Майк Гейл
Вечеря за двама (83)

дни

След съботния следобед, който прекарах с Никола, нещо в нашите взаимоотношения се променя. Изчезва отчуждеността. Редовно разговаряме по телефона и не само, за да уточним следващата си среща — тя ми се обажда дори когато няма кой знае какво да ми каже. Водим несвързани, особени разговори, аз я питам как е минал денят й, а тя ме пита за моя и след пет минути ми казва, че трябва да затваря, защото майка й носи чай или нещо подобно. Тогава си задавам въпроса: „Защо изобщо ми се обади?“. А после осъзнавам, че в нейния свят, когато харесваш някого, искаш да си говориш с него дори ако няма какво да му кажеш — всъщност, особено когато нямаш нищо за казване. Защото възприемаш телефонния разговор не като общуване, а като проверка и повторна проверка, че отношенията ви са наред. Никола е поела задължението да се грижи за укрепващото ни приятелство. Заела се е да ме успокоява — мен, трийсет и една годишния мъж, че всичко е наред. Сякаш и двамата сме натоварени с новата и неотложна мисия да се опознаем добре преди нещо да се обърка. През следващия месец се срещаме всяка седмица.