Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Булка (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wild Child, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 107 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Мери Джо Пътни. Дивачката

Оформление на корицата: Петър Христов

ИК „Бард“, 2000

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

Глава 1

Доминик Ренборн се събуди с ужасно главоболие. Невидим барабан неуморно тътнеше в главата му. Не биваше да пие толкова много на боксовия мач миналата вечер. Сега през целия ден щеше да си плаща.

Постепенно осъзна обаче, че тътенът не е само в главата му. Къде, по дяволите, се бе дянал Клемънт? О, да! Замина за провинцията, за да навести болната си майка! Истинско безобразие!

Добре знаеше, че мъчителното главоболие няма да стихне скоро. Провеси крака от леглото и се огледа намръщено. От наклона на слънчевите лъчи си личеше, че бе превалило пладне. А той все още бе облечен със снощните бричове и риза. Поне бе успял да смъкне сакото и ботушите, преди да се просне на леглото.

Прозина се и се затътри към дневната. Надяваше се майката на Клемънт скоро да оздравее, защото навсякъде цареше пълен хаос и ако камериерът му не се завърнеше до ден-два, щеше да бъде принуден да си потърси чистачка.

Отвори вратата на дневната и застина на прага. Отсреща го гледаше двойникът му.

Или по-точно — безупречно облеченото негово копие. Почувства се така, сякаш го заляха с кофа ледена вода.

Преди да успее да измисли някакъв язвителен поздрав, брат му изрече:

— Трябва да се обръснеш и да се подстрижеш. — Срита смачканото сако с върха на блестящия си ботуш. — Ще пламне цяла клада, ако се изгорят боклуците в тази стая.

— Не си спомням да съм ти искал мнението — кисело отвърна Доминик. Никой на този свят не бе способен да го ядоса толкова, колкото баща му и брат му. Откога не се бе виждал с Кайл? Най-малко две години. Пътищата им се пресичаха много рядко, а при среща само студено си кимаха. Не се движеха в едни и същи кръгове, което напълно ги устройваше.

— Защо си дошъл? Да не би Рексъм да е умрял?

— Графът се радва на обичайното си здраве. Доколкото това може да се каже за един хронично болен човек.

Кайл закрачи нервно из стаята. Напрежението и притеснението струяха от цялото му същество.

Доминик затвори вратата, облегна се на нея и скръсти ръце пред гърдите си, наслаждавайки се на смущението, обхванало неговия брат близнак. Кайл винаги бе успявал да прикрива безпокойството си под ледена маска, но днес това като че ли не му се удаваше. Приличаше на човек, който всеки момент ще избухне.

— След като нашият скъп баща е все още сред живите, на какво дължа благоволението да те видя в моята бедна бърлога?

Кайл се намръщи. След някоя и друга година тежкият му характер щеше да издълбае дълбоки бръчки около устата, но засега лицето му бе абсолютно еднакво с това, което Доминик всяка сутрин виждаше в огледалото. Само малко по-пълно. Във всичко останало близнаците си приличаха като две капки вода. И двамата бяха малко над средния ръст, широкоплещести, добре сложени, с черни, леко къдрави коси. Като момче Доминик се радваше на удивителната прилика с брат си. Сега я ненавиждаше. Струваше му се нелепа, защото по характер бяха напълно различни.

— Може би посещението ми е проява на братска привързаност.

— Да не би да ме мислиш за глупак, лорд Максуел?

— Да — безцеремонно заяви брат му, а презрителният му поглед обходи безпорядъка в стаята. — Толкова ли ти харесва да се въргаляш в тази кочина?

Доминик сви устни. Нямаше намерение да обсъжда личния си живот с брат си.

— Предполагам, че си дошъл, защото искаш нещо, макар че не мога да си представя какво би могъл да предложи един безполезен втори син на наследника и бъдещия господар на Рексъм.

Кайл промърмори с доста по-смекчен тон:

— Прав си. Нуждая се от помощ и само ти си в състояние да ми я окажеш.

— Нима?

