Клифърд Саймък
Паралелни светове (8)

8

Огромен плакат заемаше почти цялото пространство на една необятна витрина.

През огромната витрина се виждаше сглобена от пет или шест стаи къщичка. Тя бе заобиколена от малка, добре планирана градина с морава и със слънчев часовник. До къщата беше долепен гараж с ветропоказател във формата на патица. На подравнена ливада имаше кръгла масичка и два бели градински стола, а на пътеката блестеше нова кола.

Ан стисна ръката на Уикърс.

— Ще влезем ли?

— Това трябва да е същото, за което говореше Крофърд.

— Имаме още време до тръгването на автобуса — настоя Ан.

— Защо не. Може би, разглеждайки къщата, ще престанеш да говориш глупости.

— Ако това беше възможно, щях да се хвана за думите ти и да се омъжа за теб.

— И щеше да превърнеш живота ми в ад…

— Разбира се — нежно се съгласи Ан, — а защо иначе да се омъжвам за теб?

Вратата се затвори зад тях, прекъсвайки рязко шума от улицата и те се насочиха към къщата по дебелия зелен мокет, който пружинираше под краката им като морава.

Продавачът ги видя и тръгна към тях.

— Минавахме оттук — подхвана Ан — и решихме да влезем. Тази къща е толкова привлекателна и…

— Това е отлична къща — увери ги продавачът — и собствениците й ще се ползуват с големи предимства.

— На витрината е написано, че една стая струва петстотин долара. Вярно ли е това? — заинтересува се Уикърс.

— Всички питат едно и също. Хората просто не вярват на очите си.

— И така, истина ли е това? — продължаваше да настоява Уикърс.

— Разбира се — отговори продавачът. — Петстайна къща струва две хиляди и петстотин долара, десет стаи — пет хиляди. Но засега има малко желаещи за къщи с по десет стаи.

— Какво разбирате под „засега“?

— Работата е там, сър, че тези къщи могат да се разширяват. Например — купувате си къща с пет стаи, но след известно време установявате, че ви трябва още една стая — ние идваме, правим необходимите измервания и къщата ви става с шест стаи.

— Скъпо ли струва преустройството? — заинтересува се Ан.

— Съвсем не. Отново плащате по петстотин долара за всяка стая. Всичко останало поемаме върху себе си.

— Тези къщи сглобяеми ли са? — попита Ан.

— Струва ми се, че така се казва, въпреки че това не съответствува съвсем на истината. Когато говорят за сглобяеми къщи, имат предвид къщи сглобени от отделни елементи. Такова сглобяване отнема осем-десет дни. В резултат получавате само голи стени — без отопление, без камини, с една дума — без вътрешности…

— Интересува ме тази допълнителна стая — прекъсна го Уикърс. — Казахте, че в случай на нужда, трябва само да се обадят и я присъединявате.

Продавачът някак се сви.

— Не е съвсем така, сър. Всъщност ние не я присъединяваме. Ние трансформираме цялата къща. Както и преди вие имате удобен дом. Разпределението отговаря на съвременния дизайн. Понякога се налага пълна трансформация на къщата, изменя се разположението на стаите и така нататък. Разбира се — добави продавачът, — ако искате да трансформирате къщата изцяло, по-добре е да я замените с нова. За всичките тези операции ние вземаме чисто символична цена в размер на един процент годишно, без да се смята цената на допълнителните стаи.

Той ги погледна с надежда.

— Може би вече имате собствена къща?

— Малка къщичка в долината — потвърди Уикърс, — нищо особено.

— Как мислите, каква е цената й?

— Петнайсет — двайсет хиляди, но едва ли ще мога да я продам на тази цена.

— След оценката на експертите, ние ще ви дадем двайсет хиляди — предложи продавачът. — Нашите експерти не са много придирчиви.

— Но — възрази Уикърс, — на мен не ми трябва къща с повече от пет-шест стаи, а тя няма да струва повече от две и половина — три хиляди…

— О, това няма никакво значение — успокои го продавачът. — Разликата ще ви изплатим в брой.

— Е, това вече е съвършена безсмислица.

— Съвсем не. Готови сме да изплатим на нашите купувачи цялата стойност на домовете им, за да запознаем хората колкото се може по-широко с нашето производство. С други думи, ние ви изплащаме разликата, прибираме вашата стара къща и изграждаме за вас нова. Всичко е много просто.

Ан се обърна към Уикърс:

— Само кажи, че това не те интересува! Работата изглежда прекалено изгодна и ти разбира се, се отказваш.

