Майк Гейл
Вечеря за двама (85)

Втора седмица

Ден: Събота по обед.

Моето алиби: Не е необходимо. Изи заминава за два дни в командировка в Милано на едно модно дефиле.

Нейното алиби: Драматичният кръжок.

Място на срещата: Японският ресторант „Йо Суши“ на Поланд Стрийт в Сохо.

Признавам на Никола, че ми е писнало от бургери и че се нуждаем от смяна на тапетите. В секундата, в която влизаме в суши бара, разбирам, че е впечатлена. Харесва й роботът, който обикаля ресторанта и разнася напитки, както и конвейерната лента, по която идва храната. Най-малко й харесва самото суши. Опитвам се да й обясня, че суровата риба е здравословна, но тя никак не е убедена, а когато й давам да опита най-обикновено рулце риба тон, не успява да се насили да го преглътне.

За щастие, извън суровата риба, има и други ястия и Никола си избира няколко плата с пиле и зелеви боклуци и кутия кока-кола. Пита ме дали съм разочарован от нея, защото не харесва суши, а аз прихвам и й обяснявам, че не съм заради рибата, а защото съм взел „Американски пай“ на DVD и се е оказал пълен боклук. Тя се засмива и признава, че във видеотеката нямали „Ангели с мръсни лица“, но не била особено нещастна, тъй като майка й казала, че филмът е черно-бял, след което лицето й се издължава, все едно недоумява: „Можеш ли да си представиш подобно нещо?“