Майк Гейл
Вечеря за двама (27)

купувам

Девет вечерта е, седя на стола в кухнята и пия бутилка бира „Бекс“, докато Изи приготвя вечерята. Прекарал съм по-голямата част от моя свободен ден заедно с бившите ми колеги в „Орела“ на Чаринг Крос Роуд в опити да удавим колективната си мъка. Щом бе научила новината за закриването на „Лаудър“, Изи ми звънна по мобилния. Беше сърдита, че аз не съм й се обадил веднага. Преговорихме различните възможности и скоро осъзнахме, че нещата не са чак толкова лоши. Да, наистина трябваше да плащаме ипотеката, кредитната карта и банковия заем, но благодарение на парите, които Изи бе наследила от баща си, имахме достатъчно спестявания в различни сметки с високи лихви, за да не изпадаме веднага в паника. И преди се бях справял с подобни удари, а жена ми бе сигурна, че и сега ще се справя. Междувременно просто трябваше да си намеря някаква работа на свободна практика и имайки това наум, Изи е първата, която ми отправя предложението.

— Защо не напишеш нещо за „Фам“ — казва тя, докато мие ръцете си под чешмата. — Ти си добър — продължава. — Би могъл да водиш една от онези прочувствени рубрики от типа „За какво мислят мъжете“. Само да видиш какви момчета ни пишат тези неща — съмнявам се, че някой от тях е имал връзка с момиче не само в близкото минало, така че на кого му пука какво мислят те? Ти си готин мъжкар, който слуша сериозна музика на своята сериозна уредба със сериозните си слушалки, защото партньорката му не позволява да я пуска високо, тъй като гледа телевизионни сериали с мускулести типове. Съществуват милиони като теб и аз съм напълно сигурна, че 90% от читателките на „Фам“ си имат по един такъв вкъщи — смее се тя. — А ти си много добър в тази работа, Дейв. Жените ще си падат да знаят какво става в главата ти. Какво говоря? И аз си падам.

Колкото и да уважавам работата на Изи, дълбоко в сърцето си й прощавам само защото е момиче. Истината е, че не мога да понасям тъпотиите на женските списания. Мразя хороскопите и здравните колони. Мразя страниците, посветени на мода и грим. Особено мразя съветите за секс от рода на „как да постигнем многократен оргазъм“ и безкрайните статии за това как да направим връзката ни „продуктивна“. За мен да пишеш за музика, означава да пишеш за наистина важните неща в живота, докато да пишеш за любовните взаимоотношения е страхотен начин да убедиш модните къщи, фирмите за козметика и производителите на замразени нискокалорични храни да участват с реклами за милиони лири.

— О, благодаря — отвръщам — но без мен. Аз съм музикален журналист, Изи. Това мога да правя. Не мога да пиша за чувства. Не мога да пиша за сърдечни връзки. Всичко това е прекалено…

Дори не се старая да завърша изречението. Изи се разсмива, очевидно развеселена от ужаса, който мисълта да пиша в списание „Фам“ предизвиква у мен.

— Прав си, предполагам — съгласява се тя. — Ужасна идея. Не мога да си представя, че ще напишеш дори едно изречение за нас. Нямаш подходящата настройка. Ако те помоля за текст на тема какво мислят мъжете, ще напишеш само една дума — „нищо“.

— Вярно е — казвам. — Тук, освен голи жени, няма нищо друго — почуквам с пръст по челото си. — Мъжете са визуални създания. Ако мислим за нещо, в девет случая от десет то е нещо точно под носа ни. Като това например — махам към юката върху кухненския телевизор. — Не мога да преброя колко пъти, щом включа телевизора, започвам да размишлявам за това цвете — какво ли би си мислило, ако цветята можеха да мислят, дали ще умре, ако си няма саксия, как е възникнала думата „юка“ и дали звучи глупаво, или не. Накрая се хващам, че мисля само за голи жени, и си лягам.

— Под голи жени имаш пред вид мен, предполагам? — ухилва се Изи. Чувала е моята тирада много пъти и признава, че я намира мила.

— Разбира се. Искам да кажа, скъпа моя жено, че в главата ми няма нищо друго, никакви тайни мисли; само мисълта за изключителното разнообразие на растенията от рода „юка“.

— Наистина ли си мислеше за юката миналата нощ?

Кимам.

— Значи можеш да мислиш разни глупости за юката просто защото е точно пред очите ти, а не да използваш това време далеч по-мъдро, например, като мислиш за мен?

Кимам отново.

— Прав си — съгласява се Изи, като намалява огъня под тенджерата със спагети. — Би трябвало да запазиш тези ценни размисли за себе си. Много съм щастлива, че съм се родила момиче. — Тя ме целува и изцежда спагетите. — Дейв?

— Ъхъ?

— Какво мислиш точно сега?

— Сега?

— Да, сега.

— Мисля си за оня пич, който е изобретил спагетите. Как му е дошла такава велика идея в главата и дали, нали разбираш, е имало провали, преди да се стигне до успех. Например неща, които са можели да станат спагети, по не са.

— Знаеш ли какво? — усмихва се Изи. — Понякога наистина те мразя.

— Знам.

Но истината е, че не съм си и помислил за спагетите. Мислех и все още мисля за Изи — каква страхотна жена, каква фантастична съпруга е тя и каква прекрасна майка би излязла от нея.