Кони Мейсън
Черният рицар (19)

18

Уолдо скочи на крака, а лицето му се разкриви от ярост.

— Какво ви е казал Дрейк, сир? Лъжа е, всичко е лъжа. Аз съм законният граф Еър. Нищо от това, което той казва, не може да го промени.

— Внимавай — предупреди го Едуард. — Не отсъждам само по думите на един човек. Има доказателство, че Лита Ан Хауел и лорд Базил ъф Еър са били законно женени. Затова Дрейк ъф Уиндхърст е по-големият син на Базил и негов законен наследник, докато ти… — Той не довърши думите си, но смисълът на неизреченото не убягна на Уолдо.

— Покажи ми доказателството си — настоя Уолдо — и аз ще го опровергая.

— А, ето че идват отец Амброуз и сър Джон — каза кралят.

— Кой, моля, е отец Амброуз?

— Отец Амброуз е венчал майка ми и баща ми — отвърна Дрейк. — Бракът е бил законен, но този на Базил с твоята майка — не. Като се има предвид малката разлика във възрастта ни и бързината, с която родителите ти са били венчани, не е било възможно да се направи законно анулиране или развод за толкова кратко време. Бащата на Базил е заповядал черквата да бъде изгорена, за да се унищожат регистрите. Ти си копелето, Уолдо, а не аз.

— Свещеникът лъже! — каза гневно Уолдо. — Платено му е, за да лъжесвидетелства.

Отец Амброуз излезе напред.

— Аз не лъжа, синко. Лично извърших бракосъчетанието, съвсем добросъвестно, и сам го вписах в регистъра. Донесъл съм достоверно свидетелство, за да потвърдя думите си.

— Черквата е изгоряла преди много години — отвърна навъсено Уолдо. — Ти си един лъжец.

— Стига! — прогърмя гласът на Едуард. — Доказателството е убедително и аз вече взех решение. Всичко, което сега се изисква от тебе, е да се закълнеш във вярност на своя сеньор.

— Да се закълна във вярност на Дрейк! — избухна Уолдо. — Не! Никога! — Потъмнелият му поглед се спря върху Рейвън и една усмивка, която не стигна до очите, се изписа на устните му. — Ти ми взе богатството и титлата, но не можеш да вземеш жена ми. Бог ми дава правото да отведа Рейвън със себе си, когато напусна това прокълнато място.

Изражението на Дрейк стана яростно, устните му се свиха гневно.

— Само през трупа ми!

— Лесно може да се уреди — отвърна веднага Уолдо.

— Да, това би ти харесало, братко. Досега само съм се чудил защо искаш смъртта ми. Страхувал си се, че истината ще излезе наяве.

— Не знаеш и половината от нея — промърмори Уолдо под нос.

И каза на висок глас:

— Ваше величество, само Бог може да отнеме жена от съпруга й.

— Няма истински брак — възкликна Рейвън, намесвайки се в спора. — Неконсумираният брак не е законен.

— Имаш само твоята дума срещу моята, че бракът ни не е бил консумиран — възрази Уолдо.

— Всички знаем кой лъже — нападна го Рейвън. — Откога знаеш, че Дрейк е законният наследник на Еър?

— Не съм длъжен да ти отговарям, съпруго.

— Може би не — намеси се Едуард, — но аз съм твой крал и дължиш отговор на мене. Откога знаеш, че Дрейк е наследникът на Базил?

Дрейк се страхуваше, че Уолдо ще излъже, но явно брат му прекалено много се страхуваше от краля.

— Знам, откакто бях достатъчно голям, за да питам баща си защо е поискал Дрейк да бъде възпитаван в Чърк. Ако Дрейк беше копеле, татко нямаше да се интересува от бъдещето му. — Той обърна отново поглед към Рейвън. — Хайде, жено, време е да тръгваме.

Рейвън се обърна към краля с молба в погледа.

