Джаки Колинс
Светът е пълен с женени мъже (8)

8

Клаудия излезе от ресторанта разярена. Взе такси и се насочи към хотела на Конрад Лий. Беше й писнало от Дейвид Купър. Тъпо копеле — кой си мислеше, че е той? Отначало любовната им връзка беше забавна. Тя обичаше любовните връзки с женени мъже — те бяха особена порода и винаги бяха едно предизвикателство. Освен това, се беше заблудила да си помисли, че той може да й помогне за нейната кариера.

Нищо. Той не беше направил абсолютно нищо. Да бъде мис Красивата Девойка, това изглежда я отвеждаше в задънена улица. Той дори не беше й поднесъл един приличен подарък, а само безброй неизпълнени обещания. И къде беше знаменитото палто от норки, което очакваше да получи? Не искаше пари от него. Как смееше той да й предлага пари като на някаква евтина проститутка. Подаръците бяха нещо по-различно.

— Стиснато копеле — измърмори тя на себе си. Дори й се беше оплакал, че му набъбвала сметката в ресторанта.

Таксито спря до хотела. Портиерът се втурна към нея да я съпроводи. Тя тръгна с бавна, спокойна и уверена крачка към рецепцията.

— Бих желала да говоря с мистър Конрад Лий — каза тя.

Заведоха я до телефонните кабинки. След малко телефонистката каза, че никой не отговаря.

— Бихте ли опитали да звъннете в спалнята му, моля? — каза тя.

Телефонът звъня дълго и накрая слушалката бе вдигната.

— Да-а? — Гласът беше пресипнал и недружелюбен.

— Конрад, аз съм, Клаудия Паркър.

— Кой?

— Клаудия Паркър — повтори тя със спокоен тон. — Не може вече да си забравил предната нощ.

Настъпи кратка пауза, след което:

— О, да, естествено. Как си, бейби? Какво мога да направя за теб?

— Твоята секретарка ми се обади по телефона да се видя с теб утре вечер. Аз бях с оня досаден тип и внезапно си помислих, по дяволите, защо да не се видим тази вечер?

Той се засмя, изкашля се неприятно и каза:

— Слушай, бейби, тая вечер съм съвсем зает.

— А — каза тя разочаровано. — Но виж какво, аз съм много приспособима, никога трима не ги считам за много.

— Да не би да си мислиш това, което аз си мисля? — попита любопитно той.

— Разбира се, че е така — измърка тя. — Ти беше толкова фантастичен снощи. Нямам нищо против и аз да участвам.

— Почакай една секунда — каза Конрад и постави длан на слушалката. Тя почака търпеливо и скоро гласът му се чу отново, изпълнен с оживен интерес. — Качвай се веднага. Чакаме те.

Тя затвори слушалката усмихната и отиде с отпусната походка в дамската тоалетна, където през следващите двайсет минути освежи своя грим и оправи косата си, така че да пада върху раменете й гъста и лъскава. Изглеждаше страхотно — млада и секси. Фигурата й беше подчертана с най-добрите предимства на черната й минирокля с голямо деколте.

Беше изминал половин час, когато накрая тя почука на вратата на неговия апартамент.

Той отвори веднага. Беше облечен с хавлия за баня на зелено-оранжево райе.

— Къде, майната му, се губиш? — попита той с настойчив тон.

Тя се усмихна извинително, влезе във всекидневната, седна на фотьойл и скръсти крака внимателно, за да е сигурна, че бедрата й се показват максимално. Знаеше, че изглежда страхотно.

— Наистина много съжалявам — каза тя. — Знам, че ще си помислиш, че съм ужасна. Но това, което казах по телефона за тройката и тъй нататък… Е, извинявай, но просто не мога.

Той втренчи в нея поглед, изпълнен с неверие.

— Не можеш? — попита я с дрезгав глас.

Тя бавно поклати глава, премигвайки с дългите си черни мигли:

— Май исках страшно много да те видя и го казах просто така — но повярвай, това не е в характера ми.

— Не е в характера ти — повтори той безучастно.

— Не. — Облиза устни, кръстоса крака обратно и зачака.

