Джаки Колинс
Светът е пълен с женени мъже (9)

9

— Искам да остана през нощта — каза Клаудия, протягайки се отпаднала.

Конрад беше вдигнал телефона да се обади на руумсървиса^[1]. Седеше на края на леглото. Около кръста имаше много отпусната плът, а плешивата му глава лъщеше от пот.

— Обажда се мистър Лий, апартамент 206 — донесете ми шест филии препечен хляб, намазани с малко масло и хайвер — от най-добрия. И една кофа лед, чаша мляко и купа шоколадов сладолед. — Извърна се и хвърли поглед към Клаудия. — Искаш ли нещо, бейби? — Тя поклати глава отрицателно. Той продължи по телефона: — Прибавете малко шоколадов кейк и сметана — една кана със сметана. О’ кей, това е всичко. Направете го бързо.

— Ще остана през нощта — обяви Клаудия.

— Защо искаш да останеш?

— Щото искам да отида в студиото с теб утре, както ти обеща. Не искам да те изпускам от поглед!

Той се засмя и каза:

— Бейби, ти си била много напориста! Бях женен три пъти и мислех, че познавам жените доста добре, но ти си нещо особено.

И тя се засмя като него и тръсна глава назад, така че косата й се разпиля около главата.

— Не предпочиташ ли да съм честна с теб? — попита тя. — Не съм някое малко наивно котенце, както знаеш. Харесвам те. Но не виждам защо да не ми помогнеш.

— Не съм ти обещавал нищо.

— Напротив, обеща ми, обеща ми пробни снимки.

— Е, добре, обещах ти. Ами ако излезеш скапана?

— Няма да изляза скапана. — Усмихна се. — Може да не мога да играя, но съм фотогенична. И съм сигурна, че можеш да намериш нещо за мен във филма, който правиш.

Чу се дискретно почукване по вратата на спалнята.

— Поръчката ви е тук, сър — чу се глас.

Конрад се измъкна тромаво от леглото и протегна ръка да вземе един мек копринен халат с индийски десен.

Господи, колко си дърт и тлъст.

— Много ми харесва твоя халат, мили — измърка тя.

— От „Симпсънс“^[2] е — каза той зарадван. Грабна от масата малко пари за бакшиш и изчезна в другата стая.

Клаудия се претърколи в леглото, увивайки се в чаршафа.

— Ще вляза в този проклет филм, дори да умра — измърмори тя на себе си. — Не съм се чукала ей така, за нищо!

Той се върна в спалнята, дъвчейки залък препечен хляб.

— Хайверът им е скапан, искаш ли да отидем някъде?

— Колко е часът? — попита тя изненадана. Той погледна големия си златен часовник.

— Един и половина, къде е отворено сега?

Тя започна да мисли бързо. Ако излязат, искаше да е сигурна, че после ще се върне в хотела с него. Беше решена да се държи здраво за него, докато започне пробните снимки с нея.

— Всички клубове са отворени до към четири — каза тя. — И можем да се отбием до моя апартамент, за да си взема някои дрехи за утре в студиото. Страхотна идея. — Скочи от леглото.

Той огледа фигурата й.

— Знаеш ли, имаш разкошно тяло. Как би се чувствала да се появиш на екрана гола?

— Всъщност, не съм мислила за това.

— Помисли си. Има една роля, за която ще бъдеш идеална. Мога да те пробвам.

— Кога? — Зелените й очи блеснаха.

Отидоха в една нова дискотека — „Чарли Браун“. Беше претъпкана, но ги настаниха на една пълна маса, защото Конрад мушна бакшиш на главния сервитьор. Музиката гърмеше толкова силно, че сами не можеха да се чуят какво говорят. На мъничък дансинг двойките се бяха притиснали една до друга като обезумели. Имаше малко добре познати лица, безброй момичета с дълги прави коси, които покриваха наполовина лицата им и няколко младежи с прически на последните рокгрупи. Вътре беше полутъмно.

На тяхната маса седеше фотограф, когото Клаудия познаваше. Тя го поздрави и целуна и го запозна с Конрад. Той беше с един от сегашните топмодели — високо, слабо момиче с неземна хубост.

Клаудия не можеше да седи спокойно — музиката се разливаше в тялото й на силни вълни.

— Искаш ли да танцуваме? — попита тя Конрад.

Той кимна в знак на съгласие и двамата си пробиха път към дансинга, където тя се отдели от него и се впусна в бесни, лудешки, сложни змиевидни и спираловидни движения, докато Конрад просто стоеше на място, клатушкайки се насам-натам. Беше задушно и по лицето му започна да се стича пот.

