Мери Джо Пътни
Дивачката (13)

Глава 12

Да остане буден, докато татуировката изсъхне, се оказа лесно. Много по-трудно му бе да заспи. Когато най-после се унесе в неспокоен сън, засънува с поразителна отчетливост как се люби с Мериъл. Събуди се сам. Сърцето му блъскаше в гърдите, а главата му бе замаяна. Не можа веднага да се отърси от обезпокоителното видение, на което тялото му така всеотдайно бе откликнало.

Изми си лицето и отръска изсъхналата кана. Имаше нещо варварско, много неанглийско и разточително в това да види кожата си изрисувана.

Припомни си как малките й ловки ръце се движеха по кожата му и рязко се извърна от огледалото. Вече не можеше да отрича колко силно го привлича това момиче. Важното бе да съумее да овладее това неуместно желание.

 

Настроението му се пооправи едва когато слезе за закуска и узна, че лорд Еймуърт си е заминал. Но в същото време се притесни, че не е станал по-рано, та да изпрати по-възрастния мъж. Наля си чаша чай с надеждата, че топлата течност ще повдигне малко духа му.

Пиеше вече втората чаша, когато в трапезарията се появи госпожа Ректър и също си наля.

— Лорд Еймуърт остана много доволен, че вие двамата с Мериъл се разбирате добре — отбеляза жената, докато се настаняваше на масата.

Доминик реши, че е по-хубаво да прояви благоразумие и предпазливо отговори:

— Аз много я ценя, но не съм сигурен доколко този брак е разумен. Какво е мнението на лекарите, които са я преглеждали?

Госпожа Ректър стисна устни.

— Не са казвали нищо ясно и определено. Те всички са категорични, че не е нормална — сякаш е нужно да учиш в Единбург, за да го разбереш! По всичко останало не постигнаха съгласие. Повечето смятат, че за нея ще е по-добре да се подложи на лечение в психиатрична болница, но всеки си има свои идеи как точно да я лекува.

— А тези лекари наблизо ли практикуват?

— Доктор Крейторн е един от най-уважаваните авторитети в своята област в цяла Англия. Има клиника в Блейдънхам, само на двадесетина километра оттук. — В гласа й се прокрадна ирония, когато добави: — Казват, че била много модерна.

— Смятате ли, че Мериъл ще се повлияе от подобно лечение?

Госпожа Ректър зарея поглед през прозореца.

— Ако го вярвах, лично щях да я заведа в Блейдънхам. Но аз съм втора братовчедка на майката на Мериъл. Лудостта се предава в нашето семейство. — Усмихна се тъжно. — Самата аз не съм много практична.

Доминик се замисли над думите й.

— Вие смятате, че Мериъл е… по-особена по рождение?

Госпожа Ректър кимна.

Може и да имаше право, но Доминик би желал да чуе и мнението на лекар. Изведнъж мисълта да се отдалечи за един ден от Уорфийлд и Мериъл му се стори много примамлива.

 

— Лорд Максуел, какво удоволствие! — възкликна доктор Крейторн. Висок, слаб и внушаващ доверие, той прекоси приятно обзаведената приемна.

Блейдънхам наистина бе впечатляваща клиника. Къщата бе разположена в края на селото — просторна и комфортна, с голяма градина в задната част, скрита от минувачите зад висока каменна ограда. В никакъв случай не приличаше на някоя адска дупка.

— С какво мога да ви помогна? — продължи докторът.

Доминик бе започнал да разбира защо Кайл изпитваше такова удоволствие да е наследник. Титлата без съмнение предизвикваше мигновена промяна на отношението.

— Разбрах, че сте преглеждали лейди Мериъл Греъм. Интересуват ме вашите заключения.

Крейторн се поколеба.

— Подобна дискусия обикновено се ограничава в семейството.

— Аз може да стана част от него — сухо заяви Доминик. — Разбирате ли какво искам да кажа?

Лекарят разбираше, затова поклати глава и рече:

— Толкова тъжен случай. Чичо й, лорд Греъм, оценява постиженията на съвременното лечение, но другият й настойник е доста закоравял и упорит. Той просто отказва да приеме фактите. Сякаш не желае тя да… — Не довърши и припряно продължи: — Моля да ме извините за казаното. Лорд Еймуърт със сигурност желае най-доброто за племенницата си, но поведението му е много старомодно.

