Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lord of the Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 83 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Кони Мейсън. Господарят на мрака

ИК „Ирис“, 2007

История

  1. — Добавяне

ЕПИЛОГ

Това беше сватбата, за която Алета винаги си беше мечтала. Блестяща в синия брокат, поръбен с хермелин и окичен със скъпоценни украшения, сложила семейните накити на рода Мортимър, тя се чувстваше като принцеса до своя принц. Високата конусовидна шапчица и коприненият воал почти изцяло скриваха сребристите й плитки, които се спускаха свободно чак до кръста й.

За разлика от първата им кратка сватбена церемония, когато Хайме беше облечен като селянин, този път той се беше пременил в дрехи, които повече подхождаха на положението му в обществото. Съобразявайки се с модата, блестеше като паун в яркозелено, виолетово и жълто. Жакетът му беше кадифен, а панталоните, с един зелен и един жълт крачол, излагаха на показ съвършените му мускулести крака. Големи сребърни токи украсяваха обувките му, на кръста си беше запасал меч с украсена със скъпоценни камъни дръжка.

Кралският параклис беше мястото на церемонията, уважена от почти всички благородници в кралството. Понеже Алета вече нямаше баща, който да я предаде на младоженеца, сияещият крал Хенри изпълни това задължение. Самият епископ съедини младата двойка, а Хенри беше поръчал голямо тържество, за да почете новобрачните.

Ако на някого се беше сторило странно, че невестата е в напреднала бременност, никой не каза и дума по този повод. Вместо това гостите се съсредоточиха върху лъчистата красота на булката, гордата стойка на младоженеца и очевидното им щастие.

Когато Хенри беше научил какво е станало на пустия уелски бряг и беше разбрал, че Алета и Хайме искат да се оженят в Лондон, беше направил всичко, за да направи от сватбата им незабравимо празненство. Сега стоеше отстрани със сияещо лице, докато епископът ги обявяваше за съпруг и съпруга. Проницателен познавач на характерите, Хенри се радваше, че се беше сприятелил с Хайме Мортимър в деня, когато младият мъж дръзко беше прекъснал сватбата на лейди Алета и лорд Грей. Когато научи, че Мортимър е Господарят на мрака, това беше голяма пречка, която за щастие бе преодоляна, и сега той беше абсолютно сигурен, че контрабандистът вече няма да изплува, за да го накара да съжали за взетото решение.

В мига, когато церемонията свърши и гостите тръгнаха към голямата зала, за да вземат участие в сватбеното тържество, Хенри дръпна Хайме настрана за частен разговор. Тъй като трябваше да замине за Франция в края на седмицата, той искаше да съобщи една поразителна информация на Хайме, преди да замине.

— Много съм ви благодарен, сир — каза Хайме, — че направихте сватбата ми толкова запомняща се.

— Няма защо, лорд Мортимър. Само като гледах сияещото лице на съпругата ви, това ми беше достатъчно възнаграждение. Спомняш ли си разговора ни отпреди няколко дни, когато ми каза как е станало така, че Господарят на мрака е бил заловен от Грей и хората му?

— Искате да кажете, как съм останал с погрешното впечатление, че лейди Алета ме е предала, докато това всъщност е била Роуина Хауърд? — Дори само тази мисъл го ядоса. — Да, спомням си.

Когато беше дошъл в Лондон, Хайме беше разказал на Хенри цялата история.

— Ще ти бъде интересно да узнаеш, че сър Тревър, братът на Роуина, е един от рицарите, които ще ме придружат във Франция. Неотдавна го взех на служба при мене. Той ме помоли да потърся съпруг за сестра му, преди да напуснем Англия. Изглежда, младата жена му създава доста неприятности, с които не може да се справи. — Той се усмихна хитро. — Имаш ли някакви идеи?

Веждите на Хайме се вдигнаха изненадано.

— Роуина е в Лондон?

— Така изглежда.

Той се усмихна широко.

— Съпруг, казвате?

Внезапно очите му се спряха на един свиреп, буен лорд от пограничните области на Шотландия, с когото наскоро се беше запознал — див и суров като страната, която представляваше. Лорд Кълън Макдонъф беше в Лондон от няколко седмици, търсейки помощта на Хенри, за да потуши един малък бунт. Мъж на средна възраст, преживял няколко съпруги, в момента той не беше женен. Говореше се, че лордът с огненочервена коса и сякаш пламтяща брада е безмилостен боец и безкомпромисен господар, чиито груби маниери оставят какво да се желае. Хайме беше говорил с него няколко пъти след пристигането си в Лондон и смяташе че ще бъде съвършен партньор за отмъстителна вещица като Роуина. Бракът с мъж като Макдонъф щеше да бъде живо наказание, помисли радостно Хайме.

Хенри видя накъде гледа Хайме и се усмихна с очевидно одобрение.

— Лорд Макдонъф търси помощ. Хрумна ми, че мога да му я дам, ако се съгласи с условията ми. Интимна сватба утре в покоите ще може да се уреди лесно, мисля. Прости ми, ако не те поканя.

— Пропускаме ли нещо?

Алета избра този момент, за да се присъедини към Хайме и Хенри. Премести поглед от краля към съпруга си, питайки се защо и двамата изглеждат доста доволни от себе си.

— Не, милейди. — Хайме се усмихна, обвивайки ръка около раменете й, за да я притегли към себе ся. — Ние с тебе ще се заемем с по-важни неща и няма да имаме много време да се посвещаваме на други работи. — Очите му блеснаха дяволито, а Хенри открито се засмя на сексуалния му намек.

— Имам планове, които включват само нас двамата. Това е сватбената ни нощ в края на краищата.

— Трябва да кажеш на съпругата си за нашата малка шега — каза Хенри с дяволито наслаждение. — Сигурен съм, че ще я одобри.

— По-късно — отвърна Хайме, без да изпуска от поглед лицето на Алета, докато я насочваше към стълбите, водещи към стаята им. — Много по-късно. Ще се оттеглим ли, милейди?

Алета се изчерви силно.

— Да, милорд, но те предупреждавам, ще искам да узная каква е шегата, за която спомена крал Хенри.

— И аз те предупреждавам, милейди — каза той, докато очите му блестяха с див вътрешен огън, — че по-късно, много по-късно ще бъдеш готова да го чуеш.

Алета изписка изненадана, когато той я вдигна на ръце и се запъти нагоре по стълбите. Миг по-късно тя беше забравила за шегата на Хенри и мъркаше в блажено доволство.

Край
Читателите на „Господарят на мрака“ са прочели и: