Кони Мейсън
Черният рицар (22)

ЕПИЛОГ

Замъкът Еър, три години по-късно

Седнала в удобен стол, баба Нола дремеше пред огнището, уморена, след като беше помогнала на близнаците на Рейвън да се появят на бял свят. Акушерката току-що беше измила Рейвън, когато Дрейк нахълта в спалнята. Тригодишният Дилън вървеше по петите му. Дрейк спря пред леглото, поглеждайки косо към акушерката.

— Вече можете да видите жена си, милорд. Опитайте се да не я уморявате, защото цял ден се е мъчила. Раждането на близнаци не е лесна работа.

— Няма да я уморявам — обеща Дрейк.

Акушерката излезе тихо от стаята и затвори вратата след себе си. Дрейк коленичи пред леглото и взе малката ръка на Рейвън в своята. Наведе се да я целуне по челото. Рейвън отвори очи и му се усмихна.

— Бебетата са малки — каза тя.

— Мога ли да ги видя, мамо? — запита Дилън възбудено. — Братя ли имам или сестри?

— По едно и от двете — каза Рейвън, усмихвайки се нежно на малкия си здравеняк. Беше истинска миниатюра на Дрейк, притежаваше същите възхитителни качества, които я бяха накарали да се влюби в баща му.

— Те си почиват в люлката и чакат да се запознаят с по-големия си брат.

— Този път надмина себе си, любов моя — каза Дрейк. — Две бебета, не мога да повярвам. Благодаря ти.

— Имам дъщерята, която исках, а ги имаш още един син, който да върви по стъпките на баща си. Ще им дадеш ли имена?

— Дали да не наречем момичето Лита, на майка ми?

— Да, а момчето може би Нийл, на моя баща.

— Нямам търпение да се запозная с тях, но първо исках да се уверя, че майка им е добре:

Дрейк целуна леко устните на Рейвън. И преди още да вдигне глава, тя беше заспала. Той се вгледа в нея за миг със сърце, преливащо от любов. После отиде при люлката, за да види децата си. Лита, вдигнала мъничките си ръчички над главата, спеше дълбоко, докато Нийл смучеше съсредоточено юмрука си. Очарован от близначетата си, Дрейк се загледа в малките човечета, които бяха част от него и от Рейвън едновременно, и се замоли да оцелеят. Бяха толкова малки.

— Много са малки, за да си играя с тях — оплака се Дилън, явно разочарован от братчето и сестричето си.

— Ще пораснат, ако е дал господ — каза Дрейк и положи ръка на тъмнокосата глава на сина си.

— Може ли да ида да си играя на мечове с Трент в двора за упражнения? — запита Дилън, защото вече му доскуча с бебетата. — Надявам се Трент да остане повече. Обичам да си играя с него.

Трент беше якият и здрав син на Дъф и Уила, с няколко месеца по-малък от Дилън. Те бяха дошли в Еър, за да дочакат раждането. Дрейк се надяваше братовчедите да станат добри приятели, тъй като си спомняше колко самотно беше протекло неговото детство.

— Тичай — каза разсеяно Дрейк и Дилън се измъкна навън. Той още гледаше омаян новите попълнения на семейството си, когато баба Нола се събуди и дойде при него.

— Те са силни — каза бабата, сякаш беше прочела мислите му. — Ще оцелеят.

Дрейк я погледна стреснато.

— Ти сигурна ли си? Децата често умират без причина.

Бабата му се усмихна насърчаващо.

— Не и тези деца. Знам го. Точно както знаех и че ще тръгнеш на юг, за да хванеш Уолдо. — Тя потупа нежно рамото на Дрейк и тихо излезе от стаята.

Отново смаян от тайнствената сила на баба си, Дрейк се обърна към люлката. Загледа се в спящите си бебета и след няколко минути се върна при леглото на Рейвън. Тя спеше дълбоко. Той се наведе и целуна устните й.

— Благодаря ти, моя любов, за децата ми. Минахме през много изпитания, докато стигнем тук, където сме сега, но оцеляхме и преуспяхме. Обещавам ти, че ти и нашите деца винаги ще бъдете на първо място в моето сърце.