— Запознат съм с разногласията на настойниците — равнодушно отбеляза Доминик. — Бих искал да знам обаче колкото е възможно повече за нейното състояние.

Лицето на Крейторн се проясни. Един съпруг щеше да има много по-голяма власт по отношение лечението на жена си и би могъл да се наложи над твърдоглавия й настойник.

— Няколко пъти съм преглеждал момичето и мога с абсолютна увереност да заявя, че да я оставят да расте на воля е било възможно най-лошото лечение. Създаването на строги навици е било много важно условие за развитието й. Без подобна дисциплина нейното поведение се е влошило.

Доминик се намръщи.

— В какъв смисъл?

— Пациентката е станала много безразсъдна. Последния път, когато я посетих, тя ме отведе до един стар замък, където направи опит за самоубийство. Бях изплашен за живота й. — Лицето му потъмня. — Тъкмо смятах да изпратя лодки да претърсят реката, когато тя се появи с абсолютно невъзмутимо изражение на лицето.

Доминик едва се сдържа да не се засмее. Значи той не бе единственият, пред когото малката вещица бе разиграла зловещата си шега! Но как можеше докторът да я смята за недисциплинирана, след като бе видял градините й? Запазвайки сериозното изражение на лицето си, младият мъж попита:

— И какъв тип лечение бихте използвали при нейния случай?

— Първо и най-важно е тя да бъде преместена от Уорфийлд и неговото гибелно влияние. Ще разработим специален режим за нея, който след известно време може да се промени и обогати. Аз включвам различни терапии в зависимост от състоянието на пациента. — Крейторн смръщи гъстите си вежди. — Позволете да ви разведа из отделенията. Така ще получите отговори на всичките си въпроси.

Доволен, че лекарят няма нищо против да изпълни молбата му, Доминик го последва по коридора, който водеше към западното крило на къщата и свършваше пред масивна желязна врата. Крейторн я отвори с голям ключ, закачен на халка на колана му.

От другата страна нямаше модерни мебели. Коридорът бе боядисан в бяло без никакви украси.

— Много е важно да не превъзбуждаме пациентите — обясни лекарят. — Повечето от тях са с трайни умствени и нервни увреждания.

Поеха в полумрака. Стъпките им отекваха в тишината. Въпреки безукорната чистота из въздуха се носеше лекият дъх на гнило.

Крейторн спря пред една врата и посочи към малкия закрит прозорец, през който можеше да се наблюдава вътрешността на стаята.

— Пациентите трябва да се научат на самодисциплина. Това е една от двете ни усмирителници.

Доминик надникна. Стаята бе чиста и крайно спартанска. Един дървен стол бе завинтен за пода, а към него бе привързан едър мъж в усмирителна риза. Главата му висеше на гърдите и от него се излъчваше такова пълно отчаяние, че Доминик усети как кръвта му се смръзва.

— Всички пациенти ли са вързани?

— Господин Инок е един от най-трудните ни случаи и прекарва доста време в усмирителна риза. Обаче вярвам, че той вече започва да разбира: при нас лошото държание винаги се наказва, а доброто неизменно се награждава. Страхът е много полезен за укрепване на самодисциплината.

Доминик си представи Мериъл на мястото на този нещастник и стомахът му се сви.

— А дали подобно лечение е подходящо за една нежна и слаба жена?

— Наркотиците и различните успокоителни обикновено са много ефективни при жените, но понякога се налага да бъдат използвани и усмирителни ризи — със съжаление отвърна докторът. — За разлика от повечето заведения за душевноболни обаче, аз никога няма да позволя моите пациенти да бъдат оковавани, независимо колко тежък случай са.

Доминик реши, че и това все пак е нещо. Щом Блейдънхам е една от най-модерните лудници, то какво ли представляваха останалите?

Крейторн продължи по коридора.

— В дъното е ледената баня. През зимата ледът се докарва от Шотландия и се съхранява в специални съдове. Разходите никак не са малки, лорд Максуел, но аз ви уверявам, че ние не се скъпим, когато става дума за нашите пациенти.

Силен трясък разцепи тишината, последван от гнусни сквернословия. Доктор Крейторн изруга тихо и ускори крачка.

— Господин Джоунс има пристъп. След като го видите, ще разберете нуждата от усмирителни помещения.

Трима едри мъже, облечени в сиво, затичаха към тях от другия край на коридора. Единият отключи стаята на господин Джоунс.

