Мери Джо Пътни
Дивачката (17)

Глава 16

Кайл почука леко и влезе в каютата на Констанца. Тя се бе излегнала върху малкия шезлонг и се оглеждаше в ръчното си огледалце, докато нанасяше малко руж върху бузите си с пухкава заешка опашка. Тутакси обаче направи тъжна гримаса.

— Ех, querido, залови ме. Не е ли изумително, че суетата ни съпътства до края на дните ни? Тя е един от седемте смъртни гряха. Само той е достатъчен, за да бъда осъдена да горя във вечния огън.

Доволен, че се чувства достатъчно силна, за да се загрижи за външния си вид, Кайл целуна тънката й парфюмирана ръка, преди да се настани на стола срещу шезлонга.

— Лицето ти, Ла Палома, беше твоята съдба и твоят успех.

Тя въздъхна. Оживлението й бързо помръкваше пред завладяващата умора.

— Мое проклятие и мое спасение.

— Смяташ, че красотата ти е проклятие? — Мисълта го натъжи. Бе изпитвал такова удоволствие да съзерцава съвършеното й лице.

Констанца потупа сребърната рамка на огледало и придоби мрачен израз.

— Аз имах сестра, само една година по-голяма от мен. Като малки двете бяхме много близки, но когато пораснахме, станахме… съпернички. И тя беше хубава, но не колкото мен. А аз, безсрамното създание, се перчех дръзко с красотата си. Семейството ми бе хидалго^[1], а аз имах много големи планове. Хвалех се наляво-надясно с великия съпруг, който ще имам, с богатството и бижутата, които ще нося. Майка ми окуражаваше тези мечти, защото моят успех щеше да бъде нейният триумф.

Кайл бе изненадан и заинтригуван. Досега Констанца никога не бе говорила за миналото си.

— Съвсем естествено е майките да се гордеят с дъщерите си — отбеляза той, надявайки се думите му да я подтикнат да продължи.

— Което не бива да става за сметка на другата дъщеря.

Констанца отпусна глава, а лицето й придоби отнесен израз.

— Моята сестра, Мария Магдалена, бе много по-добра и мила от мен. И далеч не толкова амбициозна. Тя искаше да бъдем приятелки, но аз все странях от нея. След това дойде войната и моето семейство бе унищожено. Чувах писъците на сестра си, докато… войниците я изнасилваха. — Констанца затвори очи и по лицето й премина болезнен спазъм. — Виковете й спряха едва когато й прерязаха гърлото.

Кайл се взираше в нея, потресен от спокойно изречената изповед.

— Ти си чула предсмъртните й викове?

— О, да. — Усмихна се горчиво. — Аз също бях изнасилена, но заради красотата ми офицерът ме направи своя любовница. Реши, че съм твърде хубава, за да бъда убита. Просто бях оставена да умра от глад сред руините на моя дом и труповете на близките ми.

Взе ръката й. Гърдите му се изпълваха с безпомощен копнеж да промени миналото й.

— Querida^[2], толкова съжалявам… Никой не би трябвало да преживее подобно страдание! Истинско чудо е, че не си полудяла.

Тя отвори очи — тъмни и пронизващи — и го погледна право в лицето.

— Когато Божията ръка удря, всеки смъртен е безпомощен. Но аз никога няма да си простя, че моята сестра умря, без да узнае колко много всъщност съм я обичала. Бих дала всички богатства на света, за да мога да й го кажа.

Кайл изведнъж разбра защо тя му бе разкрила толкова много за себе си и сухо рече:

— Ти се опитваш да ми дадеш съвет за моя брат, нали?

— Сега не е време да се хитрува. Един ден се похвалих на Мария Магдалена какво прекрасно предложение за женитба съм получила. А на следващия ден и тя, и светът, който познавах, бяха мъртви. — Констанца преглътна с усилие. — Понякога си мисля, че Бог я дари с такава бърза смърт заради добрата й душа. А на мен, с моята порочност, не ми е отредена подобна милост.

От думите й го заболя.

— Нима животът ти е бил толкова ужасен, че предпочиташ да си умряла тогава?

Очите й омекнаха.

— Имаше и много хубави неща, mi corazon. Но това не бе животът, който бих си избрала.

Трябваше да е глупак, за да приеме думите й лично. Разбира се, тя не би избрала доброволно да преживее трагедията, която я бе сполетяла. Ала ако това не се бе случило, двамата никога нямаше да се срещнат. Съвсем егоистично на него му се искаше тя да е благодарна на съдбата, че все пак ги е събрала.

Гласът й внезапно прекъсна мислите му.

— Ако се върнеш в Англия и откриеш, че брат ти внезапно е умрял, ще бъдеш ли доволен от сегашните ви отношения?

Беше съвсем наясно с отговора. Винаги бе смятал, че напрежението между него и Дом е само временно. Докато брат му започне да се държи разумно и двамата отново станат приятели. И все пак в живота всичко става…

— Ти каза, че твоята сестра е искала да бъдете близки. Моят брат обаче никога не е показвал такова желание. Той продължава да проявява същото безсмислено упорство, както когато бяхме момчета.

— Виновникът никога не е само един, mi corazon — промърмори Констанца. — Можеш ли съвсем искрено да кажеш, че за всички недоразумения помежду ви е отговорен само той?

Кайл сърдито скочи на крака и отиде до прозорчето. Отвън бушуваше буря и дъждът се изливаше на талази върху оловносивото море.

— Аз винаги съм изпълнявал задълженията си, докато Доминик пропилява живота си. Той можеше да дойде с мен в Кеймбридж и да се подготви за свещеник, ала не го направи.

Толкова се бе надявал, че брат му ще се съгласи. Така щяха отново да се сближат. Отказът на Дом му бе подействал като плесница.

— Моят баща му купи офицерски чин в кавалерията. Но той се отегчи и го продаде само след година. Можеше да пътува, да научи много нови неща, да ми разказва в писма за това, което е видял и открил. А не да прекарва дните си в безсмислени удоволствия. Ако аз имах неговите възможности… — Преглътна горчивите думи, ненавиждайки гнева и завистта в гласа си.

— Повечето хора биха казали, че твоите възможности са били много по-големи — мъдро отбеляза Констанца. — Да не би да му завиждаш за свободата? Нима го презираш, че не се възползва от нея по същия начин, по който би го сторил ти?

Кайл потрепери. Разбира се, че не завиждаше на Доминик! Силата, богатството — всичко принадлежеше на по-големия син. Кайл бе роден за това. Защо тогава ревнуваше от факта, че неговият брат е… свободен?

Затвори очи, чувствайки, че се задушава. Искаше му се да ридае, а уж той бе истинският щастливец.