Мислиш си, че си голям танцьор^[3], мислеше си Клаудия. Не знаеш ли, че си доста стар за това?

На глас му каза:

— Мили, ти си идеален танцьор!

— Моя любима изгора! — Гласът не можеше да бъде сгрешен. Точно до тях на дансинга беше Шърли, в комплект с почитаемия Джеръми. — Къде е твоят божествен приятел?

Клаудия се усмихна:

— Мислех, че май щяхте да ходите в Уиндзър — извика тя.

— Ходихме, но беше абсолютно прекалено ужасно. Искам да кажа, че беше почти празно. Можеш ли да си представиш нещо по отвратително?

Почитаемият Джеръми кимна разпалено в знак на съгласие.

Конрад вече се потеше обилно.

— Хайде да седнем — каза той със слаб глас.

— Милички, ще дойдем след минута. Къде седите? — попита Шърли.

Клаудия се усмихна и махна с ръка, преструвайки се, че не е чула. Нямаше да бъде приятно пак да не може да се отърве от натрапниците Шърли и Джеръми.

Когато се върнаха на масата, се оказа, че тя е още по-претъпкана и още повече хора се блъскаха да си намерят места.

Моделът каза на Конрад:

— Обожавам вашия последен филм. Ще правите ли новия си филм в нашата страна?

Фотографът покани Клаудия да танцуват. Тя прие, не толкова защото беше нетърпелива да остави кльощавия модел да си бъбри с Конрад, колкото за да танцува отново. Джайлз, фотографът, беше луд танцьор. Някога си бе позволила кратка любовна връзка с него, но после двамата бяха решили, че ще е по-забавно да бъдат приятели. Твърде си приличаха, за да бъдат любовници. Понякога се обаждаха един на друг и прекарваха някоя вечер заедно, и ако чувстваха, че им се иска, завършваха в леглото. Но отношенията им бяха досущ като между брат и сестра, примесени с малко секс. Джайлз беше извънредно симпатичен и приличаше на мургав испанец. Жените бяла луди по него, а услугите му като моден фотограф и фотограф на висшето общество се търсеха доста.

— Кое е това татенце? — попита той цинично. — Синди казва, че е голям холивудски магнат, а аз си мисля, че тя си пада по големите холивудски магнати.

— Можеш да й кажеш да държи далеч изкуствените си нокти от него. Вече е зает.

Изиграха заедно ритуалния танц — той, застанал много спокойно и тръскащ ханша си с кратки, ритмични движения и тя, също тръскаща и въртяща се пред него.

— Да ударим една марихуана, а? — предложи той небрежно.

Тя хвърли поглед към тяхната маса. Бяха насядали още хора, а Конрад изглеждаше доста щастлив; поръчваше пиене и разговаряше на висок глас с безброй ръкомахания.

— Да-а, страхотна идея — рече тя.

Измъкнаха се от дансинга и отидоха на един балкон, който беше голям колкото половината клуб. Там беше прохладно и изненадващо тихо, тъй като прозорците и вратите към клуба изолираха звука.

Джайлз запали една цигара с марихуана и двамата един след друг всмукнаха дълбоко от нея.

— За да чукам онова джезве кокали, трябва да съм в много добро настроение — рече той. — Но правим страхотно художествено оформление за „Вог“ и искам атмосферата между нас да е добра. Господи, казвам ти, все едно е да друсаш скелет!

И двамата се изкикотиха.

— Имал си щур късмет — каза през смях Клаудия. — А как ти се вижда моя? Привлекателен е, нали?

— Бих предложил да направим четворка — каза Джайлз, — но знам, че ще свършим по двойки, така че няма да има никакъв смисъл.

И двамата се превиха от смях, после Клаудия каза:

— Хайде да влезем вътре.

— Какъв сценарий си намислила? — попита Джайлз. — Да не би да ставаш голяма изгряваща звездичка?

— Звезда, бейби, звезда.

Върнаха се сред шума и горещината и седнаха на масата. Синди слушаше внимателно Конрад, който разказваше някаква дълга отегчителна история за това как пристигнал за пръв път в Америка на четиринайсетгодишна възраст. Шърли и почитаемия Джеръми също се бяха наместили на масата.

— Милички, какъв очарователен мъж! — ахна Шърли. — Каква история! — Усмихна се превзето на Джайлз. — Здрасти, сладурче.

— Здрасти, Шърли, как е бизнеса?