Изпълнен с любопитство, Доминик искаше да ги последва, но доктор Крейторн го спря.

— Недейте. Не е безопасно.

Можа само да надникне през отворената врата. Помещението бе толкова голо, че приличаше повече на килия отколкото на болнична стая. Единствената мебел бе тясно легло, което също бе завинтено към пода. Господин Джоунс обаче, изненадващо дребен мъж, бе изтръгнал леглото, размахваше го като оръжие и с пресипнал глас бълваше порой от ругатни. В следващия миг застрашително се нахвърли върху пазачите си. Двама от тях успяха да се изплъзнат, но третият бе притиснат до стената. Леглото се стовари върху му и мъжът се строполи, виещ от болка.

Преди Джоунс отново да вдигне оръжието си, другите двама успяха да го повалят. Макар и високи и яки, те едва го удържаха.

След миг доктор Крейторн се появи с усмирителна риза. С умение, придобито от дългата практика, санитарите я нахлузиха през главата на пациента и обездвижиха ръцете му. След това началникът им натъпка носната си кърпа в устата на Джоунс и прекъсна пороя от мръсотии.

— Ще го отведат в друга усмирителна стая — обясни доктор Крейторн. — Мислех, че ледените бани са му помогнали, но това бе нов пристъп на болестта.

Санитарят, който си бе изпатил най-много, се надигна от пода с изкривено от болка лице.

— Май ми е счупил ребрата, сър.

— Наистина доста силно те удари — загрижено поклати глава лекарят. — Върви в амбулаторията. Ще те прегледам, след като покажа на лорд Максуел останалата част от отделението.

Потресен, Доминик тръгна мълчаливо.

— Мъжете държим в западното крило, а жените в източното — каза Крейторн и отключи друга врата. — Така са стриктно разделени. Затова в Блейдънхам никога не е имало скандал.

На Доминик му бе нужно известно време, за да разбере, че лекарят имаше предвид няколкото нашумели случая, при които луди жени бяха съблазнени и впоследствие забременели от пациенти. Понякога нападателите бяха и от персонала. Мили Боже, как е възможно болни жени като Мериъл да бъдат подлагани на подобно ужасно изпитание!

Първата килия, в която Доминик надникна, бе празна, но от втората се носеха протяжни звуци. Погледна през малкото прозорче на вратата. Някаква разрошена жена се бе свила в ъгъла. Обвила колене с ръце, тя се люлееше напред-назад. Риданията й биха разплакали и ангелите.

Лицето му се изопна и той спусна капака.

— Каква е нейната история?

— Госпожа Уикър е преживяла повече от десет спонтанни аборта — съчувствено заобяснява докторът. — Само първото й дете е било износено докрай, но е умряло почти веднага след раждането. През последната година тя е неконтролируема.

Доминик напълно я разбираше. Що за човек бе този съпруг, който бе подложил жена си на подобно мъчение?

— И как я лекувате?

— Поставяме пиявици на слепоочията, за да укротим изблиците на ярост. Освен това й даваме очистителни и й правим кръвопускане. От седмици не е имала пристъпи.

Ледени бани. Усмирителни ризи. Пиявици и очистителни. Нищо чудно, че Еймуърт не желаеше да изпрати Мериъл в подобно място. Доминик също не смяташе, че би могъл да я подложи на такова лечение.

— Много ли пациенти се подобряват достатъчно, за да се върнат към нормален живот? — попита той, след като мрачната обиколка свърши.

— Някои… да. Има и такива случаи. — Лицето на лекаря придоби тъжен израз. — Постигнал съм най-добър успех с жени, страдащи от меланхолия. Навремето вярвах, че медицината ще се справи с всички душевни заболявания, но сега съм разколебан.

Поне беше честен. Доминик обаче не искаше Мериъл да бъде поверена на грижите му. Тя не беше меланхолична, а слънчева и жизнена. Понякога дори приличаше на буйна вихрушка.

— Пациентите през цялото ли време са заключени в стаите си?

— Разходката в градината е една от наградите за добро поведение. Позволете ми да ви заведа там.

Ала градините на Блейдънхам се оказаха разочарование. Само чакълени алеи, малки полянки, редки храсти и тук-там някоя пейка. Може би лехите с цветя се смятаха за превъзбуждащи.