— Ваше величество, моля ви, не ме изпращайте с Уолдо. Не мога да живея с мъжа, когото държа отговорен за смъртта на сестра ми.

— Какво ще кажеш за това, сър Уолдо? — запита Едуард.

— Жена ми не знае какво говори, сир. Дария умря от стомашна болест. Нека някой ми докаже обратното.

— Не мога да отсъдя, без предварително да претегля всичко, което чух днес — каза Едуард, пощипвайки брадичката си. — Нещата не са толкова прости. Може би отец Амброуз и отец Бърнард ще ми дадат от своята мъдрост. Заедно ще решим дали съществува законен брак.

— Бракът е законен — настоя Уолдо. — Няма да позволя на Дрейк да вземе Рейвън. Много дълго чаках за нея.

— Работата не е в Дрейк — каза Едуард. — Вече съм намерил годеница за лорд Дрейк. — И той погледна благосклонно към васала си.

— Кога мога да очаквам отговора ви? — запита сухо Уолдо.

— Ще се посъветвам със свещениците и ще ти дам отговор, когато стигнем до решение. Междувременно ти и лорд Дъф можете или да се върнете в лагера си извън портите, или да останете в крепостта.

— Аз ще остана — каза Дъф. — Не съм бил винаги добър брат за Рейвън и искам да й се извиня.

— Аз също ще остана — отвърна Уолдо.

— Много добре — каза Едуард, — така да бъде. Сигурен съм, че лорд Дрейк ще ви осигури достойни покои в крепостта.

Дрейк махна с ръка на Болдър и икономът се втурна към него.

— Моят иконом ще ви покаже къде да се настаните.

— Последвайте ме, милорди — каза Болдър, покланяйки се на Уолдо и Дъф.

Скоро след тях кралят също излезе от залата. Малко след това тя съвсем се опразни и Дрейк остана сам с Рейвън.

— Тревожа се — каза Рейвън, стискайки ръката на Дрейк. — Ами ако кралят реши, че трябва да остана жена на Уолдо и ти трябва да се ожениш за милейди Уила?

— Ела, не можем да говорим тук — каза Дрейк и я дръпна към стълбите.

Двамата не продумаха и дума чак докато не влязоха в стаята на Рейвън и Дрейк затвори вратата зад гърба си.

Дрейк разтвори ръце и Рейвън се втурна в прегръдките му.

— Мразя го, Дрейк, наистина го мразя. Ще умра, ако трябва да остана негова жена. Къде ще ме заведе да живея? Еър вече не е негов дом.

— Навярно майката на Уолдо му е оставила малкото си имение близо до Йорк. Няма да остане без пукната пара. Не се тревожи. Заклевам се, че никога няма да те има. Независимо какво ще реши Едуард, ти си моя.

Ръцете му погалиха корема й.

— Моето дете — каза той покровителствено.

— Твоето — потвърди Рейвън.

Тогава той запечата клетвата си с целувка. Малко я пусна и отстъпи назад.

— Дългът ме зове, скъпа. Опитай се да не се тревожиш. Вярвам, че кралят ще вземе правилното решение.

Дрейк не обичаше да оставя Рейвън сама, но управлението на замъка беше сложна и изискваща време работа, особено щом тук беше и кралят. Когато стигна в залата, намери капитана на стражата, който чакаше да говори с него.

— Милорд, капитанът на стражата на сър Уолдо желае да поговори с вас. Чака ви при решетката.

— Знаеш ли какво иска? — запита Дрейк, озадачен от новия обрат на събитията.

— Не, но твърдо настоява, че трябва да говори лично с вас.

— Много добре — каза Дрейк и побърза нататък. Сцената, която го посрещна при решетката, съвсем го смая. Наредени зад капитана си, когото Дрейк веднага разпозна като сър Хю, чиито тайно донесени храна и вода му бяха помогнали да оцелее в тъмницата на Чърк, Дрейк видя цялата войска на Уолдо. Решетката се вдигна и Дрейк пристъпи напред.

