Кони Мейсън
Черният рицар (6)

5

Банкетът тази вечер бе в чест на Дрейк. Като победител той седна на главната маса от дясната страна на Дъф. Рейвън седна отляво на брат си, а Уолдо се беше разплул от другата й страна, лицето му беше потъмняло и замислено. Гостите, благородници и техните съпруги, които бях поканени да вечерят с Дрейк на главната маса, оживено разговаряха помежду си.

Дрейк правеше съзнателни усилия да не забелязва Рейвън, но въпреки това погледът му все по-често се стрелваше към нея. Спомняше си колко меко и податливо бе тялото й под неговото, как го бе привлякла нейната женственост, когато бе пъхнал ръка между бедрата й. Искаше му се да я бе взел тогава на пода на палатката си, да беше задоволил пламналата си страст. Може би така щеше да я изтрие от мислите и от тялото си.

Дъф се наведе да му каже нещо и той с нежелание насочи мислите си към по-безопасни територии.

— Днешният празник е нищо в сравнение с утрешното сватбено тържество — започна да се хвали Дъф. — Рейвън е единствената ми сестра сега, след като Дария умря, а Уолдо ми е най-добрият приятел. Не съм се стискал за разноските. На другия ден двамата ще тръгнат за Еър, и тогава ще остана сам.

— Не се ли страхуваш за безопасността на Рейвън? — запита Дрейк с нарочно равнодушен тон. — Разбрах, че Дария е умряла при неизяснени обстоятелства.

Дъф, толкова светъл, колкото Дрейк беше тъмен, се докачи.

— Това са само злобни клюки. Дария умря от стомашна болест. Никога не е била много яка.

— Доколкото си спомням, Дария имаше превъзходно здраве — апострофира го Дрейк.

— Беше толкова отдавна — каза Дъф, свивайки рамене. — Ти искаше Дария, нали? Да, спомням си. Щяхте да избягате двамата, но татко разбра, и те изгони от замъка. Смятай се за щастливец, Дрейк. Ако се беше оженил за Дария, нямаше да спечелиш нито слава, нито име.

Ръцете на Дрейк се свиха в юмруци. Ужасно беше да си помисли, че Дъф толкова малко се интересува от по-голямата си сестра, че дава Рейвън на същия мъж, който може би е отговорен за смъртта на Дария. Осмели се да погледне към Рейвън и срещна нетрепващия й поглед. Двамата впиха очи един в друг, нейните бяха изпълнени с отчаяние, а неговите — с хладен укор. После тя сведе поглед към чинията си. Дрейк почувства странно трепване и мислено се изруга, задето е допуснал да се размекне. Зае се прилежно с ножа и лъжицата си, сякаш опитвайки се да забрави яростното предизвикателство в зелените очи на Рейвън.

Дългата вечеря най-накрая приключи и дойде ред на развлеченията. Рейвън стана от стола си и се извини. Уолдо скочи на крака и заговори тихо на оръженосеца, който стоеше зад стола му. Оръженосецът кимна и излезе от залата след младата господарка. Дрейк и Дъф изгледаха Уолдо.

— Искам да съм сигурен, че бъдещата ми съпруга ще си почине спокойно тази нощ, без никой да я безпокои — обясни Уолдо. — Наредих на оръженосеца си да пази пред стаята на Рейвън чак докато тя излезе за сватбата.

Дъф погледна втренчено Уолдо, после кимна.

— Много предвидливо от твоя страна, Уолдо. Приятно ми е да знам, че сестра ми ще бъде в добри ръце. Рейвън може би понякога е малко вироглава, но всичко ще се оправи.

— Така е — съгласи се Уолдо. — Наистина ще се оправи. Аз ще се погрижа за това.

Дрейк присви очи, като си помисли за различните методи, които Уолдо би могъл да използва, за да опитоми Рейвън. Никой от тях не беше особено привлекателен.

 

Рейвън се разхождаше разярена из стаята си. Как се осмелява Уолдо да слага страж пред вратата й? Как се осмелява да я третира като затворничка? Дори още не са женени! Как ли ще се отнася с нея, когато напълно попадне под негова власт? Решавайки да изпробва докъде се простира властта на Уолдо, тя дръзко отвори вратата. Оръженосецът веднага се изправи пред нея.