— Извинете, мис — намеси се продавачът. — Не ви разбрах.

— Имаме си наши сметки — успокои го Уикърс.

— А! Нали споменах, че собственикът на къщата ще се ползува с ред предимства.

— Разкажете ни за тях, моля — обади се Ан. — Това е интересно.

— С удоволствие. В къщата е инсталиран слънчев генератор. Известно ли ви е, какво е това?

Уикърс кимна утвърдително.

— Устройство за преобразуване на слънчевата енергия в електрическа.

— Точно така — съгласи се продавачът. — Само че нашият генератор значително превъзхожда всички съоръжения от подобен род. Той снабдява къщата през цялата година с електричество. Нямате нужда от поддържане на инсталациите. Нещо повече — генераторът произвежда огромно количество енергия, много повече, отколкото може да ви потрябва.

— Прекрасно — възкликна Ан.

— Къщата е напълно оборудвана. В нея е инсталиран хладилник с камера за дълбоко замразяване, пералня и машина за миене на съдове, тостер, радио, телевизор и друга апаратура.

— Срещу допълнително заплащане, разбира се — пророни Уикърс.

— Съвсем не. Все същите петстотин долара за стая.

— А леглата — попита Ан, — креслата, останалите мебели?

— Уви — каза продавачът. — Мебелите трябва да си купите сами.

— А колко струва разглобяването на старата и монтирането на новата къща? — попита Уикърс.

Продавачът с достойнство изправи рамене.

— Разберете, става дума за честно предложение. Няма никаква измама. Плащате цялата сума — по петстотин долара за стая, или превеждате началната сума по изплащането. Нашите бригади от специализирани работници разглобяват вашата къща и монтират новата. В указаната цена влиза абсолютно всичко. Няма никакви допълнителни плащания. Наистина, понякога купувачите искат да сменят местожителството си. В такъв случай винаги ни се удава да се договорим с тях за приемлива размяна на тяхната стара собственост за нова. Предполагам, че вие искате да си останете там. В долината. Много красиво място.

— Не съм сигурен — отбеляза Уикърс.

— Пропуснах нещо — продължи продавачът. — Нашите къщи нямат нужда от боядисване. Те са построени от материал, който никога не си променя цвета. Имаме голям асортимент от приятни нюанси.

— Извинете, че ви отнехме толкова време — прекъсна го Уикърс. — Ние не сме клиенти, а просто минувачи.

— Но вие имате собствена къща?

— Да, имам.

— Готови сме да я сменим с нова и да ви изплатим голяма сума…

— Вече чух това — възрази Уикърс, — но…

— Струва ми се — прекъсна го продавачът, — че при толкова изгодно предложение, вие трябва да ме уговаряте, а не аз вас…

— Имам си къща, която ми харесва. Откъде да знам дали ще се чувствам добре във вашата?

— Но, сър, — засегна се продавачът — аз вече ви обясних…

— Свикнал съм с моята къща. Свикнал съм и тя ми се отплаща със същото. Много съм привързан към нея.

— Джей Уикърс! — възкликна Ан. — Как пък свикна толкова само за три години! Като те слуша човек, може да си помисли, че става дума за родовия ти замък.

Уикърс продължи да се инати.

— Чувствам я, познавам я. В трапезарията скърца една дъска, понякога специално стъпвам на нея, за да чуя скърцането й. В лозата на терасата живеят два синигера, а в мазето се засели щурец. Търсих го, но не го намерих — той се оказа по-хитър от мен. А сега за нищо на света няма да го закачам — той стана част от къщата и…

— В нашите къщи никога няма да ви безпокоят щурци. Материалите, от които са направени, съдържат инсектициди. Никога няма да ви безпокоят комари, мравки, щурци и всяка друга твар.

— Но щурецът съвсем не ми пречи — възпротиви се Уикърс. — Точно това искам да ви обясня. Нещо повече, сигурен съм, че няма да мога да живея в къща, където не могат да се завъдят щурци. Мишките — това е нещо съвсем друго.

— Уверявам ви — заяви продавачът, — в нашите къщи няма мишки.

— Вкъщи също няма да има. Извиках специален човек и той ще ги унищожи.

— Искам да ви попитам още нещо — обърна се Ан към продавача. — Казахте за пералнята, хладилника…

— Разбира се.

— Но нищо не казахте за печката…

— Нима? — учуди се продавачът. — Как съм могъл да забравя! Разбира се, монтираме и печка.