— Какво става тук, сър Хю?

— Много просто, лорд Дрейк — обясни сър Хю. — Искаме да се закълнем във вярност на Черния рицар, новия господар на Еър.

Като по даден знак всички мъже коленичиха пред новия си господар.

Дрейк погледна към морето от предани лица и в гърлото му се надигна задавен стон. Никога не му беше идвало на ума, че един ден ще внушава такова уважение, каквото днес му засвидетелстваха тези мъже.

— Откъде разбрахте?

— Вестта се разнесе като горски пожар. Преди малко научихме. Говоря от името на всички присъстващи. Предлагаме ви своята вярност, лорд Дрейк ъф Еър и Уиндхърст.

Той падна на едно коляно и поднесе ръката си с обърната нагоре длан. Дрейк положи крака си в нея.

— Станете — заповяда Дрейк. — Приемам вашата лоялност.

— Какви са заповедите ви, милорд? — запита сър Хю, като се изправи.

— Останете тази нощ за празненството. На сутринта отведете войската в Еър, за да пази владението ми от грабители. Кажете на иконома да ме очаква в най-скоро време, за да огледам имението си, а също така осведомете управителя, че възнамерявам да прегледам книгите заедно с него, когато ида там.

— Какво е това?

Уолдо се появи зад гърба на Дрейк, невероятно разгневен.

— Дойдох да говоря с хората си. Защо ти им даваш заповеди? Нямаш право да ги командваш.

— Те вече не са твои хора — каза Дрейк. — Аз съм новият господар на Еър. Всеки тук присъстващ войник ми се закле във вярност.

— Всеки ли? — усъмни се Уолдо, явно объркан.

— Да всеки. Наредих им да се върнат в Еър. Уиндхърст не може да приеме толкова много войници.

— Почакай! — извика Уолдо към сър Хю. — Заповядвам ти да останеш!

— Сега ние служим на Черния рицар — отговори сър Хю. — Лорд Дрейк е достоен господар, ще му служим добре. Вече не сме под ваше командване.

След като изрече това, сър Хю отдаде чест на Дрейк и поведе хората си към лагера.

— Ще ми платиш за това, Дрейк — изсъска Уолдо. — Мислиш, че сега всичко е твое, но остана Рейвън. Нищо не може да промени факта, че тя е моя съпруга. — Гласът му трепереше в заканителни нотки. — Можеш да я имаш единствено мъртва. Помисли за това, сър Копеле.

Обърна се рязко и се отдалечи. Ако Дрейк беше видял заплашителното изражение на Уолдо, щеше още там да го убие, защото в очите на злодея се четеше ясното му намерение да си отмъсти на двамата, които най-много мразеше на този свят.

По обяд залата беше препълнена. Кралят изглеждаше изнервен, когато се появи заедно със свещениците, и Рейвън се запита дали Едуард вече е взел решение. Тя седна до Дрейк на главната маса, опитвайки се да запази спокойствие, въпреки че се тревожеше. Почувства как Уолдо злобно я наблюдава и не посмя да погледне към него. Той не беше поканен да седне на главната маса и това я зарадва, но зложелателният му поглед се спираше върху нея твърде често и това не й позволяваше да запази присъствие на духа.

Рейвън дъвчеше замислено едно сочно парче печено еленско, което Дрейк беше сложил в чинията й и насочи вниманието си към Дъф и милейди Уила. Седнали един до друг, те като че ли бяха намерили общи теми за разговор и бъбреха оживено. За разлика от Дрейк, който плашеше Уила, Дъф май беше успял да привлече вниманието й. Рейвън съзнаваше, че Дъф е хубав и скромен младеж, освен когато Уолдо го караше да прави неща, които бяха против собствената му природа.