— С какво мога да ви услужа, милейди?

— Моля, отдръпнете се. Искам да изляза — каза Рейвън с най-авторитетния си тон.

— Съжалявам, милейди. Лорд Уолдо каза, че не ви е позволено да напускате стаята си, докато лорд Дъф не дойде утре сутринта да ви заведе в черквата. Не мога да пусна вътре никого освен прислужницата ви.

Рейвън гневно затръшна вратата под носа на младежа. Затворена! Беше затворена в стаята си и нямаше как да избяга. Колкото и да се ужасяваше от мисълта да стане жена на Уолдо, беше изчерпала всичките си възможности. Дрейк бе последната й надежда. Тя беше обречена… обречена. Утре черковната камбана може би щеше да прогласи нейната смърт вместо сватбата й.

 

Дрейк се събуди много преди сутрешната служба. Цялата нощ почти не беше мигнал. През дългата безсънна нощ си беше блъскал главата как да си обясни неспиращата омраза на Уолдо към него и не можеше да разбере каква е истинската причина за нея. Всичко това беше стигнало прекалено далеч.

Мисълта на Дрейк се върна към сватбата, която щеше да се състои след няколко часа. Когато камбаната удари шестия час, Дъф ще придружи Рейвън до черквата, където Уолдо ще чака да приеме съпругата си. Според обичая церемонията щеше да се състои на стъпалата пред черквата, ръководена от селския свещеник. След това гостите и селяните щяха да се включат в празненството. Гостите щяха да се съберат в залата, докато селяните и слугите от замъка щяха да насядат край дългите маси, приготвени във вътрешния двор.

Дрейк се изкъпа в потока, който течеше зад палатката, и се облече грижливо. Верен на образа на Черния рицар, той избра прилепнала туника от черно кадифе и черен панталон. И понеже събитието налагаше да има малко цвят, широките ръкави на дългата му до бедрата туника бяха поръбени с лимоновожълт сатен. Меки кожени обувки, леко заострени на пръстите, със сребърни токи допълваха костюма му. Дрейк си сложи късо наметало от пурпурно кадифе с висока яркочервена яка.

Когато камбаните оповестиха шестия час, той яхна Зевс и премина на кон късото разстояние до селската черква. Слезе от седлото, хвърли поводите на оръженосеца си, който подтичваше до него, и се присъедини към тълпата, която чакаше пред черквата идването младоженката.

Дрейк погледна към Уолдо и изкриви устни в презрителна усмивка. Облечен безвкусно в шарена сатенена туника, с един зелен и един розов крачол на панталона, с късо наметало от алено кадифе, той чакаше младоженката пред стъпалата на черквата заедно със свещеника. Лицето му беше почервеняло, сякаш предната нощ непрекъснато се е наливал, а в изражението му се долавяше весело очакване.

Когато Рейвън се появи, тълпата издаде облекчена въздишка. Тя яздеше снежнобяла кобила. Дъф, който беше облечен също толкова ярко, колкото и младоженецът, държеше поводите. Погледът на Дрейк се спря върху Рейвън, нагиздена в сватбената си премяна, и той изгуби дар слово. Красотата й съперничеше на луната и звездите.

Горната риза с дълги ръкави беше от златиста тъкан. Над нея беше облякла високо пристегната рокля от кралскосиньо кадифе, чиято широка пола покриваше изцяло задницата на коня като проблясваща мантия. Високата й яка беше обточена с хермелин, а широките ръкави — с бяла ивица от същата скъпоценна кожа. Косата й беше прибрана в кремава мрежичка и обсипана с перли. Дългият воал падаше свободно по раменете и по гърба й.

Горещият поглед на Дрейк се върна скоро към лицето й и остана там. Тя изглеждаше уморена, сякаш не беше спала предната нощ. Може би като него? Под очите й имаше сенки, устата й потрепваше, очите й намериха неговите и се впиха в тях. После тя внезапно погледна настрани, сякаш съзнаваше, че не може да очаква помощ от Черния рицар.

Очите на Дрейк се присвиха, когато тя стигна до стъпалата на черквата и Дъф й помогна да слезе. Трепна, когато Уолдо стисна ръката й по-силно, отколкото според него беше необходимо, и я повлече нагоре след себе си.

