Майк Гейл
Вечеря за двама (53)

снимка

Част от мен дори не си задава въпроса дали момичето, което ми е написало писмото, е моя дъщеря: онази нощ с Кейтлин бе първата, в която бях играл на рулетката за продължение на рода, но не и последната. Случаите (всичките преди Изи) се броят на пръстите на ръката ми и бяха отдавна — еднократен сеанс с момиче, с което се запознах на едно парти в Ливърпул, случайна среща с бивше гадже в Глазгоу, едно момиче от Австрия през ваканция на Ибиса.

Не се гордея с тях.

Знам, че постъпвах глупашки.

Но това познание не ме е спряло нито за секунда. Досега.

Взимам в ръце снимката на момичето, което ми е писало. Тъмнокафявите й спирални къдрици са опънати назад със синя лента. На ушите си има малки златни халки, облечена е с тъмносин пуловер с качулка и отворен цип, под който се вижда светлосива тениска. Но онова, което привлича вниманието ми, е лицето й. Има прекрасна светло шоколадова кожа, но още по-удивителни са чертите й. Отначало съм убеден, че не съзирам себе си в нея, но постепенно, бавно, като на фотография, проявяваща се в тъмната стаичка, виждам отделни черти, които мисля, че разпознавам — формата на лицето й наподобява овала на майка ми, когато бе по-млада. Прави ми впечатление усмивката — широка, с едри зъби, и за миг си помислям, че е моята.