— Виж какво, бейби — каза той накрая. — Обади ми се, когато друсах онова пиленце — посочи спалнята — прекъсна ме точно по средата. Никой не те е викал, но ти сама се появяваш и искаш да дойдеш при нас. И какво става — целият се хващам на приказките ти за тая палава идея с тройната сцена, спирам посред пътя с тая мацка, чакам един проклет половин час, после ти ми се изтърсваш тука и ми се лигавиш, че не можеш да го направиш. — Гласът му се повишаваше възбудено и накрая почти крещеше.

Тя стана.

— Какво мога да кажа? — приближи се до него и сложи ръка върху неговата. — Снощи бях пияна, но много добре си спомням, че всичко беше супер. Сега съм трезва и съм безсилна да спра да искам да съм с теб.

Той я погледна възхитен.

— Ти си една малка отракана кифла. Предполагам, че искаш да се отърва от… — посочи спалнята.

Тя го целуна, повдигайки се на пръсти и притискайки се до него.

— Точно това е генералната идея.

Той я отблъсна от себе си.

— О’ кей, бейби, но не си мисли, че ме правиш на глупак, защото знам много добре какво правиш. Излиза, че си доста по-секси, така че ще се разплатя с нея. Това ли е, което искаш?

Тя го погледна с широко отворени очи.

— Не разбирам за какво говориш — рече тя. — Прави каквото искаш. Аз продължавам да съм готова за утре вечер. Сега мога да си тръгна всеки момент.

Той плъзна поглед по тялото й.

— Не, остани. Почакай в банята.

Тя се усмихна и покорно влезе в банята за гости в коридора. Той я остави да чака само пет минути. Скоро тя чу писклив женски глас, последван от затръшване на врата.

Най-накрая той отвори със замах вратата на банята — беше захвърлил хавлията с ярки цветове и стоеше без нищо върху себе си, освен своя слънчев тен и надървен пенис.

— Хайде, бейби — каза той. — Просто трябваше да дам на оная кифла петдесет зелени и сега искам да направиш така, че да си струва труда ми.

 

Дейвид паркира колата в гаража и влезе в къщата. Беше странно тихо. Предположи, че Линда си е легнала рано, качи се на втория етаж и надзърна при децата, които спяха кротко. Джейн се събуди и сънливо поиска чаша вода. Той й донесе и тя обви ръце около врата му и каза:

— Обичам те, татко.

Той я положи на леглото и отиде в спалнята. Тя беше празна. Изненада се леко. Къде беше Линда? Знаеше, че останалата част от къщата е пуста. Трябва да е отишла на кино или нещо подобно, помисли си той, но това съвсем не беше в нейния стил.

Погледна през прозореца и видя, че колата й не беше на паркинга пред къщата. После се огледа за бележка, но такава нямаше.

Отиде до стаята на Ана и почука на вратата. Прислужницата се появи, притискайки здраво своята прозрачна найлонова нощница около себе си. Имаше едва забележим неприятен мъх над горната устна.

— Къде е мисис Купър? — попита той с настойчив тон.

— Излезе май осем часа — рече Ана. Английският й не беше много добър. Тя не предложи никаква друга информация.

— Каза ли къде отива?

— Не.

— Кога ще се върне?

— Не.

Разговорът приключи.

Той се върна в спалнята, взе си душ и заспа, докато четеше вестниците в леглото.

Така го намери Линда, когато влезе. Силно се обезпокои, защото той беше казал, че ще се върне в дванайсет и винаги се връщаше по-късно, отколкото казваше. За щастие беше заспал и не можеше да види, че гримът й беше размазан, а косата — в безпорядък. Знаеше, че ако я види, ще разбере. Бързо отиде в банята, съблече дрехите си и облече роба. После пусна водата да се напълни ваната. Поне ако той се събудеше, вече нямаше да има значение.

Дейвид се събуди и дойде в банята.

— Къде, по дяволите, беше? — попита той.

— Ходих на кино. Ти къде беше?

— Знаеш, къде бях аз. Филмите свършват в единайсет без четвърт, къде беше цял час след това?

— Предполагах, че си бил с Филип — каза тя, без да обръща внимание на неговия въпрос.