Церемонията започна. Дрейк гледаше, странно отдалечен, как Уолдо и Рейвън бяха провъзгласени за мъж и жена. Когато отзвучаха последните думи, той така силно усети тежестта на този неуместен съюз, че трябваше да се обърне, за да не направи нещо, за което по-късно да съжалява. Искаше да изтръгне Рейвън от ръцете на Уолдо, макар да не знаеше какво ще прави с нея по-нататък. Опитваше се да се убеди, че Рейвън не означава нищо за него, че не я харесва сега повече, отколкото преди. И въпреки това според него тя беше прекалено добра за Уолдо. Но Уолдо щеше да я съблече, Уолдо щеше да държи нейното свежо, топло тяло в ръцете си, Уолдо щеше да вземе нейната девственост.

Тъмни, опасни мисли се рояха в главата му, прекалено опасни, както се страхуваше, за здравия му разум. Не искаше Уолдо да люби пръв Рейвън. За нещастие можеше да направи много малко в това отношение. Беше отказал да й помогне да избяга от този брак, а сега бе прекалено късно. Всъщност, така ли беше?

Празникът започна веднага след церемонията. Дъф извади хубаво френско вино, мъже и жени пиеха на корем от силното питие. Гостите скоро се напиха. Край главната маса се чуха вулгарни шеги и солени съвети относно брачната нощ, без никой да обръща внимание на деликатния слух на поруменялата младоженка. Дрейк не си отпускаше езика, но пиеше повече, отколкото би трябвало. Искаше да се напие до припадък, за да не мисли как тежкото тяло на Уолдо ще прегръща крехката Рейвън.

Много малко от празнуващите бяха сравнително трезви, а тържеството продължи до късно през нощта. Дрейк бе потънал в чашата си, но не съвсем пиян, за да не забележи, че прислужницата отвежда Рейвън към брачната стая. Тогава Уолдо изтърси някаква мръсотия относно девствената си младоженка и какво възнамерява да направи с нея. Дрейк разбра, че Рейвън е чула, защото леко се спъна, но след миг изправи рамене и продължи напред. У Дрейк се надигна нещо тъмно, студено и заплашително, което го разтърси. Някой трябваше да плати за неправдите, които бяха причинени на него и на майка му от баща му, дядо му и брат му.

Уолдо трябваше да плати.

Дрейк знаеше, че е време да напусне празненството, но продължи да пие, отдаден на мрачни мисли, гледайки Уолдо през присвитите си очи. Когато сенките се удължиха, Дъф и гостите започнаха да се оттеглят. Дрейк беше доста учуден, че Уолдо още не е отишъл при младоженката. Ако той беше съпруг на Рейвън, щеше да иска час по-скоро да изпълни обета си. Погледна към Уолдо. Не трябваше кой знае каква наблюдателност, за да види, че Уолдо, който почти се въргаляше на масата заедно с най-верните си рицари, е съвсем пиян. Гласът му беше станал дрезгав, а шегите, подхвърляни над чиниите — съвсем мръсни.

Сър Джон се приближи към Дрейк, виждайки го накъде гледа, и каза:

— Време е да си тръгваме. Остави го Уолдо. Напускаме това място доста по-богати, отколкото дойдохме.

— Само го погледни — каза Дрейк с отвращение. — Оставя младоженката да чака, а той се налива. Толкова е пиян, че не може да се вдигне от стола. — Той се изсмя остро. — Както ми се вижда, Уолдо не е в състояние да изпълни съпружеските си задължения, когато отиде при жена си.

— Това не е твоя грижа, Дрейк — посъветва го Джон. — Хайде, да си отиваме.

Дрейк се бе отдалечил от пейката, когато видя как Уолдо сложи ръце на масата и отпусна глава отгоре.

— Гледай, Джон, Уолдо заспа. Приятелите му го напускат и отиват да спят в преддверието.

Джон го изгледа загрижено.

— Какво си намислил, Дрейк? Добре познавам този поглед, приятелю. Тук се мъти нещо и на Уолдо не му се пише нищо добро.

