Марша Кенъм
Сърце в опасност (13)

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Катрин спа непробудно осемнайсет часа, а когато към четири часа следобед се събуди, не изпита ни най-малко желание да напусне чудесното меко и топло легло. Докато се оглеждаше наоколо, почти повярва, че продължава да спи и да сънува, че е средновековна принцеса, затворена в кулата на някакъв замък. Стените бяха от голи каменни блокове, без пердета, без гоблени, а върху грубия дъсчен под нямаше даже килим. Кулата беше една от най-старите части на крепостта и единственият източник на светлина и чист въздух беше висок тесен прозорец, пробит в еднометровата стена. Тя би могла лесно да се вмести права в него. Вместо стъкло имаше дебели дървени кепенци, които се отваряха и затваряха отвътре, вълнен килим трябваше да пази от зимните ветрове.

Освен старинното легло, поне два пъти по-широко от нейното в Роузууд Хол, спартанската стая беше мебелирана само с голям шкаф за дрехи, скрин, два стола с високи облегалки и масивна маса. Нямаше камина и само малкият преносим мангал, който Мойра й беше донесла, излъчваше слаба топлинка.

Впрочем спалнята съседстваше с тъй нареченото отоплително помещение с камина от пода до тавана, което отопляваше трите стаи в кулата. Там Катрин се беше къпала до насита в голяма вана от месинг и абаносово дърво, след което беше яла с вълчи апетит горещ говежди бульон, пресен хляб, печено и кашкавал. Сита, чиста и стоплена, беше се отпуснала в леглото и беше заспала още преди Мойра да успее хубаво да я завие.

Сега се протегна с наслада и раздвижи пръстите на краката си. Беше голямо удоволствие да лежи върху снежнобели чаршафи и меки възглавници и за пръв път, откакто беше напуснала Дерби, се почувства поне донякъде сигурно и удобно в кожата си.

— Това бяха покоите на сър Евънс — й беше обяснила Мойра. — Той не приемаше какъвто и да било лукс и ругаеше „модерния Хумбърг“, както го наричаше. Твърдеше, че един мъж остава честен, ако си изпразва сам нощното гърне. След смъртта му Алекс се настани в тази кула, защото твърдеше, че като погледнел вечер през прозореца, можел да види стария воин да язди сред мъглата над езерото.

На това Катрин може да реагира само с пренебрежително присвиване на носа. Освен това изпитваше лек страх от височина, а кулата се издигаше на ръба на пропаст. И насън не би й скимнало да надникне надолу, пък и пейзажът с обвити в облаци върхове съвсем не я възхищаваше. Беше се пренаситила на грандиозни пейзажи за цял живот.

Виж, що се отнася до горещите бани, през идните дни тя сигурно нямаше да им се насити. Представа нямаше колко време ще остане тук и дали обратният път ще е също толкова труден като този дотук. Затова искаше да се възползва от всеки разкош, който биха й предложили.

Силно чукане я накара да скочи от леглото. Носеше затворена до врата нощница с дълги ръкави в дантели и сатенени панделки, а в долния край на леглото лежеше, приготвен за нея, дебел вълнен пеньоар. Едва успя да го облече, когато вратата се отвори.

На прага стоеше млада жена, която Катрин не беше видяла при пристигането си. Висока и стройна, със загоряла кожа, която свидетелстваше за много слънце, вятър и чист въздух, с тицианово червена къдрава коса и бадемовидни очи, чийто цвят преливаше от зелено в златно и кафяво, тя сигурно щеше да направи още вчера впечатление на Катрин въпреки умората. Беше сложила ръка на хълбок, поза, която подчертаваше невероятно разкошния й бюст.

— Вярно е, значи — изгука тя на шотландски диалект. — Алъсдеър се е върнал с нова жена. — Тя влезе в стаята, поклащайки прелъстително бедра, а очите й на тигрица заблестяха, докато оглеждаше безформения пеньоар. — Не бих казала, че имаш кой знае какво върху кокалите си! Причината, английските жени да са толкова мършави, сигурно е в климата. За да не става нужда да питаш — казвам се Лорън, Лорън Камерън, и съм братовчедка на мъжа ти. Тъй че сега сме комай братовчедки или нещо подобно.

— Аз… радвам се да се запозная с теб — измърмори колебливо Катрин.

— Хм! — момичето се засмя развеселено, като видя, че е била използвана само едната страна на леглото. — Ти първата си нощ в Акнакери сама ли я прекара?

Катрин сведе клепачи.

— Мисля, че моят… че Аликзандър трябваше да обсъди куп неща с братята си.