— Да. Знаеш, че бях.

— И аз бях с Филип.

Той я погледна безучастно.

— Какво искаш да кажеш?

— Бях с Филип, колкото и ти беше.

— Да не си пила?

— Не, Дейвид, не съм пила. Обадих се на Абътсънови след като говорих с теб, и докато разговарях с Мери Филип се прибра и не знаеше нищо за това, че ще се среща с теб.

Умът на Дейвид започна да работи трескаво.

— Да, нещата малко се объркаха. Мислех, че той ще се върне по-късно, но после се сетих, че беше казал, че не може, така че се наложи да заведа онези хора вън от града на вечеря.

Тя повдигна вежди.

— Но ти току-що каза, че си бил с Филип.

— Да,… така де, така беше, защото мислех, че няма да разбереш.

— Прав си, аз не разбирам. А сега моля, мога ли да си взема вана.

— Толкова си смешна, Линда — гласът му стана по-силен. — Виж какво, Линда, тук съм от няколко часа. Заведох онези хора в „Карло“ и се натъкнах случайно на Джей и Лори Гросман. Сега вярваш ли ми? Те искат да вечеряме с тях утре и аз им казах, че съм съгласен. Можеш да ги попиташ с кого бях, о’ кей?

Той навярно казваше истината, помисли си тя.

— Ох, добре — въздъхна леко тя. Беше твърде уморително да спори.

Той се върна с наперена крачка в спалнята. Тя се изкъпа. В този момент мислите на двамата бяха заети с техните планове. Нито един от тях в действителност не искаше да се увлича в дълги дискусии за това, кой къде е бил, тъй като това беше опасна територия и двамата можеха да свършат с взаимно разкритие.

Когато тя дойде до леглото, той я погледна и си помисли колко добре изглежда в дългата копринена нощница, която й прилепваше изкушаващо.

Той наруши тишината:

— Къде би искала да хапнем утре?

Тя нямаше нищо конкретно предвид. Отговори уклончиво:

— Нямам нищо предвид.

— Джей казва, че Лори иска да отиде в „Савой Грил“ — малко е конвенционален, но предполагам, че след като те са гости, трябва да се съгласим.

— И аз предполагам така. — Тя изгаси нощната лампа до себе си и легна с гръб към него.

— Какво ново с децата?

— О, нищо ново.

Той си запали цигара.

— Не се чувствам уморен — отбеляза той.

— Тогава защо не четеш? На масата има книга, която ти започна преди три месеца.

— Не ми се иска да чета.

— Тогава си изгаси лампата и заспивай.

— Нощницата ти е хубава, нова ли е?

— Не, нося я вече две години — каза тя спокойно, а на ум си каза той просто да млъкне.

Той се извърна и хвана лявата й гръд. Тя веднага се сви и отдръпна. Ох, Господи, не, помисли си тя, не тази вечер, моля те, Господи, не сега. След като толкова нощи съм лежала тук и съм копняла напразно за него, той няма право да ме люби тази вечер.

Той се примъкна по-близо до нея.

— Какво има?

— Нищо — отвърна тя. С усилие се обърна и го погледна в лицето.

За щастие той бързо премина към действие и я облада. Отдавна се беше отказал от подготвителните движения с нея. Сексуалният акт с Дейвид не й доставяше абсолютно никакво удоволствие. Чувстваше се безразлична и използвана. Смътно се питаше дали всички мъже стават такива, след като се омъжиш за тях. Отначало — нетърпеливи да ти доставят удоволствие, изпълнени с трепет за най-малката подробност, дори ако трябва да те галят половин час. А след сватбата — едно бързо чукане и край.

— Беше страхотно — каза той след като свърши. — Как беше за теб?

Тя симулира удоволствие:

— Страхотно — повтори неговото прилагателно, тъй като беше неспособна да измисли нещо друго.

Той изгаси лампата и каза:

— Лека нощ.

Тя стисна очи да задържи сълзите си и каза:

— Лека нощ.

Той лежеше и си мислеше каква кучка беше Клаудия.

Тя лежеше и си мислеше колко мъжествен и чувствителен беше Пол.

Накрая и двамата заспаха.