— Колко според тебе ще спи Уолдо? — запита Дрейк, докато скандалната мисъл, която му бе хрумнала миг преди това, се връщаше упорито в главата му.

— Ти си пиян — възкликна сър Джон. — Мозъкът ти не работи ясно.

Дрейк се усмихна мрачно.

— Съвсем добре си работи, приятелю. Мисля, че Уолдо не заслужава сватбена нощ. Може би аз ще заема мястото му в леглото на Рейвън.

Джон скочи на крака, лицето му се изкриви от страх.

— Да не си луд? Стотици пъти си предизвиквал съдбата, но това надминава всичко, което някога си правил. Уолдо ще те убие. Ами дамата? Мислиш ли, че ще те остави да я обладаеш? Виното те е ударило в главата. — Той сграбчи Дрейк за ръката. — Хайде, ела с мене. Ясно е, че мислиш с оная глава, дето ти е между краката, а не с тази на раменете ти.

— Не, приятелю, мисля ясно за пръв път от много време насам. Ако отнема девствеността на целомъдрената му невеста, това ще е отмъщение, което Уолдо ще разбере.

— Ами ако Уолдо се събуди, докато ти… ъъъ… лишаваш невестата му от девствеността й?

— Ти ще се погрижиш да не се събужда. — Дрейк стана и се приближи до подиума. Джон го последва плътно. Дрейк спря пред стола на Уолдо, вслуша се за момент в хъркането му и изсумтя презрително. — Ако брат ми се събуди, преди да съм се върнал, използвай дръжката на меча си, за да го приспиш отново. Никой няма да разбере. Оръженосците и войниците му вече си легнаха.

— Трябва да съм луд да ти помагам за това безумие. Колко трябва да чакам тук?

Дрейк погледна към стълбите, които водеха към сватбената стая, и се усмихна. Това, което възнамеряваше да направи, не беше изнасилване. По-скоро имаше намерение да съблазнява. Искаше Рейвън да получи наслада от първия си любовен акт.

— Не по-малко от два часа. Три, ако успееш да задържиш Уолдо толкова време в безопасно състояние.

Светлите вежди на Джон се вдигнаха учудено.

— Три часа, за да дефлорираш една девойка? Сигурно се шегуваш, Дрейк. Знае се, че си се справял с подобно нещо за доста по-малко време. Какво прави Рейвън толкова изключителна?

— Познавам я още откакто беше малко дете. Нямам никакви особени чувства към нея, но заради това, че бяхме приятели, първата брачна нощ на Рейвън няма да бъде изнасилване.

Погледът, който Джон отправи към Дрейк, беше пълен с укор.

— Не е хубаво това, което правиш.

— Зависи как гледаш на него — каза Дрейк, като отпи още една глътка вино, за да подсили увереността си. — По-добре аз, отколкото Уолдо. Тя може да ми благодари за това.

 

Рейвън се разхождаше из стаята си, очаквайки с нежелание съпруга си, и чувството беше толкова силно, че се забиваше като нож във вътрешностите й. Тази нощ Уолдо щеше да дойде при нея. Щеше да очаква тя да бъде гола и да го чака в леглото. Ако му се противи или не му се подчинява, можеше да я набие или сериозно да я нарани. Щеше да разтвори краката й и да проникне брутално в нея. И имаше законното право да го прави толкова често, колкото иска. Повдигна й се от мисълта, че ще носи детето на Уолдо. Но заради себе си се надяваше още тази нощ да зачене. Може би той ще я остави на спокойствие, след като й направи дете.

Колкото по-късно ставаше, толкова по-неспокойна беше Рейвън. Беше се изкъпала, приготвяйки се за дефлорирането. После Телма беше я съблякла и я бе напъхала в леглото. Но щом прислужницата си отиде, Рейвън беше станала и беше навлякла една риза, за да прикрие голотата си. Сега се разхождаше и кроеше планове. Вечернята отмина. Вече беше станало време за първата нощна молитва, когато чу стъпки пред вратата си. Бързо угаси свещта и зачака ужасена съпругът й да встъпи в правата си, като направи брака им законен пред църквата.