Лорън кимна.

— Да, разговаряха с Лохийлс до среднощ, а когато после пристигна и каретата, помогна на Арчи да се погрижи за Олуин Маккейл. Въпреки това е трябвало да намери време за кратко посещение и при теб. В края на краищата духът на стария не би могъл нищо да ти вземе.

— Господин Маккейл жив ли е още?

— Естествено. В края на краищата той е Камерън, макар и незаконен, а никой Камерън не се оставя да бъде убит толкова лесно от един Кембъл. — Тя прокара пръсти по една от резбованите дървени колонки на леглото. — Ако беше останал в Шотландия, щяхме може би да се оженим. А не беше изключено Алъсдеър и аз да станем двойка. Камеръновци често се женят за братовчедките си.

Катрин проумя изведнъж, че тази Лорън й се надсмива от ревност. Впрочем това трябваше да й бъде съвсем безразлично, защото нямаше никакви претенции относно чувствата на Камерън, но странно, от яд по бузите й изби лека руменина.

— Снощи всички разговори се въртяха, разбира се, около теб и Алъсдеър — продължи Лорън. — Никой не допускаше, че той пак ще се ожени. — Очите й се присвиха злобно. — Знаеш, че е бил вече женен, или?

Сега Катрин беше много доволна, че Лорън се разприказва.

— Да, зная…за Ани Максорли.

— Да, за Ани, най-сладкото момиче в цял Лохабър. Вярно, свързваше ги само дадена дума, но се държаха като мъж и жена, ако разбираш какво точно искам да кажа.

— Дадена дума?

— Това значи, че само звездното небе над тях и пиренът под краката им са им били кумове. Имаха намерение да повторят клетвата си и пред олтара, но нали Ани почина.

Докато си четкаше косата, Катрин попита сякаш между другото:

— Максорли? Не се ли казва така русият великан, който ни ескортираше вчера?

— Да. Стрюън Максорли е брат на Ани. — Тя погледна изкосо Катрин. — Виж, този тип никога не би оставил жена си сама в леглото. Мери Макфарлейн твърди, че бил невероятно надарен и способен да ощастливява жената без почивка цяла нощ.

Шокирана, Катрин спря да се реши.

— Впрочем Стрюън никога не би се хванал с една съселка. Само Алъсдеър може да направи такова нещо, но той от дете никога не е правил, каквото се е очаквало от него. Наследил го е, изглежда, от дядо си, а се носят и слухове, че една от съпругите на сър Евънс била обременена с английска кръв.

„Обременена“ и тя самата с такава кръв, Катрин се усмихна хладно.

— Е, имах удоволствието да си побъбря с теб и да изслушам малките ти анекдоти, но не бива да те откъсвам от задълженията ти. Тъй като проявяваш голям интерес към леглото ми, допускам, че си дошла да смениш чаршафите, нали?

Очите на Лорън изпуснаха зелени искри.

— Това сигурно е грижа на твоята слугиня, но тя очевидно е прекалено заета с леглото на друг.

— На друг ли?

— Ами да, по цял ден кисне при Маккейл, носи му ту едно, ту друго, слага му влажни компреси на челото и…

Търпението на Катрин се беше изчерпало.

— Тя ми е необходима тук. Къде е стаята на господин Маккейл?

— В северния двор. Ти никога не би я открила, но аз отивам случайно в същата посока и с удоволствие ще й предам, че имаш нужда от помощта й, за да си измиеш ръцете и да се вчешеш.

— Много мило — каза сухо Катрин.

На прага Лорън се обърна още веднъж.

— Мога да поръчам на някого да смени спалното ти бельо, но ще има смисъл, след като чаршафите бъдат наистина използвани.

Доволна от последната си отровна стрела, Лорън затвори шумно вратата. Какво безсрамие от тази никаквица — да я вземе за слугиня!

Все пак беше задоволила любопитството си и сега знаеше как изглежда англичанката. Според Лорън бяла кожа и руса коса не са особено привлекателни, пък и фигурата й не е кой знае какво. Мъжете обичат гърдести и диви жени, а не мършави кокошки, които по всеки повод се изчервяват. Какво, по дяволите, е намерил Алъсдеър в нея? Дали животът в чужбина не го е направил мекушав?

Присвила замислено чело, тя слезе по витата стълба. Не, съвсем не изглежда мекушав — тялото му е великолепно, мускулесто. А предишната вечер беше разговарял с Лохийлс само за война. Доналд Камерън искаше да знае всичко за политическия климат в Англия и в Европа, отговори на свой ред на въпросите на Алъсдеър и потвърди, че принц Чарлз е дебаркирал на 25 юли в малко заливче на западния бряг на Шотландия.

