Мери Джо Пътни
Дивачката (12)

Глава 11

По-късно в салона поднесоха чая. Госпожа Маркс тъкмо наливаше на лорд Еймуърт, когато Мериъл изникна на прага. Беше сменила вечерната си рокля и сега бе облечена в широка източна дреха. Моделът уж скриваше женското тяло от похотливите мъжки погледи. Ала в действителност гънките на тъмната роба само стимулираха въображението. Поне що се отнасяше до Доминик.

Понесла една табла с три малки купички и купчина тънки пръчици, Мериъл прекоси персийския килим с босите си нозе. Косата й отново бе сплетена на плитка. Госпожа Ректър се усмихна.

— Колко мило. Тази вечер Мериъл ще изработи mehndi във ваша чест, лорд Еймуърт.

Мериъл коленичи пред вуйчо си със сведени очи. Доминик вече бе започнал да подозира, че ролята на покорна слугиня бе част от репертоара й. Може би бе виждала подобни прислужници в Индия и ги бе добавила към колекцията си от различни превъплъщения. Покорната слугиня. Умелата градинарка. Приказната фея. Дивото дете.

Умореното лице на Еймуърт светна.

— Бих искал да ми нарисуваш лента на китката, ако нямаш нищо против, Мериъл. — С тези думи той нави левия си ръкав и й поднесе китката си.

Тя потопи памучния тампон в една от купите и намокри кожата около китката. После потопи една от пръчиците в другата купа, пълна с гъста къна, и сръчно започна да рисува сложни индийски шарки. Изцяло се потопи в работата си. Както си бе помислил и Доминик, след като видя татуировката на Кемал, това бе истинско изкуство, което изискваше артистичност и вроден усет към цветовете.

Младият мъж забеляза, че Мериъл е потъмнила с къна веждите и миглите си, както често правеха жените от Изтока. При контраста с бялата кожа и сребристорусата коса резултатът бе поразителен. Сега лицето й излъчваше екзотична тайнственост и чувствено очарование.

Когато свърши с татуировката на Еймуърт, тя приближи до госпожа Ректър.

— Бих искала гривна на глезена, Мериъл — замислено рече дамата. — Ще помоля джентълмените да ме извинят, защото ще се обърна с гръб.

След тези думи тя отиде до едно голямо кресло с високи облегалки. Чу се шумолене. Явно вдигаше полите си, за да смъкне чорапа. Доминик отпи от чая си. Беше забавно, че тази жена не бе изгубила желанието си за лудории, макар че вече не бе младо момиче.

Гривната около глезена отне повече време. Когато бе завършена, госпожа Маркс протегна дясната си ръка. Мериъл нарисува изящна фигура във формата на извита лоза, която започваше от средния пръст, после продължаваше по задната част на ръката и свършваше точно под лакътя.

Докато Мериъл работеше, госпожа Маркс обясняваше:

— Къната трябва да се остави да изсъхне около час-два, лорд Максуел. — В очите й блеснаха игриви пламъчета. — Предполагам, че всичко това ви се струва доста странно.

— Необичайно — призна младият мъж, — но много очарователно.

Той очакваше своя ред, но след като Мериъл свърши с госпожа Маркс и намаза трите татуировки с разтвора от третата купа, тя грациозно се оттегли. Доминик разочаровано се запита дали къната е свършила, или просто той не е достоен за татуировка.

Госпожа Ректър се изправи, прикривайки прозявката си с малката си длан.

— Стана доста късно, нали? Ще се видим утре.

След като Мериъл си бе отишла, Доминик също бе готов да се оттегли. Нима тази сутрин той я бе проследил до древния замък? Толкова много неща се бяха случили за един ден.

Морисън го чакаше в спалнята, за да му помогне да свали модерното сако на Кайл. Камериерът още не му бе простил, че бе съсипал един от костюмите на брат си. Тъй като обаче Доминик не бе в настроение да търпи неодобрителното изражение на лицето му, побърза да го освободи.

Доволен, че най-после е сам, Доминик приближи до прозореца, докато развързваше вратовръзката си. Съвършените геометрични очертания на лехите едва се мержелееха на лунната светлина. И преди се бе наслаждавал на гледката, но сега, след като сам се бе трудил над цветята, тя наистина му се струваше великолепна.

Вратата ненадейно се отвори и той се извърна. Помисли, че Морисън е забравил нещо.

Мериъл стоеше на прага и държеше в ръка таблата с приспособленията си за mehndi. След като затвори вратата зад гърба си, тя прекоси стаята и коленичи смирено пред него. Полите на дрехата й се разстлаха по пода.

Доминик преглътна аргумента, че младите дами никога не влизат в стаите на джентълмените. Мериъл явно не признаваше правилата на обществото.

— Значи дойде и моят ред — усмихна й се той. — Ще ми направиш ли лента на ръката, също като на вуйчо си?