Вратата се отвори и затвори. Тя чу ключа да стърже в ключалката и отстъпи назад в най-тъмния ъгъл между нощната масичка и леглото. Шумоленето от събличане на дрехи я накара да хлъцне. Знаеше, че той я е чул, защото не толкова виждаше, колкото усещаше, че гледа към нея. Притисна се до стената, очаквайки той да посегне към нея и да я завлече в брачното легло.

Рейвън се зачуди защо той не говори или не покаже какво очаква от нея, но в главата й гъмжаха ужасяващи подробности, свързани с брачното легло, и тя въобще не можеше да мисли ясно. После чу стъпки и разбра с непоклатима увереност, че след много кратко време Уолдо ще я лиши от невинността й. Нещо се прекърши в нея. Обхваната от страх и решимост, тя сграбчи каната за вода, която стоеше на нощната масичка, и се приготви да защитава целомъдрието си.

Лицето му оставаше в сянка, само ивица лунна светлина, която се процеждаше през прозореца, осветяваше цялото му тяло. Дъхът замря в гърлото й. Светлината обливаше тялото му, подчертаваше релефа на прекрасно оформеното му тяло на боец. Той стоеше неподвижен, твърд и неустоимо мъжествен. Пристъпи на светлото и тя видя очите му — проблясващи сребърни цепнатини сред изсечените черти на лицето му.

Дрейк! Не Уолдо, Мисълта й закръжи трескаво, докато погледът й се спусна надолу по тялото му и очите й се разшириха, когато се спряха върху неговата мъжественост. Налят и твърд, членът му се подаваше сред гнездото от гъсти тъмни косми. Тя се насили да вдигне отново погледа си нагоре, към лицето му.

Името му открехна устните й в неспокойна въздишка.

— Не разбирам. Къде е Уолдо?

— Излез да те виждам — каза Дрейк, наблягайки на всяка дума.

Тя стисна по-здраво каната.

— Ти си пиян. Или луд. Или и двете. Уолдо ще те убие, ако те завари тук с мене.

— Твоят съпруг е прекалено оглупял от виното, за да направи каквото и да било тази нощ, затова съм тук, за да заема мястото му.

— Ти си луд. Освен ако… — и тя излезе под ивицата лунна светлина, където той можеше да я види, с надежда, изписана на лицето. — Дошъл си да ме отведеш? В Шотландия?

Дрейк се вгледа в Рейвън, а устата му внезапно пресъхна, като че беше от пясък. Тялото й сияеше примамващо през прозрачната материя на ризата, ямките и изпъкналостите на свежата й плът се превръщаха в пейзаж от светлини и сенки. Кораловите й зърна стърчаха безсрамно под ризата, а тъмното, интригуващо петно между краката й го привличаше. Той се усмихна и нерешително върна поглед обратно към лицето й.

— Изглеждам ли така, сякаш имам намерение да те отвеждам оттук? Не, милейди, аз възнамерявам да открадна брачната нощ на твоя съпруг. Ако това, което подозирам е вярно, той е отнел моето рождено право. Значи напълно уместно е аз да отнема девствеността на съпругата му като възмездие за всичко, което той ми е откраднал.

— Искаш да ме обезчестиш? — прошепна Рейвън и се приготви да хвърли каната по него.

— Остави каната, Рейвън. Искам да се любя с тебе, не да те похитя. Не твоята чест ще отнема, а тази на съпруга ти.

— Същото е — не отстъпваше Рейвън.

— Все още ли си нещастна от този брак? Или си си променила мнението?

— Не! Ненавиждам Уолдо, но това не оправдава постъпката, която се каниш да извършиш.

Тя го замери с каната. Дрейк я хвана сръчно и внимателно я остави на пода. Стигна до Рейвън с две крачки, хвана я през кръста и я притисна до себе си.

— Искам тази нощ да те направя щастлива, кълна се.

— Копеле! — изсъска Рейвън. — Не ме желаеш искрено. Нямаш никакви чувства към мене. Аз съм само оръдие на твоето отмъщение. Няма да го позволя, Дрейк! Махни се!

— Много хора са ме наричали копеле — отвърна Дрейк, стискайки зъби. — Един ден, заклевам се, ще докажа, че хулителите ми са сгрешили. — Той се усмихна с крайчеца на устните си. — Мислиш, че не те искам ли? Само ме погледни и ще видиш каква страст събуждаш в мене, Рейвън ъф Чърк.