Студеният блясък в очите му недвусмислено издаваше колко мрази да моли, но все пак Кайл продължи с равен глас:

— Искам през следващите няколко седмици да се представяш за мен.

След като се окопити от първоначалния шок, Доминик избухна в смях.

— Не говори глупости! Лесно мога да измамя само някой непознат. А и какъв е смисълът от този маскарад?

Доминик умееше по-добре да се представя за Кайл, отколкото Кайл успяваше да имитира Доминик, но не си бяха разменяли ролите, откакто бяха първокласници. Понякога Доминик се питаше как ли би протекъл животът му, ако и двамата бяха отишли в Итън.

— Сега… обстоятелствата са по-специални. Ще бъдеш сред непознати. — Кайл се поколеба и добави: — Ще ти заплатя щедро.

Доминик се бе запътил към малкия килер, но последните думи го накараха да спре и да се извърне. Очите му гневно засвяткаха.

— Махай се оттук! Веднага!

Брат му го бе мамил и предавал, но никога досега не си бе позволявал да се опитва да го купи.

Кайл измъкна от вътрешния си джоб връзка документи.

— Това ще е твоята награда, ако се справиш успешно със задачата.

Доминик ги разгърна и се вцепени, невярващ на очите си.

— Но… но това е нотариалният акт на Брадшо Манър!

— Знам отлично. — Кайл го измъкна от ръката на брат си и го пъхна във вътрешния джоб на сакото си.

Доминик получаваше скромна сума, която едва му стигаше да живее като джентълмен, а Кайл един ден щеше да наследи цялото богатство на Рексъм. Доста щедра награда заради това, че се бе появил на бял свят само десет минути по-рано. Отгоре на това, за двадесет и първия си рожден ден бе получил и Брадшо Манър — великолепно имение в Кеймбриджшър с прекрасна къща. Доминик би продал и душата си, само и само да притежава Брадшо Манър. И Кайл много добре го знаеше.

— Копеле проклето!

— Щом аз съм незаконороден, то какъв си ти, скъпи ми братко? — Кайл се усмихна самодоволно. Не се съмняваше, че е господар на положението. — Освен това думите ти петнят святата памет на майка ни.

Отговорът на Доминик бе доста цветиста ругатня. Кайл го държеше в ръцете си. И двамата отлично го осъзнаваха. Гърлото му пресъхна от ярост и безсилие. Влезе в килера, грабна една кана с бира и изля съдържанието й в съмнително чиста чаша. Не предложи на брат си.

Отпи жадно, върна се в дневната и се отпусна в най-близкото дълбоко кресло.

— Обясни ми защо искаш да се представя за лорд Максуел.

Брат му отново закрачи из стаята.

— Когато сме били момчета, баща ни и петият граф Греъм са обсъждали евентуален брак между мен и дъщерята на Греъм.

Доминик кимна. Това бе един от редките мигове, когато бе благодарен на съдбата, че не е първородният син.

— Онова момиче не беше ли лудо?

— Не е луда! — гневно възрази Кайл. — Просто е… по-различна.

Думите му прозвучаха така, сякаш вече се бе запознал с нея и бе останал доволен от видяното.

— Да не би да искаш да кажеш, че е просто ексцентрична? Ако е така, от нея ще излезе чудесна лейди Ренборн.

Кайл спря до прозореца и се загледа навън към почернелите от сажди лондонски комини.

— Граф Греъм бе изпратен с политическа мисия в Индия. Двамата със съпругата му са били убити от местни бандити. Лейди Мериъл е попаднала в плен. Била е само на пет години. Изминала е повече от година, преди да бъде предадена на английските власти. Преживените ужаси са я затворили в един свят, където не допуска никого. Не общува с околните, но това не означава, че е луда.

— Фактът, че не буйства, не означава и че е нормална! — възкликна Доминик. — Нима искаш да се ожениш за една побъркана само заради богатството й? Мили Боже, Кайл, това е отвратително!

— Изобщо не е така! — Кайл рязко се извърна, опитвайки се да запази самообладание. — Макар че съм длъжен да призная, че баща ми се отнася благосклонно към този брак именно защото тя е богата наследница.

