Мери Джо Пътни
Дивачката (23)

Глава 22

Попътният морски вятър бързо ги отведе до Кадис, чиито кули се издигаха като блестящи мечти. Макар че Констанца бе отраснала в Северна Испания, далече от брега, тя бе идвала в Кадис и никога не бе забравила красотата му.

Кайл крачеше по крайбрежния булевард. Искаше му се и Констанца да е с него, ала тя си почиваше под въздействието на лауданума.

Чувстваше се прекалено нервен, за да прекара целия ден във вилата, и затова реши да разгледа града. Величествените сгради и площади все още бяха запазили призрачното присъствие на финикийските търговци, които бяха основали Кадис преди три хиляди години. Както и на римляните, които го бяха превърнали в едно от най-големите и оживени пристанища на империята. Доскоро Кадис бе вратата на Испания към колониите, а цялото богатство от Америка се изливаше в хазната му.

Най-хубавата му част се намираше покрай атлантическия бряг. Докато наблюдаваше корабите, които влизаха и излизаха от пристанището, вълнението му от заобикалящата го красота се стопи, пометено от вината, че в този миг Констанца лежи на смъртното си легло. Ала въпреки това не можа да успокои ускорените удари на сърцето си, докато слушаше виковете на моряците. Нито да потисне копнежа си по далечни земи.

Когато се върна във вилата, ноздрите му все още бяха пропити с мириса на пристанище. Къщата бе много приятна, собственост на един негов приятел от Лондон, който бе забогатял от търговия с шери. Рексъм не одобряваше, че най-големият му син има за приятели търговци, но Кайл намираше, че тези мъже са много по-интересни и забавни.

Щом влезе в хладното, покрито с керамични плочки преддверие, Тереза, камериерката на Констанца, се спусна към него.

— Милорд! — извика тя и го погледна уплашено с големите си тъмни очи. — Елате бързо!

О, Господи, не, не още! Не толкова скоро. С разтуптяно сърце той профуча покрай прислужницата и се втурна към стаята, от която се излизаше във вътрешен двор с градина. Ароматът на портокалови цветчета нахлуваше през прозорците, болезнено жив в сравнение с ужасяващата неподвижност на Констанца. За един миг се ужаси, че вече е мъртва, но после видя, че гърдите й се повдигат.

Взе ръката й, сякаш можеше да я върне от далечното място, към което се бе запътила.

— Тереза, извика ли лекаря?

— Si, милорд. Но не знам кога ще дойде.

Неспособен да понесе своята безпомощност, Кайл й нареди:

— Донеси бренди!

Доволна, че има на кого да прехвърли отговорността, Тереза побърза да се подчини. Кайл започна отчаяно да се моли, а камериерката внимателно поднесе лъжицата към бледите устни на господарката си, давайки й капка по капка от златистата течност.

Клепачите на Констанца потрепнаха и тя ги отвори. Очите й бяха тъмни и уморени.

— Разтревожих те, querido — промърмори, тя. — Прости ми.

От гърдите му се изтръгна облекчена въздишка.

— Няма значение, след като все още си тук.

Тя стисна леко ръката му. Жестът й бе толкова слаб, че едва го усети.

— Моето време… още не е дошло. Ще ти кажа кога да изпратиш за свещеника.

Кайл й се усмихна, но вътрешно продължаваше да трепери. Инстинктивно бе усетил, че още малко и тя щеше завинаги да го остави. А той не беше готов да я пусне да си отиде.

Не беше готов.