Рейвън се опитваше да освободи ръцете си и извика:

— Ти не ме харесваш! Все още ме обвиняваш, че съм предала тебе и Дария, въпреки че не е вярно.

— Забрави Дария — каза Дрейк, олюлявайки се. — Искам да те положа долу под себе си и да напълня ръцете си с голите ти гърди. Искам да почувствам тези дълги бели крака да се обвиват около хълбоците ми, когато потъна дълбоко в тебе.

Господи, той беше по-пиян, отколкото си мислеше. Мярна му се мисълта, че трябва да е пиян, за да направи нещо толкова безчестно. Но сега, когато вече беше тук, нямаше връщане назад.

Погледна надолу към нея. Лунната светлина правеше очите й да изглеждат като мамещи езера, пълни със зелен огън. Но най-вече устните й привлякоха Дрейк. Узрели и нежни, те го приканваха, омагьосваха го, изкушаваха го да вкуси свежестта им. Тя навярно беше разбрала това, защото отвори уста да протестира, но за Дрейк това беше несъмнена подкана. Той впи устни в нейните.

Един стон се надигна в гърлото му, когато осъзна, че тя е толкова сладка, колкото очакваше. Той нави косата й в юмрука си и започна да я целува страстно, като напомняне за онова, което би искал да направи с нея по-надолу. Целуваше я жадно, яростно, диво притискаше устните си в нейните. Тя се заизвива и успя по някакъв начин да се освободи.

— Дрейк, престани!

— Не, не сега. Прекалено си изкусителна, за да може обикновен смъртен да издържи.

Рейвън знаеше какво иска да каже Дрейк. Изкушението действаше и на нея. Макар че ненавиждаше причината, поради която Дрейк бе дошъл тук, тялото й я предаде в мига, когато той я целуна. Може ли човек да мрази и да обича едновременно, питаше се тя. Допирът му беше като жив огън. Той я погълна. Ръцете му бяха навсякъде, впиваха се в гърба й, в талията, хълбоците и ханша, изгаряха я, разтърсваха я, искаха я.

Тя събра всички сили и го заудря по гърба, когато той я грабна и я отнесе в брачното легло, притискайки я с тежестта си. Вплете пръсти в косата й и изви брадичката й назад, докато с устни си проправяше пътечка по шията към гърдите й. Захапа лекичко щръкналото й зърно през ризата. Ръцете му стискаха гърдите и. Рейвън се опита да протестира, но той раздра ризата й отгоре надолу и я захвърли настрана. После ръцете му залепнаха по голата й кожа и макар че се бореше, Рейвън усети как нещо в нея се разтапя. Когато той разтвори краката й и легна между тях, тя осъзна какво се готви да направи и отчаяно започна да се опитва да го отмести от себе си.

— Дрейк! Остави ме! Ти си пиян. Не искаш наистина да го направиш.

— Грешиш, милейди. Точно това искам да направя.

Тя се вгледа в очите му, изпълнени с решимост, и разбра, че е загубила. Възбуденият му член се опираше плътно в нея, толкова силно доказателство за това, че силно я желае. Беше горещ и невероятно твърд. Тя хлъцна, когато той хвана ръката й, пъхна я между двамата и я накара да хване възбудената му мъжественост.

— Мислиш ли, че не те искам? Виж колко много те желая.

Пръстите на Рейвън инстинктивно се свиха около него.

Той пулсираше със собствен живот, стомана, обвита в коприна. Беше толкова голям. Сила и мъжественост запулсираха в дланта й, когато той издаде остър вик. Дали ще я нарани, питаше се тя. Сигурно не, не и толкова ужасно, както Уолдо, във всеки случай. Уплашена от посоката, която вземаха мислите й, тя дръпна ръка.

Тогава устата му отново се впи в нейната, жадна, властна, изискваща отговор, който Рейвън даваше въпреки нежеланието си да попадне под властта на неговата съблазън. Той я целуваше така, че тя помисли, че ще се разпадне, докато той не получи отговор от нея. Явно окуражен, Дрейк я зацелува още по-стръвно. Тя изпусна дълбока въздишка, когато върховете на пръстите му се плъзнаха по вътрешната страна на бедрата й. После почувства едно съвсем ново усещане, когато той пъхна пръста си в нея. Рейвън помисли, че той потръпва, но после разбра, че това е собствената й реакция.