— Винаги съм знаел, че е алчен, но съм изумен от готовността му да смеси благородната кръв на Ренборн с тази на една луда.

— Обсъдихме въпроса с нейния психиатър. След като тя е родена като нормално и напълно здраво дете, няма никаква причина да се предполага, че нейните деца ще бъдат засегнати от същото заболяване.

Доминик сви устни с неприкрита погнуса.

— Това ми звучи като опит да се прикрие горчивата истина, че за пари сте готови на всичко. Нима семейното щастие означава толкова малко за теб, Кайл?

Брат му се изчерви.

— Не става въпрос само за пари. Лейди Мериъл е много подходяща партия.

— А аз къде се вписвам в тази мила картинка? — Доминик отпи голяма глътка бира. — Да не би да се нуждаеш от помощ в леглото през първата си брачна нощ с онази умопобъркана? Вярно, че съм добър любовник. А ти пък никога не би паднал дотам, че да се любиш с някоя откачена.

— Дяволите да те вземат, Доминик! — Кайл гневно стисна юмруци. — Отчаяно се нуждаеш от няколко урока по добри обноски.

— Може би, но не точно от теб. Питам те още веднъж: какво искаш?

Брат му пое дълбоко дъх. Едва сдържаше гнева си.

— Годежът още не е официално обявен, защото настойникът й, лорд Еймуърт, държи аз да прекарам няколко седмици в имението на лейди Мериъл, за да се опознаем по-добре. Ако момичето не ме хареса, сватба няма да има.

Доминик се ухили злобно.

— И понеже отлично осъзнаваш, че не притежаваш и капчица чар, си решил да изпратиш мен, за да спечеля благоволението на нещастницата.

— За Бога, знаех си, че идването при теб е грешка!

Кайл се завъртя на пети и се запъти към вратата. Усетил, че е прекалил, Доминик вдигна ръка, за да го спре.

— Съжалявам. Не биваше да идваш, когато ме мъчи такова зверско главоболие. Мога да се закълна, че нямаш нужда от никаква помощ, за да омаеш една девица. Момичетата винаги са си падали по теб. — Първородните синове на знатните благородници по правило са изключително желани съпрузи, но Доминик благоразумно предпочете да не го изтъква. Още една обида и никога нямаше да узнае кое бе толкова важно, че да си струва Брадшо Манър. — Защо все пак се обърна към мен?

Кайл се поколеба за миг, но скоро желанието да спечели в тази рискована игра надделя.

— Аз имам друг… ангажимент. И след като не мога едновременно да бъда на две места, искам ти да отидеш в Уорфийлд.

Доминик го зяпна смаяно.

— Мили Боже, Кайл, какво може да е по-важно от това да се опознаеш с момичето, за което възнамеряваш да се ожениш? Трябва ти сам да решиш дали наистина си готов да сключиш този странен брак. Как бих могъл аз да те заменя в една толкова деликатна мисия?

— Другият ми ангажимент не е твоя работа! — сряза го брат му. — А колкото до отношенията ти с лейди Мериъл, макар че вероятно е твърде пресилено да допусна, че си истински джентълмен, след като досега си помагал на толкова много птички с прекършени криле, едва ли ще си способен да нараниш едно невинно същество. Освен ако не си се променил до неузнаваемост.

Доминик стисна зъби и преглътна язвителния си отговор. Щеше да бъде грешка, ако позволи на Кайл да го ядоса. Помисли си с копнеж за Брадшо Манър, но нямаше как да не изтъкне най-очевидното разрешение.

— А не е ли по-разумно да отложиш посещението си в Уорфийлд, докато не приключиш с другия си ангажимент? Или обратното?

— Нито един от двата ми ангажимента не може да се отложи. — Кайл смръщи тъмните си вежди. Много отдавна не бяха прекарвали толкова дълго време заедно. За Доминик се оказа изнервящо да вижда собствените си жестове и маниери у брат си.