Рейвън беше доста изненадана, когато Дъф дойде при нея и я помоли да му прости. Изказа съжалението си, че я е накарал да се съгласи на брак, който я ужасява, и се закле, че никога вече няма да направи нещо, с което да й навреди. Помириха се сърдечно и Дъф й каза, че винаги е добре дошла в Чърк, че ще я защитава, ако реши да се постави под негово покровителство, бягайки от Уолдо.

Рейвън подозираше, че Дъф ще стане съвсем друг човек без зловредното влияние на Уолдо, като че ли милейди Уила вече беше открила добрите му качества. Тя се усмихна на мисълта, която току-що й хрумна. Дъф нямаше годеница, нито пък, доколкото тя знаеше, някаква любовница. Беше две години по-голям от нея и отдавна му беше време да се ожени. Когато видя как милейди Уила се изчервява от един дързък комплимент, Рейвън се оживи.

— На какво се усмихваш? — запита я Дрейк, като се наведе до ухото й.

— Погледни Дъф и милейди Уила — отговори Рейвън. — Явно много се харесват.

Дрейк погледна към двамата и се усмихна.

— Мислиш ли, че милейди Уила харесва Дъф повече от мене?

— Надявам се. Може би ще я попитам кого предпочита. Вярвам, че кралят иска тя да бъде щастлива, а Дъф има нужда от жена.

Той я погали с поглед.

— Винаги съм знаел, че си умна.

След обяда кралят се затвори отново с двамата свещеници и Дрейк отиде да се упражнява с рицарите си. Уолдо отиде, както каза, да подремне, а Дъф се присъедини към Дрейк.

Рейвън причака милейди Уила на излизане от залата.

— Може ли да поговоря с вас, милейди Уила?

За миг тя помисли, че милейди Уила ще откаже, и с облекчение чу утвърдителния отговор на дамата:

— Много добре, милейди Рейвън. За какво искате да говорим?

Рейвън я поведе към едно усамотено място до огнището.

— Брат ми изглежда доста увлечен по вас.

— Вашият брат е джентълмен. Той не ме плаши като…

— Като Черния рицар — довърши изречението й Рейвън. — Защо искате да се омъжите за Дрейк, ако не го харесвате?

— Трябва да се подчиня на краля — каза Уила. — Но не знаех, че Черният рицар ще бъде такъв… стряскащ мъж. Толкова мъжествен. — Тя деликатно вдигна рамене. — Надявах се да е някой като… лорд Дъф. Но ще се подчиня на моя крал и ще се постарая да бъда добра съпруга на лорд Дрейк. Вие имате ли намерение да заминете с брат си? Този брак няма да ми е по душа, но няма да позволя съпругът ми да има любовница.

— Може би този брак няма да е по душа и за Дрейк — предположи Рейвън. — Той няма да се откаже от мене, вие го знаете. Ако предпочитате Дъф, както допускам, би трябвало да известите краля за това свое предпочитание. Дъф е също толкова добра партия, колкото и Дрейк. По-добра в известно отношение, защото няма любовница. Потеклото му е също толкова безупречно, освен това е и богат.

— Лорд Дрейк сега е по-богат, откакто стана и граф — каза замислено Уила. — Съчетанието ще е добро.

— Готова ли сте да отговорите на невероятните способности на Дрейк за забавления в леглото? — запита Рейвън. — Той е чувствен и изкусен любовник.

Уила побледня.

— Вече го осведомих, че щом забременея, няма да го допускам в леглото си. И че той ще прави това отново само ако желае повече от едно дете.

Рейвън се сдържа да не се изсмее в лицето на Уила.

— Мога да си представя какво е казал.

— Толкова ли е ненаситен? — запита Уила, явно потресена. Рейвън се надяваше Уила да размисли върху перспективата да се омъжи за Дрейк.

— Да, но това не е лошо нещо.

Уила направи гримаса.

— Няма да ми хареса.

