Майк Гейл
Вечеря за двама (82)

история

Изи и аз сме приятели от 1992 година, когато се запознахме на едногодишния следдипломен курс по журналистика в Университета Кардиф и почти мигновено се сприятелихме. Отначало я мислех за претенциозна, защото умираше да го раздава печено — да носи правилните дрехи, да слуша правилната музика и да ходи в правилните клубове. Никола ме пита какво е променило мнението ми и аз признавам, че не е било нужно, защото освен че бе страхотна и печена, Изи беше и невероятна личност.

Докато се опознавахме, водехме разгорещени спорове.

— Аз съм мъж — казвах й. — Не се притеснявам за връзките си. Ако върви, оставам. Ако не върви, си тръгвам. Какъв е смисълът да поддържаш една безперспективна връзка, когато можеш просто да излезеш навън и да си намериш чисто нова? Имам си достатъчно грижи, та когато се върна вкъщи от работа след тежък ден, ще ми дойде в повече, ако трябва да се трудя и над сърдечната си връзка!

Ето защо повечето от моите връзки с жени не бяха изтрайвали по-дълго от шест седмици. Защо ли? Защото бях открил, че това е достатъчно време, за да бъдем страстни (седмица първа и втора), да се самозаблуждаваме, че сме влюбени (седмица трета, четвърта и пета), а сетне да спретнем първата си кавга (седмица шеста), в който момент аз скачах зад борда.

Поведението ми вбесяваше Изи, която ме заклеймяваше заради начина, по който се отнасях към жените. Особено когато приключвах поредната връзка и с доводи като „Тя ме харесва прекалено много“, „Тя ме харесва прекалено малко“ или с любимото си оправдание „Има два албума на Блър“, докато всъщност истината беше, че се чувствам отегчен.

През двете години след университета ние редовно се срещахме, за да разнищваме индивидуалния си любовен живот. Обикновено Изи ми се обаждаше да ми иска съвет относно гаджето, с което ходеше в момента. Когато й писваше да ме занимава с любовния си живот и въпреки че на мен ми се говореше за музика, тя изравяше кошмара, който представляваше поредната ми любовна история, и недвусмислено ми обясняваше защо се държа като свиня.

В нощта, когато бяхме за първи път заедно — 14 юли 1995 година — имахме точно такъв спор. Действието се разви в апартамента, който тя делеше със Стела и Джени в Ландбрук Гроув. Аз работех на свободна практика за „Билоу Зироу“, а Изи точно бе произведена от младши в старши редактор във „Фам“. Тъкмо се бях разкарал с едно красиво създание на име Катрина, защото усещах, че започва да хлътва повече от необходимото. Изи ми каза (спомням съвсем си го ясно и до ден днешен) следното: „От какво по-точно се страхуваш?“, аз се троснах „От нищо“. „Тогава защо се държиш като…“ започна тя, но не успя да завърши, защото аз вече я целувах. И това беше началото. Тази целувка доведе до друга, после до трета и с всяка следваща осъзнавах, че всъщност не съм безнадежден случай — просто до този момент не бях намерил истинската жена.