— Бизнеса ли?

Той се засмя:

— Остави, миличка.

— С-слушай, старче — запъна се Джеръми, — много ми харесаха онези снимки, които си направил на Шърли — жестоко готина работа.

— Аз съм много готин фотограф — рече подигравателно Джайлз.

Клаудия реши, че е настъпило време да застане между вторачените погледи на Синди и Конрад. Плъзна ръка по врата му, прегърна го и му прошепна нещо в ухото.

Той остана видимо изненадан.

— Тук? — попита той. — Сега?

Тя се изкикоти.

— Никой няма да види. Искаш ли да го направя?

Той се засмя с пресипнал глас:

— Ти си една луда жена. Остави го за после, а?

Конрад поръча шампанско за цялата маса и всички се заловиха за чашите да пийнат здравата.

— Ще дам голямо парти утре вечер — каза той. Клаудия остана крайно зарадвана.

— За мен ли, мили?

— Да, за теб, за всички — всички сте поканени.

— Ох, сладуран, колко е супер! — разтрепери се от вълнение Шърли. — Къде и кога, захарче?

— В моя хотел — „Плаза Карлтън“ — ще наема салон там и ще бъде към десет часа.

— Страхотно — каза Клаудия. — Чуха ли всички, утре в десет. — Целуна Конрад по ухото. — Само за малко ще отида до тоалетната и веднага ще се върна. — Проби си път покрай претъпканите маси до входа.

— Искам да се обадя бързо по телефона — каза тя на администраторката.

— Вървете напред — каза тя, отивайки заедно с нея до телефонната кабина.

Минаваше три часа. Клаудия набра номера бавно и странна усмивка заигра по устните й.

Сънлив мъжки глас се обади в слушалката.

— Здравей, Дейвид, мили — прошепна тя. — Аз се забавлявам чудесно, а ти? — Веднага затвори. — Просто казах на съпруга ми да знае, че всичко е спокойно — каза тя на учуденото момиче и бързо се върна вътре.

 

Събуждането сутринта въобще не беше забавно. Клаудия видя до себе си Конрад да спи изпружен като недоволен, отпуснат, гол охлюв и стомахът й се преобърна. Чувстваше главата си натежала, а кожата — като претрит пергамент. Отиде в банята и си взе ледено студен душ. Той й подейства извънредно смразяващо и агонизиращо, но ефекта след това си заслужаваше.

След дискотеката не се бяха върнали в хотела на Конрад рано сутринта, а бяха отишли в нейния апартамент.

След душа се облече старателно, нанесе си педантично грим и беше готова да го придружи до студиото. После си направи кафе и разбута Конрад да се събуди.

Той се събуди тежко. Безброй кашляния, гнусни звуци в гърлото, кръвясали очи, лош дъх и воняща пот.

— Господи, колко е часът? — изломоти той, задавайки обичайния въпрос на хората, събуждащи се в чужди апартаменти.

— Точно десет часа е. — Подаде му чаша кафе.

— Къде е телефонът — попита той с настойчив тон.

Тя опипа напосоки под леглото и намери телефона, който беше изключила снощи.

След като го включи, той се обади на секретарката си и й предаде цяла поредица от указания.

— Трябва да се върна в хотела и да се преоблека — каза той, борейки се с дрехите си.

— И аз идвам.

— За какво?

— За пробните снимки, които ми обеща.

Той втренчи поглед в нея.

— Няма да забравя твоите проклети пробни снимки, но не могат да бъдат направени просто ей така, днес. Трябва подготовка.

— Ще дойда с теб, докато подготвиш нещата.

Той поклати глава отрицателно.

— Голям инат си. — Вдигна слушалката и отново се обади на секретарката си. — Слушай, искам да се подготвят нещата за пробни снимки за мис Клаудия… — погледна безучастно към нея.

— Паркър — каза тя бързо.

— Паркър. — Уредете ги възможно най-бързо. Нейният агент ще ви се обади днес да уточните подробностите. — Затвори. — О’ кей ли е, бейби?

Тя го целуна.

— И още как! Виж какво, нали не си забравил за партито си довечера?

— Парти ли?

— Да. Не си ли спомняш? Покани цял куп хора на парти довечера в твоя хотел.

— А, да… точно така. Ще се заема с него и ще се видим по-късно.

— Аз ще дойда няколко часа по-рано, в случай че ти притрябва нещо.

— Както се чувствам сега, въобще не ми трябва нищо, но човек нищо не знае какво ще му притрябва. — Засмя се цинично и излезе.