— Тогава ви предлагам да насочите другаде погледа си. Може би върху лорд Дъф. Той е мъж, който ще уважава вашите желания. Не се заблуждавайте, Дъф не беше винаги добър брат за мен. Уолдо го отклоняваше от пътя му. Но Дъф ми се извини и аз искрено вярвам, че има намерение да промени живота си. Вие сте точно жената, от която той има нужда, за да го пази да не се подвежда по безскрупулни хора като Уолдо.

— Наистина ли мислите така? — запита обнадеждена Уила. — Лорд Дъф като че ли ме харесва. И останах с впечатлението, че е мъж, който няма да бъде прекалено взискателен.

— Помислете върху това, милейди Уила — насърчи я Рейвън. — И мъдро оформете решението си.

— Вие искате Черния рицар — каза Уила.

— Да, искам го, милейди — и тя притисна ръце към корема си. — Иска го и нашето дете.

Тя се усмихна, обърна се и се отдалечи от изумената Уила. Нямаше представа, че Уолдо се криеше недалече в сянката, не толкова близо, за да чуе думите им, но достатъчно близо, за да види, че Рейвън е казала нещо, което е потресло милейди Уила.

— Какво ви каза жена ми? — запита Уолдо, примъквайки се към Уила.

Уила почти подскочи.

— О, изплашихте ме.

— Какво толкова ви каза жена ми, че така се стреснахте? — настояваше Уолдо.

— Не мисля, че жена ви има особено добри чувства към вас — изсумтя Уила.

Уолдо се изсмя презрително.

— Кажете ми нещо, което да не знам. Както и да е, Рейвън е моя. Ако тя излезе от живота ви, може би Дрейк ще започне да ви обръща повече внимание.

— Не, няма. Дрейк е прав, с него няма да си подхождаме. Освен това лорд Дъф гледа на мене благосклонно. Може би ще успея да убедя краля да ме даде на Дъф вместо на Дрейк.

Толкова беше помощта от милейди Уила, помисли си Уолдо, докато се отдалечаваше. Трябваше да има някакъв начин да хване Рейвън насаме, само оставаше да се сети как. Беше убеден, че единственото средство да нарани Дрейк е чрез Рейвън. Преди да напусне Уиндхърст, трябваше по някакъв начин да си отмъсти на тях двамата.

Слугите не обърнаха внимание на Уолдо, докато прекосяваше залата. Той се насочи право към конюшнята. По това време на деня там нямаше никой и той оседла собствения си кон. Пилетата и гъските се разбягаха пред него из вътрешния двор. При решетката го пресрещна Дрейк.

— Къде отиваш?

— Имам нужда да се раздвижа. Да не би да съм затворник в Уиндхърст? Нямам ли право да ходя насам-натам, както ми се харесва?

— Ще наредя на стража при портата да те пуска свободно — отговори Дрейк. — Нямам намерение да те държа в Уиндхърст повече, отколкото е абсолютно необходимо.

Дрейк дръпна юздите на Зевс и се отдалечи. Уолдо се засмя лукаво и продължи под вдигнатата решетка. Заскита безцелно покрай брега, преди да осъзнае какви възможности му предлага той. Намери място, където конят му можеше да слезе лесно по стръмната пътека, и внимателно го поведе покрай брега към осеяната с камънаци пясъчна ивица долу. Зърна пещерата случайно, докато оглеждаше разсеяно скалите. Отворът й беше над равнището на прилива и той слезе от седлото, за да я огледа. За да влезе в нея, трябваше да се покатери по скалите, натрупани пред стръмния бряг. За свое учудване той откри угаснал факел, който лежеше на земята пред пещерата, и разбра, че не е първият човек, който влиза в нея.

Запали сухото дърво и то веднага пламна. Воден от светлината, той тръгна навътре в пещерата и видя, че тук скоро са идвали хора. Усмихна се доволно, загаси факела и го остави там, където го беше намерил. После слезе обратно на пясъка, където го чакаше конят му. Когато се върна в замъка, в ума му се вихреха злонамерени планове за Дрейк и Рейвън.

