Майк Гейл
Вечеря за двама (75)

зает

Вторник сутрин: Лий на телефона

— Здравейте, списание „Тийн Сийн“. Дейв Хардинг слуша.

— Здрасти, приятел. Аз съм Лий.

— Как си?

— Добре. Малко съм зает тези дни, едва успявам да прекъсна за чаша чай.

Настъпва безкрайна пауза. Главно защото това е най-дългият телефонен разговор, който някога съм провеждал с Лий. Той рядко ми звъни вкъщи (винаги му се обаждам аз) и дори един пръст ще ми стигне да преброя случаите, когато ме е търсил в работата.

— И? — питам с надеждата да го накарам да говори.

— Просто се чудех…

— Какво?

— Дали Стела е говорила с Изи нещо за нея и мен.

— Например?

— Например… Не знам. Просто нещо, свързано с нас. Напоследък се държи доста странно. Нали знаеш, започва да спори без причина и такива ми ти работи.

— Че тя не го ли прави винаги?

Той се разсмива, но личи, че е насила.

— Да, има нещо такова. Но този път е целенасочено.

— Мислиш, че иска да се разделите ли?

— Знам, че й се върти в главата. Усещам го. Разликата във възрастта…

— Разликата във възрастта не води неизбежно до раздяла.

— Напротив, точно това е — убеден е Лий. — Разбира се, че е точно това. Знаехме от самото начало, че между нас няма да се получи.

— Но вие сте заедно от толкова време!

— Е, да — въздиша той.

Отново настъпва мълчание и аз чувам приглушен говор до него.

— Виж какво — казва той, — това е шефът ми. — По-добре да дам вид, че бачкам. — И добавя: — Може да се видим в края на седмицата.

— Да. Доскоро.