Високите каменни стени завършваха с извити навътре остри шипове. Ако това бе най-модерната и напредничава клиника за душевноболни в цяла Англия, Доминик би предпочел да умре от инфаркт за броени секунди, отколкото да бъде сполетян от умствено разстройство.

— Никога досега не сме имали избягал пациент — с гордост рече лекарят, след като проследи погледа на госта си. — Хората в селото ни смятат просто за добри съседи.

В дъното на градината две едри жени в сиво вървяха на няколко крачки от две пациентки. Когато групата се обърна и се запъти към къщата, Доминик видя как по-възрастната жена, тази отляво, се взира с невиждащ поглед нанякъде. Ужасяващата му празнота го потресе.

Другата пациентка гледаше право в него и той видя как очите й заблестяват. Високата млада жена със силни черти и сплъстена черна коса би била доста красива при други обстоятелства.

Доктор Крейторн снижи глас:

— Жената отляво, госпожа Гил, може би скоро ще се прибере у дома. Тя има склонност към самоубийство, но напоследък е доста спокойна. Няколкото дози наркотик укротиха пристъпите й.

От това, което виждаше, Доминик заключи, че горката жена е в полусъзнание.

— А другата?

— Госпожа М… — започна той, но не довърши името. — Известна е като госпожа Браун. Съпругът й искаше по-специални грижи за нея, но се страхува, че съседите ще узнаят за състоянието й. Предполагам, че им е казал, че тя е в Италия, за да лекува дробовете си. Жалко. Оплел се е в паяжина от лъжи.

Доминик познаваше и други семейства, които отричаха, че има луди сред близките им.

— А състоянието й подобрява ли се?

— Има доста дълги моменти на просветление, но после губи напълно разсъдъка си особено когато съпругът й идва. Дори трябваше да го помоля да разреди посещенията си. Бих искал да му дам повече надежда, но поведението й е толкова непредсказуемо, че не съм особено оптимистичен. — Крейторн погледна замислено към пациентките си. — Бихте ли ме извинили? — Кимна и отиде да поговори с една от санитарките.

Доминик закрачи покрай стената. Непрекъснато сравняваше това нещастно място с прелестните градини на Уорфийлд. Силен вик ненадейно прекъсна мислите му. Обърна се и видя госпожа Браун да тича с безумни очи към него. Двете й придружителки безуспешно се опитваха да я настигнат.

Доминик досега не се бе страхувал от жена, но една силна и здрава луда сигурно представляваше заплаха. Все пак, проклет да бъде, ако побегне. Изправи рамене, готов да посрещне нападението. Но такова не последва. Вместо това госпожа Браун се вкопчи в ръката му и отчаяно заговори:

— Моля ви, сър, аз не съм луда! Държат ме тук без никакво основание. Ако съобщите на баща ми, той ще се погрижи да ме освободят. Генерал Еймс от Холиуел Грейндж. Моля ви, умолявам ви…

В този миг надзирателките я хванаха. Госпожа Браун се свлече на земята и обви ръце около коленете на Доминик.

— Еймс от Холиуел Грейндж! В името на Бога, пратете му само една бележка! Колкото да узнае, че съм тук, и да дойде да ме вземе!

Докато я отвеждаха, се появи доктор Крейторн.

— Вашият баща знае, че сте тук, госпожо Браун, но той е твърде разстроен от състоянието ви и затова няма сили да ви посети — нежно и успокояващо заговори той. — Вашият съпруг много пъти ви го е казвал.

— Моят съпруг е лъжец! — Погледът й отново се насочи към Доминик. — Точно той ме доведе тук. И знаете ли защо? Защото не бях покорна. Защото не исках да се съгласявам за всичко с него!

Преди да каже нещо повече, жените извиха ръцете й назад и я повлякоха към къщата. Доминик беше потресен.

— Мисля, че е важно винаги да бъдем честни с пациентите си, но тя все още е в плен на илюзии и е изпълнена с ярост — тихо рече Крейторн. — Не виждам никакви признаци на подобрение. За щастие съпругът й може да си позволи да я държи тук, където ние се грижим за нея. Може би някой ден с Божията помощ… — Гласът му заглъхна.

Доминик знаеше, че докато е жив, ще помни отчаяния зов за помощ в трескавия поглед на госпожа Браун. Обърна се и тръгна след Крейторн към къщата. Не се съмняваше, че той е способен лекар, искрено загрижен за пациентите си. Но си даде тържествена клетва, че никога няма да позволи да изпратят Мериъл в подобно място.