Тя изстена, когато палецът му се плъзна върху нея, намирайки едно чувствително място, в което възбуди нетърпима жажда. Продължаваше да я целува и ласките му събуждаха пламъка, който тлееше в нея, превръщайки го в огнедишащ ад. Тя не можеше да мисли, макар че с едно ъгълче на мозъка си съзнаваше, че трябва да се бори по-силно, да се съпротивлява. Но чувстваше само разливащото се из нея удоволствие, което я обземаше, растеше и ставаше все по-силно.

Въпреки че мигът бе толкова греховен, Рейвън за пръв път в живота си изпитваше страст и се потапяше в нея. Ако наистина държеше на съпруга си, тя щеше да се бори срещу Дрейк със зъби и нокти, но тя презираше Уолдо. Не мислеше за последиците, нито колко сурово ще я накаже Уолдо, когато научи какво е станало тази нощ в брачното му легло. Сетивата й се разтапяха в аромата и вкуса на мъжа, който правеше с нея такива греховно прекрасни неща.

Уолдо напълно изчезна, докато умелите пръсти на Дрейк я възбуждаха, а целувките му отнемаха разсъдъка й. Този път тя нямаше нужда да я подтикват, посегна между двамата и хвана възбудения му член, като започна да го гали така, че той запулсира и стана невероятно твърд.

— Божичко! — Острият му вик прозвуча така, сякаш някой го разкъсва на две. — Много ме предизвикваш, така милейди. — Очите му потъмняха като две капки разтопено сребро. — Искаш ли ме, Рейвън?

— Не е честно — каза Рейвън след дълго мълчание. — И двамата ще идем в ада заради тази лудост сега. Но не мога да лъжа, Дрейк ъф Уиндхърст, искам те. Прости ми, Господи!

— Нямаш нужда от прошка — каза почти сърдито Дрейк. — Нямаш никаква вина. Ти си невинна и прекалено неопитна, за да ме спреш. Така кажи на Уолдо, ако пита къде е девствеността ти.

Рейвън знаеше, че Уолдо ще реагира яростно, когато научи, че е бил измамен, но беше прекалено потънала в страстта, за да мисли толкова напред. По-късно, след като се наслади на удоволствието, което й даваше Дрейк, можеше да го ненавижда заради това, че е похитил честта й. Сега нищо нямаше значение, само искаше да опита още от възбуждащите неща, които той правеше с нея. Знаеше интуитивно, че когато легне с Уолдо, няма да изпита никакво удоволствие, затова отчаяно искаше да познае насладата с Дрейк, дори да е само този единствен път.

Мислите й се прекъснаха внезапно, когато Дрейк отново я докосна между краката.

— Ти си влажна и готова за мене, скъпа.

После той пъхна ръце под ханша й и я намести така, че да влезе в нея. Тя го почувства, гладък като кадифе, твърд и горещ, как се притиска към нея. Пое си дъх и зачака болката.

— Успокой се — прошепна й Дрейк. — Нямам намерение да те нараня. Ще боли, но аз ще сторя всичко, за да мине най-леко, знам как да го направя.

После той навлезе в нея, разпъваше я и я изпълваше със своята твърдост. Болеше повече, отколкото беше очаквала, и тя извика. Усещайки тревогата й, той почти излезе от нея, после отново влезе, разкъсвайки девствеността й с един рязък тласък. Рейвън почувства острата раздираща болка и издаде задавен вик. Навлязъл вече дълбоко в нея, Дрейк изведнъж застина на място.

— Няма да се движа, докато не ми кажеш — прошепна той глухо. Вдигна се на лакти и се вгледа надолу към нея. — Знам, че сигурно се чувстваш странно така, да бъдеш изцяло изпълнена от мъж.

Тя се изви и внезапно Дрейк съвсем изтрезня. Болезненият вик, който Рейвън беше издала, го бе отрезвил. Но за нещастие беше прекалено късно да поправи онова, което вече бе сторено. По дяволите! Трябва да е бил луд да стигне дотук. Колкото и да мразеше Уолдо, никога не би помислил да направи нещо толкова безчестно, ако не беше пиян.