Тя посочи към креслото. Доминик седна и разкопча маншета си. Тя пое ръката му с дългите си хладни пръсти и намръщено огледа китката.

— Нещо не е ли наред? — Погледна надолу и реши, че космите ще попречат на татуировката. Тъкмо се канеше да предложи на Мериъл да изрисува задната част на ръката му, когато тя спокойно започна да разкопчава ризата му. Той смаяно хвана ръката й.

— Мериъл!

Тя вдигна глава и го погледна с такава искрена невинност, че той се засрами от себе си. Припомни си, че Кемал имаше татуировка около шията, така че навярно това не бе нещо необичайно за нея.

Пък и не беше зле да свиква с мъжкото тяло, затова доразкопча ризата си и я изхлузи през главата. Почувства се неудобно да стои полуразсъблечен пред нея, но Мериъл изобщо не изглеждаше впечатлена. Тя приседна на облегалката на креслото и замислено прокара пръст по ключицата му, очевидно обмисляйки рисунката.

Кръвта запулсира във вените му. Лекото й докосване бе много по-възбуждащо от ласката на най-опитната любовница на света. Кемал беше евнух, затова беше неуязвим за омайната сила на женското докосване. Но Доминик не притежаваше подобна защита.

Мериъл очевидно взе решение. Намокри кожата му с течността, която остро миришеше на бор, потопи пръчицата в къната и започна да рисува под лявата му ключица. Докато богатият дъх на земя изпълваше ноздрите му, очите му се наслаждаваха на блясъка на меките й коси и нежното потрепване на гъстите потъмнени с къна мигли.

Прекалено изкусително.

Младият мъж затвори очи и се опита да се съсредоточи върху други неща — например склонението на латинските глаголи, но вниманието му упорито се връщаше към Мериъл. Усещаше чувствения дъх на парфюма й и топлината, която се излъчваше от ръката й. Движението на четчицата едновременно го гъделичкаше и възбуждаше.

Отвори очи и втренчи поглед в китайските тапети. Забрави, че тази прелестна млада жена се е надвесила над теб, преструвай се, че тя е онази прегърбена стара вещица, която срещна на пазара в Дамаск!

Мериъл вдигна четчицата и тихо я остави в купата. В следващия миг върховете на пръстите й разтриха зърното на гърдата му.

— Господи, Мериъл! — простена Доминик.

Тя отново го погледна с лъчистите си невинни очи.

— Това наистина не е благоприлично, Мериъл — смутено избъбри той. — Трябва да се върнеш в стаята си.

Момичето обаче не обърна никакво внимание на думите му, а навлажни кожата и нарисува извита плетеница около зърното. Дали бе правила същото и на Кемал? Но дори и да го бе правила на индиеца, нима един лорд Максуел трябваше да позволява подобна интимност?

Какво, по дяволите, да прави? Не искаше да я разстройва, а тя, дяволите да я вземат, го измъчваше! Мислеше единствено за близостта й и за това колко е желана. Почти усещаше на езика си нежния вкус на зърното на гърдата й…

Стисна зъби и повика на помощ цялото си самообладание, докато тя рисуваше татуировката около другото зърно, а после и в пространството над дясната му ключица. С последен размах на четчицата съедини двете области с паяжина от линии, които образуваха сложни плетеници в основата на шията.

Доминик въздъхна облекчено, когато Мериъл свърши и остави пособията си за рисуване върху малката масичка до креслото. Сега ще се върне в стаята си, а той ще почете на спокойствие нещо, докато къната изсъхне. Със сигурност ще намери в библиотеката някое поучително и скучно четиво, което да охлади кипналите му страсти.

Но вместо да си тръгне, момичето плъзна ръка надолу по гърдите му в бавно чувствено изследване. Във вените му пламна огън и желанието му избухна като опустошителен пожар. Едва не я сграбчи в прегръдките си.

Доминик рязко стана от креслото и с два скока се озова в отсрещния край на стаята. Остана с гръб към нея. Стискаше юмруци и дишаше тежко в усилието си да се овладее.

Тя беше побъркана. Поне до известна степен. И не бе отговорна за постъпките си. Освен това щеше да бъде съпруга на брат му!

Дали през първата брачна нощ ще забележи разликата между него и Кайл? Горчивината на тази мисъл го отрезви.

Обърна се и се озова лице в лице с нея. В погледа й се четеше въпрос. Вдигна ръка към него, но той я улови, преди отново да го е докоснала.

— Мериъл, подобна близост е позволена само между съпрузи. Засега трябва да спазваме известна дистанция помежду си.

Надяваше се да разбере поне интонацията, ако не думите, но тя продължаваше да се взира напрегнато в него. В този миг това не бяха очи на дете.

Погледът й бавно се плъзна надолу по тялото му, все едно че се опитваше да запомни всяка негова извивка, всяко косъмче, всеки мускул. Чувствайки се напълно гол, Доминик задавено изрече:

— Върви си, Мериъл! Веднага!

