Майк Гейл
Вечеря за двама (87)

Четвърта седмица

Ден: Вторник.

Моето алиби: Прекарвам деня в библиотеката, търсейки информация за университетски курсове.

Нейното алиби: Училището е затворено поради спукване на водопровод, казва на майка си, че ще прекара деня у приятелка.

Място на срещата: Моята кола, слушаме музика и обикаляме безцелно из северен Лондон.

Караме покрай Холоуей Роуд, когато Никола ми казва, че иска да ме помоли за съвет. Питам я за какво се отнася и тя отговоря, че е за момчета. В един миг отчаяно си помислям, че ще ме пита за секс, но тя улавя ужаса, изписан на лицето ми, и се залива от смях, като кокори очи.

— Мислиш си, че искам да те питам за „онова“, нали? — хили се тя. Кимам, а тя обяснява, че вече е говорила за „онова“ с майка си и че в училище имат часове по сексуална култура. Добавя, че смята да почака докато се омъжи, а аз подхвърлям дали това все пак не е малко старомоден начин на мислене. Тя свива неопределено рамене и ми разказва за едно момиче на име Петра Уилсън, която го направила миналата седмица с момче, което срещнала на купон. Също и за Софи Уокър, която е с две години по-голяма от нея и очевидно се наложило да взима хапче за „след това“ два пъти този срок, а Кейти Снел пък била бременна на единайсет години и не стига, че бащата нямал петнайсет, но бил „наистина, ама наистина ужасно грозен“.

— Всички момчета в училище говорят за това сякаш не представлява нищо — възмущава се Никола. — И някои от момичетата говорят също като тях. Но то не е нищо, нали? Как може нещо, от което се раждат деца, да бъде нищо? Няма никакъв смисъл. Не е нищо, така че не разбирам защо всички се държат по този начин. Адски е тъпо!

Казвам й, че е стигнала до правилен извод и я питам дали не е била повлияна от Бритни Спиърс. Тя завърта очи и отрича. Сама си е съставила мнение. Споделя, че харесва едно момче в училище. Казвало се Брендан Кейси. Понякога го дебнела. Пита ме как може да го накара да я забележи. Съветвам я просто да бъде естествена. Тя ме пита за какво може да си мисли той, а аз й разкривам, че когато бях на неговите години мислех само за футбол и че ще умра млад. Тя се учудва дали всяко момче на тази възраст мисли за това.

— Не, струва ми се само аз — отвръщам. — Бях доста морбидно дете.