— Лейди Мериъл има двама настойника — обясни Кайл. — Вуйчо й, лорд Еймуърт, поддържа нашия брак. Той смята, че един подходящ съпруг, както и бъдещите й деца, ще й помогнат да стане нормална жена.

— Хм, надали е възможно. Особено след толкова години…

— Подозирам, че тайното желание на лорд Еймуърт е племенницата му да има наследници. Той е бил много близък със сестра си. Предполагам, че така се надява да се утеши за преждевременната й смърт.

Доминик успя да потисне гримасата на отвращение.

— Вероятно всичко това има някакъв смисъл, но защо е нужно да се бърза? Ако са избрали именно теб като жребец за разплод, няколко седмици по-рано или по-късно няма да бъдат фатални за продължението на рода.

— Има едно усложнение. Чичо й, лорд Греъм, който е неин настойник откъм бащина страна, е против идеята лейди Мериъл да бъде омъжена. Той смята подобен брак за грях срещу природата.

Доминик бе напълно съгласен с лорд Греъм.

— Значи Еймуърт копнее да обяви годежа, преди Греъм да е усетил какво се крои зад гърба му. Струва ми се, че се намесваш в някаква ужасна бъркотия, която може да приключи с невероятен скандал.

— Лейди Мериъл е на двадесет и три. Досега не е обявявана за невменяема, така че не се нуждае от позволението на настойниците си, за да се омъжи. — Въпреки че говореше плавно и уверено, нещо в погледа на Кайл издаваше смътно безпокойство. — Лорд Еймуърт ме увери, че Греъм ще се примири със свършения факт, стига девойката да изглежда доволна от промяната. И понеже в момента Греъм е на пътешествие из Европа, Еймуърт иска племенницата му да се омъжи преди завръщането му.

— А на теб, Кайл, защо ти е нужна тази женитба? Има много други богати наследнички. Не ми се вярва да вършиш всичко това само защото си влюбен до уши в една побъркана.

Лицето на брат му като че ли се вкамени.

— Предпочитам лейди Мериъл пред всички други кандидатки. Уверен съм, че и двамата ще спечелим от брака.

На Доминик цялата тази история продължаваше да му намирисва на нечестна сделка.

— Все още не разбирам как бих могъл да ги измамя. Едва ли е възможно да остана в това имение със седмици, а след това да изчезна и ти да заемеш мястото ми, без никой да забележи промяната.

— Лейди Мериъл живее само с две свои далечни братовчедки и прислугата. Дръж се естествено, не се сближавай с никого и прекарвай повече време с момичето, за да може тя да се почувства добре в компанията ти.

— И най-вероятно именно тя ще разбере за подмяната! — гневно възкликна Доминик. — Дори кучетата и конете ни различават!

— Тя… тя не обръща внимание на хората. Посетих за кратко Уорфийлд. — Кайл замълча за миг. — По време на вечерята ми хвърли само един поглед и после се зае със супата си. Съмнявам се, че ще забележи някаква разлика между теб и мен.

Доминик се опита да си представи първа брачна нощ с восъчна кукла.

— Това ми прилича повече на изнасилване!

— Дяволите да те вземат, Дом, не съм дошъл, за да слушам глупавите ти възражения! — избухна Кайл. — Ще ми помогнеш ли или не?

Накъсаните думи проехтяха като плясък на камшик. Едва сега Доминик осъзна това, което трябваше да проумее много по-рано: брат му страдаше. Въпреки невъзмутимостта му си личеше, че нещо не е наред. Нима бе преживял любовно разочарование, толкова покъртително, че вече му бе все едно за коя жена ще се ожени? Някога щеше да се осмели да го попита, но не и сега. Отношенията им изключваха всяка проява на братска загриженост и доверие.

Явно обаче Кайл бе отчаян. А Брадшо Манър все пак бе твърде щедро заплащане само за няколко седмици работа.

Въпреки вечните им търкания Доминик не се радваше на факта, че неговият брат близнак е изпаднал в затруднено положение. Затова реши да приеме предложението по-скоро от съчувствие отколкото заради примамливата награда.

— Добре. Ще изпълня молбата ти.

Кайл въздъхна с облекчение.