Погледът й докосна предницата на панталоните му. Тутакси се възбуди. Знаеше, че ако я сграбчи в обятията си и впие устни в нейните, тя ще се отдаде на целувките му. Защото беше любопитна. Природно сексуална. И навярно гола под тази широка екзотична дреха…

Съпругата на брат му. Завъртя я, сложи напрегната си длан върху малкия й гръб и я забута към вратата.

— Върви си, малка вещице. До сватбената нощ няма да има никакви татуировки повече!

Кайл би трябвало да е от желязо, за да не запламти от страст с тази млада жена и нейната омагьосваща смесица от невинност и изкусителна чувственост. Неговият трижди проклети брат, към който той продължаваше да бъде лоялен, макар че може би не го заслужаваше.

Затвори твърдо вратата зад Мериъл и превъртя ключа.

После се облегна на стената. Цялото му тяло трепереше, а сърцето му бясно препускаше.

 

Едва не се спъна в Роксана, която радостно размаха опашка, като я видя. Чувствайки се като наежена птица, Мериъл се опитваше да разбере това, което току-що се бе случило.

Той наистина бе изключително красив. Беше изпитала истинска наслада от гладката му кожа, която бе с няколко тона по-тъмна от нейната. А копринената мекота на малките къдрави косъмчета по гърдите, които се спускаха надолу във възбуждащ любопитството триъгълник! Докато рисуваше, усещаше как енергията му пулсира в гъстите пурпурни талази на желанието. Искаше да го докосва навсякъде. Да го вкусва. Да му позволи и той да я вкуси…

Изпълнена с нетърпение, Мериъл се обърна рязко и закрачи по коридора към задните стълби. За пръв път остави Роксана, защото предпочиташе да бъде сама. Всичките й сетива бяха възбудени до крайност, докато вървеше в нощния хлад. Съблазънта се носеше във вятъра и се спотайваше в росната трева, студена и мека под краката й. Чувстваше се болезнено неспокойна и изпълнена с живот.

Движеше се безшумно по сенчестите пътеки, докато накрая навлезе в по-запусната част на градината. Илюзията за дива гора подхождаше на настроението й. Един бухал прелетя толкова ниско, че усети полъха на крилете му. След миг се чу предсмъртен писък — знак, че ловецът бе уловил плячката.

Зловещ крясък се разнесе над дърветата. Сигурно е някой язовец, каза си Мериъл и изпълнена с любопитство, тръгна по посока на звука.

След стотина крачки стигна до малка полянка, където два язовеца подскачаха и се търкаляха в танца на чифтосването. Женската се бе повдигнала на задните си крака и изглеждаше много драматично на лунната светлина. Мъжкият пък се опитваше да я очарова и впечатли. После се вкопчиха един в друг и се затъркаляха в меката трева като мъхава топка.

Женската игриво захапа мъжкия. Той се изправи на задните си крака, след което грубо я повали и захапа врата й, преди да започне да ближе нежно с език тъмната козина. Женската мъркаше като доволна котка.

Опияняващата им игра бе толкова всепоглъщаща, че изобщо не я забелязаха. Мериъл бавно се извърна. В съзнанието й проблясваха ярки образи. Как се търкаля в див екстаз с Ренборн на поляната. Как зъбите й се впиват в топлото му твърдо тяло, как играта им се превръща в страст.

Устните и ръцете му я дразнят до полуда, силата му я покорява. Тя му се отдава без остатък.

Стигна до лунната градина. Във въздуха се носеше ухание на портокал, а белите цветя приличаха на привидения. В средата на една древна римска урна бяха избуяли китни цветове. Мериъл се отпусна върху студения камък.

Всички създания се чифтосваха. Знаеше, защото беше наблюдавала птиците и животните в Уорфийлд, преплетени в първичната си страст. Женската изгаряше от желание, а мъжкият подлудяваше от копнеж. После телата им се сливаха. Досега обаче Мериъл никога не ги бе разбирала и бе благодарна, че й е спестено подобно безумие.

Сега осъзна, че то й е било спестено просто защото досега не е срещала истински мъжкар. За пръв път започваше да разбира странния пламенен копнеж, защото скришните места на тялото й пулсираха с незадоволен глад, макар инстинктивно да усещаше, че тази вечер бе вкусила само една малка глътка от чашата на страстта. Имаше повече. Много повече.

Но хората с тяхната глупост правеха всичко толкова трудно. Ренборн я искаше. Видя желанието в очите му, усети го в тялото му, почувства яркия пламък на енергията му, когато го докосна.

И въпреки това се бе отдръпнал поради някаква си варварска, неестествена причина. Истинско безобразие! Но той бе млад и кръвта пулсираше гореща и дива във вените му. Така че нейното време щеше да дойде. Усещаше го с всичките си кости.

Той бе създаден за нея и много скоро щеше да бъде неин.