Под предлог, че трябва да изчака пристигането на брат си, Доналд беше отклонявал досега желанието на принца да го види. Ако отиде в Арисайг, това можеше да бъде възприето като подкрепа от негова страна на плановете на бунтовниците.

Лорън, която познаваше много добре моралната му дилема и изобщо не се интересуваше от политика, беше следила разговора с половин ухо, но дълбокият мелодичен глас на Алъсдеър я беше обливал с горещи вълни, възбуждайки приятно усещане в най-интимните части на тялото й.

Дълго време за съпругата му изобщо не стана дума. Едва когато почна да разказва за нападението на Черната стража и плана на Гордън Кембъл да ги подмами в капан, той подчерта изрично, че този ден англичанката му е спасила живота.

Тази глезена бяла мишка просто не може да удари толкова яко, че поне да одраска някой мъж! Алъсдеър искаше чисто и просто да спаси собствената си чест, като я представи в най-добра светлина. Защо ли се е оженил за нея? Мъжете се женят по най-различни причини: пари, престиж, власт. Една бледокожа съпруга може да е била от полза за маскировката му като английски благородник? Но той е Камерън, има гореща кръв, а глупачката с виолетовите очи положително не може да го задоволи. Сигурно влиза всеки път в спалнята с яко стиснати колене.

Алъсдеър беше тъкмо от онзи тип мъже, които харесваха на Лорън. Фактът, че е довел жена, беше неприятен, но не и непреодолимо препятствие, а само като си представи, че той може да се озове скоро в нейната спалня, й се подкосиха коленете.

Потънала изцяло в прекрасната си мечта, тя се сблъска в коридора с мъж, който тъкмо завиваше на ъгъла.

— Закъде си се забързала толкова, малката? Да нямаш карфици в дупето?

Лорън вдигна засмяно очи към великана капитан на гвардията на Лохийлс.

— Е, честна дума, Стрюън Максорли, преди по-малко от пет минути си мислех за теб!

— Дано да са били хубави мисли за горещи целувки — ухили се мъжът, втренчил недвусмислен поглед в гърдите й. — С удоволствие ще съм на разположение, трябва само да ми кажеш кога и къде.

— На друга част от тялото устните ти биха могли да ми доставят още по-голямо удоволствие! — Тя се приближи толкова плътно до него, че гърдите й се притиснаха към широките му гърди, а ръката й погали смело бедрото му. За нейно голямо удоволствие панталонът му тутакси се изду. — Тъй де, но не искам да е моя вината, ако на Мери Макфарлейн й се разбие сърцето. Нали нейното легло топлиш нощем?

— Мери няма монопол върху мен — рече той пламенно.

— А какво ще кажеш за копелето, дето й го направи?

— То си беше вече в корема й, когато спах за пръв път с нея. — Стрюън обгърна с лапите си Лорън през кръста, притегли я още по-силно към себе си. — Виж какво, ако й завиждаш, с удоволствие съм на твое разположение.

— Не, покорно благодаря, нямам никакво желание да давам живот на някое копеле. Имам по-добри планове за бъдещето си.

Максорли я пусна неохотно.

— Ако на празненството тази вечер ти доскучае, можеш да ме посетиш в стаята ми. Знаеш ли коя е?

— Ами да, онази с отъпкана от женски крака пътечка до вратата.

— Толкова по-лесна за намиране в тъмното… Но ако резето се окаже пуснато, не чукай, освен ако нямаш нищо против да го направим тримата заедно.

— Аз никога не деля. — Лорън сложи ръка върху издутината на панталона му. — Пък и никой мъж не изпитва желание за втора партньорка, ако аз съм му се посветила.

Тя се отри в него и продължи с олюлени бедра пътя си, усещайки погледите му в гърба си. На устните й играеше пренебрежителна усмивка. Той е наистина много мъжествен, но нищо повече от член на гвардията. Не, ако се оплете със Стрюън, това няма да я приближи нито на крачка към целта й.

Тя мразеше Акнакери, мразеше мрачните каменни стени и откъснатата от света планина. Някъде там, навън я очакваше един друг свят, в който би могла да разгърне много по-нашироко талантите си. Мечтаеше за бляскави празненства, скъпи рокли и любовници, които да я обсипват с подаръци.