— Добре. Очакват ме в понеделник в Уорфийлд, така че не ти остава много време да се приготвиш.

— Толкова скоро?

— Имаш ли някакви неотложни дела, които да те задържат в града?

Не, по дяволите, наистина нямаше. Щеше да се наложи да откаже няколко покани за обеди и вечери, навярно щеше да липсва на неколцина от приятелите си, но за никого от тях присъствието му не бе жизнено необходимо.

Като по-малък син на знатен английски благородник Доминик бе постъпил в армията и бе получил бойното си кръщение при Ватерло.[1] И макар че не се бе посрамил в ожесточените схватки, от тази война бе извлякъл една ценна поука — не бе роден за войник.

Затова продаде офицерския си чин и заживя безгрижния живот на млад и свободен джентълмен. Наслаждаваше се на бляскавия сезон в Лондон и на дългите посещения в провинциалните имения на приятелите си през мъртвия летен период. Беше достатъчно темпераментен, за да го смятат за жизнен и забавен, но и твърде благоразумен, за да се забърка в някоя неприятност. Вече обаче бе станал на двадесет и осем и бе започнал да се уморява от удоволствията. Бездействието му тежеше.

Ако станеше собственик на Брадшо Манър, животът му щеше да придобие смисъл. Плодородните земи, огромните конюшни, пълни с великолепни коне… Копнежът му бе толкова силен!

— Ще се приготвя за понеделник. Какво трябва да направя?

— Първо се подстрижи — сухо рече брат му. — Ще трябва да вземеш и някои от дрехите ми. Има още много да се желае от твоя шивач.

Доминик мислено се закани преди края на предстоящия маскарад да съсипе уж случайно поне един от драгоценните костюми на Кайл.

— Нещо друго?

— Морисън ще те придружи. Само той ще знае за замяната.

Доминик едва се сдържа да не изпъшка на глас. Морисън, камериерът на брат му, бе не по-малко превзет от господаря си.

— Ако се наложи, Морисън ще може ли да се свърже с теб?

Кайл се поколеба.

— Ще знае къде съм, но ще бъде почти невъзможно да ми се обади. Вероятно ще отсъствам за четири-пет седмици. Очаквам от теб да ме прикриваш каквото и да стане. Щом установиш приятелски отношения с лейди Мериъл, си тръгвай. Колкото по-малко време прекараш в Уорфийлд, толкова по-слаба е вероятността някой да забележи измамата.

С този довод Доминик се съгласи моментално.

— Значи: подстригването, дрехите, камериера. Трябва да ми разкажеш и за срещата си с Еймуърт, както и да ми опишеш Уорфийлд.

— Разумна забележка. — Кайл се намръщи. — Не можеш обаче да дойдеш в Рексъм Хаус. Слугите ще останат смаяни, като ни видят заедно. Двамата с Морисън ще донесем довечера дрехите и необходимата ти информация. Надявам се, че дотогава ще си се подстригал.

Доминик потисна въздишката си. Явно брат му никога нямаше да се откаже от господарските си маниери.

— Само още нещо. Искам да ми подпишеш официален документ, че имението Брадшо ще стане моя собственост, ако се справя успешно със задачата.

Кайл вече се бе запътил към вратата. Последните думи на брат му го заковаха на място. Извърна се. Очите му застрашително блестяха.

— Нима се съмняваш в моята дума, Доминик?

Колкото и да бе странно, Доминик му вярваше.

— Не, но бих искал да съм сигурен, че ще си получа обещаното, в случай че по време на тайнствената си мисия бъдеш хвърлен от коня си и загинеш.

Кайл иронично повдигна вежди.

— Ако това се случи, скъпи братко, то ти ще бъдеш следващият граф Рексъм.

След тези думи излезе и затръшна вратата зад гърба си.

Бележки

[1] На 18 юни 1815 г. край Ватерло англичаните и прусаците разгромяват французите. Това не само е последната битка на Наполеон, но и краят на една 25 годишна война, превърнала се в гигантска за времето си касапница (142000 участници, около 60000 жертви). — Б.пр.