Кралят беше в прекрасно настроение по време на вечерята и забавленията, които Дрейк беше устроил тази вечер. Решетката беше оставена вдигната, за да могат хората, настанили се на лагер извън стените, да присъстват на празненството и да се движат свободно навсякъде. Залата беше препълнена. Едуард не спомена нищо за решението си относно съдбата на Рейвън, нито каза нещо за разговора си насаме с милейди Уила, състоял се по-рано през деня, но в очите му имаше блясък, който Рейвън трудно можеше да определи. Тя се въртеше нервно на мястото си по време на непоносимо дългата вечеря.

Успокояващото присъствие на Дрейк до нея не можа да я ободри, както ставаше обикновено. Поради някаква причина тя не можеше да разсее дълбокото неприятно предчувствие.

След като разказвачът разказа последната си история, кралят стана и даде знак за тишина.

— Предлагам наздравица — каза той, вдигайки чашата си към Дрейк — за лорд Дрейк, граф на Уиндхърст и Еър. — Високи викове „Слава, слава!“ отекнаха из залата. Кралят отпи голяма глътка, после се обърна към Рейвън. — И за новата господарка на Уиндхърст и Еър!

В дъното на залата Уолдо изля на пода чашата си и избълва едно проклятие. Настана смаяно мълчание и всички очи се обърнаха към Уолдо.

— Пристъпете напред, сър Уолдо — заповяда кралят.

Уолдо пристъпи напред с непокорно вирната брадичка. Спря пред главната маса, хвърли поглед към краля, към Дрейк и специално към Рейвън.

— Не можете да направите това, сир — изрева Уолдо. — Моят брак с милейди Рейвън е законен и обвързващ.

— Той не е бил консумиран — наблегна Едуард. — Взех решение. Тъй като присъствието ми тук повече не е необходимо, възнамерявам да тръгна утре. Дъщеря ми очаква дете и искам да се върна навреме в Лондон за раждането. Нямах намерение да оставам толкова дълго в Уиндхърст.

— Свещениците не са ли се наговорили? — атакува Уолдо. — Да не би да искат да разтрогнат законен брак?

— Те са съгласни с мене. Бракът не е бил консумиран, няма законен брак. Имам власт като крал на това кралство да анулирам брака и аз го направих.

— Но папата…

— Няма значение какво е казал папата, за мене бракът не е престанал да бъде кръвосмесителен. Освен това вие не сте ми поискали разрешение да се ожените.

— Ами милейди Уила? Тя не беше ли предназначена за Дрейк?

— Да, но и двете страни не желаеха това. Изглежда, че милейди Уила е предпочела друг — и той хвърли благосклонна усмивка към милейди Уила. — Лорд Дъф поиска позволение да се ожени за нея.

— Лорд Дъф! — избухна Уолдо. — Тоя безмозъчен червей!

Едуард отпрати Уолдо с гневно махване на ръката.

— Вървете си, вие ме оскърбявате! Решението беше моя прерогатива и аз го взех!

С изкривено от ярост лице Уолдо се поклони на краля и се оттегли.

— Тази вечер имаме истински празник — възвести величествено Едуард. — Нека отец Амброуз и отец Бърнард да пристъпят напред.

Двамата свещеници станаха от пейката наблизо до главната маса и се приближиха да подиума.

— Преди да напусна Уиндхърст, бих се радвал да видя лорд Дрейк оженен за милейди Рейвън и лорд Дъф оженен за милейди Уила.

Дъф, който изглеждаше доста смутен, и Уила, приела плахо кралското нареждане, бяха съпроводени от самите кралски рицари към средата на залата. Церемонията, свързваща Дъф и милейди Уила, беше кратка, но вълнуваща. След това всички събрани поздравиха шумно младоженците. Рейвън първа поздрави брат си и съпругата му, развълнувана от радост, че Дъф най-накрая е избягал от зловредното влияние на Уолдо и е станал господар на себе си. Дъф беше направил много неща, които й беше трудно да му прости, но тя се надяваше, че с времето семейството отново ще се обедини.