— Толкова си голям — прошепна Рейвън, докато се опитваше да се движи под него. — Сега не боли толкова много.

Мислите на Дрейк се върнаха към невинната жена под него. Беше откраднал девствеността й и сега й дължеше нещо в замяна. Тъй като не можеше да й върне разкъсаната ципа, се чувстваше задължен да й достави наслада.

Той започна да се движи в нея бавно, съзнателно, пронизваше я дълбоко, отново и отново, създаваше ритъм, към който Рейвън бързо привикна. Тя се надигна, пресрещайки тласъците му, приканваше го да се движи по-дълбоко, по-силно, по-бързо. Беше близо до изблика, навлизаше дълбоко в нея, а тя вплиташе пръсти в косата му, обгръщаше главата му и му предлагаше устните си.

Кръвта й кипваше и се сгъстяваше, докато той целуваше устните, шията и гърдите й. Тя се извиваше несъзнателно под него, отдаваше му се, докато той смучеше и ближеше зърната й. Чу го да стене и този звук отекна в нея със собствено ехо. Тя посегна да хване нещо над себе си, без да знае какво е то.

— Почти си готова — прошепна дрезгаво Дрейк. — Няма да те оставя, скъпа. Ела. Ела с мене.

Рейвън тъкмо щеше да го запита къде ще я отведе, когато нещо в нея се разкъса. Внезапно я задави вълна от наслада, завъртя я вихрушка от усещания. Тя инстинктивно обви крака около него и го привлече още по-дълбоко в себе си, всеки мощен тласък изпращаше една след друга вълни от неизразимо удоволствие, което се разливаше из нея. Приливите на екстаза още я люлееха, когато той отметна глава назад, стисна клепачи, издаде нисък стон с оголени зъби. Тя почувства горещата вълна, която обля утробата й, и остави насладата да я отнесе в безпаметство.

Миг по-късно тя отвори очи и видя Дрейк опрян на лакти как я гледа със странно изражение на лицето. Размърда се и се опита да го отмести от себе си. Чу го да въздиша, докато излизаше от нея и се отдръпваше.

— Не трябваше да правя това — каза той.

Рейвън го погледна, изплашена от внезапния му проблясък на съзнание.

— Бях пиян — отрони той извинително. — В своя защита мога само да кажа, че Уолдо ме предизвика. — Той й се усмихна. — Не твърдя, че не ми е било приятно да се любя с тебе, Рейвън ъф Чърк.

Рейвън поиска да го удари и щеше да го направи, ако на вратата на стаята й не се бе чуло настоятелно чукане, което я стресна.

— Дрейк, време е да тръгваш. Уолдо се размърда.

— Това е сър Джон — обясни Дрейк, ставайки от леглото, и взе да навлича набързо дрехите, които беше хвърлил малко преди това.

— Спокойно, Джон, идвам — извика той към вратата.

— Побързай — настоя приятелят му. — Ще те чакам в конюшнята.

Дрейк се обърна да погледне Рейвън за последен път и почувства дълбоко в себе си необясним трепет. Тя лежеше по гръб сред изпомачканите чаршафи на брачното си легло — сладострастно същество с подути устни и плуващи в страст очи. Изглеждаше така, сякаш се е любила добре и е напълно задоволена. Но изглеждаше и ядосана.

— Върви! — каза тя сърдито. — Уолдо ще те убие, ако те намери в стаята ми.

— Това ще те трогне ли? — запита Дрейк.

— Не! Мразя те, Дрейк ъф Уиндхърст. Почти колкото мразя и Уолдо. Ти отне невинността ми заради някаква дълбока омраза към брат си.

— Не съм взел нищо от тебе, милейди. Колкото и да отричаш, Рейвън ъф Чърк, ти ме искаше. Отдаде се доброволно. Аз измамих Уолдо, а не тебе.

— Дяволът да те вземе, Дрейк! — прокле го Рейвън. — Добре ти подхожда името, Черния рицар, сърцето ти е също толкова черно, колкото и дрехите.

Дрейк не се защити, само излезе и полека затвори вратата зад себе си.