На дванайсетгодишна възраст Лорън беше останала кръгло сираче и я изпратиха в Акнакери, не, заточиха я там, защото баба й Роуз трябваше да се грижи за нея. Родена и израсла в Единбург, тя се чувстваше в замъка като пленница. За Камеръновци появата й беше истински шок. Бяха очаквали някое свитичко и възпитано момиченце, все още дете, а вместо това им се изтърси една своеволна хубавица. Произхождаше от отдалечен клон на семейството и Камеръновци не знаеха, че баща й е бил обесен като крадец, а майка й е държала един от най-преуспяващите бардаци в града. Наистина скоро установиха, че Лорън е коварна и непрекъснато предизвиква кървави кавги. Оставиха я в Акнакери само защото беше все пак една Камерън.

Какви глупаци са все пак тия мъже! Хвалят се със силата си, но омекват веднага щом ги помамят нечии пищни гърди или други женски прелести. И най-могъщият воин се превръща в безволно същество — убедена беше Лорън — и често се наслаждаваше на могъществото си. Колкото по-трудно изглеждаше някое завоевание, толкова по-голяма наслада изпитваше, ако успееше все пак да постигне целта си. При това забавленията с някой сластолюбец в плевнята й носеха и материални придобивки. Не една, нищо неподозираща, съпруга губеше така жълтици, бижута и други ценни предмети от зестрата си.

С течение на времето беше събрала значително богатство до деня преди две години, когато придума един младеж на име Макгрегър да й помогне да избяга. Когато ги хванаха, той тъкмо беше вдигнал полата си, за да може Лорън да го възнагради за съдействието, а в чантите на седлото му бяха скрити бижутата и златните и сребърни монети, които тя беше откраднала от сандъка на Лохийлс. Наложи й се да реагира мълниеносно. Тя удари Макгрегър с камък по главата и почна да твърди, че искал да я изнасили. Твърденията й бяха много убедителни, а за нейно щастие момчето беше сериозно ранено в мозъка и го обесиха, без да може да се оправдае.

За съжаление тя не успя да отдели собствените си, събрани с толкова труд, богатства от тези на Лохийлс и той заключи отново всичко в сандъка си. Някои хора подозираха, че и кражбата, и мнимото отвличане не са минали без участието на Лорън, та посъветваха Доналд да я омъжи час по-скоро за някой якичък планинец, който ще трябва да отговаря за нея.

Заплахата беше толкова ужасна, че Лорън се превърна в самата добродетел и досега все успяваше да не се поддаде на изкушението да посети Стрюън Максорли в стаята му. Мъжката сила на русия великан изглеждаше приказна и тя си беше представяла през не една безсънна нощ какво ли ще е да го усети дълбоко в себе си. Но той не би премълчал връзка с нея и щеше да се почувства задължен да й направи официално предложение, понеже в края на краищата не беше някоя слугиня, а племенница на господаря. А Лохийлс щеше да е повече от щастлив неговият овдовял преди три години приятел отново да се ожени.

Проблемът се реши от само себе си, когато до ушите й стигна новината за скорошното завръщане на Аликзандър Камерън. Известни й бяха, разбира се, всички истории около чернокосия, черноок Камшройнайх Дъб. Стоеше с часове пред портрета на сър Евън, защото знаеше добре, че неговият внук би бил за нея идеалният съпруг. Той беше късметлия и беше прекарал половината от живота си в Париж, Рим и Мадрид. Беше пътувал дори чак до колониите, представяте ли си? В този стар замък той скоро щеше да се отегчи до смърт и да потърси нови приключения отвъд тесните граници на Шотландия. И положително не би имал нищо против да вземе със себе си същество, готово да споделя жаждата му за остри преживявания.

През последните няколко дни беше поглеждала към пътя не по-рядко от стражите по крепостните стени. Дузини мъже бяха разпратени да го търсят, а тя беше принудена да кисне по цели дни с другите жени, да изпълнява поръчки и да слуша досадни клюки.

Най-сетне очакването свърши. Конник пристигна в галоп и извести, че Аликзандър Камерън е вече на по-малко от пет мили от замъка.

Отначало за съпруга не беше ставало дума, та цялото семейство беше шокирано от новината, че е избрал не друга, а англичанка. Присъствието й в Акнакери беше обида, плесница за всеки мъж, достатъчно възрастен, за да си спомни колко арогантни бяха англичаните след победата си през 1715-а. Достатъчно неприятно беше, че Лохийлс взе жена от рода Кембъл, но Мойра е поне шотландка и планинка.

Не, тази обида трябваше да бъде изкупена. Освен това Лорън си беше наумила да напусне това ужасно място заедно с Аликзандър Камерън, а тази с-ъ-с-е-л-к-а нямаше да я спре да постигне най-съкровените си желания.