След това дойде редът на Рейвън и Дрейк. Макар че това беше най-щастливият ден в живота й, Рейвън не можеше да се освободи от натрапчивия си страх. Отдаваше това на бременността си, защото беше чувала, че бъдещите майки често си въобразяват разни неща и плачат. Но оставаше неоспоримият факт, че докато Уолдо е жив, тя никога няма да бъде спокойна.

— Какво има, скъпа? — запита Дрейк, докато чакаха церемонията да започне. — Да не си размислила?

— Не! — отрече Рейвън, смаяна, че Дрейк може дори да допусне подобно нещо. — Всичко, което някога съм искала, е да бъда твоя жена.

След миг желанието на Рейвън се сбъдна. Тя стана жена на Дрейк. Детето им щеше да носи неговото име и да познае любовта на баща си. Тя вкуси целувката на Дрейк и се притисна към него, а в очите й избиха сълзи, докато всички присъстващи ги поздравяваха с нестихващи овации. След това, нарушавайки церемонията, Дрейк я вдигна на ръце и я отнесе нагоре по стълбите към тяхната стая. Когато влезе вътре, захлопна вратата зад гърба си и я сложи да седне на ръба на леглото.

После коленичи в краката й, повдигна полите й и свали обувките и чорапите.

— Тази нощ е наша, да й се насладим — каза той, проправяйки си път с целувки нагоре по голия й крак към вътрешната част на бедрото. — Ще те любя така прилежно, че никой няма да постави под съмнение законността на нашия брак.

— Нашият брак беше консумиран много преди свещеникът да произнесе думите пред нас — напомни му Рейвън.

Устата му спря на едно нежно място над коляното й.

— Винаги ще съжалявам за начина, по който те взех тогава, първия път.

— Недей. Аз не съжалявам за нищо.

Мрачното чувство отново се спусна над нея и тя потрепери. Дрейк се отпусна назад на петите си и се вгледа в нея.

— Нещо не е наред. Кажи ми.

Рейвън прехапа долната си устна, осъзнавайки, че обяснението й няма с какви факти да се обоснове. И поклати глава.

— Нищо, само някакво чувство.

— Уолдо е — каза сурово Дрейк.

— Да — призна тя. — Той ме плаши. Винаги ще е тук и ще дебне да ни нарани.

— Мога да се справя с Уолдо. Той няма власт. Макар че не е останал без пари, вече не може да претендира за богатствата или поданиците на Еър.

— Какво ще прави той?

— Ще се върне в малкото си владение, близо до Йорк. Подозирам, че ще се скрие там, за да лиже раните си. Забрави го, моя любов. Никога няма да му позволя отново да те нарани. — Той я целуна по носа. — Усмихни се. Това е нашата сватбена нощ. Искам да те съблека бавно, да те целувам, докато страховете ти изчезнат, и да те любя, докато започнеш да ме молиш да спра.

Дъхът заседна в гърлото на Рейвън.

— И аз го искам. Искам да дам на очите си насладата от твоето тяло на боец, да отговарям на целувките ти, докато и двамата останем без дъх, да чувствам твърдостта ти и как се движиш в мене. О, Дрейк, благодаря на Бога, че беше кралят. Без него никога нямаше да бъдем мъж и жена.

— Ще се молим да живее дълго — съгласи се Дрейк. — Но не тази вечер. Стани, моя любов. Струва ми се, че си твърде облечена.

Той я съблече бавно, целувайки и галейки всяка част от тялото й, докато я оголваше. Когато Рейвън накрая застана пред него в разкошната си голота, тя така силно трепереше, че едва можеше да диша. Възхити се на стройното му тяло на воин, също така голо като нейното. Стояха един срещу друг, както Господ ги беше създал, голи, без преструвки или неискреност.

