Майк Гейл
Вечеря за двама (89)

дом

В училището, където работи майката на Никола, има родителска среща и Кейтлин е предупредила дъщеря си, че няма да се прибере преди девет. Съзнавам, че ако се върне по-рано, ще се наложи да се крия в гардероба или на балкона. Но Никола настоява да дойда у тях и аз се предавам. Искам да я видя у дома. Искам да познавам и тази част от живота й.

Пристигам на Викториан Терас, където тя и майка й живеят на номер трийсет и шести, и Никола отваря вратата, облечена в джинси и тъмносин суичър, няколко размера по-голям. Не успявам да сдържа усмивката си.

— Какво има? — репчи се тя.

— Нищо, просто гледам пуловера ти. Не ти ли е малко голям?

— Такава е модата — отговаря тя.

Следвам я през смях и затварям вратата след себе си. Чувствам се странно, сякаш съм натрапник.

— Искаш ли нещо за пиене? — пита Никола.

— Не, благодаря.

— Аз пия чай, така че…

— Спокойно, всичко е наред.

Изглежда леко притеснена. Може би е искала да играе ролята на домакиня.

— Гладен ли си?

— Да — лъжа аз. — Малко. Какво има за ядене?

— Мога да ти направя тост с яйце, тост със сирене или тост с колбас.

— Значи си много сръчна с тостера, така ли?

Тя се разсмива.

— Може да отворя и пакет бисквити.

— Добре, бисквити. Ще ям, каквото ядеш ти.

— Мама ходи на пазар в понеделник и купи едни много вкусни. Германски или белгийски, или не знам точно какви бяха, но ги изядохме и са останали само обикновени. Искаш ли?

— Чудесно, най-много обичам обикновени.

Тя ме гледа замислено.

— Обаче са без шоколад.

— Най-обичам обикновени бисквити без шоколад.

Никола въздиша облекчено.

— Седни във всекидневната — сочи тя вратата вляво. — Ще ги донеса след минута.