да вземе златния пръстен с печата и герба на Ренборн. Когато се върна, Тереза бе подредила цветя край леглото и бе дала изящен букет на господарката си. Констанца бе подпряна на купчина възглавници, а тъмната й коса се спускаше по раменете. В украсения си с дантела бял пеньоар тя удивително приличаше на младоженка. Лицето й имаше леко развеселено изражение, ала очите й бяха ужасно уморени.

Кайл преплете пръсти с нейните. Макар че никога не си бе представял, че ще се ожени по този начин, когато погледна измъченото й красиво лице, разбра, че постъпва съвсем правилно. „Докато смъртта ни раздели.“ Повтори клетвата с твърд глас. Пръстенът бе твърде широк за тънкия и пръст но тя стисна златната халка в дланта си.

— Mi esposo… Съпруже мой…

Целуна я с безкрайна нежност, припомняйки си годините на страст и обич, които бяха споделили. Неговата любима… Неговата съпруга… Мили Боже, как би могъл отново да изпита подобна близост? Невъзможно!

Свещеникът и слугите, които бяха изпълнили ролята на свидетели, се оттеглиха и оставиха младоженците сами. Констанца затвори очи. Лицето й бе бледо и уморено.

— Виждам ги около себе си, Кайл — сънено промълви тя. — Родителите ми и сестра ми са се надвесили над мен като ангели. Всички онези, които съм обичала и изгубила. Толкова са истински, че се учудвам, че и ти не ги виждаш.

Кайл преглътна мъчително.

Дишането й се учести. Вече с усилие си поемаше въздух.

— Ще ме занесеш ли в градината? Искам да видя слънцето и цветята за последен път.

Поколеба се, мислейки за болката, която толкова дълго я бе измъчвала, но в момента тя изглежда се бе извисила над нея. Затова се изправи, отвори вратата към вътрешния двор и я взе на ръце. Невестата му бе лека като перце, занесе я до каменната пейка под портокаловото дърво, настани я в скута си и облегна главата й на рамото си.

— Удобно ли ви е, лейди Максуел? — тихо попита той.

— О, да! — Тя се намести с въздишка. Сладкият дъх на портокаловите цветчета опияняваше сетивата им. — Лейди Максуел… — промърмори Констанца с иронична нотка. — Колко внушително звучи!

Бризът шумолеше в листата над тях и белите венчелистчета се сипеха по черните й коси. Кайл я целуна нежно. Тя бе въплъщение на женската топлина и чар. Как щеше да живее без нея?

— Обичам те, Констанца. — Думите, които никога не бе изричал, сами се изплъзнаха от устните му.

Тя леко наклони глава.

— Знам, querido, но не мислех, че го осъзнаваш.

Младият мъж се засмя, питайки се как може едновременно да се чувства толкова щастлив и толкова нещастен, смехът му замря. Изведнъж осъзна защо бе почувствал толкова силна нужда да се ожени за нея — за да може да признае любовта си.

— Ти си все същата, скъпа моя.

— Не бих могла да бъда друга. — Спря, за да си поеме дъх, после с усилие продължи: — Аз бях благословена, Кайл. След смъртта на семейството ми смятах, че съм прокълната, обречена на греховен живот и самота. Дълго след като надеждата вече си бе отишла, Бог ми изпрати теб, за да възстановя целостта ми. — Затвори очи за миг. Когато ги отвори, пламтяха като въглени. — Обичам те, съпруже мой. И заради мен — продължи напред и живей!

— Ще го направя, mi corason!

Констанца не каза нищо повече. Той я държа, докато сенките се удължиха. Цветчетата продължаваха тихо да се сипят над главите им. Най-после остана сам.