Обхваната от внезапна плахост, Рейвън се опита да прикрие наедряващата си талия с ръце, но Дрейк не й позволи. Той й се усмихна и отдръпна ръцете й, после се наведе и целуна корема й.

— Не, не се крий от мене. Моето дете расте в тебе. Никога не си ми изглеждала по-красива, отколкото сега.

Той я отнесе на леглото, покривайки я е тялото си. Тя обви ръце около врата му и привлече лицето му към своето. Зацелуваха се яростно, целувките им ставаха все по-дълги, докато и двамата започнаха да се задъхват. Езиците им се преплитаха и се бореха, сякаш не можеха да се наситят един на друг. Той я галеше нежно, търпеливо, възбуждайки я бавно и много ласкаво, въпреки че желанието му неудържимо растеше. Хвана зърното й с палеца и показалеца си и облиза втвърдената розова пъпка. Тя се раздвижи неспокойно и изстена.

След доста време той остави зърната й и плъзна устните си по порозовялата й кожа, оставяйки огнена следа надолу към корема й и още по-Ниско, докато горещите му устни стигнаха до едно толкова нежно място, че насладата беше направо непоносима. Тя се изви нагоре под влажните му ласки, докато пръстите му я разтваряха и устата му търсеше още повече интимност.

Цялата в огън и трепереща, Рейвън го дръпна за косата, за да привлече вниманието му.

— Хайде, ела вътре, моля те!

Той се усмихна и се отпусна върху нея, лицето му беше на сантиметри от нейното и с едно бързо ловко движение навлезе дълбоко в нея. Тя подскочи към него, взе го, обхвана го целия, искайки още. Прилепиха се един към друг с жадни съединени устни, страстта ги възпламеняваше и ги водеше до още по-невероятни висини.

Кулминацията избухна във всепоглъщащ огън едновременно и у двамата. Насладата ги обля, издигна се като вълна, отнесе ги отвъд вечността, после бавно се оттече, обгръщайки ги в море от върховен екстаз. Блажено заситени и съвсем изтощени, те се притиснаха един в друг, изповядвайки без думи вечната си взаимна любов.

Дрейк се отпусна до нея и положи нежна целувка върху устните й. Тя се притисна до него и свря глава в рамото му.

— Сега принадлежиш на Черния рицар — каза Дрейк, притискайки я властно към себе си. — Нищо освен смъртта не може да ни раздели.

Макар че беше щастлива и задоволена, Рейвън не можеше да се освободи от страха, който я преследваше, откакто Уолдо се бе появил в Уиндхърст. Дрейк току-що й беше казал, че само смъртта може да ги раздели. Бяха ли думите му предвестие на съдбата? Бяха ли по-пророчески, отколкото всеки от тях би допуснал?

Тя познаваше Уолдо, знаеше какво мисли, знаеше, че той няма да се откаже от нея без борба. Макар че кралят беше отсъдил в полза на Дрейк, тя се страхуваше, че Уолдо няма да си отиде току-така.

Имаше нещо, нещо, което тя не можеше да определи, което й подсказваше, че злобата на Уолдо се подклажда от страх. Страх от какво? Какво ужасно нещо от миналото му го плашеше? Да не би да е Дария? Той отричаше да е убил сестра й, но тя не му вярваше. Изведнъж Рейвън усети, че може би тъмнината, която чувстваше наоколо си, не идва от нея, а от Уолдо. В миналото му имаше нещо толкова гнусно и достойно за презрение, че злото извираше от него на вълни. Само тя ли усещаше колко е покварена душата на Уолдо, само тя ли се безпокоеше от това?

Тогава Дрейк отново посегна към нея и тя охотно се отпусна в ръцете му, изгубвайки се в неговата любов.

След това дойде сънят, но той не беше безметежен, защото в тъмнината бродеше грозната сянка на заплахата.